Елизабет Гейдж
Интимно (19)

18

Детройт

Беше вторник и имаше много работа. В Детройт беше паднал силен сняг. Джил Флеминг излезе от стаята си в отдела по маркетинг и тръгна към асансьора, за да се качи на шестия етаж.

Точно преди вратата да се затвори, вътре се шмугна Харли Шрейдър.

— Как я караш? — запита Харли с най-милата си делова усмивка.

— Добре — усмихна се Джил малко официално.

— А работата как е? — попита той.

— Добре — кимна Джил.

— Как е Рой? — продължи той.

Джил не отвърна и погледна настрани с неопределено изражение.

Харли многозначително се усмихна. После неочаквано се пресегна към стопа. Асансьорът спря между етажите. Бяха сами.

— Между нас не трябва да има тайни — започна Харли с по-сурова усмивка. — Само искам да знаеш, че всичко ми е ясно.

Джил вдигна вежди и попита с равен тон:

— Какво по-точно?

— Всичко — отвърна той. — Това, което целиш с Рой. Целият ти план. Познавам Рой много добре, разбираш ли? Приятели сме от двайсет години. Ясно ми е какво се опитваш да постигнеш.

Джил понечи да натисне копчето, но той хвана ръката й и се усмихна.

— Няма да успееш, малката. И знаеш ли защо? Защото аз няма да ти дам. Може и да не съм кой знае какво, но Рой Инглиш ми е приятел. И няма да допусна някоя като тебе да го върти на пръста си, за да му изсмуква парите.

Джил го погледна с ненавист. Красивото й лице бе странно преобразено. После хладно изрече:

— Пусни ръката ми. Нямам какво да говоря с теб.

Харли Шрейдър я остави, тя натисна копчето и асансьорът тръгна.

— Ако съм на твое място, ще си потърся друга работа — продължи той. — Преди да е станало късно.

Асансьорът спря на шестия етаж и Джил излезе с купчината папки, които носеше, без да се обръща назад.

— Пак ще се видим — извика той след нея.

Същата вечер Джил каза на Рой, че Харли я е закачал.

— Спря асансьора, докато бяхме сами, и се опита… Не искам да ти разказвам с подробности, бях като зашеметена. А ти ми беше казвал, че е симпатичен, че сте приятели…

Рой я гледаше съсредоточено. По лицето му пробягваха смесени чувства, най-вече ярост.

— Ще я видя тази работа — процеди през зъби той.

— Не, миличък! — възпротиви се Джил и хвана двете му ръце, сякаш за да го спре.

После го накара да й обещае, че няма да предприема нищо. Сега не било време да прави истории в компанията. Поради предстоящата му кандидатура за президент положението било деликатно. Разбирала много добре, че иска да си отмъсти на Харли с голи ръце, но трябвало да се успокои.

— Нека забравим за това. Не беше кой знае какво — настоя тя. — По-скоро беше смешно. Може би не трябваше да ти казвам.

— Не — отсече Рой. — Ти постъпи както трябва.

През следващите дни Рой не предприе нищо. Но не можеше да изкара случката с Джил от съзнанието си.

Винаги беше приемал Харли Шрейдър като плиткоумен веселяк, като колега, който става за приказки на чашка от време на време, за игра на скуош веднъж седмично и понякога за партия голф. Бяха запазили приятелството си през всичките тия години главно защото Рой бе запознал Харли с жена му Джин. Рой имаше доверие на Харли като съюзник в бизнеса, понеже Харли бе толкова по-некадърен и неамбициозен от него, че изобщо не представляваше никаква заплаха. Самата повърхностност на Харли правеше присъствието му незначително и успокоително.

Но сега старият му приятел се разкриваше пред очите му в напълно нова и ужасна светлина. Самата мисъл, че Харли посяга на Джил, че се осмелява да си играе с честта й като жена, караше Рой да побеснява. Още повече, че Харли много добре знаеше, че Джил е негова.

Само при представата как Харли спира асансьора и се опитва да натиска крехкото телце на Джил с дебелото си тяло, той се изпълваше с ярост и изпитваше унижение, което иначе му бе напълно неприсъщо.

От няколко месеца Рой забелязваше, че самата мисъл, че други мъже могат да докосват Джил, му причинява силна мъка. Въпреки че си даваше ясна сметка, че не е непорочна, той възвишено си я представяше като чиста малка фея, познала любовните наслади лично от него. Мисълта, че може да се докосва до други мъже, а какво остава да изпитва наслада от телата им, бе направо недопустима за него.

Затова идеята за Харли, предполагаемият му приятел, който се опитваше да се забавлява с Джил, направо го подлудяваше. От момента, в който чу за това, той направо не беше на себе си от ревност.

Но Джил му забраняваше да иска сметка на Харли.

Затова Рой се сети за друг начин, който бе научил от дългогодишния си опит в бизнеса, и започна подмолно да подготвя почвата за изхвърлянето на Харли от компанията.

В този период той се движеше между група влиятелни административни началници и членове на борда, които се готвеха да му възложат президентството като принудят противниците му да напуснат. Рой се зае постепенно да ги убеди, че когато му дойде времето, Харли също ще трябва да напусне. Харли бил едно нищожество без никакво въображение, който бил достигнал тавана си още преди десет години и нямало накъде повече да се развива.

В това имаше известна истина. Неведнъж през последните години Рой, благодарение на връзките си, бе предпазвал Харли от онези, които се мъчеха да го изместят в своя полза. Правеше го просто от приятелство.

А сега, пак благодарение на връзките си, той се стремеше да го махне от пътя си, понеже го ненавиждаше.

Седмиците се нижеха една след друга. Външно „Континентал Продъктс“ даваше вид на цветуща компания с очертаваща се силна финансова година и солидно, макар и безсъбитийно бъдеще. Но в задкулисната борба за власт, която всъщност я разтърсваше, бе заложено бъдещето на поне десетина висши чиновници и най-вече на Рой Инглиш.

През този период на подмолна дейност Рой и Харли излязоха една петъчна сутрин да изиграят обичайната си партия скуош.

След разговора с Джил Рой продължаваше да играе скуош с Харли както обикновено. Искаше да го държи под око, за да може още по-пълно да го унищожи, когато настъпи решителният момент. Затова през цялото време се държеше добронамерено и мило със стария си приятел.

Харли не беше твърде интелигентен, но беше хитър. На това го бяха научили годините, прекарани в света на бизнеса. Той много добре си даваше сметка, че разговорът му с Джил е достигнал до Рой. И беше нащрек.

Рой, както обикновено, спечели без особени усилия. Беше в много по-добра форма от Харли и лесно го надигра.

Когато свършиха, тръгнаха към съблекалнята и заговориха за спорт, за борсови операции и за общи познати.

Намираха се в класическа ситуация на бизнес партньори. Всеки един от двамата четеше мислите на другия, но никой не говореше за това. Харли знаеше, че Рой е вложил всичко в борбата за президентското място. От известно време подозираше, че зад цялата неочаквана игра за власт се крие Джил Флеминг. Това, разбира се, означаваше, че когато започнат големите промени, Харли ще изхвърчи.

— Миналата седмица ние с Джини те видяхме с Джил в Къмбърланд — започна той.

— Така ли? — учуди се Рой. — Аз пък не ви видях.

Харли тихо подсвирна.

— Тази Джил е страхотно гадже. Всички мъже в заведението ти завиждаха.

Рой не отвърна.

Харли затвори шкафчето си и продължи:

— Бива си я наистина. Не знам дали съм ти казвал, че един-два пъти излизах с нея, но това е стара история. Не беше сериозно като в твоя случай — само лека закачка.

Рой застана неподвижно и се вторачи в приятеля си.

Харли го погледна в очите и продължи:

— Никак не е лоша. И в леглото си я бива. Знае всички трикове.

Рой стисна юмруци. Не вярваше и дума на това, но му идеше да разбие носа на Харли. Спомни си за отвращението в очите на Джил, когато му разказваше за сцената в асансьора. Изобщо мисълта за Харли и Джил в леглото беше абсурдна. Та те двамата бяха от различни светове! Харли беше груб и тъп търговец, а Джил — приказна фея, която бе толкова съвършена, че дори беше немислимо да ги сложиш един до друг.

Но въпреки всичко някакво неизвестно напрежение бе обхванало тялото на Рой и не го напускаше. Той почувства, че ръцете му треперят и още по-силно стисна юмруци.

Харли го погледна в очите, после се извърна и се изсмя.

— Ама какво белегче имаше! Щом го погледнех, и ми ставаше! Като Ева и забранената ябълка. Точно до онази й работа!… Никога не бях виждал такова нещо. Не можех да откъсна ръцете си от него.

При тези думи Рой пребледня. Погледна встрани и с нечовешко усилие на волята успя да запази самообладание. Ръцете му така трепереха, че едва си обу панталоните и си закопча колана.

Харли беше вече облечен и се готвеше да тръгва.

После се обърна към Рой, погледна го сериозно и каза искрено:

— Не допускай една жена да те прави на маймуна, Рой! Недей да забравяш кой си! Колкото до другото… е, приятели сме. Ако станеш президент и аз изхвърча, ще знам защо.

После го хвана за рамото.

— Но не допускай една жена да те прави на маймуна!

Рой остана сам на пейката в съблекалнята, седнал пред шкафчето си и потънал в мисли.

Ръцете му вече не трепереха. Мозъкът му се проясняваше. Имаше чувството, че дълго време не е бил на себе си, като удавник, изваден в последната секунда от жадните океански дълбини.

Целият му досегашен живот на егоист му се притичваше на помощ и той бавно проглеждаше. Яростта му, по-рано смътно съсредоточена върху Харли, постепенно изчезна. На нейно място се появиха спокойна уравновесеност и желязна увереност.

Рой седя в съблекалнята повече от час, дълбоко замислен и сам.

Когато стана и си тръгна, беше решил какво ще прави.

На следната сутрин в отдела по маркетинг влезе човек от охраната и връчи на Джил заповед за уволнение.

Тя я прочете — текстът беше студен и безличен.

„Корпорацията със съжаление ви уведомява, че трябва да прекрати договора ви с днешна дата. Желаем ви успех във всички бъдещи начинания.“

Човекът от охраната я изпрати до входа. Наредиха й да върне личната си карта и пропуска за паркинга.

Когато се прибра вкъщи, Джил се обади в кабинета на Рой. Казаха й, че е извън града. Тогава тя се обади в апартамента му. Не й отговори никой.

Обади се в кабинета на Харли Шрейдър. Мислеше трескаво. Трябваше незабавно да говори с Харли и може би дори да му обещае неща, които не искаше да обещава. Но нямаше избор.

Секретарката на Харли също й каза, че той е извън града.

Тогава Джил разбра.

Постъпката на Харли не я учудваше. Той явно си даваше сметка за властта й над Рой и че в даден момент това ще сложи край на кариерата му в компанията.

Разбира се, проклинаше се, че легна с Харли още през първата седмица в компанията, преди почти година. Но нещата не можеха да се върнат. Харли се оказа важно стъпало. Тъкмо от него тя научи в леглото всичко за Рой, за ролята на Рой в компанията, затова, че е неженен, за приспаните му амбиции.

Така ключът, който тогава й бе отключил първата важна врата в „Континентъл Продъктс“, сега завинаги я бе заключил за нея.

Постъпката на Харли не учудваше Джил. Той просто се стремеше да предпази стария си приятел от жената хищник, чийто чар вече сам бе вкусил.

Но я учудваше Рой.

Тя бе убедена, че Рой й е вързан в кърпа. Очите му, когато се любеха, й доказваха, че владее не само тялото, но и сърцето му. Как само я гледаше, когато й предложи да се оженят… Беше явно, че е неин и може да прави с него всичко, каквото поиска.

Още няколко месеца, и той щеше да е станал президент, а Джил — негова жена. Всичко вървеше като по мед и масло, докато в играта не влезе Харли.

Явно нещо в Рой й е убягнало. Сигурно в него е имало някаква вродена преграда срещу женските хитрини. Креватните й прелести и ролята, която изигра, за да го впримчи, са я съборили, но отново е изникнала, когато той е разбрал, че е спала с Харли.

Това беше непростим пропуск от нейна страна. Единственият пропуск в иначе безупречната й игра. Как само го накара да налапа стръвта и той се хвана! Тогава прибягна до шестото си чувство, за да разбере от самото начало какво иска той. Избираше най-подходящите дрехи, най-подходящото поведение, за да се впише във фантазиите му. Знаеше, че той се впечатлява от успехи в работата на подчинените си и се помъчи да се отличи, за да спечели уважението му. Отбягваше го до момента, в който той видимо изгуби интерес и точно тогава отново се появи в кабинета му с онова писмо, за да може той да я види и отново да се хване на въдичката. Колко обеди прекара с него, как използваше всеки нюанс от страстта му! А когато разбра, че я следи до вкъщи, накара един приятел ужким да я нападне, само за да го вкара в леглото си, без да му се стори прекалено лесна.

Всичко се развиваше като по поръчка. И предложението за женитба, и кандидатурата за президентското място — всичко беше почти в ръцете й, когато за зла участ Харли се намеси.

Трябваше по-рано да помисли как да го накара да мълчи. Знаеше, че двамата са приятели, и трябваше да се сети какво може да стане. Но заслепена от своята увереност във властта си над Рей, тя почти забрави за Харли. Там беше грешката й.

Какво пък, тя никога вече нямаше да допусне подобна грешка.

Колкото до Рой Инглиш, той бе чисто и просто плячка, която й се беше изплъзнала. Тя бе готова да му стане жена, дори да износи децата му. Сега й оставаше само да забрави за него и да потърси друг подходящ обект.

Но за Харли Шрейдър тя нямаше да забрави. Той щеше за цял живот да запомни Джил Флеминг и да съжалява за това, което е направил.

След уволнението на Джил Флеминг никой от приятелите и колегите на Рой Инглиш не го видя извън работното място. Движеше се главно сам из компанията и бе станал още по-мрачен и непроницаем.

Началниците, които подготвяха изкачването му на президентското място, все още се срещаха с него по събрания, обеди и на частни разговори във връзка с този въпрос. На вид той бе все така проницателен и съсредоточен в текущата работа.

Тогава настъпи всеобща изненада.

Шест месеца след уволнението на Джил Флеминг, точно когато се очакваше да заеме мястото на Боб Пъркинс и да стане президент, Рой ненадейно пое ръководството на фирма за комуникационни средства в Северна Каролина. Мястото беше добро, а и по-високо стъпало от поста му в „Континентал“.

Рой така и не обясни на никого от колегите си взетото решение. Сбогува се с всички сдържано, даде прощални подаръци на двете си приятелки, с които изобщо не се беше виждал през последните шест месеца, продаде блока, в който живееше, напусна града и никой повече не чу за него.

Известно време приятелите му се чудиха защо толкова се беше борил за президентското място, за да се откаже от него точно когато му го даваха на поднос. После, както става в света на бизнеса, престанаха да мислят за него, понеже бяха твърде заети с мисли за собственото си бъдеще.

Никой, нито дори Харли Шрейдър, който по ирония на съдбата след напускането на Рой остана в компанията (вероятно тъкмо благодарение на него), нито за миг не си помисли, че студеният и безмилостен Рой Инглиш може да е напуснал „Континентал Продъктс“, понеже просто не е могъл да понесе мисълта, че ще стои в сградата, където е срещнал Джил Флеминг. Мъката му бе твърде голяма.

В края на краищата Рой беше мъж като всички останали.