Бевърли Бартън
Изстрадана обич (27)

26.

Какво щеше да прави, ако наистина се окажеше, че Рийв Сорел и Джаси Талбът са дъщерите на Дина? Съвсем наскоро му бе хрумнала подобна възможност, но бе побързал да я отхвърли, защото през всичките тези години бе вярвал, че онези двете бебета са били премахнати скоро след като той уби Дина за пръв път. Сега обаче не беше толкова сигурен в това. Ами ако Слим не бе изпълнил разпорежданията му? Ами ако онова, което винаги бе смятал за истина, сега изведнъж се окажеше лъжа? Трябваше да научи истината. Трябваше да бъде сигурен.

За всичко беше виновна Дина. Ако се бе влюбила в него, а не във великия Фарлан Маккинън, и досега щеше да е жива. И щеше да му принадлежи. Щяха да живеят заедно. И щяха да са щастливи.

Съблече се и се пъхна под душа, наслаждавайки се на топлата вода, която обливаше тялото му. Защо никога не се бе вгледал по-внимателно в Джаси Талбът? Сега, като се замислеше, му се струваше, че никога не я бе поглеждал в лицето. О, и той като останалите мъже от окръг Чероки се бе заглеждал в огненото й тяло, но погледът обикновено се спираше на големите й цици и на дългите, стройни крака. Дина също имаше страхотна фигура, но тя беше далеч по-дребничка от Джаси и Рийв. Но пък при баща с фигурата на Фарлан Маккинън не беше чудно, че дъщерите й притежаваха пропорциите на истински амазонки.

Изсмя се и насапуниса тялото си с вносния, ръчно произведен сапун, който предпочиташе. И само като си помислеше, че през всичките тези години жената, която е най-близка с Дина, се е намирала в собствения му град! Направо под носа му! Нима Дина съзнателно го бе отвеждала далеч от Чероки Пойнт. Примамвала го бе на други, далечни места, за да го отдалечи от скъпоценната си дъщеря?

— Не си искала да я убия, нали, любима? Затова избираше другите жени далеч от дома.

Ръката му се поспря около пениса му. После го насапуниса, изплакна го и хвърли сапуна. Започна да се докосва, докато си мислеше за Дина.

Ако се разчуеше, че Фарлан е бащата на бебетата на Дина — а това вече изглеждаше неизбежно — как този факт щеше да се отрази върху неговото бъдеще? Властите може би щяха да разпитат всички хора, свързани по някакъв начин с Фарлан. Щяха да започнат да се ровят в живота и миналото на членовете на семейството му. Не можеше да поеме този риск. Не можеше да позволи на когото и да било да се рови в личните му дела. Вярно, че беше много внимателен и предпазлив, но не и съвършен. Имало е случаи, в които е допускал грешки.

— Дина, Дина, защо ме принуди да те убия?

Ръката му обхвана еректиралия му член. Въздъхна, спомнил си деня, в който реши да я люби. Тя се опита да се бори с него, но все още бе твърде слаба след раждането. Освен това беше твърде дребничка и слабичка жена и той успя да я укроти само с няколко удара.

Свърши внезапно, погълнал от мислите си за Дина, от спомените, в които я чукаше и я убиваше след това. Почувства как ръцете му извиват черната панделка около врата й и я задушават до смърт. Още тогава, първия път, трябваше да се досети, че един път нямаше да му е достатъчен. Тя не беше от жените, които си остават мъртви. А двете й червенокоси малки изчадия очевидно бяха същите като нея. И те нямаше да останат мъртви за дълго. Той обаче можеше да ги убие; точно както бе сторил с майка им. А ако се наложеше, щеше да ги убива отново и отново.

Изми спермата от ръцете и пениса си и се замисли върху възможностите, с които разполагаше. Джаси и Рийв трябваше да умрат. И двете. Трябваше да умрат от неговите ръце, а не премахнати от някакъв имитатор, изживяващ се като велик убиец. Джаси все още беше в болницата. В кома. Напълно безпомощна. Само че е заобиколена от хора по двадесет и четири часа, напомни си той. Изчакай. Изчакай да видиш дали ще се възстанови. Тя може никога да не излезе от комата. Може дори да умре.

Той обаче не искаше Джаси да умре. Не още. Тя трябваше да загине от неговата ръка. Джаси и Рийв бяха неговите жертви. Ще ги убие една по една, както бе убил Дина. Ще ги отнеме от Фарлан така, както той бе отнел майка им от него.

А след като ги убие, дали и те, също като Дина щяха да започнат да се връщат отново и отново? Това вече би било много странно. Три червенокоси жени, които се връщат от света на мъртвите, за да го преследват, да го омайват, да му доставят неописуема наслада.

Налагаше се да бъде особено предпазлив. Не можеше да допусне по никакъв начин да привлича вниманието към себе си. Но въпреки това трябваше да се отърве от дъщерите на Дина. Да се отърве от тях и да обвини Фарлан Маккинън за смъртта им. То вече би било висша справедливост.

 

 

Фарлан трябваше да се обади и да разговаря с няколко човека, на които в минатото бе вършил услуги, за да получи номера на домашния телефон на Грифин Пауъл. Беше твърдо решен да разговоря с известния частен детектив, който се опитваше да открие истината около раждането на Рийв Сорел. Освен това искаше да го направи още тази вечер. След всичките тези години, в които неведнъж се бе питал какво се бе случило с Дина и децата, след безсънните нощи, в които се бе опитвал да увери сам себе си, че трите са добре и живеят щастливо, Фарлан бе научил неща, които го караха да подозира, че в действителност се бе случило нещо ужасно. Някой беше причинил зло на Дина, а след това й бе отнел двете близначки и ги бе зарязал на произвола на съдбата, за да умрат. Очевидно всички в Чероки Пойнт знаеха по малко от истината за раждането на Джаси и Рийв. Онова, което обаче не знаеха — а и как биха могли! — бе, че именно той е бащата на двете момичета.

Никога нямаше да забрави първата си среща с Дина. Беше най-красивото същество на земята. Той обаче знаеше, че тя е проститутка, която се среща с Дод от месеци. Дод си бе въобразил, че е влюбен в момичето. Изглеждаше напълно завладян от нея. Въпреки това се измъчваше от чувство на вина и търсеше начин да сложи край на връзката им. Това бе причината, поради която взе Фарлан със себе си през онази нощ. Имаше нужда някой да му вдъхне кураж, за да може да приключи отношенията си с Дина.

Фарлан го подкрепи изцяло. Благодарение на него през онази нощ Дод се сбогува с Дина и си тръгна с намерението да не се върне никога повече. През последвалите няколко дни Фарлан не можа да прогони образа на момичето от главата си. Най-накрая, две седмици по-късно, отиде в Ноксвил, за да я види. Плати й и прекара с нея цялата нощ. След това започна да я посещава всяка седмица. А когато се влюби в нея и я помоли да се откаже от занаята, за да бъде само негова, Дина му призна, че Дод продължава да я посещава.

— Обичаш ли Дод? — попита я тогава той.

— Не, разбира се, че не го обичам. Само го харесвам. Той е мил и добър човек, но аз не се влюбвам във всичките си клиенти. Както знаеш, аз се прехранвам като спя с тях.

Тогава Фарлан я сграбчи и я разтърси с все сила.

— Ами аз? Това ли съм аз за теб? Поредният клиент?

Очите й се напълниха със сълзи и тя поклати глава.

— С теб е различно. Знаеш, че е така. Мисля, че се влюбих в теб още през първата нощ. О, по дяволите, Фарлан, това е истинска лудост. Не мога да си позволя да те обичам.

През онази нощ той я взе със себе си и двамата отседнаха в един хотел в Сивиървил. На следващия ден се обади на Макс, който току-що бе завършил юридическия факултет, и го накара да й потърси жилище. Той веднага намери един приятен апартамент на улица „Хиат“. Наеха го за една година и платиха в брой. От този момент насетне Фарлан започна да пътува твърде често, за да прекарва повече време с нея. На Макс възложи да се грижи за финансовото състояние на Дина.

Макс. Гадната невестулка. Беше му се доверил. Поверил му бе сигурността на Дина. Особено пък на края на връзката им, когато тя реши да вземе децата и да напусне града.

— Фарлан? — Гласът на Веда долетя откъм затворената врата.

Той погледна нататък и се намръщи.

— Махай се. Остави ме на мира.

— Моля те, трябва да поговорим.

— Няма за какво да говорим.

— Напротив, има. Трябва да поговорим за Брайън. — Тя влезе в стаята, но се спря до вратата и се поколеба.

— Брайън е зрял мъж. Може и сам да се грижи за себе си. Няма нужда от твоята закрила.

— Ако си намислил да направиш някоя глупост и да признаеш онези две жени за твои дъщери, то аз определено смятам, че съм длъжна да закрилям сина си. Нашият син. А ти знаеш, че Брайън е твой син. С двете близначки никога не би могъл да си сигурен, че наистина са твои деца. Със същия успех биха могли да бъдат на Дод, на Макс или на бог знае кого. В края на краищата, тя спеше с мъже за пари. Тя те използва, Фарлан. Никога не те е обичала.

Той я удари. Зашлеви я през устата и разцепи долната й устна. Тя извика, а след това се отдръпна назад и цялата настръхна. Сгърби се, заприлича на дебела лоена топка. Сините й очи се разшириха от страх и изумление. Никога преди не бе вдигал ръка срещу нея. Почувства се ужасно засрамен загдето я удари.

— Съжалявам, Веда. Не исках да те ударя. Никога не съм искал да те нараня. Никога.

Тя вдигна глава и го погледна. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Много искаш Джаси Талбът и Рийв Сорел да се окажат наистина децата на Дина, нали? И ако сега, в този момент, Дина можеше да влезе през тази врата, ти щеше да я приемеш обратно в живота си, нали?

— Не си причинявай това — рече й Фарлан.

— Няма да се откажеш — заяви тя. — Но аз няма да ти позволя да отнемеш каквото и да било от Брайън.

— Лягай си, Веда. Остави ме сам. Ще поговорим отново сутринта, след като и двамата сме имали време да помислим върху случилото се. — Понечи да я докосне, но тя се сви уплашено и се отдръпна от него. Той кимна с разбиране, осъзнал, че точно в този момент тя не би могла да понесе допира на ръката му. — Никога не бих наранил Брайън. Ти най-добре от всички би трябвало да знаеш докъде съм готов да стигна, за да го предпазя и защитя. Отказах се от жената, която обичах, и от двете си дъщери, за да не се наложи Брайън да изгуби майка си още като малко момче. По онова време беше толкова откачена, че сигурно щеше да се самоубиеш. Изобщо не помисли за сина си, когато се опита да отнемеш живота си. Мислеше единствено за себе си.

Веда изпъна гръб, изправи рамене, вирна предизвикателно брадичка и го изгледа с блеснали от ярост очи. След това се обърна и напусна кабинета му. Фарлан въздъхна с облекчение, когато отново остана сам. Без да се поколебае, той вдигна телефонната слушалка и избра номера на домашния телефон на Грифин Пауъл.

— Домът на Пауъл — отговори мъжки глас на третото позвъняване. Иконом? Секретар?

— Бих желал да разговарям с Грифин Пауъл. Въпросът е спешен и не търпи отлагане.

— Мога ли да попитам кой се обажда?

— Фарлан Маккинън, собственик на „Маккинън Медия“.

— Да, сър. Изчакайте само един момент.

Фарлан изчака. Следеше часовника върху бюрото си. Една минута. Две минути. Три. Не беше свикнал да го карат да чака. Четири минути.

— Господин Маккинън, обажда се Грифин Пауъл. Как бих могъл да ви помогна?

— Зная, че разследвате миналото на Рийв Сорел и Джаси Талбът и се опитвате да откриете рождената им майка.

— Бих искал да ви попитам как се сдобихте с тази информация — отвърна Пауъл. — Предполагам обаче, че едва ли има човек в Чероки Пойнт, който да не знае, че близначките издирват биологичните си родители.

— Аз може би разполагам с информация, която да ви помогне да проследите произхода им.

— Наистина ли? И за каква информация става дума?

— Преди тридесет години една млада жена на име Дина Колинс роди близнаци. Две момиченца. Имам основание да предполагам, че Дина е майката на Рийв и Джаси.

— И какви по-точно са тези основания, господин Маккинън?

— Само преди няколко дни видях Рийв Сорел за пръв път. Но познавах Дина Колинс. Госпожица Сорел е по-висока и по-едра от Дина, но чертите на лицата им са почти еднакви. Освен това косата й има същия кестеняво-червеникав цвят.

— Колко добре познавахте Дина Колинс? — попита Пауъл и Фарлан долови някакви странни нотки в гласа му.

— Вие вече знаете, че Рийв и Джаси са дъщерите на Дина, нали?

— Зная повече от това — отвърна Пауъл. — Успях да стесня самоличността на бащата до трима мъже. Само трима мъже са посещавали Дина Колинс в апартамента й на улица „Хиат“ в годината преди раждането на дъщерите й. Съдия Дод Кийфър, Максуел Фенъл и…

— Аз.

— Възнамерявам да се свържа с госпожица Сорел утре сутринта, за да й съобщя тази информация. Възможно ли е да стесните кръга още малко, така че да съм в състояние да й съобщя едно-единствено име? Това на биологичния й баща?

— Кажете й, че Фарлан Маккинън е нейният баща. Кажете й още, че искам да я видя, да разговарям с нея, да й обясня защо… — Фарлан замълча, задавен от непролетите сълзи. Как изобщо би могъл да накара дъщеря си да разбере защо бе изоставил нея и близначката й? Как би могъл да докаже, че бе обичал майка им? А и тях двете също.

— Струва ми се, че вече познавам добре госпожица Сорел и съм сигурен, че тя веднага ще поиска ДНК-тест.

— Съгласен съм да се подложа на ДНК-тест. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Господин Маккинън, просто така, от любопитство… Каква е кръвната ви група?

— Моята кръвна група?

— Да. Дина Колинс е била нулева отрицателна.

— Аз съм AB-отрицателна — отвърна Фарлан. — Защо?

— Рийв Сорел и Джаси Талбът са AB-отрицателна.

Фарлан се задъха, останал изведнъж без достатъчно въздух. Значи те наистина бяха бебетата на Дина. Техните близначки. Неговите и на Дина.

— Моля ви, кажете на Рийв, че аз… че аз искам да се срещна с нея.

 

 

Джейкъб се пробуди бавно. Нощната лампа все още светеше и обливаше стаята със слабата си светлина. Той се протегна, завивката се плъзна надолу и откри голите му гърди. Обърна се на една страна и се загледа в жената, която спеше до него. Изглеждаше като Джаси. Имаше същите черти — нос, уста, брадичка. Същата дълга шия. Само че той никога не се бе възбуждал от самото присъствие на Джаси. Двете жени може и да бяха идентични близначки, но когато погледнеше Рийв, той виждаше само нея и въобще не се сещаше за сестра й, която имаше почти същото лице.

Искаше да я докосне. Тя лежеше спокойно до него, с разпиляна коса, чисто лице и сгорещено от съня тяло, и представляваше почти неустоимо изкушение. Беше я притежавал веднъж, но това не му беше достатъчно. Искаше я отново. Точно в този момент. И вероятно щеше да я желае и на сутринта.

Рийв Сорел може и да беше изискана дама извън спалнята, но, гола и възбудена, беше същинска фурия. Всяка ласка, всяка целувка, всяко страстно докосване при тях беше поделено по равно — Рийв даваше също толкова, колкото и получаваше.

Желаеше я така, както не бе желал друга жена през живота си. Инстинктивно усещаше, че и тя го бе желала със същата непреодолима страст. Вкопчиха се един в друг като подивели животни. Този път обаче искаше да я люби иначе — по-бавно, по-нежно и много по-продължително.

Джейкъб отметна завивката от лявото й рамо и целуна малките лунички, изпъстрили кожата й. Тя въздъхна. Той плъзна ръка под завивките и погали едната й гърда. Още една въздишка. Леко стисна зърното й. Тя се размърда и простена задавено.

Той се усмихна, протегна ръка и с един замах свали завивките. Не я изчака да се събуди напълно. Докосна с устни зърното й и насочи ръка към венериния й хълм. Тя се задъха. Джейкъб плъзна два пръста между влажните устни на женствеността й и проникна в нея.

— Джейкъб… — Името му бе произнесено тихичко, пропито с много нега и страст.

— Да, скъпа?

Тя се обърна към него и се усмихна похотливо.

— Хайде да се любим отново.

Той се разсмя.

— Госпожице, можеш да си сигурна, че точно в този момент не бих правил нищо друго.

Взе я в прегръдките си, а тя преметна единия си крак върху него и се притисна към него. Джейкъб потърси устните й. Целувката им беше сладка и нежна, но само след няколко секунди стана опустошителна и пламенна. Той изрита завивките в долния край на леглото. Без да спира да го целува и да го гали като обезумяла, Рийв пропълзя отгоре му и се настани, стиснала го между бедрата си.

— Искаш ли да ме пояздиш, скъпа? — попита той.

— О, наистина смятам да те пояздя, шериф Бътлър. Силно и продължително. — Надигна се леко, за да нагласи тялото си с очевидното намерение да се настани върху възбудения му член.

Преди да успее да направи каквото и да било, той я сграбчи за задника и рязко проникна в нея. Тя едва не се задави от изумление, но след това отметна назад глава и проплака от удоволствие.

— Сама си го търсеше и си го намери — рече й той, полагайки неимоверни усилия да остане съвършено неподвижен вътре в нея. Господи, тя беше толкова топла! Толкова влажна и стегната! Само едно движение и сигурно щеше да свърши.

Рийв се наведе напред, подпря ръце от двете страни на главата му, залюля гърди над лицето му и започна да се движи бавно — напред-назад, нагоре-надолу. Тази жена го убиваше. Можеше единствено да се опита да забави неизбежното, но едва ли щеше да издържи още дълго. Погали гладката и опъната кожа на бедрата й, вдигна глава и разтвори устни, за да улови едното молещо за внимание зърно. После се прехвърли на другото. И пак на първото. Рийв постепенно увеличи темпото. Той пое едното зърно между устните си, а другото погали с ръка. Трябваше да я отведе до момента на кулминацията, преди да е изригнал вътре в нея. И трябваше да го направи час по-скоро.

Беше се надявал втория път да я люби по-бавно, но това просто не беше възможно. Беше на ръба да изгуби контрол. Ако тя не достигнеше до оргазъм веднага, той нямаше да успее да я изчака. Рийв Сорел му въздействаше като никоя друга жена и го караше да й се отдаде напълно.

Почувства как тя се стяга около него, осъзна, че тялото й всеки момент ще го залее с горещите си сокове. Тя се отдаде напълно на насладата, получаваше удоволствие, и на свой ред, отвръщаше със същото. Цялото й тяло се тресеше, от гърлото й се отронваха стенания. Когато оргазмът й достигна връхната си точка, Рийв изкрещя с пълно гърло. И тази нейна пълна забрава в насладата го тласна отвъд ръба. Ушите му започнаха да бучат, имаше чувството, че главата му ще експлодира.

Изрева от удоволствие и изригна вътре в нея. Едва в този момент осъзна, че не бе използвал никакви предпазни средства. По дяволите, никога преди не бе допускал подобна глупост. Но пък и за пръв му се случваше до такава степен да изгуби ума си по някоя жена. Тя му действаше просто пагубно. Точно в този момент обаче изобщо не му пукаше. Чувстваше се твърде добре. Изпитал бе огромно удоволствие и изобщо не съжаляваше. Щеше да има достатъчно време за това на сутринта.

Тя се отпусна отгоре му. Лежаха един върху друг сякаш бяха свързани навеки. Той придърпа с крак завивките, след това се присегна и ги метна върху Рийв.

— Твърде съм тежка — промърмори тя. — Би трябвало…

Той я прегърна и силно я притисна към себе си.

— Скъпа, да не си посмяла да помръднеш.

Тя въздъхна, сгуши се върху него, целуна го по шията, по ухото, а след това потърси устните му. Миг преди да го целуне, попита:

— По-късно ще го направим отново, нали?

— Можеш да заложиш сладкото си задниче на това. Все още не мога да ти се наситя.

— И аз се чувствам по същия начин.

— В такъв случай заспивай, за да си починеш и събереш достатъчно сили за следващия път.

Усмихната замечтано, тя се настани удобно върху него. Тялото му никога преди не бе изпитвало толкова приятна тежест. Ако зависеше от него, биха могли да си останат в тази поза завинаги. Положи собственически ръка върху задника й и затвори очи.

Когато телефонът иззвъня, Джейкъб се стресна и отвори очи. Присегна се за телефона и претърколи Рийв върху леглото. Докато да вдигне слушалката, Рийв вече бе напълно будна.

— Да?

— Кой се обажда? — попита някакъв мъжки глас.

— А вие кой сте? — на свой ред попита Джейкъб.

— Джейкъб, ти ли си?

Той внезапно разпозна гласа.

— Да, Кейлъб, аз съм.

— Защо си там? Правиш компания на Рийв ли? — Кейлъб се засмя.

— Какво има? Защо се обаждаш? Да не се е случило нещо с Джаси?

Рийв моментално седна в леглото и сграбчи ръката на Джейкъб.

— Какво има?

— Да, наистина се случи нещо — отвърна Кейлъб. — Джаси се събуди преди около пет минути. Отвори очи, погледна право в мен и се усмихна. В момента сестрите са при нея. Вече се обадиха на доктор Беъл и доктор Корнелиус.

Сякаш огромна буца заседна в гърлото на Джейкъб. Господ бе чул молитвите им. Включително и неговите.

— Веднага ще доведа Рийв. — Затвори телефона, обърна се към нея и я сграбчи за раменете. Тя се взираше в него, а в очите й се четяха страх и надежда. — Джаси е излязла от комата. Погледнала Кейлъб и се усмихнала.

Рийв се хвърли върху Джейкъб и го прегърна. Лицето й се окъпа в сълзи.

— Това е възможно най-добрата новина. Джаси се е събудила. Сега вече ще се оправи, нали?

Джейкъб се отдръпна назад, хвана лицето на Рийв с ръце и я целуна.

— Да, скъпа, Джаси ще се оправи.