Бевърли Бартън
Изстрадана обич (29)

28.

Застанал от другата страна на улицата, той видя Фарлан Маккинън да си тръгва от „При Джасмин“, придружен от Грифин Пауъл. Рийв Сторел, застанала на вратата на ресторанта, стисна ръката на частния детектив и се обърна към Фарлан. Двамата просто останаха неподвижни за миг, преплели погледи. Дори и от разстоянието, на което се намираше, разбра, че възрастният мъж желае да прегърне дъщеря си и да я притисне към себе си. Но не го направи. Не виждаше лицето на Рийв и не можеше да бъде сигурен за чувствата, които изпитва. Беше се надявал, че тя ще се преизпълни с омраза към Фарлан и ще го прати по дяволите. Това очевидно не се бе случило. Но пък може би не всичко беше изгубено, тъй като тя определено не изгаряше от желание да се хвърли на врата на баща си и да го целуне за довиждане.

От друга страна, това нямаше никакво значение. Той щеше да убие Рийв, точно както бе убил и Дина. А след това ще убие и Джаси и ще се разправи веднъж завинаги с цялата троица. С майката и двете й дъщери. Беше чул, че Джаси излязла от комата и сега се очаквало да си припомни лицето на нападателя си. Добре. Който и да беше идиотът, решил да имитира убийствата му, той заслужаваше да бъде хванат.

Шериф Бътлър и началник Слоун охраняваха Рийв денонощно, но този малък проблем не можеше да го накара да се откаже. Трябваше само да елиминира охраната и да изненада Рийв. А после щеше да мисли за двамата некадърни селяндури, които представляваха закона. Едва ли щеше да му е трудно да ги надхитри.

Той се изсмя тихичко и се загледа в Рийв Сорел. Ти си моя. Може би още тази вечер. В края на краищата, не бих се осмелил да чакам още дълго. Дина скоро ще ме потърси отново и ще ме примами да играем нашата малка игра. Преди това да се случи, аз трябва да се постарая да се отърва от двете й дъщери. Най-напред от Рийв, а след това и от Джаси.

Вече знаеше как точно да ги убие. По същия начин, по който бе убил и Дина. Щеше да ги удуши с черна панделка. Преди да убие Рийв обаче, щеше да я люби. Така, както бе любил и майка й. Обхващаше го непоносима възбуда само при мисълта, че ще я докосне и ще проникне в тялото й. Не, не можеше да чака още дълго.

— Смятам да убия твоите бебета — промълви той. — Чуваш ли ме, Дина? Ще ги отнема от Фарлан по същия начин, по който отнех и теб.

 

 

Кейлъб се съгласи да се прибере у дома и да се наспи едва след като Джейкъб му обеща, че ще остане в болницата и ще охранява Джаси. Рийв го откара до къщата му, а след това се върна обратно в града. През целия ден бе слушала хората да си шушукат за Джаси. Когато каза на Джейкъб, че отнякъде е изтекла информация, че Джаси е излязла от комата и скоро ще бъде в състояние да идентифицира нападателя си, той я накара да му обещае, че няма да споменава за това пред Кейлъб.

— Ако разбере, че нападателят на Джаси би могъл да узнае за промяната в състоянието й, Кейлъб за нищо на света няма да се отдели от нея — рече й Джейкъб. — Само че той вече е на предела на силите си. Ако не си почине малко, ще се срине и ще трябва да настаняваме и него в болницата.

Рийв се съгласи с доводите му и си премълча. Още повече, че, както разбра по-късно, тази вечер в болницата щяха да дежурят двама човека — Джейкъб и Далас.

— Обещавам ти, че няма да позволим да се случи нещо лошо с Джаси — закле й се той.

След като паркира ягуара зад бара, Рийв си помисли, че може би трябва да се отбие както в бара, така и в ресторанта, за да провери как вървят нещата. Само че беше уморена и й се спеше. През изминалата нощ не бе спала много. Усмихна се, припомнила си как бе прекарала нощните часове. Не би имала нищо против да прекара и предстоящата нощ в прегръдките на Джейкъб.

Преди да си тръгне от болницата, той я дръпна настрани и я целуна.

— Бих предпочел да прекарам нощта с теб.

— Да, аз също — отвърна тя.

— Един от хората на Далас, полицай Грейвс, ще те следва с колата си до апартамента на Джаси и ще остане пред сградата през цялата нощ. — Джейкъб хвана лицето й се ръце. — А аз ще дойда да те видя утре сутринта.

Тя въздъхна и замислена за перспективата двамата с Джейкъб да се любят отново на следващия ден, махна с ръка на полицай Грейвс — тъмнокос млад мъж на около двадесет и пет години, който беше паркирал черно-бялата полицейска кола точно под стълбището, което водеше към апартамента на Джаси. Той й махна в отговор и се усмихна.

Рийв влезе в апартамента, запали осветлението във всекидневната, захвърли чантата и ключовете си на най-близкия стол и се насочи право към спалнята. Погледна часовника на нощното шкафче и с изумление установи, че е само седем и четиридесет и пет. Изрита обувките си и се съблече, като нахвърля дрехите си на леглото. През целия си съзнателен живот бе имала прислуга, която да се грижи за нея, и сега не й беше никак лесно да свикне да прибира след себе си. От време на време забравяше, че няма кой да върви и да почиства след нея. О, добре де, ще събере дрехите по-късно.

Останала напълно гола, Рийв се запъти към банята. Тази вечер щеше да си приготви ваната. Искаше да се потопи в ароматизираната вода, да полежи вътре поне двадесет минути и да помисли върху всичко, което се бе случило напоследък. Като се почне от факта, че се бе любила с мъжа, когото мислеше, че презира, и се стигне до срещата с човека, който беше неин баща. Освен това искаше да отпразнува по свой си начин съобщението, че сестра й бе излязла от комата и не само че щеше да оживее, ами вероятно щеше да се възстанови напълно.

Няколко минути по-късно, вдигнала нагоре дългата си коса, Рийв се потопи в пенливата вода и затвори очи. Опита се да се концентрира върху хубавите моменти — възстановяването на Джаси и връзката й с Джейкъб, каквато и да беше тази връзка, но мислите й все се насочваха към Фарлан Маккинън и Дина Колинс. Нейните родители.

Беше повярвала на Фарлан, когато той й се закле, че през всичките тези години е живял с убеждението, че Дина и близначките са добре и живеят щастливо в Атланта. Не можеше да му прости, но му вярваше. Баща й носеше голяма част от вината за случилото се, но той не бе наранил съзнателно нито Дина, нито дъщерите й. Рийв беше почти сигурна, че той наистина бе обичал Дина.

Може би вече си е платил за греховете, помисли си тя. В края на краищата, беше прекарал почти целия си живот с една луда жена, която дори не обичаше. И с единственото им дете, Брайън Маккинън — не особено приятен мъж, когото Джаси дълбоко ненавиждаше.

О, господи, как ли ще реагира Джаси, когато разбере, че Брайън е техен брат?

 

 

Не видях нито един познат откакто пристигнах в болницата, а малкото хора, с които се разминах по коридорите, не ми обърнаха никакво внимание. А и защо да го правят? Облякох се много дискретно и правя всичко възможно, за да не привличам вниманието им към себе си. Сигурно всички смятат, че съм тук, за да посетя болен приятел. Ако пък случайно стане немислимото и се сблъскам с някой от познатите си, веднага ще им сервирам историята, която измислих. Ще им кажа, че една мила стара дама от църквата е била приета в болницата предишния ден и аз съм тук, за да изпълня християнския си дълг и да я посетя.

Питам се дали ще има охрана пред стаята на Джаси. Когато се обадих по-рано през деня от монетен автомат в центъра на града, от информацията ми казаха, че е била преместена в стая 310. Толкова се надявах, че кучката ще умре, но очевидно трябваше да се досетя, че щом е останала жива, след като е била изоставена в гората като невръстно бебе, със сигурност ще оживее и след удар с чук по главата. След два удара.

Това пред мен е сестринският пункт. Сега трябва да наведа глава и да продължа напред, без да поглеждам към когото и да било. Ако някой ме заговори, ще се престоря, че съм се изгубила. Продължавай да вървиш. Не забавяй крачка.

Току-що минах край стая 304. Джаси Талбът е през три врати по-надолу.

Оох, там има сестра, която разговаря с някакъв мъж. Дали е цивилен полицай? Не, не е. Ето че се раздели със сестрата и тръгна към мен. Разминахме се без дори да ме погледне. А сестрата се върна в стая 305.

Вече мога да си отдъхна. Ето я стая 310. Не се вижда никаква охрана. Но ченгетата може да са вътре в стаята. Да, възможно е, но няма как да разбера, без да проверя. Ами ако има охрана в стаята на Джаси? Какво ще правя тогава? Ще се извиня, че съм сбъркала стаята и ще си тръгна. После ще се наложи да измисля друг начин да стигна до Джаси преди тя да си спомни за нощта, в която я нападнах.

Но тя така и не видя лицето ми.

Сигурна ли си?

Сигурна съм. Почти.

Почти не е достатъчно.

Това е една от причините, поради които тя трябва да умре.

Не се страхувай. Влез в стаята, без да се оглеждаш. Дръж се така, сякаш мястото ти е тук.

Ето я и Джаси. Лежи на тясното болнично легло, а късата й червена коса се откроява на фона на бялата възглавница. Сега се приближи и я огледай внимателно. Провери дали и тя, като Рийв, прилича толкова много на Дина. Иди и погледни добре другата дъщеря на Фарлан.

О, наистина е хубавичка. Прилича на красивата си майка. И е пълно копие на близначката си.

Ако само Слим беше убил бебетата навремето, сега нямаше да се налага да отнемам живота на друго човешко същество. Никак не ми харесва мисълта, че трябва да я убия. По същия начин се чувствах и през онази нощ, когато я ударих с чука по главата и я хвърлих от моста.

Огледай се наоколо. Провери в банята, за да се увериш, че Джаси е сама.

О, да, сама е. Само тя и аз.

Ще бъде толкова лесно. Трябва само да взема допълнителната възглавница от стола и да я сложа върху лицето й. Да, нищо повече. Ще натисна възглавницата към лицето й и ще изчакам докато спре да диша. След това ще върна възглавницата на мястото й и ще си изляза от тук сякаш нищо не се е случило.

Мога да го направя. Трябва да го направя.

Възглавницата беше мека и пухкава. Калъфката беше леко колосана. Джаси продължаваше да лежи напълно неподвижно. Дори не отвори очи. Несъмнено беше упоена. Още по-добре. Тъкмо няма да се съпротивлява.

Свали възглавницата надолу. Още. Още. Ето, това е. Покрий цялото й лице. Сега натисни надолу и задръж.

Не, не, Джаси нали спеше? Нали уж беше упоена? Защо се бори с мен? Защо се съпротивлява? Пусни ме, малка кучко! Трябва да махна ръката й от китката си. По-силна съм от нея. Мога да я победя.

Довърши работата. Не й позволявай да ти попречи. Убий я! Убий я сега!

Две големи и силни ръце я сграбчиха за раменете и я отдръпнаха далеч от Джаси. С периферното си зрение видя някакъв висок, рус мъж, който махна възглавницата от лицето на Джаси, после се наведе и я взе в прегръдките си. Опитвайки се да си поеме дъх, Джаси се вгледа в нея с огромните си кафяви очи, които толкова много приличаха на очите на Фарлан.

— Не, по дяволите, не! Вие не разбирате. Тя трябва да умре! Не мога да позволя да продължи да живее.

— Очевидно вие сте тази, която не разбира, госпожо Маккинън. Ние няма да ви позволим да нараните Джаси отново.

Веда вдигна поглед към огромния мъж, който извади чифт белезници и тръгна към нея.

— Станала е някаква грешка, шериф Бътлър — рече Веда.

— Да, мадам, имаше грешка. Вие току-що я допуснахте. — Обърна я с гръб към него, изви ръцете зад гърба й и й сложи белезниците.

— Вие знаете коя съм аз, нали, млади човече? Аз съм госпожа Фарлан Маккинън. Съпругът ми ще бъде силно разгневен, когато научи как се отнасяте с мен.

— Може и да сте права, но не мисля, че съпругът ви ще може да направи каквото и да било по въпроса. Началникът на полицията и аз лично ви заловихме на местопрестъплението. С очите си ви видяхме как се опитвате да задушите Джаси Талбът. А това е опит за убийство.

Веда вирна носа си във въздуха.

— Ако главата й не беше толкова яка, щеше да умре още в нощта, в която я ударих на моста.

— Случаят е твой, понеже болницата е под юрисдикцията на полицейското управление. Прочети й правата, преди да е казала още нещо — рече Джейкъб Бътлър.

Началник Слоун мигновено се подчини.

— Госпожо Маккинън, имате правото да…

Тя дори не чуваше какво й говори. Какво й пукаше какви са правата й? Голяма работа, че е арестувана и закопчана с белезници. Фарлан щеше да се погрижи за всичко. Ще се обади на Макс, а Макс още тази вечер ще я измъкне от затвора и ще я прибере у дома. Защото тя не бе извършила нищо лошо. И двете копелета на Дина трябваше да умрат още преди тридесет години. Тя даде двете бебета на Слим, който по онова време работеше за семейство Маккинън и бе готов на всичко срещу съответното възнаграждение. Инструктира го да убие двете близначки и да изхвърли телата им на различни места, в два различни окръга. Искаше да е сигурна, че ако телата бъдат намерени, нито Фарлан, нито някой друг би заподозрял, че между двете бебета има връзка и че те в действителност са близначките на Дина Колинс.

— В затвора ли ще ме отведете, шерифе? — попита Веда.

— Началник Слоун ще ви закара в полицейското управление, където ще ви бъде позволено да проведете един телефонен разговор — отвърна шериф Бътлър. — Аз ще остана тук с Джаси.

Веда погледна към леглото, на което лежеше Джаси Талбът.

— Ти трябваше да умреш преди тридесет години. Ти и сестра ти. Защо не умряхте и двете още тогава?

— Изведи я оттука! — рече шериф Бътлър.

— Да вървим, госпожо Маккинън. — Началник Слоун я хвана за ръката. — Ако не ни сътрудничите, положението може да стане доста неприятно за всички. А една дама като вас не би желала това, нали така?

— Точно така. Благодаря ви за разбирането. Ще тръгна с вас, без да се съпротивлявам. Но веднага щом пристигнем в участъка, ще се обадя на Фарлан. Който ще се погрижи за всичко.

 

 

Той изчака, докато се увери, че никой не го е забелязал. Пък и едва ли някой би го чул на фона на силната музика и смеховете, които се носеха от бара на Джаси. Страничната уличка, на която бе паркирана полицейската кола, тънеше в полумрак. Младият полицай, застанал така, че да държи под око стълбището към апартамента над бара, бдеше над сигурността и безопасността на Рийв. Уличната лампа, поставена на ъгъла на сградата, осветяваше само задната част на черно-бялата кола.

До този момент не бе убивал с пистолет, но за всичко си има първи път. Той лично предпочиташе да души жертвите си. Откакто бе удушил Дина с панделката, която носеше около врата си, черната атлазена панделка се бе превърнала в любимото му оръжие. Когато видя малкото златно сърчице, което висеше на панделката, се зачуди какво да прави с него. А после, след като уби Дина и го свали от врата й, той като че ли се боеше да го държи в ръката си. Все пак намери сили да разгледа внимателно четиринадесеткаратовия медальон, и когато го отвори, видя вътре две снимки. Едната беше на Фарлан. На другата се виждаха двете й близначки.

Дявол да го вземе този Фарлан! Да се пържи в ада дано!

Трябваше да направи така, че да се приближи без полицаят да го види и чуе. След това щеше да застане до колата, да се прицели и да стреля. Пистолетът беше със заглушител, така че нямаше да вдигне голям шум. А и от толкова близко разстояние нямаше как да пропусне.