Бевърли Бартън
Изстрадана обич (5)

4.

Дора отвори входната врата на резиденцията на семейство Ъптън, строена още преди Гражданската война, разположена на половин миля от криволичещия път, който водеше нагоре към планината. Видя Кейлъб, дари го с топла и дружелюбна усмивка и го пусна да влезе в просторното фоайе с мраморен под на черни и бели квадрати.

Макар че мис Реба и Големия Джим го бяха признати за свой внук и го бяха поканили да се премести да живее при тях, Кейлъб все още имаше усещането, че мястото му не е тук — нито в тази голяма къща, нито в семейство Ъптън. Беше роден и отрасъл в Мемфис. Не познаваше баща си, но все пак бе успял да оцелее без него и с майка наркоманка. Едва на смъртния си одър Мелани Ъптън каза на Кейлъб кои са родителите й и къде живеят. Примоли му се да отиде да ги потърси. Тогава той беше на шестнадесет години. И не искаше да има нищо общо с хора, които изобщо не познаваше. До смъртта на майка си успяваше да се грижи сам за себе си. Мамеше, лъжеше, крадеше и правеше каквото беше нужно, за да оцелее и да стои далеч от зоркия поглед на служителите от Отдела за защита на детето. Независимо от всичките недостатъци на майка си, той я обичаше и правеше всичко възможно да останат заедно, за да може да се грижи за нея. Двамата си размениха ролите още когато Кейлъб беше седемгодишен.

— Очакват те в трапезарията. Заповядай. Приготвила съм пилешка яхния и кейк с моркови.

Дора, вярната икономка на семейство Ъптън, изпита мигновена симпатия към Кейлъб още в деня, в който Големия Джим го доведе в къщата. Още тогава обаче тя му отправи строго предупреждение.

— Джейми беше истински нехранимайко, но ние го обичахме. Особено мис Реба. Струва ми се, че ти по нищо не приличаш на Джейми. Но отсега те предупреждавам — ако по някакъв начин нараниш мис Реба, ще отговаряш пред мен.

Последното нещо, което би му хрумнало да направи, бе да нарани новооткритите си баба и дядо. Още в самото начало обаче Кейлъб осъзна, че баба му е първокласен манипулатор. Жена със силна и непреклонна воля, твърдо решена да властва над всички членове на семейството. И макар че Големия Джим беше по-умерен, не толкова високомерен и по-малко категоричен в преценките си, той също бе свикнал да се чува думата му и държеше всички да се съобразяват с мнението му. Кейлъб предполагаше, че това авторитарно поведение бе характерно за хората, които още с раждането си са получили прекомерни богатства и власт.

— Едно от нещата, които научих откакто познавам баба и дядо, е, че ти, Дора, си тяхното най-ценно притежание.

Дора се засмя като дете, изчерви се, а след това потупа Кейлъб по ръката и рече:

— Ето по това си приличаш с братовчед си Джейми. И ти, също като него, знаеш как да ласкаеш жените.

— Само че аз съм напълно искрен — увери я Кейлъб, който мразеше да го сравняват с покойния му братовчед по какъвто и да било повод.

— Да, вярвам ти. Това е качество, което той не притежаваше. Едно от многото, които те правят далеч по-добър човек.

Кейлъб се запъти към трапезарията, а Дора се обърна и влезе в кухнята. В момента, в който мис Реба го зърна на вратата, лицето й светна, на устните й се появи широка усмивка, а очите й заблестяха от вълнение. Големия Джим се изправи и му подаде ръка.

— Толкова се радваме, че успя да дойдеш — възкликна мис Реба.

— Радвам се да те видя, синко. Радвам се да те видя. — Големия Джим стисна здраво ръката на Кейлъб.

— Не ни навестяваш много често. — Тонът на баба му беше уж дружелюбен, но Кейлъб веднага долови критичните нотки в гласа й. — Много ми се иска да помислиш отново върху предложението ни да дойдеш да живееш при нас. Тук има толкова много място. Ще имаш свой собствен апартамент. Ще ремонтираме апартамента на Джейми и ще можеш да се настани в него. Или пък…

— Остави момчето на мира. — Големия Джим кимна по посока на един от големите столове край масата. — Сядай. Сядай. Дора ни е приготвила от ненадминатата си пилешка яхния. Очаква те истинско угощение.

Кейлъб седна между баба си и дядо си на голямата дъбова маса.

— Ще се постарая да ви посещавам по-често, мис Реба. Но, както знаеш, аз имам работа и приятелка, на които посвещавам голямата част от времето си.

Той по-скоро почувства, отколкото видя как баба му се стегна при споменаването на приятелката му. Реба Ъптън бе забранила на своя внук Джейми да се ожени за Джаси, когато тя бе забременяла от него още като тийнейджърка. И макар че Джаси бе пометнала, а Джейми бе позволил на баба си да му диктува за кого може и за кого не може да се ожени, Джейми и Джаси бяха продължили да се срещат години наред. Затова в момента не само неодобрението на баба му, но и паметта на братовчед му стоеше между него и Джаси. Въпреки това той се надяваше, че с всеки изминал ден спомените на Джаси за Джейми избледняват и скоро ще настъпи денят, в който тя ще му се довери с цялото си сърце. Джейми се бе възползвал от нея. Разочаровал я бе толкова често, че Джаси се боеше да повярва на друг мъж. И най-вече на другия наследник на семейство Ъптън. А и фактът, че мис Реба категорично се противопоставяше на връзката му с Джаси, по никакъв начин не го улесняваше в опитите му да се ожени за нея.

— Не би трябвало да си пилееш времето като работиш в онова ужасно място — рече му мис Реба. — Джим изгаря от желание да те въведе в семейния бизнес. Той трябваше да се е оттеглил напълно още преди години. Не е далеч денят, в който „Ъптън Деърис“ ще стане твоя собственост. Така че сега е моментът да започнеш да усвояваш тънкостите на бизнеса.

Това беше другото нещо, с което все още не можеше да свикне — мисълта, че е единственият наследник на едно богатство, възлизащо на петдесет или шестдесет милиона поне. А може би и на повече. Първоначално членовете на семейство Ъптън били фермери, които отглеждали млечни крави и Кейлъб допускаше, че те и до ден-днешен, дълбоко в себе си, си оставаха фермери по душа. Веднага след Първата световна война обаче, бащата и дядото на Големия Джим започнали да разширяват местния бизнес и след края на Втората световна война компанията „Ъптън Деърис“ се превърната в най-големия производител на мляко и млечни продукти в щата Тенеси. Благодарение на проницателните инвестиции и на изграждането на многобройни клонове и филиали, семейството успяло да увеличи богатството си до неописуеми размери. Съвсем наскоро Големия Джим бе запознал Кейлъб с историята на фамилния бизнес.

— Мили боже, жено, няма ли да престанеш да притискаш момчето? Остави го първо да свикне с мисълта, че е наш внук и престани да се опитваш да управляваш живота му.

Реба въздъхна театрално.

— Твоите обвинения ме обиждат. Никога не бих се опитала да…

Големия Джим се разсмя. Силно и от сърце.

— Господ здраве да ти дава, скъпа, но ти наистина не си в състояние да видиш собствените си недостатъци. Никога не си могла. — И без да даде време на съпругата си да изстреля нещо в отговор, Джим се присегна и потупа ръката на Кейлъб. — Нещо ми подсказва, че този млад мъж няма да се подаде толкова лесно на манипулациите ти. Доколкото мога да преценя, той си има свое собствено мнение и притежава волята да го отстоява. Сигурен съм, че ще постъпи както той си реши — и по отношение на „Ъптън Деърис“, и по отношение на Джаси Талбът.

— Как е Джасмин? — с изтънял от напрежение глас попита мис Реба.

Кейлъб бе искрено изненадан от факта, че баба му бе благоволила да се поинтересува от Джаси. Знаеше какви усилия са й били нужни, за да произнесе спокойно името на Джаси. Особено пък като се имаше предвид, че тя — независимо колко налудничаво беше това — вярваше, че Джаси е отчасти отговорна за смъртта на Джейми.

— Джаси е добре — отвърна Кейлъб. — Благодаря ти, че попита, мис Реба.

— Бих искала да започнеш да ме наричаш бабо.

— Чувствам се по-удобно като се обръщам към теб по този начин. За момента поне.

— Аз нямам нищо против обръщенията мис Реба и Големия Джим — увери го Джим. — Значи Джаси е добре, а? Някоя вечер ще трябва да я доведеш тук на вечеря. — Извърна се към Реба и я изгледа предупредително. — Нали, скъпа? Много ще се радваме да я посрещнем в дома си.

Кейлъб погледна баба си и едва успя да сдържи смеха, който се надигна в гърлото му. Мис Реба бе пребледняла като мъртвец. Съвършените й розови устни бяха застинали в гримаса на пълен шок, а огромните й сини очи сякаш всеки момент щяха да изскочат от орбитите си.

— Съмнявам се, че Джасмин Талбът би приела поканата ни да вечеря с нас — процеди Реба. — Едва ли е забравила миналите ни разногласия.

— Може и да приеме. — Кейлъб изгледа умолително баба си. — Особено пък ако й телефонираш и я поканиш лично.

Мис Реба преглътна, пое дълбоко въздух и му се усмихна едва-едва.

— Би ли искал да го направя, скъпи? Ще ти достави ли удоволствие?

— Да, мадам. Ще бъда много доволен. Много бих се радвал, ако жената, която обичам, и баба ми се разбират добре.

— Ти… ти обичаш ли я?

— Да, мадам. Обичам я.

— Разбирам.

Джим седеше мълчаливо. Само ги наблюдаваше и слушаше разговора им. И очевидно очакваше да види до какво ще доведе той.

— Мисля, че трябва да знаеш, че, рано или късно, Джаси ще се предаде и ще се съгласи да се омъжи за мен. — Кейлъб не сваляше решителния си поглед от пребледнялото лице на баба си. — И никой по никакъв начин не би могъл да ми попречи да я направя своя жена. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа, мис Реба?

— Да, разбирам.

— Надявам се да е така, защото не бих искал да ми се налага да избирам между теб и нея. Съвсем наскоро ви открих — теб и Големия Джим. И никак няма да ми е приятно да ви изгубя.

— Няма да ме изгубиш… нас — убедено заяви мис Реба. — По-късно днес ще телефонирам на Джасмин и ще я поканя на обяд. Утре.

Кейлъб се ухили доволно. С чувството, че е спечелил особено важна битка, той стана, приближи се до баба си и я целуна по бузата.

— Благодаря ти!

В очите на мис Реба заблестяха сълзи. Сложи малката си ръка върху неговата, сви устни и му върна целувката.

— О, между другото, защо не поканиш и Рийв Сорел? — подхвърли Кейлъб. — Тя пристигна в Чероки Пойнт по-рано днес и възнамерява да поостане известно време. Сутринта доктор Макнеър им взе проби за ДНК-тест и ги изпрати в лабораторията. До една седмица ще научим дали Джаси и Рийв наистина са близначки.

— Ето това вече е необяснима мистерия — намеси се Големия Джим. — Ами ако тези две момичета наистина се окажат сестри? Джаси разговаряла ли е с леля си Сали относно обстоятелствата около раждането й?

— Не, не и напоследък, но при предишен техен разговор възрастната жена се заклела, че Джаси била единственото бебе, което сестра й Корин родила.

— Къде е отседнала госпожица Сорел? — попита Реба. — Сигурна съм, че не е при Джасмин. Искам да кажа, че те двете почти не се познават и определено нямат много допирни точки.

Кейлъб се отдръпна от баба си и се върна на мястото си.

— Не, между нея и Джаси я няма истинската сестринска връзка. Все още. Рийв е наела една от къщичките на „Чероки кебин ренталс“.

— Би трябвало да я поканя да отседне при нас — заяви Реба.

Изявлението й предизвика изненаданите погледи на Кейлъб и Големия Джим.

— И защо ти е да го правиш? — възкликна Джим.

— Защото госпожица Сорел е била приятелка на Джейми. А родителите й бяха част от социалния кръг на семействата Уолъс и Грембрел. Ейлийн Уолъс и аз бяхме членове на едно и също сестринско общество в колежа. А с Ана Лий Грембрел съм работила рамо до рамо на не едно благотворително мероприятие на републиканците за набиране на средства. Освен това съм почти сигурна, че съм се срещала с Лесли Сорел не само на тези мероприятия, но и на сватбеното тържество на дъщерята на Ейлийн.

— В такъв случай, предвид на тази толкова тясна връзка между двете семейства, се налага незабавно да се обадиш на госпожица Сорел и да я поканиш да отседне при нас. — Големия Джим се засмя, доволен от саркастичния начин, по който бе описал положението.

— Не ми харесва шеговитата ти забележка — заяви Реба. — Ако не поканя госпожица Сорел в дома ни, аз със сигурност ще пренебрегна задълженията си на светски лидер в окръг Чероки. — Насочи въпросителен поглед към Кейлъб. — Рийв Сорел и Джасмин Талбът наистина ли си приличат?

Кейлъб се ухили.

— Да. Има само някои дребни, незначителни различия. Защо питаш?

— О, просто така. — Реба въздъхна, а на лицето й бавно изгря искрена усмивка. — Ще телефонирам на Джасмин и ще ги поканя двете с госпожица Сорел да се присъединят към нас за неделния обяд. А утре, като дойдат тук, ще предложа на госпожица Сорел да отседне при нас. Сигурна съм, че ще предпочете да живее тук, отколкото в някоя от онези малки, долнопробни къщички. Дама с нейното възпитание сигурно ги намира за абсолютно неприемливи.

Големия Джим се изхили задавено, намигна на Кейлъб и насочи поглед към съпругата си.

— Познавам те, Реба Ъптън. Намислила си нещо. Да не би случайно да ти е хрумнало, че щом тия двете момичета си приличат толкова много, те биха могли да сменят местата си в сърцето на Кейлъб?

— Нямам представа за какво говориш — с престорена невинност възкликна Реба.

— Говоря за това, че, според теб, Рийв Сорел е приемлива от социална гледна точка, което автоматично я прави подходяща за съпруга на твоя внук.

— О, Джим, как можа да ти хрумне подобно нещо!

Кейлъб се присегна и стисна ръката на баба си.

— Сигурен съм, че никога не би ти хрумнало нещо толкова глупаво, нали, мис Реба? Аз съм влюбен в Джаси. Обичам всичко в нея. Не само външния й вид. Би могла да ми представиш дузина нейни двойнички, но нито една от тях не би могла да се навие на малкото пръстче на Джаси. В края на краищата, ако изведнъж в живота ти се появи мъж, който изглежда точно като Големия Джим, ти не би се влюбила в него, нали?

— Не, разбира се. Аз…

В този момент Дора забързано влезе в трапезарията, постави супника от китайски порцелан на масата и се върна в кухнята, за да донесе поднос с царевичен хляб и кана с изстуден чай.

— Оставете си място и за десерта.

— Хайде да се насладим на вкусния обяд — подкани ги Големия Джим. — А след обяда, докато ти се занимаваш с поканите — той се усмихна на мис Реба, — аз ще разведа Кейлъб из конюшните. След това двамата с него може да пояздим из фермата.

— Да пояздим ли? Коне? — възкликна Кейлъб.

— Никога ли не си се качвал на кон, синко? — Веждите на Джим лекичко подскочиха нагоре.

— Не, не съм. Аз пораснах в града. Прекарвах много време, яхнал мотоциклет, но никога не съм се качвал на кон.

— Значи е крайно време да се научиш — отвърна Джим. — Язденето на кон е най-добрия начин човек да огледа владенията си отвисоко.

Кейлъб мислено простена. Май ще му е нужно доста време докато свикне с мисълта, че е наследник на фамилията Ъптън. Надяваше се само да намери начин да направи последните години на дядо си и баба си щастливи, без да изневерява на собствените си убеждения и начин на живот.

 

 

Докато пътуваха нагоре към планината, Рийв остави Джаси да говори през цялото време. Точно както бе направила и по време на обяда им в ресторанта на Джаси в центъра на Чероки Пойнт. Това беше поредната поразителна разлика помежду им. Джаси беше екстровертен тип. С часове можеше да говори, без да спре. За нея понятието непознат като че ли не съществуваше. Рийв, за разлика от нея, беше по-скоро интровертна. И макар да обичаше приятните разговори, тя никога не бърбореше напразно. Заради самото говорене.

Искаше й се да можеше да се отпусне в компанията на Джаси. Да можеше да се научи да я гледа, без да потреперва при мисълта, че двете вероятно бяха сестри. Рийв не я харесваше. Макар че Джаси по никакъв начин не беше виновна за това. Тъкмо обратното. Тя изглеждаше твърдо решена да накара Рийв да се почувства щастлива от мисълта за евентуалното им родство и полагаше неимоверни усилия, за да постигне целта си.

Може би с времето щеше да се научи да я харесва. Истината е, че изобщо не се бе постарала да я опознае. Всеки път, щом я погледнеше, тя виждаше единствено буйната й, яркочервена коса, многобройните безвкусни бижута и дрехите на рок звезда. А непрестанното, глупаво бъбрене на Джаси по въпроси, към които Рийв не проявяваше дори и бегъл интерес, я караше да си мисли, че жената срещу нея е изключително елементарна и недодялана. Щом си помислеше за нея, на ум й идваха думи като дърварка, селячка и бял боклук. Освен това Рийв все не можеше да се абстрахира от първоначалния доклад на наетия от нея частен детектив, в който се твърдеше, че Джасмин Талбът се ползва с репутацията на градската курва. Рийв обаче още в ранна възраст бе разбрала, че някои неща не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. И кой знае защо, все не можеше да се отърве от чувството, че мнението на местните хора за Джаси е напълно погрешно. „Дали това е само вътрешно убеждение?“ — запита се Рийв. „Или на теб просто ти се иска да повярваш, че Джаси не е уличница?“

Докато Джаси управляваше червеният си джип нагоре по стръмната алея, водеща към къщата на Джени Слоун, Рийв внимателно огледа района. Старата фермерска къща бе разположена встрани от пътя, на едно възвишение, сгушено в полите на планината. От три страни имението бе заобиколено от гори. Разноцветни, величествени дървета извисяваха клони високо в небесата. Стар каменен зид ограждаше предния двор. Няколко каменни стъпала водеха от пътя към застланата с камъни странична пътека. Сега, в средата на октомври, листата на дърветата започваха да променят цвета си и от зелени се превръщаха в различни нюанси на червеното, жълтото и оранжевото. Земята бе покрита с опадали листа и борови шишарки. Джаси паркира джипа редом с колата, спряна на алеята.

— Ето я Джени — рече Джаси. — Очаква ни. Ще я харесаш. Всички я харесват.

— Тя е онази… ясновидката, нали? — Рийв погледна през предното стъкло и видя Джени, която ги очакваше, застанала на просторната предна веранда. — Красива е.

Жената притежаваше зашеметяваща екзотична хубост. Гладка загоряла кожа, права, гарвановочерна коса и дребно, стройно тяло.

— Да, Джени е красавица. — Джаси отвори вратата на джипа. — Двамата с Джейкъб си приличат по цвета на кожата, но Джени прилича повече на баба си Бътлър, докато той е наследил външния вид на дядо си.

— О, аз почти забравих, че Джени и шерифът са първи братовчеди. — Не се изпълвай с неприязън към Джени Слоун, само защото е братовчедка на шериф Слоун, рече си Рийв. Не би било честно да решиш, че жената по нищо не се различава от неприятния си братовчед.

— Всъщност, те са по-скоро като брат и сестра. Израснаха заедно от малки, след като майките им загинаха при автомобилна катастрофа. — Джаси скочи от джипа и махна с ръка на Рийв. — Хайде. Джени изгаря от нетърпение да се запознае с теб.

Рийв неохотно слезе от колата. Беше се опитала да отклони поканата за това пътуване, целящо да я запознае с най-добрата приятелка на Джаси, но тя бе настояла.

— Помолих я да ни гледа — беше обяснила Джаси. — Може би ще е в състояние да познае дали наистина сме близначки. А ако успее да го направи, тогава се надявам, че ще може да ни каже и какво точно се е случило при раждането ни.

Рийв не очакваше посещението с нетърпение. Нямаше особено желание да се запознае с някаква вещица, живееща насред планината. Беше добре възпитана и, по принцип, правеше всичко възможно да не споделя мнението си с хора, които твърдяха, че притежават шесто чувство. Но ако тази Джени започнеше да гадае бъдещето й, щеше да й се наложи да й намекне учтиво, че тя лично не проявява никакъв интерес към пророчества и предсказания.

— Хайде. Не ме карай да те влача след себе си — подкани я Джаси. Присегна се и сграбчи ръката на Рийв. — Държиш се така, сякаш отиваш на собственото си заколение. Обещавам ти, че няма да съжаляваш за решението си да дойдеш тук с мен.

— Надявам се да си права. — Рийв издърпа ръката си, но послушно тръгна след своята двойничка.

Джени слезе от верандата и тръгна към тях. Прегърна Джаси с искрена обич.

— Денят се оказа прекрасен. Сервирала съм чай и ябълков сайдер на терасата. И изпекох любимия ябълков кекс на баба. По-късно ще донеса и от него.

— Джени, това е Рийв Сорел. — Джаси говореше така, сякаш току-що бе представила Рийв на някоя кралска особа. — Рийв, това е най-добрата ми приятелка на този свят — Джени Мадок Слоун.

Рийв протегна ръка.

— Приятно ми е да се запознаем, госпожо Слоун.

— Мили боже, вие двете наистина ужасно си приличате. — Джени силно стисна ръката на Рийв. — Моля ви, наричайте ме Джени. — Тръсна ръката й и я задържа малко повече от необходимото.

Рийв моментално я издърпа.

— Извинявайте, не исках… — Джени се усмихна. — Повечето хора нямат нищо против. И, трябва да си призная, изпитвам известно любопитство по отношение на теб.

— И почувства ли нещо?

Рийв гневно изгледа Джаси. Искаше й се да ги помоли да не я включват в пътешествията си в света на свръхестественото. Свят, в който Рийв изобщо не вярваше.

— Разбрах единствено, че госпожица Сорел не се чувства комфортно и с нежелание се е съгласила на това посещение. — Джени разпери ръце и ги покани в дома си. — Предлагам да се настаним на верандата и да се опитаме да се отпуснем.

Дръж се учтиво, напомни си Рийв. Направи усилие да се разбираш с тези хора.

— Джени, настоявам да ме наричаш Рийв. И се извинявам за…

— Не е нужно да се извиняваш — прекъсна я Джени. — Ти не ме познаваш и, естествено, се отнасяш скептично към уменията ми. Напълно основателно при това. Не очаквам от теб да приемеш моето ясновидство като естествен, даден ми от Бога талант. Нито пък очаквам да ме харесаш от пръв поглед, само защото двете с Джаси сме неразделни приятелки.

Рийв изпита странно чувство на облекчение. Не беше съвсем сигурна нито защо, нито как точно се стигна до него. Гласът на Джени й подейства странно успокояващо. Тя излъчваше доброта, която сякаш обгръщаше всички около нея.

Трите се настаниха на старите люлеещи се столове.

Джени, седнала така, че да вижда и двете си гостенки, попита:

— Чай или сайдер, Рийв?

— Не искам нищо, благодаря.

Джени сипа горещ чай от една пръстена кана, която изглеждаше изрисувана на ръка, и подаде едната чаша на Джаси.

— Добре тогава, ще трябва да говоря направо. Тази сутрин имах видение.

Рийв въздъхна. Ето, започва се, помисли си тя.

— За нас ли беше? За Рийв и мен? — попита Джаси.

— Част от него, да. Добрата част. Онази, която беше изпълнена с щастие.

— Разкажи ни — примоли се Джаси.

— Почувствах веселие и смях — започна Джени. — И неописуемо щастие. Чувство за единение. Вие двете сякаш бяхте едно цяло. Разделени сте, но въпреки това, сте заедно. Отделни личности сте, но сте свързани още от деня на раждането си.

— В такъв случай ти си почувствала, че двете сме близначки, нали? — попита Джаси.

Джени се усмихна на приятелката си, но Рийв остана с впечатлението, че нещо в тази усмивка не е съвсем наред. Джени като че ли излъчваше някаква тъга. „Престани!“ — мислено възкликна Рийв. „Ще паднеш право в ръчичките на Джени, ако позволиш на въображението си да ти играе подобни номера.“

— Да, вярвам, че двете с Рийв сте близначки — заяви Джени. — Изобщо не се съмнявам в това.

— Е, на мен това ми е напълно достатъчно. — Джаси погледна към Рийв, сякаш очакваше тя да я прегърне, да я обяви за своя сестра и да я притисне към себе си. Рийв обаче се стегна още повече и се поизправи на стола си.

— Аз лично предпочитам да изчакам резултатите от ДНК-теста. — Рийв се ядоса, че не успя да прикрие студенината, прокраднала се в гласа й, но просто не можеше да се довери на шестото чувство на някаква най-обикновена селянка.

Джаси я изгледа ядосано, след което насочи вниманието си към Джени.

— Ти спомена, че това е добрата част от твоето видение. А каква беше лошата?

Джени се поколеба за момент. Като че ли не й се искаше да им каже нищо повече. „Дали колебанието й беше истинско, или тя просто се опитваше да подсили драматизма на момента?“ — запита се Рийв. Тя не можеше — и нямаше — да приеме ясновидските способности на Джени за чиста монета.

— Почувствах някакво зло — почти шепнейки отвърна Джени. — И опасност.

— Опасност за Рийв и мен?

— Не съм сигурна. Но… мисля, че трябва да сте много предпазливи.

— Това са глупости! — Рийв рязко скочи от стола си.

— Как може да си такава напрегната, безчувствена и студена кучка? — Джаси също се изправи и застана пред нея. — Повярвай ми, на мен ми е също толкова трудно да приема факта, че двете с теб сме сестри. Независимо от всичките ти милиони и високомерното ти държание, ти самата не си кой знае какво, знаеш ли?

Рийв имаше усещането, че току-що е била зашлевена с все сила през лицето. Изумена от гневния изблик на Джаси, тя я изгледа изпитателно, а след това се усмихна.

— Права си. Аз наистина не съм кой знае какво. И съм сигурна, че никога не би ме избрала за своя сестра. Аз съм богата и добре образована. Ползвам се с уважение в светските кръгове. Но, въпреки всичко това, нямам нито една близка приятелка. Нито пък мъж, който да ме обича. Докато при теб мъжете като че ли сами се хвърлят в краката ти.

— Я виж ти! — разсмя се Джаси. — В края на краищата, май ще вземе да се окаже, че и ти си човек.

— О, да, можеш да си сигурна в това. — Рийв насочи поглед към Джени. — Искам да знаеш, че никога не съм вярвала в гадания и предсказания. Но се извинявам, че се държах грубо. И ако ще направя Джаси щастлива като ти позволя да ми гледаш, тогава…

— Ти не си такава, каквато изглеждаш — прекъсна я Джени и сякаш я прикова с напрегнатия поглед на тъмните си очи. — Ти и Джаси сте двете половини на едно цяло и много скоро и двете ще започнете да го усещате.

Рийв не беше сигурна как да реагира на думите й. Джени не й казваше нищо, което да не е вярно за коя да е двойка еднояйчни близнаци. Но начинът, по който тя се взираше в нея, напрегнатият поглед, с който сякаш успяваше да проникне до дълбините на душата й, я караше да се чувства несигурна.

— Ти си много самотна — продължи Джени. — Но скоро ще забравиш за самотата си. Виждам те заобиколена от семейство. И зная, че никога повече няма да бъдеш самотна.