Бевърли Бартън
Изстрадана обич (13)

12.

Рийв се почувства като у дома си, когато влезе в резиденцията на семейство Ъптън, която й напомняше малко на къщата на родителите й в Чатанууга. В мига, в който мис Реба се приближи до нея, за да я поздрави, тя почувства, че двете са сродни души. Мис Реба беше жена с вкус и добро възпитание. Бабата на Кейлъб беше облечена със светлокафяв вълнен костюм. Русата й коса бе сресана в съвършена прическа. Гримът й беше безупречен. На врата си носеше наниз перли, който много приличаше на перлите, които Рийв бе решила да си сложи за случая, заедно с изисканата тъмносиня рокля.

— За нас е огромно удоволствие, че решихте да се присъедините към нас за неделния обяд. — Реба Ъптън стисна ръцете на Рийв. — И, без да губя повече време, искам да ви поканя да отседнете в дома ни докато сте в Чероки Пойнт. Тук разполагаме с много стаи — тя разпери ръце, за да илюстрира думите си, — в които сигурно ще се чувствате удобно. Боя се, че къщата под наем, в която сте отседнала, не отговаря на високите ви стандарти.

Рийв изведнъж се почувства неловко, осъзнала, че обсипвайки я с внимание, Реба напълно игнорираше Джаси.

— Оценявам поканата, госпожо Ъптън, но…

— Моля те, наричай ме Реба, мило момиче. Не може да не знаеш, че двете с покойната ти майка работихме заедно в няколко републикански комитета, които имат свои подразделения на територията на целия щат. И ако това не ти се струва достатъчно основателна причина за добрите ми чувства към теб, не бива да забравяме и факта, че ти беше приятелка на Джейми.

Джим Ъптън буквално избута съпругата си настрани, за да си проправи път до Кейлъб и Джаси, застанали вляво от Рийв.

— Не мога да ви опиша колко сме щастливи, че вие, момичета, сте заедно с нас днес. — Джим накара двете жени да го хванат под ръка и ги поведе навътре в къщата. — Заповядайте във всекидневната, за да изпием по едно питие преди обяда. — Повлякъл Рийв и Джаси със себе си, Големия Джим погледна през рамо и нареди: — Кейлъб, придружи баба си.

Всекидневната, точно според очакванията на Рийв, беше обзаведена с много вкус. Комбинация от скъпи нови мебели и безценни антики. Погледна към Джаси и си даде сметка, че тя, за разлика от нея, се чувства неловко в тази обстановка. Рийв и семейство Ъптън живееха в един и същ свят, дишаха присъщия за върховете леко разреден въздух и общуваха единствено с хора от тяхното социално обкръжение. Джаси, от друга страна, приличаше на странник, попаднал в напълно непозната страна. Дори и облеклото, което бе подбрала за днешния обяд, подчертаваше разликата между двете. Рийв бе облечена със семпла, тъмносиня рокля и обувки в същия цвят. Единствените й бижута бяха наниз перли и малки перлени обеци. Джаси се бе пременила с тясна и права, дълга до средата на прасеца, ярколилава пола, съчетана с ботуши в същия цвят и разноцветен памучен пуловер. От ушите й висяха две огромни златни халки. На дясната й ръка потропваха шест различни гривни, а на лявата проблясваше ръчен часовник, украсен с фалшиви камъни.

Забелязала притеснението на Джаси, Рийв изпита дълбоко съчувствие и едва не се присегна, за да стисне окуражително ръката й. Но макар че вече бе започната да харесва Джаси, не го направи. Не искаше да се обвързва емоционално с тази жена, пък била тя и нейна сестра.

Реба се настани точно срещу канапето, на което седяха една до друга Рийв и Джаси и в продължение на няколко секунди не свали поглед от тях.

— Моля да ме извините, че ви зяпам така, но приликата между вас е просто забележителна.

— Приличате си като две капки вода — подкрепи я Големия Джим.

— И въпреки това са две съвършено различни жени. — Кейлъб, застанал непосредствено зад Джаси, с обич постави ръце върху раменете й.

Рийв остана със смътното впечатление, че направеното току-що изказване не беше в нейна полза. Кейлъб като че ли се опитваше да напомни на баба си, че макар и да си приличаха толкова много, двете жени не бяха взаимозаменяеми.

— Да, външността понякога лъже, нали? — Реба спря поглед върху Джаси, която видимо настръхна, но съумя да запази мълчание. — Някои хора просто не са такива, каквито изглеждат. И каквото и да правят, не могат да ни заблудят.

Рийв трябваше да си прехапе езика, за да се въздържи да не напомни на Реба Ъптън, че Джаси е нейна гостенка и че опитът й да я унижи е проява на изключително лош вкус. Не желаеше да участва в стремежа на тяхната домакиня да се отнесе зле към Джаси. Да, тя може и да седеше много по-ниско в социалната йерархия, но това не бе основание, позволяващо на мис Реба да се държи по този толкова неучтив начин.

— Мисля, че е време да споделим добрите новини с баба и дядо. — Дяволитата усмивка на Кейлъб привлече вниманието на баба му.

— Добри новини? — Веждите на Реба подскочиха въпросително нагоре.

— Кейлъб, може би моментът не е подходящ. — Джаси нервно погледна нагоре към годеника си.

— Няма да намерите по-подходящ момент за съобщаване на добри новини — заяви Големия Джим и напълни кристалните чаши с бяло вино. — Ако имаме повод за празнуване, бих ви помолил да изчакате само минутка докато ви раздам чашите, за да мога да вдигна тост.

Кейлъб заобиколи и застана пред канапето, хвана ръката на Джаси и й помогна да се изправи. Изчака Големия Джим да раздаде чашите, прегърна Джаси през раменете, вдигна чашата си и оповести с висок и ясен глас:

— Снощи Джаси прие предложението ми за брак и се съгласи да стане моя съпруга.

Тишина.

Баба му и дядо му очевидно бяха толкова изненадани от съобщението му, че в първия момент не успяха да кажат каквото и да било.

— Поздравления, момче! — Големия Джим потупа Кейлъб по гърба, демонстрирайки нещо като одобрение. После вдигна чашата си за тост. — Да пием за Джаси и Кейлъб. Желая ви всичкото щастие на света.

Рийв поднесе чашата към устните си и отпи от виното подобно на всички останали. Всички, освен мис Реба.

— Скоро ли планирате да се ожените? — Реба остави чашата си върху една подложка на малката махагонова масичка вдясно от нея.

Кейлъб прегърна Джаси.

— Ако тя се съгласи, съм готов да се оженя за нея още днес.

— Е, няма защо да бързаш толкова — рече Реба.

Почувствала, че всички погледи са насочени към нея, тя се усмихна едва-едва и додаде:

— Всяка жена мечтае за хубава сватба и аз съм сигурна, че Джасмин ще има нужда от време, за да планира голямото събитие.

— Искаш ли официална сватба с много гости? — попита Кейлъб и погледна Джаси.

Джаси, неспособна да прикрие тържеството си, отвърна, приковала поглед върху лицето на Реба:

— Да, всъщност искам.

— Е, щом ти го искаш, значи и аз го искам.

— Тук си дяволски прав. — Големия Джим погледна жена си. — Една голяма, официална сватба с всичките му там салтанати. Точно от това се нуждае семейството ни. По дяволите, не само нашето семейство. Целият град има нужда от тази сватба. Вие двамата започнете да планирате събитието. Не жалете средства. Тази сватба ще бъде подарък от Реба и мен.

— Много сте щедър, господин Ъптън — отвърна Джаси, без да сваля поглед от пребледнялото лице на Реба. — Много бих искала да се оженя по Коледа. Мис Реба, мислите ли, че за по-малко от два месеца ще успеем да организираме едно толкова грандиозно събитие?

— Съмнявам се, че два месеца ще са достатъчни — отвърна Реба. — Според мен ще е много по-подходящо, ако направим сватбата през юни. Така ще разполагаме с осем месеца. Аз лично бих предпочела да разполагаме с година, но…

— Не мога да чакам осем месеца — намеси се Кейлъб. — Не искам тази дама да промени решението си.

— Има ли някаква причина за цялото това бързане?

Пълно мълчание. Рийв почувства внезапния студ, който сякаш изпълни стаята. И усетила за пореден път едва прикритата враждебност на Реба, изпита силно съчувствие към Джаси.

— Питате се дали съм бременна, нали? — Джаси гневно изгледа Реба.

— Мили боже, Реба, това не е твоя работа! — намеси се Големия Джим.

— Джаси и аз смятаме да се оженим, защото се обичаме. Това е единствената причина — увери ги Кейлъб.

— Съжалявам — промълви Реба. — Но при дадените обстоятелства мисля, че въпросът ми беше напълно резонен.

— Какви обстоятелства? — предизвикателно попита Кейлъб.

Реба се изчерви.

— Нямах намерение да говоря за миналото, но…

— Тогава недей! — изрева Големия Джим.

— Не съм бременна — спокойно заяви Джаси. Прекалено спокойно. — И не съм на шестнадесет години. Вече не ме е страх от вас, мис Реба. Не се боя от вас сега. Не смятам да го правя и за в бъдеще.

— Трябва ли да ти напомням, че аз не съм Джейми? — попита Кейлъб, обърнал се към баба си. — Никой и нищо не е по-важно за мен от Джаси. Разбираш ли? — Премести поглед от баба си към Джаси и обратно. — Питам ви и двете? Наясно ли сте с този факт?

Очите на Джаси се напълниха със сълзи. Присегна се, хвана ръката на Кейлъб и я стисна.

— Аз — да.

Реба се изправи, взе чашата с вино от масата и я вдигна за тост. После се изкашля леко и рече:

— Да пием за Кейлъб и Джасмин. Желая им щастие.

 

 

През целия обратен път от окръг Джеферсън Джейкъб слуша любимия си диск с най-добрите песни на Джим Рийвс. По отношение на музиката вкусовете му бяха съвсем простички. Предпочиташе кънтри. И то не съвременно кънтри. Припомнил си последните няколко часа, той изпита благодарност към втория баща на Беки Олмстед, предложил да закара лично съпругата си в окръг Джеферсън, където трябваше да идентифицира тялото, което по-рано сутринта бяха извадили от водите на езерото Дъглас. Ако в онзи момент съпругът й не стоеше до нея, жената сигурно щеше да припадне при вида на мъртвото тяло на дъщеря си. А и кой би могъл да я вини за слабостта?

Не са много хората, посещавали морга, където нито силните дезинфектанти, нито задушливите химикали могат да победят вездесъщия мирис на смърт. Още по-малко са онези, на които се налага да видят мъртвото тяло на детето си, простряно върху стоманена маса за аутопсии.

— Тя е — каза им тогава вторият баща на Беки; след това бързо изведе съпругата си от помещението.

Докато пътуваше по „Магистрала 411“ по посока на Сивиървил, Джейкъб отново си припомни фактите, които шериф Флойд бе споделил с него. Момичето е било удушено, вероятно с черната атлазена панделка, която все още стояла на врата й, когато я извадили от езерото. Момичето било напълно голо. Намерени са и доказателства за осъществен сексуален контакт, но местният съдебен лекар не открил семенна течност, което означава, че убиецът е използвал кондом. Представителите на закона в окръг Джеферсън се оказаха също толкова неподготвени да се справят с проследяването на сериен убиец, колкото и колегите им от окръг Чероки по-рано тази година. Съдебната лаборатория в Ноксвил, снабдена със съвременно оборудване и висококвалифициран персонал, би могла да постигне далеч по-добри резултати от местните шерифи. Но използването на съвременна техника и опитни лаборанти само по себе си не бе достатъчно условие за разрешаване на загадката.

Джейкъб взе клетъчния си телефон и избра домашния номер на Далас. Далас вдигна на четвъртото позвъняване и Джейкъб веднага заговори по същество.

— Имаш ли нещо за мен?

— Да, но държа да те предупредя, че новините не са добри.

— Казвай.

— Първо ми кажи дали момичето, открито в езерото Дъглас…

— Джени се оказа права. Тялото е на Беки Олмстед.

— Жалко.

— Да, но в момента искам да разбера наистина ли сме изправени пред поредния сериен убиец.

— Когато се свързах с властите в различните окръзи, поисках от тях информация за недалечното минато — обясни Далас. — Попитах всеки един от тях дали са имали подобни случаи през последните няколко години.

— И?

— Това, което открих, няма да ти хареса.

— По дяволите, Далас, защо толкова държиш да нагнетиш напрежението още повече. Държиш се прекалено драматично. Хайде, изплюй най-после камъчето.

— Извинявай. Наистина имам този лош навик. — Далас замълча за момент, а след това продължи: — Добре, ето какво открих. През последните три години има общо седем убийства на червенокоси жени, удушени с черни панделки. Телата им са били изхвърлени в реки, езера, а в един от случаите — в поток. В това число влизат Беки Олмстед и жената, открита близо до Лудон преди няколко дни. Най-лошото е, че до този момент никой не е видял връзката между тези убийства.

— Това означава, че престъпникът действа на различни места, нали? — отбеляза Джейкъб. — В колко окръга са извършени тези убийства?

— Четири от седемте жени са били проститутки от Ноксвил, но всяко тяло е било изхвърлено на различно място — Лудон, Нокс, Блаунт. Другите две момичета са били от Джонсън сити. И двете са се ползвали с репутацията на леки жени. Не са били професионални проститутки, но се славели като жени, които всеки може да забърше в местния бар. Седмата жертва е нашата Беки Олмстед.

— Мислиш ли, че първото убийство е било извършено преди три години?

— Може би — отвърна Далас, — но ако се разровим още малко, може да попаднем на доказателства, че е започнал да убива доста преди това. Освен това не можем да сме сигурни, че всички жертви са били открити. Ако приемем, че е изхвърлял телата в различни водоеми, напълно е възможно някои от тях все още да лежат на дъното на река Тенеси.

— И какво ще правим от тук насетне?

— Тъй като става дума за убиец, който действа в няколко окръга, ще се наложи да потърсим федерална помощ.

Джейкъб изпъшка. Федералните имаха навика да поемат изцяло разследванията и да изземат функциите на местните представители на реда.

— Ще се свържа с бюрото на ФБР в Ноксвил. Чет Морис оглавява бюрото, а както знаеш, двамата с него се познаваме от доста години.

— Каква част от истината да кажа пред пресата? — Джейкъб никак не обичаше да контактува с местните медии. Брайън Маккинън му беше отявлен противник. Двамата не се харесваха от край време, но откакто Джейкъб попари романтичните стремежи на Брайън по отношение на Джени — това се случи горе-долу по времето, когато тя се запозна с Далас — неприязънта на Брайън прерасна в неподправена омраза.

— Само основните факти. Местна проститутка е била убита. Удушена. След това тялото й е било хвърлено в езерото Дъглас.

— Точно така. Ноланд Флойд ме увери, че ще запази в тайна определени факти — няма да спомене, че жертвата е била червенокоса, че е била удушена с черна панделка и изнасилена.

— Предлагам ти да свикаш пресконференция веднага щом се върнеш в Чероки Пойнт. Джени и аз смятаме да слезем в града, а след пресконференцията ще вечеряме заедно в „При Джасмин“.

— Джени как се чувства?

— По-добре. Но не трябва да я изпускам от поглед. Все още настоява, че трябва да се опита да проникне в съзнанието на убиеца.

— Рано или късно ще се умориш да я държиш под око — рече Джейкъб. — Познавам Джени. Щом е решила нещо, няма начин да се откаже. Може би не трябва да се опитваш да я спираш, а да й помогнеш.

— Виж, тя искаше да ти го каже лично… по-късно. Но аз мисля, че трябва да научиш веднага.

Джейкъб почувства леко безпокойство.

— За какво става въпрос?

— Джени е бременна.

— Какво!

— Бременна е от около пет седмици. Още не е ходила на лекар. Но преди няколко дни си направи тест за бременност.

Джени, малката му братовчедка, която дълбоко в сърцето си смяташе за своя сестра, щеше да си има бебе. В душата му се надигна възторг.

— Поздравления! Това е страхотна новина. Джени сигурно е много щастлива.

— Така е. И двамата сме щастливи.

— Това променя всичко. За нищо на света не трябва да й позволяваш да бърника из мозъка на онзи убиец. Нямаме никаква представа как ще се отрази на бебето едно такова изживяване.

— Съгласен съм с теб, но само се опитай да го обясниш на Джени.

— Ще го направя. Довечера.

 

 

Рийв не си спомняше някога да е присъствала на толкова стресиращ светски ангажимент като този най-обикновен неделен обяд в дома на семейство Ъптън. Макар че след тоста на мис Реба напрежението в стаята леко спадна, атмосферата на прикрита враждебност се запази по време на целия обяд. Големия Джим правеше всичко възможно да се държи приятелски и полагаше неимоверни усилия да накара Джаси да се почувства добре. Кейлъб постоянно кръжеше около годеницата си и като че ли се боеше, че баба му може отново да премине в настъпление. Реба Ъптън обаче упорито се преструваше на щастлива, макар всички присъстващи да знаеха, че радостта, която демонстрира, е престорена. Интересът й по отношение на Рийв обаче изглеждаше напълно искрен и Рийв установи, че много харесва бабата на Кейлъб. Всъщност, тя много й напомняше за собствената й майка, която бе обичала с цялото си сърце.

Когато Дора сервира десерта, Рийв я погледна и се усмихна.

— Бананов пудинг? Прекрасно. Нашата готвачка го приготвя специално за мен, защото знае колко много го обичам.

Дора се засмя.

— Господин Кейлъб специално ме помоли да приготвя бананов пудинг за днешния обяд, защото това е любимият десерт на мис Джаси.

Реба погледна първо Рийв, а след това и Джаси.

— Открихте ли вече и други прилики помежду си? Чувала съм, че близнаците, дори и тези, разделени при раждането им, имат много общи качества, макар че при вас двете приликите като че ли няма да са толкова много.

— Те все още не знаят със сигурност дали са близначки. — Джим хвърли на жена си предупредителен поглед.

— Аз мисля, че сме близначки — намеси се Джаси. — На външен вид сме почти еднакви. Освен това имаме една и съща кръвна група — AB-отрицателна. На една и съща възраст сме. Рождените ни дни са в една и съща седмица.

— И като капак на всичко, и двете обичате бананов пудинг — додаде Кейлъб и се усмихна широко.

— Кога очаквате да получите резултатите от ДНК-теста? — попита Джим.

— До една седмица. Възможно е и по-рано — отвърна Рийв.

— И какво ще правите, ако се окаже, че наистина сте близначки? — попита Реба.

— Аз искам да разбера кои са родителите ни — рече Рийв. — Имам намерение да наема Грифин Пауъл, който ръководи една изключително успешна агенция за защита и частни разследвания в Ноксвил, за да изрови истината за нашето раждане.

Реба се обърна към Джаси.

— А какво казва леля ти за тази история?

— Леля Сали се кълне, че сестра й е родила само едно бебе.

— Е, като се има предвид, че Сали Талбът е една доста — Реба замълча за момент, сякаш се опитваше да намери най-точната дума — ексцентрична стара жена, твърде е възможно паметта й вече да не е такава, каквато е била навремето.

Джаси кимна в знак на съгласие.

— Да, възможно е.

— Или пък просто лъже — додаде Рийв, и осъзнала колко рязко прозвучаха думите й, й се прииска да можеше да ги вземе обратно. Тя обаче бе преизпълнена с горчивина и огорчение. Някой я бе изхвърлил в онзи мръсен контейнер като боклук. Същият този човек обаче бе задържал Джаси. Но защо? Мили боже, защо?

— Аз смътно си спомням Корин Талбът — подхвърли Джим. — Беше изключително красива жена. Двете със Сали си приличаха, но Корин беше с десет години по-млада и много по-хубава. — Джим изпитателно се вгледа в лицето на Джаси. — Само че не виждам никаква прилика с тебе.

— Така е. Аз съм виждала снимки на Корин и съм съгласна, че по нищо не приличам на нея — отвърна Джаси.

— Леля Сали все ми повтаряше, че сигурно приличам на баща си, който и да е той.

— Хрумвала ли ти е някога мисълта, че Корин Талбът може да не е твоя майка? — Въпросът на Реба привлече вниманието на всички около масата. Забелязала, че всички насочиха погледи към нея, тя само сви рамене. — Възможно е, нали?

— Как тогава съм станала част от семейство Талбът? — Гласът на Джаси потрепери. — Да не би леля Сали да ме е намерила в лехата със зеле?

Корин Талбът не е твоя майка. Не е твоя майка. Думите на мис Реба отекваха в съзнанието на Рийв. Ако по-малката сестра на Сали Талбът не е рождената майка на Джаси, коя е тогава? Коя е жената, родила две момиченца преди тридесет години? Жената, дала едното бебе на Сали Талбът и изхвърлила другото на боклука?

— Мисля, че трябва да поговорим с леля ти — рече Рийв. — Бих искала да й задам няколко въпроса.

Джаси я погледна озадачено.

— Искаш да разговаряш с леля Сали преди ДНК-тестът да е потвърдил, че сме сестри?

— Можем и да изчакаме резултатите, ако искаш. Но мисля, че и двете знаем какво ще покаже този тест.

— Ще покаже, че сме близначки — заяви Джаси.

— Да, близначки сме. — Рийв за пръв път признаваше истината както пред себе си, така и пред останалите. — Защо да чакаме резултатите от теста? Искам час по-скоро да разговаряме с леля ти. А аз още утре сутринта ще се обадя на Грифин Пауъл и ще го помоля да започне разследване. Някъде има човек, който знае коя е нашата майка. Знае също и защо е решила да се отърве и от двете ни.