Бевърли Бартън
Изстрадана обич (32)

31.

Джейкъб помогна на Рийв да облече халата си, позвъни на Далас и го информира за случилото се. След това отнесе Рийв във всекидневната и, без да я пуска от прегръдките си, седна на канапето и остана така до пристигането на лейтенант Глен. След това Джейкъб я откара в болницата, където бе подложена на пълен преглед от един лекар в спешното отделение. След прегледа лекарят увери Джейкъб, че като се изключат няколкото синини и преживяният лек шок, Рийв се намира в добро здраве.

Само че тя не беше добре. Физически може и да беше здрава, но не и психически. С времето обаче щеше да се оправи. Най-лесното в момента би било да се свие на топка в леглото и да се скрие от света. Да остави Джейкъб да се погрижи за всичко.

Това обаче не беше в неин стил. Никога не бе избирала най-лекия път. В този кошмар бяха въвлечени много други хора и тя трябваше да се погрижи за куп неща. Веда Маккинън се бе разпоредила тя и Джаси да бъдат убити още като бебета. Баща им, Фарлан Маккинън, също носеше известна вина. Най-важният човек в живота й обаче беше сестра й. Джаси повече от всеки друг се нуждаеше от нея в момента.

— Тази нощ искам да остана при Джаси — рече на Джейкъб, когато излязоха в чакалнята на спешното отделение. — Искам аз да й разкажа за нашите майка и баща. За участието на Веда… и за Брайън Маккинън.

— Добре, разбирам те, но не искам да бъдеш сама. По-рано тази вечер лекарят даде на Джаси успокоително и тя вероятно няма да се събуди до сутринта. Ще проверя дали Джени се чувства добре и ще помоля Далас да я докара до тук, за да остане заедно с теб.

— Защо е трябвало да дават на Джаси успокоителни медикаменти?

Джейкъб отклони очи от нея и погледна към земята. Рийв мигновено разбра, че нещо не е наред.

— Това е дълга история.

— Разкажи ми.

— Джаси ни помогна, на мен и на Далас, да заложим капан на нападателя й — призна Джейкъб, след което я погледна право в очите. — Кълна ти се, че тя нито за миг не се е намирала в опасност. Далас и аз бяхме отсреща и веднага щом Веда Маккинън влезе…

— Така значи сте я арестували — възкликна Рийв. — Чух за ареста й по телевизията… само няколко минути преди Брайън… — Тя се разтрепери неудържимо.

Джейкъб я прегърна и я погали по гърба.

— Всичко свърши, скъпа. Той е мъртъв. Никога повече няма да може да нарани когото и да било.

Тя леко се отдръпна, принуждавайки Джейкъб да отслаби закрилническата си прегръдка.

— Веда е знаела, че Брайън е убил Дина Колинс. През всичките тези години е знаела, че синът й е убиец и го е прикривала. Той ми призна, че именно тя е човекът, който е наредил двете с Джаси да бъдем убити.

— Госпожа Маккинън е напълно луда — съобщи й Джейкъб. — Предполагам, че ще прекара остатъка от живота си в приют за душевноболни.

— Знаеш ли, колкото и невероятно да ти се струва това в момента, аз всъщност изпитвам съжаление към Фарлан Маккинън.

— Но не и аз. Не мога да го съжалявам. Не още. А може би никога. Трябвало е да се увери, че двете с Джаси сте добре. Трябвало да е направи необходимото, за да защити вас и майка ви.

Рийв го погали по бузата.

— Не всички мъже са като теб, шериф Бътлър. Смели, почтени и…

Той я сграбчи за раменете.

— Ако нещо се бе случило с теб тази вечер…

— Спри да се тревожиш за мен. — Тя го целуна по бузата. — Аз ще се оправя. Заведи ме до стаята на Джаси. А след това се върни в полицейския участък и довърши онова, което трябва да бъде свършено.

— Мисля, че трябва да остана с теб.

— Вече ти казах, че съм добре. Или поне ще бъда. Вече тридесет години се грижа сама за себе си. — Насили се да изобрази смела усмивка на лицето си. — С едно малко изключение. Тази вечер не се справих особено добре. Искам обаче да знаеш, че нямаше да му се дам без борба. Бях твърдо решена да… — Горещи сълзи потекоха по лицето й. По дяволите сълзите! Джейкъб се опита отново да я привлече в прегръдките си, но тя го възпря. — Не, не мога непрекъснато да се опирам на теб. Трябва да намеря начин да се справя сама. Просто съм си такава.

По изражението на лицето му разбра, че го бе наранила по някакъв начин. Може би бе изтълкувал погрешно думите й. Трябваше ли да му обяснява, че не се опитва да го отблъсне.

— Джейкъб, аз ти дължа живота си. Винаги ще ти бъда благодарна…

— Не е нужно да казваш нищо повече. Разбирам.

— Наистина ли? — Наистина ли разбираше колко е важно за нея да разчита единствено на себе си? Никога не бе изпитвала потребност да се опре на мъж, а сега, в продължение само на няколко дни, не само че бе допуснала да се влюби в него, отдавайки му се изцяло, ами като капак на всичко, вече му дължеше и живота си.

Той я погали по бузата с опакото на ръката си.

— Хайде, мила, сега ще те заведа до стаята на Джаси, след което ще се върна в полицейския участък, за да довърша работата си.

Докато вървяха към асансьора, на Рийв изведнъж й хрумна, че Джейкъб този път я бе нарекъл мила, а не скъпа. Инстинктивно почувства, че отношенията им изведнъж бяха претърпели някаква промяна. Която не беше за добро.

 

 

Седмица по-късно, след като Брайън Маккинън вече беше погребан, а Веда Маккинън се намираше под постоянна полицейска охрана в психиатричното отделение на Окръжна болница, хората в града все още продължаваха да говорят единствено за грандиозния скандал. Рийв обаче както винаги не обръщаше никакво внимание на втренчените погледи и прошепнатите зад гърба й забележки. Що се отнася до Джаси, всичките членове на семейството й направиха и невъзможното, за да я предпазят от злите езици на клюкарите. И макар че Фарлан бе пожелал да се види с Джаси, тя отказа, споделяйки с Рийв, че не е готова да се срещне с баща им. Не още.

Днес Рийв, заедно с останалите роднини и приятели на Джаси, се намираше в болницата за тържеството по случай изписването й. Доктор Корнелиус бе включил Джаси в изключително добра рехабилитационна програма във „Вандербилт“, която започваше в понеделник. Големия Джим и Реба щяха да откарат Джаси и Кейлъб до Нашвил по-късно сутринта. Щяха да настанят Джаси в рехабилитационния център. Кейлъб бе наел апартамент в съседство и щеше да живее в него по време на лечението й.

— С малко повече късмет Джаси ще приключи програмата за около месец, а след това ще продължи терапията като приходящ пациент — обясни доктор Корнелиус. — Прогнозите за възстановяването й са изключително добри.

Лейси Фелън отвори бутилка шампанско. Виното преля и изпръска дузината пълни с хелий балони, които се рееха във въздуха. Лейси разля шампанското в пластмасови чаши, а Луди ги раздаде на присъстващите. Когато видя, че всеки държи чаша в ръката си, Лейси вдигна тост:

— Да пием за пълното възстановяване на Джаси!

Всички присъстващи я подкрепиха в един глас. Рийв погледна към Джейкъб, който стоеше малко по-встрани и като че ли се опитваше да се скрие зад Джени и Далас. Само че за мъж с неговия ръст беше просто невъзможно да остане незабелязан. Макар че всеки ден идваше в болницата, за да провери как се чувстват двете с Джаси, той се държеше с нея като с приятел и с нищо не показваше, че си спомня страстната нощ, която бяха прекарали заедно. Беше неизменно до нея, проявяваше искрена загриженост и топлота, но съзнателно поддържаше емоционална дистанция помежду им. Вече цяла седмица Рийв се опитваше да си обясни какво бе предизвикало тази промяна в отношенията им, но все не можеше да проумее как така от скъпа бе станала просто мила.

Погледите им изведнъж се срещнаха и тя почувства спотаената в очите му сила. Само че той мигновено отмести поглед встрани. Държеше се така, сякаш не желаеше да я вижда.

— Всички много ще ми липсвате — рече Джаси и протегна ръка към Рийв. — А ти ще ми липсваш най-много.

Рийв прегърна сестра си.

— Не искам да се притесняваш за ресторанта и бара. Аз ще се занимавам с тях докато намеря подходящ човек, когото да назнача за техен управител.

— Трябва да поговорим. Насаме — рече й Джаси.

— Чухте дамата. — Кейлъб подкани всички присъстващи да излязат в коридора. — Двете сестри искат да останат малко насаме. А след това двамата с Джаси трябва да тръгваме.

След като всички напуснаха стаята и Кейлъб затвори вратата след тях, Джаси вдигна поглед към Рийв, която стоеше до инвалидния й стол.

— Ти и Джейкъб?

— Вече разговаряхме за това — отвърна Рийв, припомнила си как бе изляла душата и сърцето си само преди няколко дни.

Джаси поклати глава.

— Инатиш се.

— Аз? — Рийв забоде пръст в гърдите си.

Джаси се усмихна.

— Ти. Джейкъб също.

— Защо смяташ, че се инатя?

— Кажи му.

— Какво да му кажа.

— Че го обичаш. Нали?

— Да, наистина го обичам. Но той, очевидно, не ме обича. Иначе не би се държал като…

— Кажи му. Обичаш го.

— Мислиш, че трябва да му кажа, че го обичам?

— Да.

— А какво ще стане, ако той не ме обича и аз напразно се направя на глупачка пред него?

Джаси се разсмя.

Рийв се наведе и целуна сестра си по бузата.

— Престани да се тревожиш за мен и Джейкъб. Най-важното за теб в момента е да отидеш в Нашвил и да се възстановиш напълно. Ще идвам често да те посещавам. А ти няма защо да се тревожиш за мен. Ще послушам съвета ти и ще направя така, че Джейкъб Бътлър да разбере, че го обичам.

— Добре. Кажи му. Скоро.

— Ще го направя. Обещавам.

 

 

По-късно вечерта, докато седеше сама в бара на Джаси и се опитваше да отхвърли малко писмена работа, Рийв не спираше да мисли за Джейкъб и за обещанието, което бе дала на сестра си. Защо не му се обадиш и не го поканиш да дойде тук? Не, има и по-добър вариант. Знаеш къде живее. Иди при него. И не го отлагай. Направи го още тази вечер. Ако те отблъсне, ще намериш начин да се справиш с това. Но поне ще знаеш истината.

— Рийв, веднага ела в бара — рече Лейси Фелън, застанала на отворената врата на кабинета.

— Какво има?

— Джейкъб току-що се появи и познай кой се обеси на врата му в мига, в който го видя? Минди Харпър.

— Значи отново го направи, така ли? — Рийв скочи от стола и бързо заобиколи бюрото. — Ами, предполагам, че ще трябва да отида там и да й кажа да държи лапите си далеч от него.

— Ще го направиш ли? Дявол да ме вземе! — Лейси излезе след Рийв от кабинета и я последва надолу по коридора.

Влязоха заедно в бара. Рийв се спря и се огледа. Видя Джейкъб на дансинга заедно с Минди и изръмжа от ярост.

— Ако знаех, че тази вечер ще забравиш, че си дама, щях да си взема видеокамерата — подхвърли Лейси. — В края на краищата, двамата с Джейкъб може би щяхте да се радвате да имате този момент запечатан на лента, за да го показвате на децата си някой ден.

— Няма нищо — успокои я Рийв. — Абсолютно сигурна съм, че и двамата с Джейкъб ще запомним завинаги всяка една минутка от тази вечер.

Рийв решително тръгна към дансинга и спря едва когато застана до Джейкъб и Минди. Потупа Минди по рамото и рече:

— Смятам да ти го отнема.

Джейкъб замръзна неподвижно и се втренчи невярващо в Рийв.

Минди рязко се обърна и я погледна.

— Как ли пък не, по дяволите!

— Виж, сестричке, смятам да го кажа само веднъж, така че ме слушай внимателно. — Рийв заплашително подпря ръце на кръста си. — Свали шибаните си ръце от този мъж, защото той е мой. И те съветвам да го направиш веднага.

— А ако не го направя? — Минди яростно изгледа Рийв, която беше с няколко сантиметра по-висока и макар че не би искала да си го признае, тежеше с няколко килограма повече.

— Ами съветвам те да ме погледнеш добре. Доста по-едра съм от теб. Освен това съм дяволски ядосана. Ако искаш да се заяждаш с мен, твоя си работа…

Минди продължи да се взира в нея в продължение на няколко минути, след което се обърна към Джейкъб.

— Вярно ли е това? Ти наистина ли й принадлежиш?

Джейкъб сви рамене.

— Ами, предполагам, че да.

Минди въздъхна възмутено, обърна се и се насочи към бара.

Рийв смяташе, че Джейкъб ще я посрещне с разтворени обятия, но той също се обърна и се отдалечи. Тя остана сама на дансинга, заобиколена от танцуващите двойки. Музиката изведнъж спря. Преди да се почувства като пълна глупачка, Рийв осъзна, че Джейкъб прави нещо пред джубокса. Тя продължи да чака, сдържайки дъха си и безмълвно редейки молитви. И тогава в бара се разнесе невероятно красивият глас на Патси Клайн. Сърцето на Рийв подскочи от радост. Коремът й се сви болезнено. Той тръгна към нея. Вървеше бавно, наслаждавайки се на всеки миг. После я взе в прегръдките си и светът около нея сякаш експлодира, обливайки я с вълни на неподозирано щастие. Двамата бавно затанцуваха под звуците на старата балада „Той ме наричаше скъпа“.

— Тази вечер май доста категорично предяви правата си над мен, а? — прошепна в ухото й Джейкъб.

— Да, предполагам, че направих точно това.

— В такъв случай аз сигурно съм сгрешил, когато реших, че искаш да се отдръпна и да ти дам време да размислиш, защото изпитваш съмнения по отношение на връзката ни.

— Сгрешил си — рече му Рийв. — И за да няма повече недоразумения… — Тя спря и хвана лицето му с две ръце. — Искам да ти кажа, че те обичам. Чуваш ли? Обичам те като луда, индианецо, и искам да се омъжа за теб, да ти родя деца и да прекарам остатъка от живота си в обятията ти.

— О, скъпа, скъпа…

— Хайде да се махаме оттук. — Тя го хвана за ръката. — Заведи ме горе и ме наричай скъпа до сутринта.

Той я дръпна за ръката, привлече я към себе си и се наведе, докато устните му почти докоснаха нейните.

— Аз също съм лудо влюбен в теб, госпожице Снобарке.

След това се наведе и я целуна. Оглушителните викове и веселите смехове едва не събориха покрива на бара, докато посетителите в заведението шумно аплодираха сестрата на Джаси и мъжа, върху когото бе предявила правата си тази вечер.