Бевърли Бартън
Изстрадана обич (14)

13.

Рийв се опита да отклони поканата на Кейлъб и Джаси да вечерят заедно в „При Джасмин“, но след като и двамата продължиха да я молят настоятелно, тя неохотно прие. Обаче сега, докато седяха заедно в ресторанта и тя наблюдаваше колко щастливи и непосредствени са те двамата, Рийв изведнъж осъзна, че се радва за решението си да се присъедини към тях. Макар да бе почувствала инстинктивна близост с Реба Ъптън, Рийв си даваше сметка, че тричасовото им гостуване в къщата на бабата и дядото на Кейлъб се бе оказало твърде неприятно преживяване за всички, и най-вече за Джаси. На всичкото отгоре Рийв чувстваше, че с нея става нещо наистина странно. За нейно огромно изумление в душата й се бе надигнал необясним стремеж да защитава и закриля Джаси.

Не ставай глупава, рече си тя. Все още не знаеш със сигурност дали е твоя сестра. На всичкото отгоре дори не си сигурна, че я харесваш. Да, само че тя вече знаеше, че Джасмин Талбът е нейна сестра. Чувстваше го дълбоко в душата си. Знаеше го инстинктивно. Вероятно го бе разбрала още през пролетта, когато за пръв път се срещна с Джаси, но едва сега си позволяваше да го признае пред себе си. Добре, двете наистина бяха сестри. Това обаче не означаваше, че тя е по-голямата от двете, нали? Напротив, точно това означаваше. Инстинктивно чувстваше, че тя се е родила първа.

— Какво да бъде? — попита сервитьорката. — Специалитетът ни тази вечер е…

— Денис, аз искам свински пържоли с гарнитура — прекъсна я Джаси. — Умирам от глад. Днес на обяд не ядох много.

— За мен пържола, картофено пюре и задушен фасул — поръча Кейлъб. — И не забравяй царевичния хляб.

— А за вас, мадам? — Денис погледна към Рийв.

Тя вдигна поглед към младата сервитьорка и се усмихна.

— Една салата „Цезар“, ако обичате.

— Всички ли искате чай с лед? — попита Денис.

Джаси и Рийв кимнаха в знак на съгласие, но Кейлъб предпочете кафе.

Веднага щом Денис се отдалечи достатъчно, Кейлъб погледна към Рийв, седнала от другата страна на масата.

— Е, какво мислиш за моите баба и дядо? — попита той и се усмихна дяволито. — Защо не прие предложението на баба да отседнеш при тях?

И какво да му отговори сега? Но тъй като се славеше като човек, който винаги казва истината, Рийв реши, че няма причина да не му отговори напълно искрено.

— Харесах ги и двамата. Дядо ти има страхотно чувство за хумор, а мис Реба малко ми напомня за майка ми.

— Бедничката — подхвърли Джаси.

— Моля? — Рийв срещна погледа на Джаси.

— Извинявай. Сигурна съм, че майка ти е била прекрасен човек. Въпросът е в това, че… — Джаси замълча за момент. — Какво значение има това, по дяволите? Трябваше да се досетя, че вие с мис Реба ще се харесате от пръв поглед. — Гневно изгледа Рийв и продължи: — Ти напълно съзнаваш какво целеше тя с тази толкова щедра покана да отседнеш в дома й, нали?

— Да, предполагам, че е така. И това е причината, поради която й отказах. Нямам желание да участвам в машинациите на мис Реба. За всички е повече от очевидно, че тя би предпочела Кейлъб да се обвърже с мен, а не с теб.

— Умница — отбеляза Кейлъб.

— Благодаря ти. — Кейлъб й харесваше и може би щеше да прояви интерес, ако не виждаше, че е лудо влюбен в Джаси. Макар и малко грубоват и недостатъчно изтънчен, той беше един изключително красив и интелигентен мъж. Освен това беше богат почти колкото нея. Или поне щеше да бъде, след като наследи милионите на семейство Ъптън.

Джаси се намръщи. Тя се обърна към Кейлъб и заговори напрегнато:

— Мис Реба ще направи всичко по силите си, за да ни попречи да се оженим. Знаеш това, нали? Опитът й да използва Рийв, за да ни раздели е само първият от многото номера, които би могла да ни погоди. Познавам я. Боря се с нея от шестнадесетгодишна възраст и тя винаги побеждава.

— Не и този път. — Кейлъб прегърна Джаси през раменете.

— Действията на мис Реба се определят от две напълно погрешни заключения, в които тя, за съжаление, вярва — спокойно отбеляза Рийв. — Тя действително смята, че след като Джаси и аз толкова много си приличаме, за теб не би представлявало никакъв проблем да насочиш чувствата си от неподходящата към подходящата сестра.

Очите на Джаси се разшириха, тя рязко извърна глава и гневно се вгледа в Рийв.

— Щом си мислиш, че толкова добре познаваш мис Реба, може би няма да имаш нищо против да ни кажеш кое е второто й погрешно заключение.

— Веднага. С най-голямо удоволствие. Тя е убедена, че единственото, което желаеш, е да се омъжиш за наследника на фамилията Ъптън. И след като не си успяла да сториш това с Джейми, веднага си се насочила към Кейлъб — рече Рийв. — Но това не е вярно, нали?

Джаси рязко поклати глава.

— Не, не е вярно. — После погледна към Кейлъб. — Знаеш, че не е вярно, нали?

— Да, зная. — Той я целуна по устните. Кратка, но изпълнена с чувство целувка.

Рийв беше толкова погълната да наблюдава нежността и любовта, с които Кейлъб обсипваше Джаси, че така и не забеляза хората, насочили се към масата им в дъното на ресторанта.

— Едва сега разбирам защо сте се скрили чак тук, далеч от другите посетители — рече Далас Слоун. — Тук ви е по-лесно да откраднете някоя и друга целувка, без да привлечете вниманието на околните.

Кейлъб се засмя, освободи Джаси от прегръдките си, изправи се и подаде ръка на началника на полицията.

— Какво правите в града?

— Тази вечер решихме да хапнем навън — отвърна Джени.

— Тогава заповядайте при нас. — Джаси им посочи празните столове около масата. — Тук има достатъчно място.

— С удоволствие, стига да нямате нищо против. — Джени погледна право към Рийв. — Джейкъб скоро ще се присъедини към нас. Веднага щом приключи с пресконференцията.

Рийв сякаш се вцепени, когато чу името на шерифа. Тъкмо когато бе започната да вярва, че вечерта може и да се окаже приятна, обстоятелствата се промениха и всичко се обърка. Най-лошият й кошмар в този момент може би вече пътуваше към ресторанта.

— Защо Джейкъб е свикал пресконференция? — попита Джаси.

— Трябваше да направи неофициално съобщение за убийството на местно момиче — отвърна Далас. — Става дума за една млада проститутка на име Беки Олмстед. Бяха изминали по-малко от дванадесет часа от изчезването й, когато тялото й бе намерено в окръг Джеферсън. В езерото Дъглас.

— Това убийство свързано ли е по някакъв начин със снощното убийство на онзи мъж на „Клинтън роуд“ — попита Кейлъб.

— Така смятаме. Още повече, че Тимънс е бил неин сводник. За момента обаче бихме предпочели… — Далас млъкна в момента, в който Денис застана до масата им.

— Искате ли да погледнете менюто? — попита тя.

— Аз не — отвърна Далас. — А ти, скъпа?

— Не, благодаря. Вече зная какво искам. Картофена супа и салата с много кротони — рече Джени. — Както и голяма чаша мляко.

— За мен пиле с царевичен хляб.

— Чай? — попита Денис.

Далас кимна утвърдително, след това издърпа един стол за съпругата си и я настани до Рийв. Заобиколи масата и седна срещу нея до Кейлъб. Столът от другата страна на Рийв остана празен.

— Освен млякото бих искала и едно кафе без кофеин — продължи с поръчката си Джени, след което се завъртя на стола си и погледна Рийв. — Е, как си?

— Добре съм, благодаря.

Без да сваля поглед от лицето й, Джени заговори с тих и поверителен глас:

— Когато дойдохме, видях, че се усмихваше, но лицето ти помръкна в момента, в който споменах, че Джейкъб скоро ще се присъедини към нас.

Джени Слоун беше твърде наблюдателна. Разбира се, че е наблюдателна, напомни си Рийв. Тази жена е феномен, забрави ли? Рийв не беше сигурна дали вярва в подобни свръхестествени способности, но винаги се бе гордяла с факта, че е отворена към новото, без да проявява тесногръд консерватизъм. За момента, поради липса на доказателства в противното, беше готова да приеме, че Джени наистина притежава някаква ясновидска дарба.

— Ами… не съм съвсем сигурна как да отговоря на въпроса ти.

Тъмните очи на Джени проникнаха през бариерата, която Рийв бе издигната около себе си, за да държи околния свят на разстояние. За част от секундата почувства, че някой като че ли се рови в съзнанието й.

— Извинявай — прошепна Джени. — Не исках да стане така.

Рийв я изгледа, стресната от това толкова неочаквано посегателство.

— Понякога не мога да го контролирам — обясни Джени.

Леко изнервена от неочакваното преживяване, Рийв просто кимна.

— Двамата с шерифа се спречкахме още при първата ни среща и от тогава насам нищо не се е променило. Боя се, че двамата с него просто не се харесваме.

— Това е много меко казано — намеси се Кейлъб. — Всеки страничен наблюдател би си помислил, че изпитвате непреодолима омраза.

До този момент Рийв не си бе дала сметка, че всички слушат разговора й с Джени. Вдигна глава и насочи поглед към Кейлъб.

— Бих казала, че омраза е твърде силна дума.

Далас се засмя.

— Е, независимо какво изпитваш към него, бих искал да те помоля тази вечер да бъдеш по-снизходителна. Последните двадесет и четири часа не бяха никак лесни. Изобщо не си е лягал през изминалата нощ. А днес трябваше да присъства на идентифицирането на осемнадесетгодишната жертва, извършено от майка й.

Рийв беше сигурна, че Далас не бе изрекъл последната забележка като порицание, но тя я почувства точно по този начин.

— Може би за Джейкъб ще е най-добре, ако си тръгна веднага и…

Понечи да се изправи, но Джени я сграбчи за ръката.

— Моля те, не си отивай.

Рийв отново седна на мястото си.

— Далас и Джейкъб са много близки. Това се дължи както на естеството на работата им, така и на любовта им към мен. Далас не искаше да бъде груб с теб. Само че е силно загрижен за Джейкъб и притеснен от новите убийства.

Рийв кимна, но предпочете да не казва нищо в отговор. Почувства как в дълбините на душата й се заражда нежелано съчувствие и разбиране към Джейкъб Бътлър, който очевидно приемаше твърде отговорно трудната си и не особено приятна работа. Подразни се, защото не желаеше да изпитва каквито и да било чувства към този мъж. Най-малко пък топлота и състрадание.

— Извинявам се, ако онова, което казах, те е засегнато. — Далас се усмихна на Рийв. — За мой късмет имам много дипломатична съпруга, която замазва всеки мой гаф.

Рийв се насили да отговори на усмивката на Далас и всички около масата си отдъхнаха с облекчение.

— Ще ви помоля да запазите в тайна информацията, която възнамерявам да споделя с вас — сериозно продължи Далас. — Сметнах, че трябва да бъдете информирани за някои подробности, свързани с извършеното престъпление, само защото… ами, защото както Рийв, така и Джаси имат нещо общо с жертвата.

Коремът на Рийв се сви от страх.

— Жертвата на снощното убийство е червенокоса. — Далас се наведе над масата и заговори съвсем тихо. Искаше да е сигурен, че думите му няма да стигнат до някоя от съседните маси. — Тя не е единствената червенокоса жена, убита напоследък в североизточен Тенеси. През последните три години е имало седем подобни убийства. Поне за толкова знаем. Всичките тези червенокоси жени притежават нещо общо помежду си — били са проститутки или са се славили като жени със съмнителна репутация.

Рийв погледна право към Джаси.

— Е, предполагам, че аз ще съм следващата в списъка, тъй като отговарям и на двете условия. — Рийв настръхна от саркастичния смях на Джаси. — Със сигурност съм червенокоса и едва ли има жена в Чероки Пойнт, която да има по-съмнителна репутация от моята.

— Напълно незаслужена репутация. — Джени се присегна през масата и сграбчи ръката на Джаси.

Джаси отвърна на жеста на приятелката си, а след това вдигна поглед и изгледа един по един всички около масата.

— Не е чак толкова незаслужена. Хайде, погледни истината в очите. Не съм светица. А ако този тип убива червенокоси лоши момичета, то той няма защо да търси наоколо, при положение, че аз съм наблизо.

— Никой няма да те нарани — закле се Кейлъб.

— Това е причината, поради която си позволих да споделя с вас тази конфиденциална информация. — Далас се обърна към Кейлъб. — Исках да съм сигурен, че няма да изпускаш Джаси от погледа си. Просто за всеки случай.

— Ами Рийв? — попита Джаси. — Или тя е в по-голяма безопасност, понеже не отговаря на едното условие?

— Възможно е — отвърна Далас. — Може би.

— Но може би трябва все пак да се застраховаме и да помолим някой да я държи под око — обади се Джени. — Бих могла да разговарям с Джейкъб по този въпрос.

— Ако преценя, че имам нужда от бодигард, ще си наема такъв — заяви Рийв. — Но тъй като, както вече изтъкна Джаси, моята репутация не е съмнителна, аз би трябвало да се намирам в безопасност. Нали? — Само че, докато изричаше тази толкова самоуверена забележка, в душата й се прокрадна мрачно предчувствие и някакъв тъмен, заплашителен облак сякаш помрачи деня й.

 

 

Джейкъб влезе в „При Джасмин“ и веднага се приближи до Денис, за да й даде поръчката си. Тя го насочи към масата, на която седяха Далас и Джени. Той обърна поглед към задната част на ресторанта и, забелязал присъстващите около масата, разбра, че е попаднал в капан. За пореден път. Беше прекарал безсънна нощ и изпълнен с неприятни изживявания ден и последното, от което се нуждаеше в този момент, бе да вечеря в компанията на Рийв Сорел. Реши, че ще е най-разумно да се върне в кабинета си. Ще си вземе някакви бисквити и една кола от машината във фоайето на съдебната сграда. Да, точно това ще направи.

Веднага се махай от тук, предупреди го някакъв вътрешен глас.

Тъкмо се обръщаше да си ходи, когато Джени го забеляза и му махна с ръка, давайки му знак да се присъедини към тях. Страхотно. Направо страхотно! Ето какво се случва, когато човек се колебае прекалено дълго. Джейкъб изсумтя ядосано, свали шапката и коженото си яке, окачи ги на закачалката до входа и неохотно се запъти към масата в задната част на ресторанта. Приближи се до масата и осъзна, че единственият свободен стол — защо ли не бе изненадан? — беше този, непосредствено до Рийв. Зад цялата тази шибана бъркотия съзря дългата и манипулативна ръка на Джени. Ако не обичаше братовчедка си толкова много, сигурно едва би устоял на изкушението да извие хубавото й тънко вратле.

— Добър вечер — успя да поздрави Джейкъб, без да издаде раздразнението си.

Джени му посочи с поглед стола до Рийв.

— Седни и ни разкажи всичко за пресконференцията.

Той възнагради Джени с изразителен, преливащ от гняв поглед. Тя само се усмихна в отговор. Палавите й черни очи заблестяха от удоволствие.

Джейкъб неохотно седна. Беше едър и широкоплещест мъж и трудно можеше да се побере на отреденото за него място в единия край на масата. Докато се настаняваше на стола неволно докосна ръката на Рийв. Почувства как тялото й мигновено се стегна. Стори му се, че я чу как рязко си поема дъх. Наложи си да овладее раздразнението си, но въпреки това едва се въздържа да не й каже: „Виж, жено, и аз, също като теб, изобщо не искам да съм тук в този момент. И това, че те докоснах неволно, не би могло да се нарече особено вълнуващо изживяване и за мен самия“.

— Ние вече поръчахме — информира го Джаси. — Изчакай да повикам Денис…

— Аз вече поръчах — отвърна Джейкъб.

— Как мина пресконференцията? — попита Далас.

— Все още съм жив — сърдито отвърна Джейкъб. — Но едва-едва. Репортерите очевидно разбраха, че им спестявам част от истината. И след като Брайън Маккинън даде съвсем ясно да се разбере, че не бива да бъда щаден, репортерите от вестника и телевизионната му станция най-безжалостно ме засипаха с въпроси.

— От тук нататък ще става все по-лошо — предупреди го Далас. — Особено ако бъде убита друга местна жена.

— Много бих искал да зная как бих могъл да предотвратя това. — Джейкъб се помръдна малко и отново докосна ръката на Рийв. Надигна се и премести стола си в самия край на масата. Лявото му рамо опря в стената.

— Би могъл да информираш обществеността, че вероятно застрашени от нападение са само червенокосите жени — отвърна Рийв, но не погледна към него.

— Аз вече споделих с тях тези конфиденциални подробности — обясни Далас.

— Като се има предвид колко голям е броят на червенокосите жени в окръг Чероки, това съобщение би могло да предизвика истинска паника. — Джейкъб се бе надявал да прекара една тиха и спокойна вечер с Джени и Далас, а вместо това се оказа, че ще бъде подложен на поне едночасово мъчение в компанията на Рийв.

— Кейлъб смята да не изпуска Джаси от поглед — намеси се Джени. — За всеки случай.

— Да, тъй като съм червенокоса развратница, аз вероятно ще се окажа номер едно в списъка на убиеца. — Джаси се разсмя, но в гласа й не се долавяше веселие.

— Не трябва да се шегуваш по този начин — обади се Рийв.

Джаси само сви рамене.

— И защо не? Предпочитам да се смея, вместо да гриза ноктите си от притеснение и да живея в постоянен страх. Не е в стила ми да бягам от страх. Особено пък при една толкова неясна заплаха. — Замълча за момент и замислено изгледа Рийв. — Нещо ми подсказва, че и ти не си от тези, дето бягат.

— Права си. Не съм — съгласи се Рийв. — Аз съм упорита и решителна и обикновено предпочитам да остана и да се боря, а не да бягам.

— Още едно качество, което притежавате и двете. — Джени премести поглед от Джаси към Рийв, а след това се наведе малко напред, за да може да погледне Джейкъб.

— Струва ми се, че шерифът е длъжен да осигури някаква охрана на Рийв. Трябва всяка вечер някой да я наглежда, за да е сигурен…

Рийв моментално настръхна.

— Джени, казах ти вече, че ще си наема бодигард, ако преценя, че имам нужда от защита.

Джейкъб хвърли един поглед към Рийв и забеляза леката червенина, обагрила бузите й.

— Да, разбира се, Джени. Заради теб и — той погледна към другия край на масата — Джаси, ще наредя на някой от моите заместници да проверява госпожица Сорел всяка вечер.

— Това няма да е необходимо! — Гласът на Рийв прозвуча толкова силно, че посетителите от съседните маси се извърнаха и я погледнаха. Лицето й стана аленочервено.

— Ето я и вечерята — намеси се Джаси, когато Денис и Калинда донесоха два подноса, отрупани с храна на масата им. — Ммм, всичко изглежда изключително вкусно. В този ресторант приготвяме страхотна храна. Нищо, че точно аз трябва да го кажа.

Добре, помисли си Джейкъб, схванах намека. Готов съм да не се заяждам повече с госпожица Сорел, ако и тя направи същото. И на него не му се щеше да участва в словесен двубой по време на вечерята. Освен това бе останал със странното впечатление, че с последната си забележка наистина обиди Рийв Сорел. Тя със сигурност вече трябваше да е разбрала, че Джени се опитва да ги сватосва. Освен ако не беше по-тъпа, отколкото изглеждаше. И тя, като него, сигурно ужасно се дразнеше от стремежа на Джени да накара Джейкъб да я наглежда всяка нощ.

И тогава взе, че направи нещо изключително тъпо. Погледна към Рийв и я улови, че се взира в него. Зърна изражението на големите й кафяви очи, които му напомняха за кошута, заслепена от светлината на фаровете. Омразата не беше единственото чувство, обясняващо враждебността й към него. Имаше и още нещо. Тази жена се боеше от него. Погледите им останаха преплетени по-дълго от необходимото и на масата се възцари пълно мълчание, когато всички присъстващи забелязаха напрежението помежду им. За щастие точно в този момент Денис постави пред него купата с чили. Той пръв отмести поглед, взе лъжицата си и започна да се храни. Продължаваше обаче да чувства пламналия поглед на Рийв върху себе си. Не й обръщай внимание, рече си той.

— Храната наистина си я бива — заяви Джейкъб и само миг по-късно останалите около масата въздъхнаха за пореден път и подновиха разговорите помежду си.

 

 

Край. Стореното — сторено. Не можеше вече да се върне назад и да промени нещата; дори и да можеше, не би го направил. В края на краищата не беше негова вината, че след всичките тези години Дина бе избрала да се върне при него в окръг Чероки. В миналото той, естествено, не я бе търсил толкова наблизо. Тъкмо обратното, съвсем съзнателно се стараеше да я среща на други места. Освен това по онова време той успяваше по някакъв начин да контролира нейните появи. Напоследък обаче нещата се промениха. И ето че този път го бе заставила да действа по-импулсивно от друг път, принуждавайки го да убие още един човек, за да се защити.

Беше направил онова, което трябваше да направи. Този път не той бе отишъл да я търси. Този път тя го бе намерила сама.

Тя връхлетя в живота ти без предупреждение и направи всичко възможно, за да я забележиш.

Затова той трябваше да направи следващия ход. Никак не му се искаше да действа чрез онова копеле Тимънс, но това бе най-бързия и лесен начин да осъществи контакт. А и убийството на Тимънс се оказа фасулска работа. Съжаляваше за него толкова, колкото и за калта, която изстъргваше от подметките си.

Този път Дина се бе появила в образа на Беки Олмстед, местна проститутка. За пореден път бе избрала жена, която много напомня на нея самата и в чието тяло щеше да се чувства изключително удобно. При всичките си превъплъщения нито веднъж не бе избрала някое чисто и невинно създание. И вероятно никога нямаше да го направи. Не бе избирала и жена, която да е красива колкото нея. До този момент.

Познаваше тази жена от години. И той, подобно на много други мъже в окръга, често е бивал запленен от красотата й. Само че съвсем съзнателно стоеше далеч от нея, защото не искаше да изкушава Дина. Не искаше да й позволи да го примами да убива в родния си град. Но тя все пак успя да го надхитри. Първата жена, която избра в техния окръг, не беше Джаси Талбът. Използва Беки, както бе използвала всички останали преди нея, за да го съблазни, да го вкара в капана, да го принуди да я унищожи за пореден път.

Не можеше да повярва, че тя бе започнала да се връща толкова често напоследък — три пъти за по-малко от седмица — без да му позволи да си отдъхне и да намери покой. Преди по-малко от седмица я бе убил и бе изхвърлил тялото й в река Тенеси близо до Лудон. Тогава се бе нарекла Кет Бейкър. Беше си помислил, надявал се бе, че тя, както обикновено, ще стои далеч от него поне няколко месеца — случвало се бе да я няма цели осем месеца. Само че тя се върна при него само след два дни в образа на Беки Олмстед. А сега, след по-малко от двадесет и четири часа, бе направила онова, от което винаги се бе опасявал. Беше почти сигурен, че този път се бе върната в тялото на Джаси Талбът.

Джаси Талбът, която бе видял тази вечер да седи в ресторанта заедно с приятелите си и настоящия си любовник, без дори да подозира какво й готви съдбата. Дина никога не позволяваше на жертвите си да разберат, че ги е обладала. Не и преди да е станало твърде късно. Бедната Джаси дори не подозираше, че вече е набелязана да умре.