Бевърли Бартън
Изстрадана обич (7)

6.

Той стоеше съвсем сам, скрит в сенките на есенната привечер. Небето над него бе обагрено със златистите лъчи на залязващото слънце, а съзнанието му бе изцяло заето с мисли за Дина. В началото, след като си замина за пръв път от него, изминаха няколко години преди отново да се завърне. Години, през които той бе в състояние да живее в сравнително спокойствие. И тогава тя най-неочаквано се появи отново — все така красива и съблазнителна. Отначало той наивно си помисли, че това е техният втори шанс да бъдат заедно. Повярва, че този път тя наистина ще го обича. Беше се престорила, че не го познава, но той веднага разбра, че тя просто играе поредната си игричка. И тъй като си беше курва по душа, го накара да си плаща за услугите й. Първите няколко пъти й плати скъпо и прескъпо, но за съжаление, сексът започна да му се струва все по-незадоволителен. И точно тогава започна да проумява какво трябва да направи. Осъзна, че само чрез повторение на миналото би могъл да постигне забравата, за която копнееше, да получи удовлетворението, което само Дина можеше да му достави. Затова двамата изиграха същата пиеска при онази тяхна повторна среща. После я играха отново и отново при всяка нейна поява. Не им трябваше специална подготовка, защото и двамата знаеха ролите си наизуст.

След половин дузина нейни появи в живота му, на него му хрумна, че би могъл да си води дневник, в който да вписва датите и местата на срещите им. Веднага обаче се отказа от тази идея и сега водеше тази статистика единствено в главата си. Боеше се, че ако някой случайно попаднеше на един такъв дневник, би могъл и да не го разбере. Полицията също нямаше да разбере. Щяха да си помислят, че е убил голям брой жени — повече от двадесет — а истината всъщност бе, че жената беше една и съща. Дина. Властите изобщо нямаше да приемат факта, че той имаше всички основания да я убие. Нито пък щяха да повярват, че това, по своята същност, изобщо не беше убийство. Никой нямаше да проумее, че му се налага да я убива отново и отново, просто защото тя не искаше да си остане мъртва.

От няколко часа насам той не можеше да прогони Беки Олмстед от мислите си, макар да полагаше огромни усилия да забрави за нея. В подобни случаи винаги се осланяше на сърцето си, защото единствено то знаеше дали жената, която желае, наистина е Дина. Всеки път обаче, когато почувстваше необходимост да се защити и предпази, той позволяваше на разсъдъка си да вземе превес над емоциите и точно тази негова предпазливост му бе гарантирала безопасността през всичките тези години. Нито веднъж не бяха свързали името му с някое от телата, които изваждаха от реката. Слава богу. Дина никога не се бе върнала при него в Чероки Пойнт, а и той самият никога не я бе търсил толкова близо до дома. Сега обаче започваше да си мисли, че нещата започват да се променят и че Дина този път, противно на здравия разум, бе избрала да го съблазни буквално в задния му двор. Беше се надявал, че в крайна сметка ще се окаже, че Беки не е Дина, но постепенно започваше да вярва, че е тя. Щеше ли да се осмели да се приближи до нея и да я заговори?

А имаше ли някакъв избор? Появеше ли се отново в живота му, Дина просто отказваше да го остави на мира. Не разбираше обаче защо този път се бе върната толкова бързо — само няколко дни след последната им среща.

Скоро — съвсем скоро — щеше да му се наложи да потърси Беки. А след като я изчука, щеше да разбере със сигурност дали тя наистина е Дина.

 

 

Реба Ъптън паркира черния си мерцедес зад планинската вила. Искаше да е сигурна, че колата й няма да бъде забелязана от някой случаен посетител по тези места. Със свит от притеснение корем тя свали сенника и внимателно огледа лицето си в огледалото. Беше се гримирала и сресала с особено старание. Освен това бе облякла розовия си кашмирен пуловер заедно с чифт бели спортни панталони. Веднъж той й бе казал, че изглежда прекрасно в розово. Тогава, през онази първа пролет, той бе дошъл да я посети в болницата, където тя се възстановяваше от първата си сърдечна криза, облечена в розова копринена пижама. Това посещение беше началото за тях двамата. Най-странното бе, че тя го познаваше от години и дори беше приятелка с покойната му съпруга. Нито веднъж обаче не бе го възприемала като нещо повече от обикновен познат. През всичките години на брака й с Джим Реба не бе поглеждала друг мъж, макар да знаеше, че съпругът й често й изневерява. Обичала бе Джим искрено и всеотдайно и години наред му бе предана с цялото си сърце и душа.

Реба отвори вратата, слезе от колата и погледна ръчния си часовник. Беше подранила. Но веднага щом Джим излезе от къщи, уж за да отиде на вечеря в клуба с политическите си единомишленици, тя изпита толкова силно нетърпение, че се облече и напусна къщата след по-малко от час. Всъщност, Реба подозираше, че Джим нямаше никакво намерение да ходи в кънтри клуба. Беше деветдесет и девет процента сигурна, че той ще отиде право в дървената къщичка на Ерин Мърсър и ще се хвърли в прегръдките на последната си любовница.

Но Ерин не беше просто още една от многобройните жени, минали през леглото на съпруга й. Не, тя беше различна и с Джим не я свързваше единствено страстта. Той беше влюбен в нея. Обичаше Ерин така, както никога не бе обичал нея — съпругата, с която живееше повече от петдесет години. Реба подозираше, че Ерин бе първата и единствена жена, която Джим бе обичал истински след безумната любов, която бе изпитвал към Мелва Мей в младежките си години. И вероятно това бе причината, поради която не бе отблъснала авансите на Дод Кийфър, когато забеляза интереса, който бе започнал да проявява към нея. О, в началото между тях нямаше нищо повече от най-обикновено приятелство, което продължи през цялата пролет и лятото. Той бе идвал в дома им няколко пъти по един или друг повод, а тя бе посещавала мероприятия, на които знаеше, че ще го види със сигурност. След като изгуби внука си Джейми, Реба изпита отчаяна потребност от утеха и подкрепа. И макар че двамата с Джим се опитваха да се подкрепят взаимно, те и двамата сякаш се нуждаеха от нещо повече. Джим скоро се върна при Ерин, а тя за пореден път остана сама. Безнадеждно сама. И тогава, точно след Деня на труда, Дод й направи признание, което я подтикна да се вгледа в душата си.

— Мисля, че започвам да се влюбвам в теб, Реба — рече й той.

Тя го изгледа, изненадана от признанието му, но и завладяна от неочаквано щастие.

— Поласкана съм, Дод. Наистина съм поласкана — отвърна тя. — Но съм сигурна, че смесваш приятелството с любовта. В края на краищата, аз съм с няколко години по-стара от теб и аз… ами, аз съм омъжена жена. Освен това, мъж като теб би могъл да си избере която си пожелае жена.

— Но аз избрах теб. — Той нежно погали лицето й. — Вече години наред ти се възхищавам от разстояние и когато ти едва не умря си обещах, че ще започна да те ухажвам и…

— Не казвай нищо повече. Моля те.

Положи усилия да стои далеч от него, опита се да се отдаде на радостта, която новият й внук внесе в живота й, постара се да остане вярна на неверния си съпруг. През изминалите шест седмици отклоняваше всичките покани на Дод, обяснявайки, че не е готова за извънбрачна връзка. Преди няколко дни обаче изведнъж осъзна, че чувствата й към Дод Кийфър са по-силни от упоритостта, с която се съпротивляваше на изневярата. Не беше съвсем сигурна кога точно се бе случило, или пък защо, но тя бе престанала да обича Джим и се бе влюбила в Дод.

Реба притежаваше малка вила, скътана високо в планината. На времето синът й, Джим младши, и приятелите му я посещаваха, за да се поотпуснат и разтоварят. По-късно Джим и съпругата му често се усамотяваха в нея през уикендите. След смъртта им Реба реши да я продаде, но размисли и вместо това я отдаде под наем чрез агенция за недвижими имоти. А през изминатото лято, докато се възстановяваше, тя нае една строителна фирма и й възложи да ремонтира и обнови планинската вила. Строителите си тръгнаха едва преди няколко дни и къщата все още не бе дадена под наем.

Реба извади ключа от дамската си чанта, изкачи дървените стълби, отключи вратата и влезе в двуетажната всекидневна. Тръпка на несигурност, примесена с голяма доза нетърпение, пробяга по гръбнака й. В състояние ли беше да го направи? Можеше ли наистина да доведе плановете си докрай и да осъществи заплануваната интимна среща с Дод? От доста години насам не бе имала интимна близост с мъж. След многобройните изневери на Джим тя стигна до положение, в което не можеше да понася повече докосванията му и го помоли да се изнесе в друга спалня. Ами ако не успее да откликне на любовните ласки на Дод? Ами ако не почувства сексуално привличане? В края на краищата, тя минаваше седемдесетте и отдавна вече не бе подвластна на пламенните хормони на младостта. Не можеше да знае със сигурност дали сексуалното желание отдавна се бе превърнало в студена пепел, или само бе заспало като тлеещи въглени в очакване да бъдат разпалени отново.

В стаята беше студено. Дори и бялото й вълнено палто не можеше да я предпази от студа. Първоначално камината във вилата беше на дърва, но преди десет години, по съвет на брокера, който отговаряше за къщата, Реба я преустрои и сега цялата вила беше газифицирана. Пламтящият огън в камината щеше да придаде допълнителен уют и романтика. Ако разполагаше с повече време за подготовка, Реба щеше да донесе свещи и шампанско. Но може би следващия път…

Ако изобщо има следващ път.

Реба съблече нервно палтото си, подхвърли го върху един фотьойл с дамаска на каре, настрои термостата на отоплението и пусна газта, за да запали камината. Огледа се наоколо и реши, че ще й се наложи да направи някои промени, ако наистина смята да прекарва повече време тук за в бъдеще. Обстановката беше твърде сурова за вкуса й, но туристите, които наемаха планинските вили като тази, често предпочитаха обзавеждането да отговаря на представите им за отминалите сурови времена. Или поне така твърдеше декораторът от Ноксвил, когото бе наела, за да обзаведе вилата.

Прегледа дисковете, подредени в шкафа, и установи, че повечето съдържат стари кънтри хитове. Тя самата не си падаше особено по кънтрито и сериозно се съмняваше, че Дод е любител на този вид музика. Продължи да рови из купчината и погледът й се спря на един диск, който се различаваше от останалите. Романтични мелодии, изпълнени на пиано. Взе диска и го постави в плеъра. Стаята се изпълни с нежна и вълнуваща музика. „Мечтание“ на Шуман. Реба доволно въздъхна.

Отпусна се на канапето, но само няколко минути по-късно чу шум от приближаваща се кола. Сърцето й ускори ритъма си. Като едва се въздържаше да не хукне навън, тя се надигна от канапето и бавно тръгна към вратата. Приближи се до нея и чу стъпки отвън на верандата. Пое дълбоко въздух и отвори вратата.

Дод Кийфър беше елегантен и красив мъж с безупречно подстригана сивееща вече кафява коса. Облечен беше със спортно сако, панталон и лек пуловер с поло яка. Поспря за миг като я видя и се усмихна. Прикова върху нея искрящите си сини очи. Реба почувства леко присвиване в стомаха. Внезапно се почувства като младо момиче, излязло на тайна среща с любимия си.

Той й подаде бутилка вино.

— Донесох шампанско. Дом Периньон. Изстудено е, но ние бихме могли…

Реба смело сграбчи свободната му ръка и го притегли към себе си. Дод свали ръката, с която държеше бутилката, престъпи през прага и затвори вратата след себе си. Действайки инстинктивно, тя се надигна на пръсти и го целуна по устните. Той отвърна мигновено, откликвайки на целувката й с едва сдържана настоятелност. Реба изпадна в неописуема еуфория, почувства трепет, неизпитван цяла вечност.

Дод с известна неохота сложи край на целувката. Реба вдигна поглед към него. Той се усмихна.

— От много дълго време чакам този момент — призна му тя. После леко се отдръпна и отстъпи назад.

— Аз също. — Той се вгледа изпитателно в нея. — Но това не е причина да избързваме. Ще бъда напълно доволен, ако тази вечер двамата просто поседим заедно пред камината. Можем да пийнем шампанско, да послушаме музика и да си поговорим.

Тя кимна утвърдително.

— Ще ми бъде изключително приятно в твоята компания. — Мъже като него се срещат рядко, помисли си тя. Очевидно Дод прекрасно разбираше, че тя все още не е напълно готова да се впусне в истинска любовна връзка.

— А ти, може би, ще ми позволиш да те целуна отново.

— Ще бъда много разочарована, ако не го направиш. И то не само веднъж.

 

 

Рийв стоеше пред мивката в кухнята на Джени Слоун и белеше десетина твърдо сварени яйца. Приятелите й от Чатанууга щяха да бъдат искрено шокирани, ако можеха да я зърнат отнякъде. Рийв Сорел да върши черна, слугинска работа! Беше навила нагоре ръкавите на копринената си блуза, завързала бе на кръста си бялата престилка, предложена й от домакинята, и бе изслушала внимателно указанията на Джени за приготвянето на яйцата. В първия момент реши, че ще бъде много лесно, но ето че вече започваше да се сблъсква с определени затруднения. Част от яйцата обели без всякакъв проблем, но на някои от тях черупките бяха като залепени и тя трябваше да разкъса цялото яйце, за да се отърве от тях.

— Боя се, че не се справям особено добре. — Вдигнала в ръка едно обезобразено яйце, Рийв погледна към другия край на кухнята, където Джени вадеше парчета пържено пилешко месо от тежкия чугунен тиган, пълен с цвъртяща мазнина.

— О, напротив, справяш се чудесно — увери я Джени. — Разкъсаните белтъци ще оставим за Дръдуин. Нашето куче обожава яйца. Жълтъците, които остават, ще прибавим към другите яйца. И без друго винаги съм обичала жълтъците да са повече от белтъците.

Рийв се насили да се усмихне. Чувстваше се не на място в кухнята на тази планинска фермерска къща. По същия начин сигурно биха се чувствали Джени и Джаси на някоя от изисканите официални вечери, които тя толкова често организираше. Тук, в Чероки Пойнт, няма официални вечери, напомни си тя. Хората тук просто вечерят.

Хората тук? Внимавай Рийв, ето че отново даваш воля на снобизма си. Не забравяй, че става дума за две изключително любезни жени, които правят всичко възможно, за да те накарат да се почувстваш добре. След онова шантаво гледане преди няколко часа Джени и Джаси направиха и невъзможното, за да й помогнат да се успокои. Припомняйки си как бе реагирала на мрачното предсказание на Джени, че тя и Джаси се намират в сериозна опасност, Рийв се учудваше на търпението им. Изобщо нямаше да се изненада, ако след изпълнението й двете приятелки я бяха помолили да си тръгне и да не се връща никога повече. Спомни си как бе скочила от стола, поставен в ъгъла на затъмнената стая и се бе разкрещяла срещу тях, настоявайки да престанат веднага.

— Това, което правите, е напълно откачено и аз не желая да участвам в него! — След като изкрещя тази думи, тя изхвърча от стаята и остави Джаси да се оправя с Джени, която или бе припаднала, или умело се преструваше. Независимо че се отнасяше със скептицизъм към пророческите способности на Джени, Рийв не я смяташе за мошеничка. Може би още в детските й години онази откачена стара вещица, баба й, бе успяла да я убеди, че е ясновидка. За Рийв беше повече от очевидно, че Джени искрено вярва, че притежава определена дарба.

По-късно двете жени излязоха заедно на верандата. Нито веднъж не споменаха гледането, или пък невъздържания изблик на Рийв. Вместо това Джени предложи да разведе Рийв из оранжериите, което впоследствие се оказа една доста интересна обиколка. По всичко личеше, че Джени притежава едно изключително успешно местно предприятие. Отглеждаше всевъзможни растения. А също така и билки, които продаваше по заявки по пощата.

Джаси извади тавата с царевичен хляб от фурната и я обърна върху една глинена чиния. После се приближи до Рийв и потопи горещата тава в сапунената вода в лявата половина на двойната мивка. Тя потъна във водата с цвърчене.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита тя и погледна Рийв.

— Да, боя се, че да.

— Както изглежда, все пак си успяла да запазиш непокътнати шест белтъка. — Джаси взе един поднос от кухненския плот и го остави от дясната страна на Рийв. — Измий си ръцете, а след това подреди белтъците в кръг. През това време аз ще се занимая с жълтъците.

Рийв въздъхна с облекчение.

— Благодаря.

Джаси я потупа по гърба.

— Няма защо. Наистина. Този тип работа очевидно ти е напълно непознат. И с мен е така. Всеки път, когато опитам нещо ново, се чувствам като с две леви ръце.

Нечий телефон иззвъня преди Джаси да успее да се захване с яйцата. Не беше на Рийв. Не беше и домашният телефон на Джени.

— Моят е. — Джаси избърса ръце в престилката си, след това грабна чантата си, която висеше на облегалката на един стол, и извади клетъчния си телефон.

— Ало? — Очите на Джаси изведнъж се разшириха от изумление. — Аз съм много добре, мис Реба. Вие как сте?

Джени изведнъж замръзна неподвижно на мястото си и изгледа въпросително Джаси, която само сви рамене и се ухили. Джени се приближи до Рийв и прошепна:

— Обажда се бабата на Кейлъб. Винаги е мразила Джаси и просто не мога да си обясня защо й се обажда.

— На обяд утре? — попита Джаси. — Аз… да, предполагам. Изчакайте за секунда, ако обичате… — Джаси погледна към Рийв. — Мис Реба ни кани на неделен обяд. Какво ще кажеш? Искаш ли да отидем?

Всъщност, не искам, помисли си Рийв, но, забелязала надеждата, изписала се на лицето на Джаси, отвърна:

— Да, разбира си. Ако и ти искаш.

— Мис Реба, ще дойдем. — Джаси пое дълбоко въздух и бавно издиша. — Благодарим ви за поканата.

В мига, в който изключи телефона, Джаси се завъртя из стаята, сграбчи Рийв, прегърна я и я притисна към себе си. Рийв изведнъж се скова. Не беше свикнала с подобни изблици. Родителите й бяха учтиви и грижовни, но не бяха от хората, които биха обсипали с прегръдки и целувки когото и да било. Дори и единственото си дете.

— Проклета да съм! — Джаси пусна Рийв и затанцува ликуващо из стаята. — Предполагам, че адът съвсем скоро ще замръзне, момичета. Мис Реба не само се държа учтиво с мен, ами и взе, че ме покани на неделен обяд!

Дружелюбният лай на кучето ги предупреди, че някой идва няколко минути преди да чуят стъпките по предната веранда. Вратата на кухнята се отвори и през нея връхлетя огромно, приличащо на вълк, куче, следвано от петите от Кейлъб Маккорд и Далас Слоун. Кучето се приближи право до Рийв и я подуши. За нейна изненада тя изобщо не се уплаши, макар че никога през живота си не бе имала домашен любимец. Когато свърши с душенето, кучето вдигна глава и я погледна с големите си златисти очи.

— Струва ми се, че Дръдуин те харесва — отбеляза Джени. — Би трябвало да приемеш това като комплимент. Той обикновено преценява много вярно характерите на хората, които среща.

Слоун прегърна жена си през кръста, наведе се и я целуна по устните. Рийв отклони очи, почувствала се внезапно като воайор. Погледът й случайно попадна върху Джаси, която беше по средата на не по-малко страстна целувка с Кейлъб. Лицето на Рийв пламна от смущение.

Не ставай смешна, мислено се скастри тя. Няма от какво да се смущаваш и ти го знаеш прекрасно. Не носеше никаква вина, че някои хора толкова държаха да излагат чувствата си на показ. През целия си съзнателен живот нито веднъж не бе виждала родителите си да се целуват. Те бяха хора, които считаха подобни демонстрации на чувства за вулгарни и присъщи на простолюдието.

С разтреперани ръце Рийв подреди в кръг нарязаните на половинки белтъци, като съзнателно избягваше погледите на останалите присъстващи в стаята.

— Сигурна съм, че никога няма да познаеш кой ми се обади по телефона, за да ни покани с Рийв на обяд утре — заяви Джаси.

— Баба ми — отвърна Кейлъб.

— Значи все пак го направи, а? Успял си по някакъв начин да извиеш ръцете й и да я принудиш…

— Не съм извивал ничии ръце — прекъсна я Кейлъб. — Просто заявих на мис Реба, че те обичам и възнамерявам да се оженя за теб и ще бъда изключително доволен ако вие двете се спогодите по някакъв начин.

— Наистина ли й го каза?

— Разбира се. Освен това изтъкнах, че никак няма да ми бъде приятно, ако ме принуди да избирам между баба си и жената, която обичам, защото, в такъв случай, ще избера жената на сърцето си.

Рийв вдигна поглед тъкмо навреме, за да види как Джаси обви ръце около врата на Кейлъб и го целуна отново.

— Ти си най-прекрасният мъж на света — рече му тя.

— Защо тогава не приемаш предложението ми за брак? Кажи ми, че ще се омъжиш за мен.

Джаси се отдръпна назад и хвана двете му ръце. Вдигна към него премрежените си от сълзи очи, погледна го и рече:

— Ще се омъжа за теб.

— Слава тебе, Господи! — Джени плесна с ръце и ги сплете като за молитва.

С всяка изминала минута Рийв се чувстваше все по-неловко. Изобщо не трябваше да се съгласява да идва тук с Джаси. Това си беше грешка от самото начало. Тези хора бяха почти непознати за нея, а ето че тя не само им помагаше да приготвят вечерята, която след малко щяха да споделят, ами и трябваше да стане свидетел на отправеното предложение за женитба и емоционалното „да“ на Джаси.

Двете двойки, който наблюдаваше, бяха близки приятели. Тя обаче беше аутсайдер, несвикнал да се чувства толкова не на мястото си. Може би наистина щеше да се окаже близначка на Джаси, но се съмняваше, че някога ще успее да се приспособи към света и живота й. А вероятно същото се отнасяше и за Джаси.

Докато четиримата се радваха на щастливото събитие, Рийв безшумно се насочи към задната врата. Даваше си сметка, че не би могла да се измъкне и да се прибере в наетата от нея вила, тъй като бе пристигнала тук с колата на Джаси. Освен това едва ли някой от тях щеше да разбере защо се бе почувствала толкова неловко в обкръжението им. Въпреки това обаче Рийв се нуждаеше от уединение. Нужни й бяха няколко минути, през които да се овладее и събере мислите си. Реши да излезе на задната веранда. Само за няколко минути. Няколко дълбоки глътки хладен въздух щяха да се отразят чудесно на опънатите й нерви. Пък и беше повече от сигурна, че никой няма да усети отсъствието й. Поне не веднага.

Незабелязана от останалите, Рийв стигна до вратата и хвана дръжката. Отвори я, направи една крачка и се оказа лице в лице с някакъв широкоплещест мъж, облечен с кафяво сако. Сърцето й едва не спря, когато вдигна поглед и зърна зелените очи на своя най-страшен кошмар — шериф Джейкъб Бътлър.