Бевърли Бартън
Изстрадана обич (17)

16.

Реба се срещна с Дод в един уединен ресторант в Сивиървил с надеждата, че ще останат незабелязани сред тълпите туристи, които кръстосваха планините през октомври и изпълваха до пръсване всички хотели, мотели и ресторанти в околността. Докато седеше в колата си и чакаше Дод, тя наблюдаваше потока от посетители, който не секваше нито за миг, и все й се струваше, че се набива на очи, макар че никой като че ли не й обръщаше никакво внимание. Дод се появи точно в седем и половина, но тя вече бе изнервена до краен предел. Не можеше да се начуди на Джим, който бе успявал да поддържа толкова много извънбрачни връзки през годините. Как бе понасял напрежението на тайните срещи с многобройните си любовници? Или пък свалките за една нощ, които бе осъществявал през годините. Отговорът, разбира се, беше кристално ясен. Джим никога не се бе измъчвал от чувство на вина. Нейната съвест обаче не й даваше мира нито за миг. В края на краищата тя беше омъжена жена и в момента правеше точно това, заради което винаги бе презирала съпруга си по време на техния дълъг и нещастен брак.

Дод се присегна през масата и стисна ръката на Реба. Тя инстинктивно понечи да се отдръпне. В края на краищата се намираха на обществено място. Сепарето им обаче беше натикано в единия ъгъл на огромния ресторант и никой от посетителите не проявяваше интерес към тях. Очевидно всички смятаха, че двамата са женени от цяла вечност.

— Какво има? — попита я Дод. — Имам чувството, че си на милиони мили от тук.

Тя го погледна и се усмихна. Дод беше изключително мил мъж. Нежен и внимателен. И я обичаше по начин, какъвто Джим никога не бе демонстрирал. Дод просто седеше и държеше ръката й, но в очите му, които не се отделяха от лицето й, се четеше искрена и дълбока обич. В първите години от брака им Джим беше внимателен и всеотдаен любовник и сексът с него беше доста приятен. Неописуемо приятен, всъщност. Всичко това обаче се промени, когато тя научи за любовната му връзка с тогавашната му секретарка — някаква жена, на която Реба не знаеше името дори. По онова време Джим младши и Мелани още не ходеха на училище. Онази жена се оказа първата от дългата поредица жени, които постоянно влизаха и излизаха от живота на Джим. След този първи случай Реба потреперваше при всяко докосване на Джим. Въпреки това продължи да изпълнява съпружеските си задължения и да задоволява сексуалните потребности на съпруга си. С времето обаче той започна да я люби все по-рядко и по-рядко, докато накрая тя го помоли да се премести в друга стая. В първия момент Джим възрази, но в крайна сметка се съгласи и се изнесе от общата им спалня. От тогава до ден-днешен те нито веднъж не бяха обсъждали това нейно решение, нито пък причините, довели до него.

— Реба! — Дод произнесе името й на висок глас, опитвайки се да привлече вниманието й.

— О, Дод, извинявай. Просто не мога да се съсредоточа.

— Какъв е проблемът? Мога ли да направя нещо, за да помогна?

Тя стисна ръката му, след което отдръпна своята и я сложи в скута си.

— Вчера Кейлъб доведе Джасмин и госпожица Сорел на обяд у дома. — Решението на Кейлъб да се ожени за Джасмин определено беше проблем, но не върху него размишляваше тя в момента. Как би могла да обясни на Дод, че очаква от него признание за пълно обвързване, преди да реши дали може да си позволи да прекрати един брак, продължил повече от петдесет години? — Кейлъб помолил Джасмин да се омъжи за него и тя приела. Искат да направят сватбата през декември. А Джим ми забрани да се намесвам по какъвто и да било начин. Бои се, че може да изгубим Кейлъб, ако не го подкрепим напълно в желанието му да се ожени за онази жена.

— Зная какво чувстваш към Джаси Талбът — отвърна Дод. — И, колкото и да ми е неприятно, трябва ти кажа, че съм съгласен с Джим…

— Но тя е толкова неподходяща! Не е достатъчно образована, липсват й каквито и да било социални умения, а само един господ знае с колко мъже е преспала, след като на шестнадесетгодишна възраст забременя, за да принуди Джейми да се ожени за нея.

— Жените като Джаси притежават необяснима власт над мъжете. Те могат да ни накарат да се държим като глупаци, да правим немислими неща, да предадем нашите… — Дод рязко замълча по средата на изречението. Лицето му помръкна, очите му се напълниха със сълзи.

— Дод? — Реба го погледна настоятелно. Никак не й харесваше онова, което думите му намекваха. Той говореше така, сякаш от собствен опит знаеше какво би могла да причини на мъжа една разпасана жена. Не, абсолютно не! Отказваше да повярва, че Дод — нейният мил, внимателен Дод — би могъл да се забърка по някакъв начин с подобна жена.

— Съжалявам. Съжалявам. — Той преглътна няколко пъти, но не я погледна в очите. — Не исках да… Сега не е моментът за това.

Сърцето на Реба ускори ритъма си. Лицето на Дод бе разкривено от чувство на вина. Не можеше да повярва, но истината бе изписана на лицето му.

— Моля те, кажи ми, че не си… Мислех, че обичаше Бет Елън повече от всичко на света. Винаги съм смятала, че вие двамата сте много щастливи.

Навел засрамено глава, Дод отговори, без да я погледне в очите:

— Наистина я обичах. Обичах я повече от самия живот. Имахме добър и щастлив брак, който продължи до смъртта й.

— В такъв случай не разбирам…

— Моля те, не може ли да прекратим този разговор… засега?

— Как бих могла да го прекратя? Ако си изневерявал на съпругата си, аз имам право да знам.

— Да, наистина имаш право да знаеш. И аз имам намерение да ти разкажа всичко, но не точно тази вечер.

Всяко мускулче в тялото на Реба се напрегна.

— Кажи ми. Накарай ме да разбера.

— Случи се преди много години. Бях млад и глупав. Много глупав.

— Имал си любовница? — Нима Дод по нищо не се отличаваше от Джим? Нима всички мъже бяха лъжци и измамници?

— Не! — Той вдигна глава и я погледна. Очите му я умоляваха да прояви милост и разбиране. — Случи се преди повече от тридесет години. Бет Елън бе разбрала, че не може да има деца и постепенно загуби интерес към… — той сниши гласа си до шепот — … секса. Бяха изминали шест месеца откакто двамата с нея… Бях млад и жизнен мъж. Желаех съпругата си, но тя не ми позволяваше да я докосвам.

— И ти си намери друга жена, която ти позволи да я докосваш. — Въпреки положените усилия, Реба не можа да прикрие неодобрението и разочарованието, които изпитваше.

— Срамувам се от онова, което направих. Аз… отидох в Ноксвил. — Дод плъзна поглед по съседните маси и сепарета, а след това шепнешком продължи да разказва. — Обърнах се към една агенция, която работеше с момичета на повикване.

— Да не би да говориш за…? — Реба не можа да си наложи да произнесе думата на глас.

— В продължение на почти година ходех всяка седмица до Ноксвил и прибягвах до услугите на проститутки. В началото бяха различни, но след това… — Той отново сведе глава.

— След това какво?

Дод бавно изправи глава и погледна Реба. Очите му бяха пълни със сълзи.

— Установих, че съм заслепен от едно определено момиче.

— Какво искаш да кажеш с това заслепен?

— На времето вярвах, че съм влюбен в нея.

Реба се почувства така, сякаш някой току-що я бе ударил с юмрук в корема и бе изкарал всичкия въздух от дробовете й.

— Бет Елън научи ли за това? — „Или е била по-голяма късметлийка от мен?“ — мислено възкликна Реба. Съпругата на Дод може би никога не бе научила за проститутките в живота му. И по-специално за една от тях. Понякога на Реба й се искаше да не бе научавала за другите жени в живота на Джим. Как беше онази поговорка?

Невежеството е благодат.

— Да, Бет Елън знаеше. Аз й казах. Признах й всичко и я помолих за прошка.

— И тя ти прости.

Дод кимна утвърдително.

— Никога повече не й изневерих. Кълна се. И никога няма да изневеря на теб, Реба. Толкова много те обичам… Трябва да знаеш…

Реба вдигна ръка и го накара да замълчи.

— Моля те, не казвай нищо повече. Не и тази вечер. Аз… аз имам нужда от време да помисля. Сега смятам да си тръгна. Моля те, не ми се обаждай. Аз ще ти звънна, когато преценя, че съм готова да те видя и да говоря с теб.

Тя стана и се измъкна от сепарето. Дод също се изправи и в продължение на няколко мига останаха загледани един в друг. Тя съзнаваше, че той копнее да я прегърне, но изражението на лицето й и скованото й от напрежение тяло го предупреждаваха да не се приближава.

— Докато мислиш, не забравяй, че те обичам — каза й той. — И онова, което искам от теб, не е просто една любовна връзка.

— А какво?

— Искам да се разведеш с Джим и да се омъжиш за мен.

Реба почувства как някакво неописуемо чувство изригна в душата й. Зави й се свят от обхваналото я вълнение.

— Искаш да се ожениш за мен?

— Давам си сметка, че не съм толкова богат колкото Джим и че не мога да ти предложа същия стандарт на живот, но…

Тя сложи пръсти върху устните му, за да го накара да замълчи. Той се подчини веднага.

— Скоро ще ти се обадя.

Обърна се и си тръгна. Той не я последва, но Реба чувстваше погледа му върху гърба си. Когато излезе на паркинга, тя поспря, за да си поеме дъх, след което извади ключовете на мерцедеса от чантата си и бързо се запъти към колата.

И през ум не й бе минавало, че вечерта ще свърши точно по този начин. Нито за миг не й бе хрумвало, че Дод ще й признае за съпружеска изневяра, извършена преди тридесет години, а след това ще я помоли да се омъжи за него. И какво ще прави сега? Ще може ли да си затвори очите пред факта, че е изневерявал многократно на Бет Елън? Би ли могла да повярва в онова, което й разказа току-що? Но дори и да му вярваше, обичаше ли го достатъчно, за да се разведе с Джим? Можеше ли наистина да се откаже от престижа и властта, които й осигуряваше фамилията Ъптън?

 

 

Джаси го яхаше като обсебена. Голото й тяло блестеше от пот. В душата й сякаш бушуваше пожар. Беше дива и необуздана.

Кейлъб засмука едната й гърда, а със свободната си ръка стисна зърното на другото. Погали голия й задник. Напрежението между краката й стана неконтролируемо. Оргазмът избухна в нея като динамит, разпилявайки се на милион късчета неописуемо удоволствие. Конвулсиите й още не бяха затихнали, когато Кейлъб я обърна по гръб върху леглото и ускори ритъма на движенията си. Само след броени минути от гърлото му се изтръгна стенание, тялото му се сгърчи и той зарови лице в косата й.

Джаси се наслади докрай на преживяния оргазъм, а след това се измъкна изпод Кейлъб, вдигна завивката от пода и ги зави. Кейлъб целуна ухото й.

— Не заспивай. Не още — прошепна той.

Джаси изпъшка.

— Вече минава полунощ, скъпи, и…

Той я целуна, отметна завивките и стана от леглото.

— Щях да го направя по-рано, но Рийв беше тук за вечеря, после ни придружи до бара, след което пък аз се улисах с други неща и… — Той се ухили доволно, а след това й намигна.

През отворената врата на банята проникваше светлина и Джаси можеше да наблюдава голото тяло на Кейлъб в целия му блясък. Той влезе в банята, остави вратата отворена и пусна мивката.

— Какво правиш? — Джаси седна в леглото и кръстоса крака.

Кейлъб свали кондома, хвърли го в кошчето и се изми. Завърза една хавлия около кръста си и излезе от банята, но не се върна в леглото. Вместо това излезе от стаята.

— Къде отиваш? — извика след него тя.

Той се спря, свали кърпата от кръста си и я хвърли към нея.

— Почакай и ще видиш.

Джаси се разсмя и хвана хавлията още във въздуха.

Кейлъб отиде във всекидневната, но се върне след по-малко от минута, понесъл коженото си яке. Джаси нетърпеливо го наблюдаваше как рови из джобовете. Когато най-накрая измъкна от там малко бяло пакетче, тя затаи дъх. О, боже! Това ли е, което си мисли?

Той тръгна към нея, ухилен като прословутия котарак, който уж бил погълнал цяло канарче. Джаси си наложи да остане на мястото си, макар че й се искаше да скочи и да обвие ръце около врата му. Вместо това само присви очи и го погледна с престорено раздразнение.

Той приседна на ръба на леглото, отвори пакетчето и извади отвътре черна кутийка за бижута.

— Днес следобед отидох до Ноксвил и ти купих нещо. — Подаде й кутийката.

Ръцете на Джаси се разтрепериха. Не й се вярваше, че може да е толкова притеснена. И развълнувана. Взе кутийката, отвори капачето и ахна от изумление. Мили боже, какъв камък!

— Кейлъб!

— Харесва ли ти?

— Дали ми харесва? — Стиснала кутийката в ръка, тя обви ръце около врата му и го притисна към себе си. Жестът й бе толкова стремителен, че и двамата се олюляха, загубили равновесие. Кейлъб се катурна назад и падна на пода. Джаси се приземи отгоре му. Преплели тела избухнаха в невъздържан смях, а Джаси обсипа лицето му с целувки.

— Това сигурно е най-големият, най-блестящият и най-красив диамант на света — рече му Джаси.

— Три карата, първокласна изработка — отвърна Кейлъб.

Тя се претърколи и легна до него. Вдигна кутийката и извади пръстена. Вдигна го срещу светлината, за да го разгледа и поклати глава.

— Как, за бога, можеш да си позволиш да ми купиш толкова скъп… — Тя изведнъж сякаш замръзна. Погледна го ядосано. Усмивката изчезна от лицето й в мига, в който осъзна, че единствено с парите на дядо си е могъл да й купи този толкова екстравагантен пръстен. — Не беше нужно да ми купуваш толкова скъп пръстен. Щях да бъда повече от щастлива, ако ми беше дал пръстен, който можеш да купиш сам, без да се налага да искаш пари от Големия Джим.

Кейлъб седна на пода, придърпа я към себе си и взе пръстена от ръката й. Без да й даде време да се опомни, той сграбчи лявата й ръка. Джаси понечи да отдръпне ръка, но видяла решителния поглед в очите му, се въздържа и го остави да сложи пръстена на безименния й пръст.

— Хайде веднъж завинаги да изясним един въпрос — предложи той. — Зная, че ме обичаш заради мен самия. Нямам никакви съмнения по този въпрос. Но аз съм единственият наследник на Джим Ъптън и като такъв, някой ден ще наследя всичките му милиони. Ще бъда милионер. Ти, като моя съпруга, също. Защо, тогава, да не заема от Големия Джим малко пари, за да купя на жената, която обичам, пръстена, който заслужава и който ще я накара да се почувства щастлива?

Тя го изгледа втренчено и по очите му разбра, че думите му са напълно искрени и от сърце. Даде си сметка, че обича Кейлъб с цялото си сърце. Обича го повече от Джими? Определено. Обича го по начин, който не бе смятала за възможен.

Очите й се напълниха със сълзи. Вдигна ръка и насочи пръстена към светлината, която идваше от банята. Сълзите потекоха по лицето й. Кейлъб протегна ръка и ги избърса. Тя се загледа в пръстена.

— Изглежда твърде крещящ. — После се разсмя. — Но пък е тъкмо в мой стил.

— Значи съм се справил добре? — попита той.

Джаси вдигна ръка, прегърна го през раменете и се сгуши до него.

— О, да, господин Маккорд, справи се добре.

— И те направих щастлива?

Тя се вгледа с любов в очите му.

— Не знаеш ли, че ти винаги ме правиш щастлива? Самото ти присъствие около мен ме прави щастлива. Щастлива съм, когато се любим, когато се къпем заедно, когато се храним заедно и…

Той я целуна точно по средата на това толкова сериозно изявление. И тя отново се почувства щастлива. Животът беше хубав. Прекалено хубав, за да е истински.

 

 

Макс Фенъл се измъкна от леглото като внимаваше да не събуди жена си. Легна си в единадесет часа, но не можа да заспи. Днес беше обядвал заедно с Уейд Труман в „При Джасмин“ и от тогава насам не спираше да се чуди на забележката, която окръжният прокурор бе направил по адрес на Беки Олмстед. Даже не беше сигурен, че Уейд си бе дал сметка, че неволно бе споделил с него конфиденциална информация. Макс поне смяташе, че е конфиденциална, тъй като нищо подобно не бе споменато в пресата и по телевизията. Убийството на младата проститутка бе основната тема за разговори не само в ресторанта, но и в целия окръг Чероки. Освен това случилото се бе отразено на първа страница на местния „Хералд“. Дори и местният телевизионен канал бе обявил, че предстои излъчването на специален документален филм, посветен на Беки. Хората даваха воля на въображението си и навсякъде из града се говореше, че поредният сериен убиец върлува в техния регион и никой не може да се чувства в безопасност. Това се отнасяше най-вече за хубавите млади момичета.

Макс познаваше Уейд още от бебе. Беше сравнително добър приятел на баща му, щатския сенатор, а веднъж дори се бе срещал с дядо му, който на времето бе федерален съдия. Семейство Труман, макар и не толкова богато колкото фамилиите Маккинън или Ъптън, беше сравнително заможно и се ползваше със завидна репутация в окръга. С типично американския си вид — пясъчноруса коса и сини очи — с подкрепата на семейството си и трамплина, предоставен му от поста на окръжен прокурор, младият Труман неминуемо щеше да се кандидатира за губернатор. Кандидатурата му беше само въпрос на време. Още повече че Фарлан неведнъж бе намеквал за поста, който очаква Уейд в близко бъдеще.

Макс нахлузи домашните си чехли и наметна халата от синя коприна. Опитвайки се да бъде максимално честен към себе си, Макс трябваше да си признае, че изпитва завист към Уейд Труман. В края на краищата не бяха изминали кой знае колко години от времето, когато на него гледаха като на златното момче на този град и му предричаха бляскаво политическо бъдеще. Но това беше преди слабостта му към младите момичета да съсипе всичките му надежди, планове и мечти. Намери се една малка кучка, която отиде да се оплаче на баща му и сложи край на политическите му аспирации. О, тогава Фарлан се погрижи за всичко. Задейства връзките си и успя да спаси Макс от затвора. Плати достатъчна сума на бащата на петнадесетгодишното девойче, който искаше да застреля Макс. Така че Макс си даваше сметка, че завистта, породена от бляскавото бъдеще, което очаква Уейд, може би замъгляваше преценката му за Уейд и пораждаше определени подозрения.

Макс слезе на долния етаж и запали осветлението едва след като влезе в кабинета си. Наля си чаша уиски и забеляза, че ръката му трепери. По дяволите, трябва да си наложи някакъв самоконтрол. Не трябва да позволява на една, вероятно невинна забележка да го изважда от релсите по този начин. Уейд Труман изобщо не подозираше за шибания инцидент, случил се преди толкова много години. Нямаше начин да знае за него. Та той беше още дете по онова време.

Макс отпи голяма глътка уиски. Чисто. Закашля и подсмръкна няколко пъти. После отпи отново. Потрепери, когато уискито изгори гърлото и затопли стомаха му.

Всичко, което имаше в момента, дължеше на Фарлан. Дипломата си по право, хубавата къща, в която живееше, уважението, с което се ползваше сред съгражданите си. Братовчед му се отнесе добре с него. По-добре, отколкото Макс заслужаваше. Той винаги се бе боял да не би някой, най-вече Фарлан, да научи за онова, което бе направил.

Макс си сипа още едно питие, седна в стария кожен фотьойл до прозореца и го изпи. Този път по-бавно. Гласът на Уейд продължаваше да отеква в главата му.

— Както изглежда, Беки Олмстед е била истинска красавица — беше отбелязал Уейд по-рано през деня в ресторанта на Джасмин. — С големи цици, яркочервена коса и лице като на ангел. Не са много мъжете, които биха могли да устоят на подобно изкушение, особено пък когато им се предлага толкова евтино. Предполагам, че за никого не е тайна, че аз самият харесвам червенокосите жени. По дяволите, даже бившата ми съпруга беше червенокоса. — Точно в този момент Брайън и Фарлан се появиха в ресторанта. Уейд намигна на Макс и додаде: — Но пък зная, че не съм единственият мъж в този град, който си пада по червенокоските.

Макс потрепери. Това беше само една небрежна забележка, която не означаваше абсолютно нищо. А ето че той се поболяваше от притеснения за едното нищо. Не можеше да заспи, само защото Уейд бе намекнал… Какво, всъщност, бе намекнал той? Че не е единственият мъж, който предпочита червенокоси жени.

Дявол да го вземе, Макс, не си причинявай това! Абсолютно невъзможно е Уейд Труман да знае каквото и да било за Дина.