Бевърли Бартън
Изстрадана обич (2)

1.

Рийв Сорел затвори капака на куфара си, вдигна го от леглото и го остави на пода. Беше станала преди повече от час, след като се събуди в три сутринта и установи, че не може да заспи повече. Решението й да се върне в Чероки Пойнт бе взето след продължително обмисляне. Вече няколко месеца безуспешно се опитваше да изхвърли Джаси Талбът от мислите си. По-рано, през пролетта, беше отишла с колата си високо в планината, за да издири жената, която, според Джейми Ъптън, приличала толкова много на нея, че спокойно можела да мине за нейна близначка. Беше се запознала с Джейми тук, в Чатанууга, малко преди Коледа миналата година. Беше очарователен негодник — от типа мъже, които тя обикновено избягваше. Той обаче бе раздразнил любопитството й, когато й бе споменал, че гаджето му от ученическите години, която понастоящем бе собственичка на бар и ресторант в Чероки Пойнт, спокойно би могла да мине за близначка на Рийв.

Ако не беше изоставено дете, осиновено от богатите аристократи Спенсър и Лесли Сорел, тя щеше да отмине забележката на Джейми и да забрави напълно за нея. Но тъй като не знаеше нищо за рождените си родители, Рийв започна да се пита дали споменатата от Джейми Джасмин Талбът не би могла да се окаже нейна сестра. Пренебрегна напълно здравия си разум, който й нашепваше да не рови в миналото, и пое към Чероки Пойнт.

Първата й среща с Джаси се оказа повече от неприятна. Жената й се стори прекалено груба и вулгарна. Двете изпитаха мигновена неприязън една към друга и Рийв сигурно щеше да се върне у дома още същия ден, ако не бе претърпяла лека автомобилна катастрофа.

И сякаш не й стигаше, че помля ягуара си, ами и местният шериф се отнесе към нея с неописуема неприязън. Шериф Джейкъб Бътлър, който се оказа стар приятел на Джаси, се засегна от високомерните и безцеремонни коментари на Рийв по неин адрес. Рийв бе започнала да вярва, че половината от мъжете в онзи град са приятели на Джаси — мнение, което се оказа подкрепено както от собствените й наблюдения, така и от местните клюкари.

Нещата се усложняваха допълнително и от факта, че Рийв, която бе взела решение да се върне в Чероки Пойнт, не можеше да изхвърли от съзнанието си образа на огромния, враждебно настроен и постоянно начумерен шериф, във вените на който очевидно течеше немалко индианска кръв. Един изключително неприятен мъж. Истински грубиян. След тяхната изпълнена с неприязън първа среща, Рийв се бе надявала, че няма да го види никога повече. Но след това Джейми Ъптън беше убит и понеже тя все още беше в града, а някакъв свидетел споменал за жена, отговаряща на описанието на Джаси — а също и на нейното, естествено — която се срещнала с Джейми малко преди смъртта му, шериф Бътлър отново почука на вратата й. След което дори има наглостта да я обвини в убийството на Джейми, тъй като, кой знае защо, бе решил, че тя и Джейми са били любовници. На властите, естествено, не им беше нужно много време, за да заключат, че тя няма нищо общо с извършеното престъпление, след което й бе позволено да избяга от Чероки Пойнт и от зоркия поглед на онзи неандерталец, шерифа.

След като се върна в Чатанууга, тя отново се установи в дома си в Лукаут Маунтин, обкръжи се със старите си приятели и делови партньори и се опита да забрави за неприятните си преживявания в Чероки Пойнт. Не искаше повече да мисли за Джаси и за факта, че те двете наистина си приличаха като близначки. Колкото и да се опитваше обаче, Рийв не успя да изтрие от съзнанието си образа на своята двойница — една твърде съмнителна и не особено приятна жена.

Рийв въздъхна тежко. Дали нямаше да съжалява за решението си да се върне отново в Чероки Пойнт и, обединила усилия с Джаси, да се опита да научи истината за евентуалното им родство? През последните дни бяха разговаряли няколко пъти по телефона. Всъщност, макар и с известна неохота, Рийв бе позвънила първа. Преди тридесет години някой я бе изхвърлил в един контейнер за смет в Сивиървил и я бе оставил там, за да умре. По онова време е била съвсем малко бебе, вероятно само на няколко дни или седмици. Само че лелята на Джаси, Сали, която я бе отгледала от бебе, се кълнеше, че сестра й, Корин, бе родила само едно бебе. Дали Сали Талбът лъжеше? Или съществуваше някакво друго обяснение? Рийв нямаше отговор на тези въпроси, но знаеше, че няма да намери покой докато не открие истината. Цялата истина.

Намеренията й не включваха толкова ранно отпътуване от Чатанууга. Все още нямаше дори четири и половина сутринта. Но защо пък да не поеме веднага? Ако тръгнеше сега, щеше да пристигне в Чероки Пойнт точно по времето, когато отваряше „При Джасмин“. Би могла да закуси в заведението преди в девет часа да се срещне с Джаси в кабинета на доктор Макнеър. И двете бяха съгласни, че ДНК-тестът е първата стъпка към разкриване на истината за тяхното минато.

Не й се искаше да безпокои прислугата в този безбожно ранен час и затова сама вдигна куфара си от леглото. Прекоси къщата и влезе в гаража като не спираше да се пита дали не допуска монументална грешка. Двете с Джаси Талбът нямаха нищо общо. Като се изключи, естествено, силната им физическа прилика и възможността да са родени от едни и същи родители. Чудеше се дали наистина иска да установи роднински връзки с онази жена, която по никакъв начин не й беше равна — нито в социален, нито в морален аспект. Господи, Рийв, чуй се само! Разсъждаваш като най-големия сноб на света! Добре де, може би наистина беше сноб. Никакво може би! Тя беше сноб. Цял живот родителите й и приятелите им я учеха да гледа отвисоко на хора като Джаси. Ето че започваш отново. Смяташ Джаси за по-нисша от теб, само защото е израснала в бедност, ползва се с репутацията на градската уличница и притежава някакво долнопробно заведение.

Рийв отключи багажника на ягуара и сложи куфара вътре. После се настани зад волана и запали колата. Дори и ако двете с Джаси се окажеха сестри, това не означаваше, че непременно трябва да станат и приятелки. А и сериозно се съмняваше, че Джаси би искала да установи по-близки взаимоотношения с нея. Дълбоко в себе си обаче изпитваше потребност да открие истината. Да разбере кой я беше изхвърлил в онзи контейнер за смет и защо. Дали рождената й майка я бе захвърлила на боклука? И, ако е така, защо се бе отървана само от едното бебе, а не и от двете? И, ако се окажеше, че Джаси наистина е нейна близначка, защо леля й Сали я бе лъгала през всичките тези години? Ако ДНК-тестът потвърди тяхното родство, двете с Джаси трябваше да започнат да разплитат истината, започвайки със Сали Талбът. Една не особено приятна перспектива, предвид факта, че ставаше дума за една изкуфяла възрастна жена, която целият град смяташе за луда.

Рийв натисна бутона, за да отвори вратата на гаража, изкара колата на задна и отново затвори вратата. Излезе на улицата, спря ягуара, обърна се и изгледа продължително дома си. Тази къщата бе принадлежала на родителите на Спенсър Сорел, нейните баба и дядо, и в съзнанието й тя бе свързана единствено с щастливи спомени. Ако само не беше осиновена. Ако само двамата Сорел бяха нейните биологични майка и татко. Осиновителката й обаче неведнъж бе изтъквала пред нея, че тя е истинска Сорел във всяко едно отношение. Освен по кръв.

Докато шофираше по стръмната и криволичеща улица, извеждаща от Лукаут Маунтин, Рийв мислено сравняваше пътя с онзи, на който бе претърпяла катастрофа малко извън Чероки Пойнт. По дяволите! Защо отново си бе спомнила за тази катастрофа? Мислите й автоматично се насочиха към шериф Бътлър и в съзнанието й изплува кристалночистият му образ — тромавото му, почти двуметрово тяло, зелените очи, орловия нос и лицето му, изкривено в свирепа гримаса. Възнамеряваше всячески да избягва Джейкъб Бътлър по време на престоя си в Чероки Пойнт. Той не просто я нервираше, ами я караше и да се чувства несигурна. Характерът му бе твърде свиреп за вкуса й. При първата им среща шерифът се бе държал изключително враждебно с нея. И като че ли изобщо не бе впечатлен от факта, че тя беше една от най-богатите и влиятелни жени в щата Тенеси.

 

 

Оргазмът на Джаси, избухнал дълбоко в нея, бе съпроводен с протяжно гърлено стенание. Прекрасните усещания, взели в плен тялото й, продължиха безкрайно дълго, за да преминат накрая в сладостно удовлетворение. Сгорещена, потна и напълно задоволена, тя едва не задуши Кейлъб с порой от целувки. Той я свали от себе си и я положи на леглото. Твърдият му пенис излезе от тялото й по време на тази маневра. Преди още да е успяла да си поеме дъх, той отново проникна дълбоко в нея. Последва силен тласък. И още един. И оргазъм.

Ревейки като диво животно, Кейлъб целият се разтресе от удоволствието на пълното освобождаване. Няколко мига по-късно, с лъснали от пот тела, двамата се излегнаха по гръб на леглото. Държаха се за ръце, преплели пръсти, но телата им изобщо не се докосваха.

Джаси обичаше да държи ръката на Кейлъб. Мил и сантиментален жест, който подчертаваше истината за тяхната връзка. Говореше за промяната в нея самата, която настъпваше винаги, когато беше с него. Разкриваше истинската същност на Кейлъб Маккорд.

Джаси погледна нагоре към тавана, лениво се протегна и се усмихна. Сексът с Кейлъб винаги беше твърде експлозивен и абсолютно удовлетворителен. Във връзката им обаче имаше много повече от секс. Те бяха не само любовници, но и приятели. Освен това бяха лудо влюбени един в друг. Обичаха се истински. Искрено и дълбоко.

Джаси не можеше да си обясни какво бе направила, че да заслужи един толкова фантастичен мъж като Кейлъб, и не спираше да благодари на Господ за него. С всеки изминал ден тя все повече и повече вярваше в Кейлъб и в любовта, която ги свързваше. Може би някой ден, съвсем скоро при това, щеше да почувства, че вече е в състояние да приеме предложението му за брак. Предложение, което й бе правил толкова много пъти, че това почти се бе превърнато в нещо като шега помежду им. Почти, но не съвсем.

Дори и сега, месеци след смъртта на Джейми Ъптън, спомените за него не спираха да я преследват. Но не и по начина, по който смяташе Кейлъб. На някакво първично, изначално мъжко ниво Кейлъб все още ревнуваше от Джейми и не можеше да се примири с факта, че той беше първата й любов. И първият й любовник. В действителност обаче Кейлъб нямаше причина да ревнува. Тя не обичаше Джейми. Но той бе насадил в душата й силно недоверие и страх, които поддържаха жив спомена за него и заставаха между нея и Кейлъб. Между нея и щастието й.

— Джаси? — Кейлъб произнесе името й с характерния за него ленив и провлачен мемфиски изговор, който тя толкова много харесваше.

— Ммм? — Обърна се към него и плъзна очи по дългата му и стройна фигура, откроила се в полумрака на стаята. Познаваше тялото му толкова добре, колкото и своето.

— Омъжи се за мен.

Усмивката й се разшири. Присегна се и плъзна пръсти по тялото му. От шията до ямката на пъпа му. Той сграбчи ръката й.

— Говоря сериозно. Омъжи се за мен. Хайде утре да извадим необходимите документи и да приключим с това. Ще избягаме някъде и ще се оженим. Без фанфари, без…

— И без мис Реба, на която ще дадем възможност да вилнее едва след като всичко е свършило.

— Не намесвай баба ми в това. Хиляди пъти съм повтарял, че не давам пет пари за мнението й. — Кейлъб, напълно гол, скочи от леглото и грабна дънките си от пода.

По дяволите! Отново бе наранила чувствата му, подлагайки на съмнение лоялността му към нея. Разумът й нашепваше, че той никога няма да постъпи като Джейми и няма да позволи на мис Реба да му казва за кого може и за кого не може да се ожени. Сърцето й обаче вече бе разбивано веднъж от единия наследник на фамилията Ъптън — очарователния и напълно безполезен женкар Джейми. И сега се боеше да повярва, че мис Реба не притежава същата власт и над другия си внук — Кейлъб.

— Какво правиш?

— Обличам се — отвърна Кейлъб.

— Защо? Не си тръгваш, нали? Моля те, Кейлъб, не си отивай.

Той обу дънките си, след което започна да опипва с ръце пода, докато намери ризата си.

— Искам да изляза навън за няколко минути. Нужен ми е малко чист въздух, за да проясня мислите си. Ще се върна бързо.

— Съжалявам.

— Няма нищо. Но не искам да забравяш, че аз не съм Джейми. Няма да те изоставя и няма да се откажа от любовта ни. Нито сега, нито когато и да било. Не би могла да ме прогониш дори и с бой, скъпа.

— Зная, че не си Джейми. — Тя седна в леглото.

Чаршафът се плъзна надолу по тялото й, откривайки гърдите й.

— Тогава престани да си мислиш, че ще се отнеса с теб по начина, по който го е направил той на времето. Вбесявам се всеки път, когато пренасяш неговите недостатъци върху мен.

Кейлъб й обърна гръб и бързо излезе от стаята. Джаси светна нощната лампа, стана от леглото и се запъти към банята. Двамата с Кейлъб обикновено не ставаха толкова рано — а седем и половина бе твърде ранен часа за хора, които не си лягат преди два сутринта — но днес трябваше да се срещне с Рийв Сорел в кабинета на доктор Макнеър. Калвин вече им бе обяснил, че резултатите от ДНК-теста могат да се очакват след няколко седмици, но Рийв веднага бе изявила желание да плати допълнително, ако е необходимо, за да се ускори изследването.

Джаси пусна водата, изчака няколко минути докато потече топла струя и застана под душа. Докато горещата вода обливаше тялото й, тя отново се замисли за бъдещето. Кейлъб беше най-важната й грижа. Не можеше още дълго да отхвърля предложенията му за брак. Рано или късно на него щеше да му омръзне да я чака. Не можеше да понесе мисълта, че би могла да го изгуби, но въпреки това, все още не беше готова да каже „да“. В живота й имаше прекалено много въпроси без отговори, твърде много недовършени неща, за които трябваше да се погрижи, преди да започне да гради бъдещето си с мъжа, когото обича. А тя наистина обичаше Кейлъб. Обичаше го повече отколкото смяташе, че е възможно. Трябваше обаче да го убеди, че той е единственият мъж в живота й. А за да го направи, трябваше напълно да се освободи от Джейми.

Тъй като Кейлъб прекарваше повечето нощи в апартамента й над заведението, те обикновено заедно затваряха бара, качваха се горе за късна вечеря и си лягаха. Джаси обичаше да бъде заедно с него, да го люби, да споделя живота му.

„Защо тогава не се омъжиш за човека?“ Гласът на Лейси Фелън отекна в главата й. Лейси, барманката в „Барът на Джаси“ се отнасяше към Джаси като към по-малка сестричка, даваше й съвети и се грижеше за нея.

Не позволявай на случилото се с Джейми да ти попречи да откриеш истинското щастие с Кейлъб, все й повтаряше най-добрата й приятелка Джени Слоун.

Дори собственото й сърце я съветваше да протегне ръка и да сграбчи щастието, което й предлагаше Кейлъб.

Джаси се изкъпа набързо, изми косата си и излезе изпод душа. Чувстваше се освежена и с прояснена глава. Оставаше само да изсуши косата си и да се облече, а през това време Кейлъб сигурно щеше да се върне в апартамента и да се захване да приготвя закуска в кухнята. Тя се усмихна. Нейният Кейлъб беше мъж с много таланти.

Телефонът иззвъня. Кой, за бога, се обажда толкова рано? Всички в града знаеха, че те с Кейлъб спят до късно. Джаси обви една хавлия около себе си и изтича в спалнята, за да вдигне телефона.

— Ало?

— Джаси, обажда се Рийв Сорел. Тръгнах по-рано от къщи и вече съм в града. Седнах в „При Джасмин“ и току-що си поръчах закуска. Дали няма да можеш да се присъединиш към мен?

— Ами… току-що излязох от банята, но… — Може би нямаше да е зле да се види с Рийв преди срещата им с Калвин. В края на краищата, ако подозренията им се потвърдят и те се окажат близначки, двете ще трябва да прекарват доста време заедно през идните седмици. Бяха се съгласили, че ако резултатите от ДНК-теста докажат, че са сестри, двете заедно ще предприемат необходимите мерки, за да открият истината за родителите си.

— Ако нямаш възможност… — започна Рийв.

— Не, не, всичко е наред. Ще побързам. — Джаси надникна пред отворената врата на спалнята. Кейлъб не се виждаше никъде. Ослуша се за някакъв шум от кухнята. Нищо. — Нямаш нищо против да доведа и Кейлъб, нали?

— Не, разбира се. В края на краищата, той е твой годеник, нали?

— Така е. Наистина ми е годеник. Макар и неофициално.

— Определихте ли вече дата за сватбата?

— Не още. — Всички смятаха, че тя, рано или късно, ще приеме предложението на Кейлъб. Всички, освен бабата на Кейлъб — една от грандамите на окръг Чероки. Реба Ъптън.

Майната й на старата кучка!

— Доведи го — повтори Рийв. — Аз ще закуся, а след като пристигнете, ще изпия едно кафе заедно с вас. Или може би предпочиташ да поръчам закуска и за вас двамата и да ви изчакам?

— Да, направи го. Кажи на Тифани, че двамата с Кейлъб ще закусим в ресторанта тази сутрин. Тя знае какво поръчваме обикновено.

— До скоро тогава.

— До скоро. — Свободният сигнал отекна в ухото на Джаси.

Отношението на Рийв Сорел беше приятно учтиво, но не и дружелюбно. Жената бе издигнала нещо като емоционална бариера около себе си, с която държеше хората на разстояние. Възможно ли е двете наистина да са близначки, при положение че са толкова различни една от друга? Джаси предполагаше, че и в техния случай нещата опираха до вечния въпрос, свързан с определящото влияние върху физическото, умствено и емоционално развитие на личността. Кое въздействие е доминиращо — това на възпитанието, или това на унаследения характер.

Рийв Сорел беше жена от класа. Истинска дама. Джаси Талбът беше провинциалистка. Доброто старо момиче от малките южняшки градчета.

— Джаси? — извика Кейлъб, който точно в този момент влезе във всекидневната.

— А?

— Искаш ли да направя кафе?

Кейлъб често й се ядосваше, тръгваше си гневен от дома й, но винаги се връщаше при нея. Никога не я изоставяше за повече от няколко минути. Или най-много за час-два, което се случваше изключително рядко. Все й повтаряше, че няма да я напусне, и очевидно говореше сериозно. Той никога не би постъпил като Джейми, който я бе зарязвал неведнъж.

— Рийв Сорел се обади току-що — информира го Джаси. — Предложи да закусим заедно в „При Джасмин“.

— Пристигнала е раничко, а?

— Да, така е. Предполагам, че и тя, като мен, няма търпение да изпратим ДНК-пробите в лабораторията.

Кейлъб застана на вратата на спалнята.

— Дай ми само няколко минути, за да се изкъпя. — Мина край нея, поспря се за миг, наведе се и я целуна по бузата. След това дръпна хавлията, с която се бе загърната и се запъти към банята.

Джаси обгърна тялото си с ръце и въздъхна доволно. Рийв Сорел може и да беше дама — една много богата и влиятелна дама — но на кого му пукаше? Не и на Кейлъб. Изобщо не го вълнуваше факта, че Джаси не може да се похвати със синя кръв и безупречна репутация. А за нея самата нямаше нищо по-важно от мнението на Кейлъб.

 

 

Сали Талбът застана на предната веранда, предъвквайки голяма топка тютюн. Питър и Пол, двете й стари хрътки, хъркаха мързеливо под верандата, подали главите си навън. Искаше й се да можеше да спи така дълбоко като двете животни, но съзнаваше, че и те не биха могли да заспят, ако имаха нейните тревоги. Сали изплю струйка кафяв сок на двора, обърса уста и вдиша дълбоко есенния планински въздух. Нищо не можеше да се сравни с есента в Апалачите. С чистия и свеж утринен въздух. С ярките цветове, с които природата боядисваше земята по това време на годината. Не, тези планини бяха единственото място на земята, което се доближаваше до божия рай.

Беше прекарала живота си — цели седемдесет и една години — в окръг Чероки. През повечето от тези години бе живяла в същата тази стара къща, която баща й бе построил за майка й, преди да се разболее от туберкулоза и да се спомине през четиридесет и девета година. През целия й живот я бяха възприемали като особнячка, различаваща се напълно от хората, които живееха по тези места. Не, не я смятаха за луда, но и не я възприемаха като една от тях. Тя беше начетена. Можеше да чете, да пише и да смята. И познаваше планините наоколо не по-зле от тях. Че и по-добре от повечето си съграждани. Прекарала бе целия си живот в бедност. Парите никога не я бяха интересували. До момента, в който Джаси се появи в живота й. По онова време й се искаше да даде на момичето всичко, което малкото й сърчице желаеше, но се провали жестоко в това си начинание. Не че не даде всичко от себе си и не направи онова, което зависеше от нея. Ако имаше съпруг, който да се погрижи за прехраната им, нещата може би щяха да потръгнат по-добре, но, въпреки всичко, двете с Джаси се справяха нелошо. Имаха покрив над главите си и никога не гладуваха. Джаси порасна и се превърна в красива и умна жена, която се погрижи добре за себе си. Нейното момиченце вече притежаваше ресторант и бар в Чероки Пойнт, а освен това имаше дял, заедно с някакви други хора, в „Чероки кебин ренталс“ — компания за отдаване на къщи под наем. Да, тя беше дяволски горда със своята племенница.

Студена тръпка разтърси тялото на Сали.

— Зимата наближава — промърмори на глас тя, макар наблизо да нямаше кой да я чуе.

Но не хладният сутрешен ветрец бе причина за хладните тръпки, пробягали по гръбнака на Сали. Мисълта за Джаси я накара да потрепери. Нейната малка Джасмин. Беше я кръстила на името на красивите цветя, които сестра й Корин толкова обичаше. Когато, преди тридесет години, сложи Джасмин в ръцете на Корин, изобщо не й мина през ума, че само няколко месеца по-късно Корин щеше да умре — заедно с любовника си — и тя щеше да остане да се грижи за Джаси съвсем сама. Но от тогава насам не бе минал и ден, без да благодари на Господ за това момиче. Обичаше Джаси като собствена дъщеря, а Джаси, на свой ред, я обичаше като родна майка.

— Господи, прости ми. И ми помогни. Моля те — тихо промълви Сали. — Знаеш, че изобщо не съм подозирала, че има още едно бебе. Не съм и предполагала, че Джаси има сестра.

Рийв Сорел може и да не е нейна сестра, каза си Сали. Възможно ли е поразителната прилика между двете да е само едно съвпадение? Но ако ДНК-тестът докажеше, че двете са близначки, то тогава Джаси щеше да започне да задава въпроси. Щеше да поиска да разбере как е възможно леля й Сали да не знае нищо за другото бебе на майка й.

Всичките лъжи, които бе казвала на Джаси през годините, щяха да се обърнат срещу нея, ако се окажеше, че онази Сорел е нейна сестра. Отсега знаеше какво ще й каже Джаси, гласът й вече отекваше в главата й.

— Ти ми каза, че майка ми се е върнала у дома при теб малко преди да се родя, тъй като приятелят й я зарязал и тя не знаела къде другаде да отиде. Каза ми, че лично ти си ме изродила, а няколко дни по-късно си повикала стария доктор Уебстър, за да издаде акт за раждане и да прегледа мен и майка, за да се увери, че сме добре. Кажи ми, лельо Сали, тогава ти изроди ли още едно бебе? Ти ли беше човекът, захвърлил сестра ми на боклука?

Сигурна беше, че онези ДНК-тестове бяха напълно надеждни. И на нея щеше да й се наложи да даде някои обяснения, ако се окажеше, че двете момичета наистина са сестри. Дали Джаси ще ме намрази, ако й кажа истината? Ако това се случи, просто няма да мога да го преживея.

 

 

Джени Слоун внезапно се закова на място докато вървеше от оранжерията към задната веранда на къщата си. Макар че рядко успяваше да контролира виденията си, тя се бе научила да разпознава знаците, които я предупреждаваха за тях.

Дръдуин се спря до нея и близна ръката й.

— Всичко е наред, момчето ми. Мисля, че ще мога да стигна до верандата. — Джени погали главата на голямото овчарско куче. — Но ако все пак не успея, ти ще трябва да предупредиш Далас, че имам нужда от него.

Дръдуин избърза напред, после се спря и я изчака до вратата. Джени успя да стигне до верандата. Едва-едва. Отпусна се изнемощяла на стълбите и затвори очи. Беше се родила с дарбата да вижда разни неща — дар от Бога, който бе наследила от баба си. И с годините неведнъж бе разбирала, че този дар би могъл да бъде и истинско проклятие.

В главата й се въртяха безброй светлини. Цветове. Ярки, наситени цветове. После долови смеха на Джаси. И още един, по-тих смях. Смях на друга жена. Почувства щастие. Истинско щастие. Усети някакво единение. Сякаш Джаси и другата жена бяха едно цяло. Джени започна бавно да проумява, че получава енергийни сигнали от Джаси и Рийв Сорел. Не й бяха необходими резултатите от ДНК-теста, за да разбере, че двете са сестри. Еднояйчни близначки. Отделни личности, но свързани навеки още от мига на тяхното зачеване.

Внезапно ярките и весели цветове в главата на Джени започнаха да потъмняват. Черни облаци се завихриха в съзнанието й, изличавайки напълно красотата и щастието. Страх. Гняв. Омраза. Ревност. Нечий зловещ ум, прикрит под привидно нормална външност.

Опасност! Джаси и Рийв бяха в ужасна опасност.

Но кой ги заплашваше? Кой беше човекът с това черно и изпълнено със злоба и жестокост сърце? Кой се страхуваше от истината? Кой беше готов на всичко — на убийство дори — за да не позволи истината да излезе наяве?

Джени се опита да проникне по-дълбоко в черната пропаст, за да разкрие самоличността на този човек, да открие връзката между злото и най-близката й приятелка Джаси.

О, господи, каква омраза! Чиста, неподправена омраза!

— Джени!

Стори й се, че гласът на Далас идва от много далеч.

— По дяволите, Джени, излез от това състояние. Веднага! Изпадаш в много силен транс.

Той я разтърси с все сила.

Джени простена. Бавно отвори очи. Задъхано се опита да си поеме въздух.

Далас я взе в прегръдките си.

— Какво стана, по дяволите? Струва ми се, че ми обеща да не изпадаш в подобни състояния, когато не съм наблизо, за да…

— Трябваше да го направя — промълви тя, подпря глава на гърдите на съпруга си и обви ръце около кръста му. — Имах видение за Джаси и Рийв Сорел. Зная, че двете са близначки. — Вдигна глава и погледна Далас. — Получих видение, изпълнено с радост, светлина и красота. Но внезапно всичко потъна в мрак. Аз… аз не съм сигурна дали има връзка между Джаси и Рийв и злото, което почувствах.

— Може би няма никаква връзка между двете видения — каза й Далас и погали бузата й с опакото на ръката си.

— Може би, но от опит зная, че когато две видения се застъпват, те обикновено са свързани помежду си.

— Невинаги обаче.

— Не, невинаги.

Далас вдигна Джени на ръце и я внесе в къщата. Тя се притисна към него, опиянена от близостта на този мъж, когото обичаше повече от всичко на света. Повече от живота дори.

— Много си мълчалива — подхвърли Далас. — Сигурна ли си, че си добре?

— Да, добре съм. Но Джаси и Рийв може да са в смъртна опасност.