Бевърли Бартън
Изстрадана обич (22)

21.

Рийв седеше до Джейкъб, който караше с бясна скорост по пътя от къщата й към окръжната болница с надута сирена и пусната синя лампа. Веднага щом Далас му се обади, за да му съобщи за случилото се с Джаси, той скочи в колата и тръгна към Рийв.

— Реших, че това не е нещо, което би искала да чуеш по телефона — рече й, когато застана на прага на къщата. — Далас ми се обади току-що. Той и Джени вече пътуват към болницата. Джаси е била ранена. Много сериозно. Не знаят дали ще оживее.

Рийв моментално грабна сакото и чантата си и подпряла се на Джейкъб за подкрепа, бързо тръгна към джипа му. Препъна се, опитвайки се да се качи в колата. Той я хвана през кръста, повдигна я от земята и я сложи на седалката.

— Джейкъб?

— Да? — Очите му нито за миг не се отклониха от пътя.

— Далас каза ли ти какво точно се е случило?

— Очевидно някой се е обадил на Джаси и й казал, че разполага с информация за истинските й родители. Уговорили се да се срещнат на стария покрит мост близо до кънтри клуба.

— Кажи ми, че не е отишла там съвсем сама.

— Точно това е направила, по дяволите. Знаеш каква е Джаси. Твърдоглава и упорита. — Джейкъб замълча и шумно преглътна.

Без да замисля дори, действайки напълно инстинктивно, Рийв, осъзнала колко е разтревожен Джейкъб, се присегна и стисна ръката му. Той мигновено се напрегна.

— Тя е жилава — промълви той. — Ще оживее.

— Някой знае ли какво точно се е случило с нея?

— Далас знае само онова, което са му казали полицаите, стигнали първи на местопроизшествието. Очевидно някой ударил Джаси силно по главата и тя изгубила съзнание. След това я хвърлил от моста в потока. Тялото й паднало върху скалите под моста.

Рийв отдръпна ръка и я притисна към устата си.

— Мили боже! — Как можа да се случи това? Какво е подтикнало Джаси да поеме този риск? — Кейлъб? — Тя изведнъж се притесни за годеника на Джаси. — Той знае ли?

— Той пътувал към нея, когато се случило нещастието. Пристигнал там три минути преди полицаите и линейката.

— Но кой би искал да нарани Джаси? — Още не бе изрекла въпроса до край, когато си спомни предупреждението на Джейкъб и Далас, че в Североизточен Тенеси вилнее сериен убиец. Мъж, който избива червенокоси жени. — Мислиш ли, че човекът, убил онези проститутки, се е опитал да убие и Джаси?

— Нямам никаква представа. Все още не съм запознат с всички факти. Има само два момента, които биха ни насочили към предишните убийства — Джаси е с червена коса и тялото й е било хвърлено в потока. Но, като се изключи това, не съществуват никакви други прилики с предишните случаи.

— Означава ли това, че изключваш…

— Означава, че не зная.

— Не е изключено обаче да съществува някаква връзка с убийствата на двете червенокоси проститутки, нали?

Джейкъб изсумтя.

— Не попитах Далас за мнението му, но ще го направя. Предполагам обаче, че той ще се съгласи с мен. Според мен вероятно си имаме работа с имитатор.

— Кое те кара да мислиш така?

— Виж, Рийв, зная, че си объркана и притеснена колкото мен, но не помагаш на никого, и най-малко на Джаси, като ми задаваш въпроси, на които не мога да отговоря.

Рийв имаше чувството, че бе получила плесник през лицето.

— Аз… аз съжалявам. Не исках да… — Гласът й заглъхна. Тя отчаяно се опита да не заплаче.

Той я погледна за миг, а след това отново се съсредоточи върху пътя.

— Не, аз съм този, който съжалява. Не трябваше да ти се сопвам така.

— И двамата се тревожим за Джаси.

— Да, така е.

Никой не проговори през останалата част от пътя. Джейкъб паркира колата пред входа на спешното отделение. Докато слезе и заобиколи джипа, Рийв вече бе отворила вратата и се канеше да излезе сама. Той я хвана отново през кръста, повдигна я от седалката, пусна я на земята и веднага хвана ръката й. Двамата заедно се затичаха към болницата. Когато влязоха в чакалнята, Джейкъб пусна ръката й.

Далас Слоун се суетеше около Джени, която тревожно обикаляше напред-назад из помещението. Той ги забеляза и им махна с ръка да се приближат.

Джейкъб положи ръка на кръста на Рийв и леко я подтикна напред. В този момент тя забеляза Сали и Луди, които седяха една до друга в ъгъла. Лейси Фелън, барманка в бара и приятелка на Джаси, стоеше пред телефоните, подредени край едната стена на чакалнята. Очевидно разговаряше с някого. Рийв предположи, че се обажда на другите приятели на Джаси, за да ги информира за случилото се.

— Някакви новини? — попита Джейкъб.

— Още чакаме — отвърна Далас. — Кейлъб е вътре при нея. Лекарите се опитаха да го накарат да излезе заедно с нас, но той категорично отказа. Момичето на рецепцията заплаши, че ще се обади в полицията, но тогава се намесих аз и й казах, че Кейлъб ще бъде изведен със сила от отделението само в случай, че започне да създава проблеми. Той ми се закле, че ще стои отстрани и няма да пречи на лекарите.

— Правилно си постъпил.

— По дяволите, през цялото време си мислех как бих се почувствал, ако Джени пострада по някакъв начин. И аз като Кейлъб щях да настоявам да остана при нея.

Чакалнята на спешното отделение бе претъпкана с хора. Като се изключат близките и приятелите на Джаси, Рийв не познаваше останалите. Докато се оглеждаше наоколо, видя двама мъже, които влязоха в чакалнята, понесли картонени кутии, в които имаше чаши с кафе. По-младият от двамата беше Брайън Маккинън — човек, към когото Джаси изпитваше силна неприязън. Забелязала слабата прилика между него и по-възрастният му спътник, Рийв заключи, че това трябва да е бащата на Брайън — Фарлан Маккинън.

Двамата мъже се приближиха към тях.

— Тук има кафе за всички — рече по-възрастният Маккинън.

— Благодаря. — Джени се изправи, усмихна му се с благодарност и се обърна към Брайън. — Дали ще мога някога да ти се отблагодаря за това, което направи за Джаси? Може да се окаже, че именно ти си спасил живота й.

Брайън се изчерви.

— Не съм направил нищо необичайно. Наистина.

— Някакви новини? — попита Фарлан.

— Не още. — Джени взе една чаша. После плъзна поглед към останалите, приканвайки ги да си вземат от щедро предложеното кафе.

Далас се подчини. Рийв също. Джейкъб отказа.

— Иди да попиташ Сали и приятелката й дали искат кафе — рече на сина си Фарлан.

Брайън мигновено се обърна и тръгна към двете възрастни жени.

— Обещавам, че няма да ви се пречкаме — рече Фарлан. — Казах на Брайън, че искам да останем докато научим нещо за състоянието й. Двамата още не можем да се съвземем от шока, който преживяхме, когато я намерихме. Бедното момиче…

— Вие с Брайън сте я открили? — попита Рийв.

Фарлан Маккинън се обърна към нея и отвори уста да й отговори, но внезапно застина неподвижно и я зяпна с изумление. Рийв се уплаши, че възрастният мъж може всеки момент да припадне.

— Коя сте вие? — попита той.

— Рийв Сорел — отвърна тя. — Аз съм…

— Близначката на Джаси Талбът — довърши изречението той.

Ръцете му се разтрепериха толкова силно, че Джени взе кутията с кафетата от него и я остави върху един стол.

— Добре ли сте, господин Маккинън? Защо не поседнете малко?

Той обаче продължаваше да се взира в Рийв.

— Еднояйчни близначки. Червенокоси еднояйчни близначки. На колко години сте, госпожице Сорел?

— На тридесет.

— Да, точно така.

Брайън застана до баща си и го прихвана за лакътя.

— Ела да поседнеш ей там. Веднага щом научим нещо за Джаси, ще те откарам у дома.

Фарлан Маккинън позволи на сина си да го заведе в другия край на помещението, където имаше няколко свободни стола. В мига, в който се настани на един от тях, той моментално се обърна към Рийв. Гледаше я втренчено, неспособен да откъсне поглед от нея. Този човек се държи много странно, помисли си тя. Веднага след това реши, че поведението му може да е само следствие от преживяния шок.

— Да не би да искате да кажете, че Брайън Маккинън е спасил Джаси? — попита Джейкъб.

— Той и старият Маккинън се прибирали от кънтри клуба, когато забелязали джипа на Джаси, паркиран край пътя — отвърна Далас. — Спрели, за да проверят какво става и господин Фарлан забелязал тялото на Джаси във водата. Брайън слязъл долу и я извадил. Тъкмо излизал с нея от потока, когато пристигнал Кейлъб.

Джейкъб презрително изсумтя.

— Още отсега си представям заглавията в утрешния брой на „Хералд“ — „Брайън Маккинън — герой!“.

— Да разбирам ли, че не харесваш Брайън Маккинън? — попита Рийв.

— Той е един надут задник, който пилее парите на татенцето и си мисли, че всичко му е позволено, само защото е Маккинън. — Джейкъб насочи неодобрителния си поглед към Брайън. — Искам да те предупредя, госпожице Сорел, че независимо от аристократичното си потекло, Брайън Маккинън не е особено добър човек.

— Говори по-тихо — шепнешком го предупреди Джени. — И независимо от мнението ти за него, тази вечер Брайън се е опитал да помогне на Джаси и ние не трябва да забравяме този факт.

— Да, да. Всички сме му изключително благодарни — почти ръмжейки прошепна Джейкъб. — Исках само да се убедя, че Рийв е наясно, че Маккинън, макар и от нейното социално обкръжение, в никакъв случай не може да бъде наречен джентълмен.

Рийв стоеше на мястото си и се взираше в Джейкъб, без да е сигурна как да отговори на тази забележка и дали въобще да му отговаря по някакъв начин. Преди да стигне до някакво решение, Кейлъб изхвърча през вратата, която отвеждаше към вътрешността на отделението. Спусна се право към Рийв и Джени.

— В момента я карат към операционната. При падането е получила някои вътрешни наранявания и лекарите са убедени, че има вътрешен кръвоизлив — информира ги Кейлъб. — Но — той преглътна мъчително — има и още нещо. Не само тялото й е наранено. Онзи кучи син я ударил с нещо тежко и й пукнал черепа. Доктор Медоус назначи спешен скенер на главата. Според него има данни за разкъсани кръвоносни съдове. — Гласът на Кейлъб затрепери. В очите му заблестяха сълзи. — Спомена нещо за увеличаващ размера си субдурален хематом. — Замълча за миг и пое дълбоко въздух. — Това е кръвен съсирек. Което означава, че ако не бъде подложена на операция веднага, Джаси ще умре. Вече повикаха неврохирург.

Далас обви ръка около кръста на Джени и я притегни към себе си. Тя положи глава на гърдите му и отвърна на прегръдката. Джейкъб сложи огромната си ръка върху рамото на Рийв. Тя вдигна глава и го погледна. Видя собствените си страхове, отразени в очите му.

Рийв се приближи до Кейлъб и го прегърна. Той я притисна към себе си. С окъпано от сълзи лице, Рийв продължи да го държи и да го милва по гърба, опитвайки се да го успокои.

— Тя ще се оправи — промълви Кейлъб.

— Разбира се, че ще се оправи — отвърна Рийв, преглъщайки сълзите си.

— А ние ще открием копелето, което се опита да я убие — през стиснати зъби продължи Кейлъб. Гласът му трепеше от гняв. Когато най-накрая се отдръпна от Рийв, на лицето му бе застинала гримаса на едва контролирана ярост. — А когато го направим…

— Остави на нас да се занимаваме с издирването на човека, причинил това на Джаси — прекъсна го Далас.

Кейлъб погледна към Рийв.

— Ти сигурно също не си в безопасност. Той може да се опита да убие и теб.

Рийв едва не ахна, стресната от предупреждението на Кейлъб. Той несъмнено вярваше, че Джаси е последната жертва на серийния убиец.

Джейкъб я прегърна през раменете.

— Аз ще се грижа за Рийв.

Почувствала отчаяна потребност от закрила и защита, закопняла за прегръдката на нечии силни ръце, Рийв инстинктивно положи глава на рамото му.

Джени, която все още стоеше в прегръдките на Далас, се обърна и погледна Джейкъб. Двамата си размениха странен поглед и Рийв се зачуди какво ли си бяха казали без думи.

— Да, зная, че трябва да оставя разследването в ръцете на пазителите на закона — рече Кейлъб и изпитателно се вгледа в Далас. — Но ти трябва да разбереш как се чувствам.

— Всички разбираме това — увери го Далас. Поколеба се за момент, а после реши да зададе въпроса направо: — Много ми е неприятно, че се налага да те попитам това, но трябва да знаем… доктор Медоус спомена ли дали има следи от сексуално насилие?

Всички приятели и роднини на Джаси замълчаха напрегнато.

Кейлъб тежко въздъхна.

— И аз му зададох този въпрос. И той ми отговори, че няма следи от сексуално насилие.

Далас кимна.

— Операцията може да продължи часове — каза им Кейлъб. — Казаха ми, че можем да се качим да чакаме на горния етаж. Хирургът, някой си доктор Беъл, ще излезе и ще поговори с нас… след операцията.

— Мислиш ли, че ще можеш да поемеш грижите за дамите за известно време? — Далас премести поглед от Рийв и Джени към Сали и Луди. — Искам Джейкъб и хората му да се включат в разследването заедно с нас. Смятам веднага да отидем с него на местопрестъплението и лично да разгледаме района.

Рийв осъзна, че натоварвайки Кейлъб с отговорността за тяхната безопасност, Далас се опитваше да отвлече мислите му от напълно реалната възможност да загуби жената, която толкова много обича. Самата Рийв страдаше както никога преди при мисълта, че би могла да изгуби сестра си, преди да е имала възможността да я опознае напълно. Точно в този момент осъзна, че обича Джаси. И че иска тя да живее. Иска го така, както не бе желала нищо друго на този свят.

 

 

Направих онова, което трябваше да се направи. Джаси трябваше да умре. Да я убия се оказа много по-лесно отколкото очаквах. Нужни бяха само два силни удара по главата. След втория удар тя вече беше в безсъзнание. И макар че е слаба и стройна, не беше никак лесно да я вдигна и преметна през перилата. Освен това не ми бе минато през ума, че ще има толкова много кръв. Целият чук бе покрит с кръв. Ръкавиците ми също. Дори по палтото и обувките ми имаше кървави пръски.

Изгорих всичко веднага щом се прибрах у дома. Дори и бельото си. Металният чук обаче не гори; затова го скрих. Извадих го от камината, почаках го да изстине и го увих в една стара калъфка за възглавница. След това го качих на тавана и го скрих на дъното на един стар куфар, където никой не би го намерил.

Колко ли време ще мине, преди да открият тялото? Дни? Седмици? Органите на реда обаче сигурно ще започнат издирването веднага щом стане ясно, че е изчезнала, което означава, че биха могли да я открият до сутринта. Особено ако включат хрътките на Сали Талбът в търсенето.

О, господи! Ами ако… Не, не, там не остана нищо, пропито с моята миризма. Ами ако успеят да уловят следа, просто душейки по моста? Това не ми бе хрумвало до този момент. Нямам представа колко време трябва да мине, за да се изличи миризмата ми от там? Предполагам, че немного.

Сега не мога да се безпокоя за това. Освен това на никого не би му хрумнало дори, че съм в състояние да извърша такова страховито престъпление.

Дали веднага да продължа с плана? Или да изчакам? Джаси вече е мъртва; остава ми да се разправя с близначката й. Но какво ще се случи, ако те заподозрат, че Рийв ще бъде следващата жертва? Сигурно ще я наблюдават непрекъснато, ще я охраняват ден и нощ.

Ще трябва да почакам. Подходящата възможност ще се предостави сама. Скоро при това. Трябва само да се възползвам от момента. Въпреки това не смея да чакам твърде дълго. Трябва да сложа край на това разследване преди истината да е излязла наяве. Не мога да позволя това да се случи. Ако Слим си беше свършил работата преди тридесет години, сега нямаше да съм в това положение. Ако беше убил онези проклети бебета както го инструктирах… Нейните бебета. Красивите червенокоси близначки.

 

 

Когато стигнаха на мястото на престъплението, Джейкъб и Далас завариха необичайно струпване на хора, които като че ли действаха без никакъв ред и последователност. Отстрани изглеждаше, че на мястото царят пълен хаос и объркване. Джейкъб паркира джипа от едната страна на пътя зад трите полицейски коли. Изчака Далас да слезе и двамата заедно тръгнаха нагоре по пътя. Мигновено бяха пресрещнати от малка група телевизионни и вестникарски репортери. Двамата дори не забавиха крачка, принуждавайки репортерите да подтичват след тях, изстрелвайки въпросите си.

— Това работа на сериен убиец ли е?

— Джаси Талбът е червенокоса жена с леко поведение. Затова ли беше нападната?

— Какво е състоянието на Джаси? Ще оживее ли?

— Ако всички вие сте очаквали тя да бъде следващата жертва, защо не й осигурихте по-добра охрана?

Телевизионният оператор изведнъж изскочи пред тях и улови лицата им в едър план. Само след няколко секунди останалите репортери образуваха кръг около тях. На Джейкъб му се искаше да смачка камерата и да разбие зъбите на оператора. Само че отдавна вече се бе прославил с избухливия си нрав и затова този път положи усилия да се овладее и да не позволи на емоциите да вземат връх.

— Без коментар — заяви Далас.

— Не можете ли да ни кажете поне дали Джаси ще оживее? — провикна се една от репортерките на „Хералд“.

— За информация относно състоянието на госпожица Талбът, ще трябва да се свържете с болницата — отвърна Далас, след което внимателно я изблъска встрани и двамата с Джейкъб продължиха пътя си.

Джейкъб зърна червения джип на Джаси, паркиран в тревата, встрани от пътя. Коремът му се сви на топка. Това не би се случило, ако Джаси бе изчакала Кейлъб, за да я придружи на тази загадъчна среща. Да, след свършен факт нещата винаги изглеждаха толкова ясни. А светът бе пълен с хора, които си задаваха въпроса „Какво би станало, ако…?“. Освен това Джаси по природа не бе от предпазливите. Дори и като малко момиченце беше дръзка и безстрашна. Често действаше импулсивно, навличайки си всевъзможни проблеми и неприятности.

Забеляза един от заместниците си, Мууди Райън, който стоеше непосредствено до джипа и го охраняваше. Джейкъб вдигна ръка и му махна. Мууди го видя и му махна в отговор.

На ограденото с жълта лента местопроизшествие Джейкъб и Далас завариха две-трети от личния състав на полицейския участък и половината от заместниците на Джейкъб. Всички те стояха по местата си и правеха необходимото, за да не допуснат репортери и любопитни граждани на местопрестъплението. Джейкъб искрено се надяваше, че самите полицаи, струпани на толкова малка площ, не бяха компрометирали по някакъв начин мястото. Защото понякога само едно грешно движение можеше да унищожи ценни улики. Веднага реши, че няма смисъл да изкарват хрътките на Сали. На моста имаше твърде много хора и миризмата на извършителя отдавна се бе смесила с другите.

Боби Джо Харт ги посрещна в началото на моста.

— Как е Джаси? — попита той.

— В момента е в операционната — отвърна Джейкъб.

— Лейтенант Глен ми възложи да охранявам местопрестъплението — поясни Боби Джо. — Обадих се на колегите, които успях да намеря, и в момента охраняваме периметъра. Слава богу, успяхме да пристигнем тук, преди да довтасат репортерите и зяпачите. — Той кимна с глава към шумните репортери, които стояха встрани от заместниците на Джейкъб. — Тълпата нараства с всяка изминала минута. Жителите на града научават един след друг за случилото си и тръгват насам. Сигурен съм обаче, че ще успеем да се справим.

— Къде е Глен? — попита Далас.

— От другата страна на моста. Ръководи разследването. Бърт, Дуейн и Ърл събират доказателства.

— Кой е пристигнал пръв на местопрестъплението? — Далас огледа моста и прилежащия район. Очевидно оглеждаше полицаите, които работеха в оградения периметър.

— Хендрикс и Кърк — отвърна Боби Джо.

— Хммм… Кърк е новобранец, но Хендрикс работи в полицията достатъчно дълго, за да е наясно с процедурата при подобно престъпление.

Далас тръгна по моста. Джейкъб го последва. Вече знаеше, че има две основни правила, които трябва да се следват при оглед на местопрестъпление — нищо не трябва да се докосва и всяка улика трябва да бъде надлежно записвана. Местопрестъплението трябваше да остане непокътнато — всяка промяна, всяко преместване или отстраняване на улики може да осуети разследването и да позволи на извършителя да се измъкне безнаказано.

Томи Глен, набит, тридесетгодишен мъж с брада, работеше в полицейското управление на Чероки Пойнт от деветнадесетгодишен. Беше опитно ченге. Истински професионалист, доколкото това бе възможно в полицейското управление на едно малко градче. Глен видя Далас и Джейкъб и веднага се приближи до тях. Лицето му изглеждаше мрачно.

— Началник? — Той кимна на Далас. — Шерифе. — Насочи поглед към Джейкъб. — Как е Джаси?

— В момента е в операционната — отвърна Джейкъб. — Бори се за живота си.

— Разполагаме ли с нещо тук? — попита Далас и посочи към периметъра с дясната си ръка.

— До пристигането на Ърл не бяхме докосвали нищо. Той, разбира се, повика и Бърт и Дуейн. В момента оглеждат местопрестъплението и събират улики. Но като се изключи кръвта по перилата и долу по камъните, май няма нищо друго. А да, намерихме и един кървав отпечатък от обувка. Има и следи от гуми, но при непрекъснатото движение по този път, сигурно ще бъде невъзможно да се докаже, че те са оставени от извършителя на престъплението. Въпреки това ги фотографирахме и мисля, че ще можем да изработим отливки.

— Искам да се документира всяка забелязана улика. С най-големи подробности. Не оставяйте камък непреобърнат в района на местопрестъплението — разпореди се Далас. — От теб очаквам да оказваш контрол върху работата на екипа. Всяка улика, пък била тя и най-незначителната, трябва да бъде надлежно маркирана и документирана.

— Да, сър. — Глен едва не отдаде чест. После се обърна и даде знак на един от униформените полицаи, който помагаше на детективите, заети с издирване на евентуалните улики. — Донеси пистолета насам.

— Пистолет? — едновременно възкликнаха Далас и Джейкъб.

— Намерихме един пистолет „Берета Томкет“. Беше паднал недалеч от мястото, на което открихме кървави следи по перилата — обясни Глен.

Полицаят донесе пистолетът, поставен в прозрачно пликче и надлежно надписан, и го подаде на лейтенанта. Глен вдигна пликчето с пистолета.

— Това е пистолетът на Джаси. Бях с нея, когато си го купи — рече Джейкъб.

— Стреляно ли е с него тази вечер? — попита Далас.

— Не. Всичките седем патрона са в пълнителя.

— Това означава, че нападателят вероятно я е изненадал в гръб и е нанесъл първия удар преди Джаси дори да разбере какво точно става — заключи Джейкъб.

— Някаква следа от оръжието, използвано от нападателя? — попита Далас.

— До този момент не сме открили нищо — отвърна Глен. — Ще продължим обаче с огледа на моста, а така също и на потока и на участъците на двата му бряга. След това ще разширим периметъра на издирване и ще започнем претърсване на гората.

Глен се отнасяше изключително почтително с Далас и от поведението му ставаше ясно, че той искрено се възхищава и уважава началника на полицията. А това, само по себе си, говореше за това какъв изключителен човек е Томи Глен, тъй като за никой в града не беше тайна, че той от години се надяваше да получи поста, който в крайна сметка бе даден на Далас.

— Какви са шансовете ни да попаднем на нещо, което би ни помогнало да открием извършителя? — попита Джейкъб.

— Човек никога не знае. Престъпниците често допускат грешки. Особено пък аматьорите.

— Ти мислиш, че човекът, опитал се да убие Джаси, е аматьор?

— Или е аматьор, или нарочно се опитва да ни накара да повярваме в това? Подозирам, че нападението над Джаси не е извършено от човека, убил Беки Олмстед, Кет Бейкър и всички останали червенокоси жени през последните години. Начинът на действие тук е различен.

— Мислиш ли, че става дума за имитатор?

— Възможно е. Обществеността вече знае, че съвсем наскоро са били убити две проститутки, а телата им са били изхвърлени в различни водни басейни. В река Тенеси и в езерото Дъглас. Освен това отнякъде изтече информацията, че и двете жертви са били червенокоси.

— Това са единствените два пункта, по които нападението над Джаси прилича на предишните две убийства.

— Но тя е била ударена по главата, а не удушена — уточни Далас. — И не е била изнасилена.

— Ами ако нападението над Джаси не е извършено нито от серийния убиец, нито от негов имитатор?

Далас наклони главата си на една страна и се вгледа въпросително в лицето на Джейкъб.

— Имаш ли друга теория?

— Зная, че не можем да отхвърлим напълно теорията за серийния убиец и не бих могъл да твърдя със сигурност, че в случая не става дума за имитатор, но ми се струва, че нападателят на Джаси е искал смъртта й по напълно лични причини.

— Какви например? — Далас се усмихна като горд баща, чийто син току-що бе станал зрял мъж.

— Двете с Рийв наеха частна детективска агенция и й възложиха издирването на истинските им родители. Ами ако някой в окръг Чероки не желае двете близначки да научат истината за родителите си? Ами ако човекът, опитал се да ги убие като бебета, е все още жив?

— Ако случаят е такъв, то тогава нито Джаси, нито Рийв ще бъдат в безопасност докато истината не излезе наяве.