Линда Хъдсън
Даяна (6)

Рей вече нищо не разбираше. Още по-малко пък можеше да разбере гнева й. Та нали толкова често бе настоявала да се оженят? А сега, когато той се реши спонтанно на тази стъпка, го отблъсваше! Тази жена беше и си оставаше пълна загадка за него. Сигурен беше, че Даяна го обича; очакваше дете от него — предостатъчно основания за всяка жена да иде под венчилото.

Но за съжаление тя не беше „всяка“ жена.

Все пак Рей не губеше надежда. Той също можеше да бъде упорит и своенравен, щом се наложи. „Ще чакам. Тя ще размисли на спокойствие, ще прецени, че детето има нужда и от баща. И тогава сама ще ме потърси.“

* * *

Във вилата нямаше никого, тъй като Ани и Боб имаха свободен ден и не я очакваха да се върне толкова рано. След като отпрати Рей, Даяна започна безцелно да кръстосва помещенията на просторния си дом. Още трепереше от гняв. Как си позволяваше Рей да я обвинява в такава отвратителна подлост? Как можеше да я подозира, че е забременяла, с цел да го принуди да се ожени за нея? Разбираше ли изобщо колко дълбоко я бе наранил?

„Край, веднъж завинаги край с Рей. Никакви уикенди повече, никакви лични контакти“. О, тя можеше съвсем спокойно да живее без него, щеше да му покаже.

И все пак, какво да прави с остатъка от проваления уикенд? Не издържаше повече сама в пустото жилище.

Тогава и хрумна, че днес са полуфиналите на клубния шампионат по тенис. Разбира се, щеше да отиде и да погледа!

Денят беше спасен.

Облече лек бял спортен костюм, сложи бяла широкопола шапка и тъмни очила и изкара колата от гаража.

Шампионатът бе привлякъл много зрители и тя с мъка успя да намери свободно място на трибуните. От съседа си разбра, че мачът на смесени двойки ще започне след около половин час. Даяна се зарадва, че ще може да наблюдава Фред и новата му партньорка, тъй като от вчера знаеше, че те са едната полуфинална двойка.

В момента течеше женският полуфинал. Две млади дами тичаха с голямо усърдие по корта и си разменяха дълги пасове, които не биха могли да затруднят Даяна дори по времето, когато се учеше как се държи ракета. Въпреки това публиката посрещаше с овации всяко сполучливо попадение на състезателките, окуражаваше ги в паузите — изобщо атмосфера на едно напрегнато спортно събитие.

В почивката след мача Даяна се освежи с една кола, побъбри с неколцина познати и се разходи по пътечката между секторите. Развеселена наблюдаваше как Бъртън инструктира Фред и Били. Бегло познаваше момичето — миловидно, симпатично, с къси черни коси и хубава усмивка. Знаеше, че е много амбициозна и недостатъците в техниката си компенсираше с много стръв и страст в играта.

После, по време на мача, Даяна установи без нито следа от завист, че Били успешно се нагаждаше към маниера на Фред и двамата добре си партнират. Спечелиха без усилие и трите гейма и се класираха за утрешния финал.

Тя ги пресрещна на път за съблекалнята и ги поздрави с победата.

— Хубаво е, че дойде поне да погледаш състезанията — зарадва й се Фред. — Не изпита ли желание да посегнеш към ракетата?

Даяна се усмихна и поклати глава, после се обърна към младата девойка.

— Били, ти беше неотразима. Днес не бих могла в никакъв случай да играя толкова добре, колкото теб.

— Едва ли очакваш някой да ти повярва — отвърна поласканата девойка. — Но е много мило от твоя страна да го кажеш. Мисля обаче, че с партньор като Фред всеки би спечелил.

— Какво ще кажете да вечеряме заедно? — предложи Фред — Даяна, Бъртън искаше да те пита кога ще може отново да разчита на теб.

— Ще има дълго още да чака.

Тя го последва в сградата на клуба. Били искаше първо да се изкъпе и преоблече.

— Как си? — попита я Фред, вглеждайки се внимателно в лицето й, докато седяха на една уединена маса в ъгъла. — Изглеждаш ми малко бледа. Неприятности ли имаш?

— Бременна съм — усмихна се безгрижно Даяна.

— Велики боже! — Фред изглеждаше ужасен. — И отгоре на всичко се смееш!

— Та какво по-хубаво от това — да чакаш дете!

— Но в твоята ситуация… Сега вече Брадли трябва непременно да се ожени за теб, това е негов дълг и отговорност.

— В кой век живееш ти? — раздразни се Даяна. — Рей вече иска да се оженим, но сега аз не желая. Едно дете далеч не е основание за брак.

— А според мен си е много добро основание — възпротиви се той. — С риск да ме сметнеш за старомоден ще ти кажа, че намирам за правилно детето да бъде отгледано в пълноценно семейство.

— Ти не ме разбираш — разочаровано каза тя. — Също като Рей. Когато научи, че съм бременна от него, внезапно започна да напира да се венчаем. Но аз не искам това да стане заради бебето, а от любов.

— Говориш глупости. Много добре знаеш, че Рей те обича. Колко особени сте понякога вие, жените. Не забравяй все пак да ме поканиш на сватбата. С удоволствие ще ви стана свидетел.

— Сватба няма да има. Приключих с Рей Брадли.

— Пак ли? — пошегува се Фред. — Тогава защо не се омъжиш за мен? Няма значение, че детето е от друг. Ако ти ме обикнеш, аз ще го приема като свое.

— Подиграваш ли ми се? Изобщо не искам да се омъжвам — разлюти се Даяна. — Мислех, че поне ти ще ме разбереш. Но явно всички мъже са еднакви. Живеете със заблудата, че сама жена не е в състояние да отгледа дете. Много отдавна съм се научила да бъда самостоятелна, така че няма да е проблем да бъда една щастлива самотна майка. Но ето, Били се приближава. Трябва да тръгвам. Ще ти се обаждам от време на време.

— Винаги съм на твое разположение, когато имаш нужда от мен — сериозно рече той.

Даяна се наведе към него и го целуна по бузата.

— Благодаря, Фред, ти ще си останеш завинаги най-добрият ми приятел. Но сега се погрижи за Били. Още ли не си забелязал, че е влюбена до уши в теб?

Той силно се изчерви. Очевидно не беше в неведение относно чувствата на младото момиче, но не пожела да си признае.

* * *

През следващите дни Даяна имаше много работа в кабинета си. Беше взела спонтанно решение да попътешества малко, за да се отдалечи от Рей и от пълните му с укор погледи, които я следваха навсякъде из бутика.

Той нямаше представа за намерението й. Не беше негова работа. Инструктира секретарката си за не му казва нищо, преди да е заминала.

Ани и Боб я изпратиха до пристанището и качиха багажа й в луксозната кабина на презокеански лайнер.

— Какво да кажем на мистър Брадли, когато се обади? — попита напрегнато прислужницата, докато й помагаше да подреди дрехите в стенния гардероб.

Даяна сложи ръце на хълбоците си и я изгледа строго.

— Ако мистър Брадли научи от теб дори една-единствена думичка за целта на пътуването ми, ще те уволня веднага. Разбра ли ме?

— Мога ли поне да знам кога ще се върнете?

— И аз самата не знам. Ще телеграфирам.

 

 

Удари третият звънец, изпращачите бяха помолени по високоговорителите да слязат на брега.

Даяна се облегна на релинга и наблюдаваше как корабът вдига котва. Долу на кея Ани и Боб й махаха за сбогом.

С нарастващо удовлетворение тя гледаше как ивицата вода между нея и кея се увеличава. Струваше й се, че проблемите, свързани с живота й на сушата, намаляват обратнопропорционално на разширяващата се водна маса. Скоро между Рей и нея щяха да лежат хиляди мили. Дано тази дистанция се окажеше достатъчна.

Усмихна се и това изглежда окуражи един не съвсем млад, елегантно облечен мъж, стоящ до нея, да я попита:

— Сама ли пътувате, мадам?

Извърна се към него. Мъжът беше среден на ръст, не бе красив като Рей, но имаше нещо симпатично в чертите му, в светлосините му очи. Усмивката й стана по-широка.

— Да, пътувам сама.

— Тогава мога ли да ви предложа да пийнем нещо на бара? Казвам се Филип Кадлиф. Можете да ме наричате Фил.

— Даяна — представи му се тя и му подаде ръка. — Да вървим, Фил.

* * *

На вечерята Даяна се появи в черна, дълбоко деколтирана рокля с пайети, в която изглеждаше повече от предизвикателно. С дълбоко вътрешно удовлетворение посрещаше завистливите погледи на жените и възхищението в мъжките очи.

Стюардът я заведе на мястото й, където за нейна (всъщност малко вероятна) изненада я очакваше вече Фил. Сигурно бе дал тлъст бакшиш на стюарда.

— Какво приятно съвпадение, да се окажем на една и съща маса — засия той. — Да ви налея ли чаша вино, Даяна.

— Знаете ли, не пия алкохол — усмихна се тя — Но с удоволствие бих приела чаша вода.

Наля й от гарафата, казвайки същевременно:

— Много разумно от ваша страна. Вероятно сте привърженичка на здравословния начин на живот?

— В момента, да.

— Сигурно затова сте предприела и това морско пътешествие.

— И така може да се каже. А вие, Фил? Защо пътувате сам?

Той забави отговора си, докато стюардът им сервираше ордьоврите.

— От няколко месеца съм вдовец и ми беше необходима малка промяна. Познавате ли Бермудите? Райско кътче. Досега винаги съм летял със самолет дотам, но този път реших да пътувам по море. Така човек има време да се отпусне. И което е по-хубаво — Фил й се усмихна, — може да срещне доста приятни хора.

След обилната вечеря, завършила със сметанова торта, от която впрочем Даяна се отказа, гостите бяха поканени в балната зала. Там свиреше малък корабен оркестър, а един духовит водещ запълваше паузите с весели морски историйки, които предизвикваха буря от смехове сред пасажерите. Имаше маса и за най-различни забавни игри.

Около полунощ Даяна почувства умора и реши да се оттегли. Фил, естествено, тръгна да я изпрати. След задимената атмосфера в залата свежият морски въздух на палубата й подейства благотворно. Небето беше обсипано с безброй ярки звезди, луната очертаваше сребърна пътека по гладката повърхност на океана.

С дълбока въздишка Даяна си пое въздух и се облегна на перилата.

— Защо не се върнете в залата, Фил? — каза през рамо приятелски на кавалера си. — Вътре има достатъчно дами, които ще се радват да се запознаят с вас.

Той тихо се засмя.

— Искате да ме отпратите ли? Предпочитам да остана с вас.

Тя усети ръката му на голото си рамо.

— Мога ли да ви призная, че ми харесахте още от пръв поглед? — дрезгаво прошепна Фил.

— Радвам се да го чуя. — Даяна внимателно отмести ръката му. — Но моля ви, не се опитвайте да флиртувате с мен. Губите си времето.

— Разбирам — проточи разочаровано той. — Не съм ви симпатичен.

— Напротив, Фил. Намирам ви за твърде мил.

— Защо тогава ме отблъсвате?

— За да ви предпазя от разочарование. — Обърна лице към него и го погледна право в очите. — Ще продължите ли да флиртувате с мен, след като ви кажа, че очаквам дете?

Изсмя се на слисаната му физиономия, пожела му лека нощ и се прибра в кабината си.

* * *

Щом Даяна не се появи няколко дни в бутика, Рей започна да се тревожи. Възбудената му фантазия рисуваше страхотни картини — Даяна смъртно болна, шепнеща името му, но прекалено горда, за да го повика при себе си.

Най-сетне събра смелост и позвъни в дома й.

— О-о, мистър Брадли, как сте? — зарадвано извика Ани в слушалката.

— Благодаря, добре, Ани. А при вас как е?

— Чудесно тихичко е при нас, благодаря. Спокойствие.

— Мога ли да говоря с Даяна?

— Не, съжалявам, мис е… — Ани се закашля нервно. — Госпожицата замина, но нямам право да ви кажа къде.

— Ани, знаеш, че на мен можеш да кажеш — с мек глас рече Рей. — В болница ли е?

— Не, не нищо й няма. Жива и здрава е, като малко жребче. — Ани се поколеба, после зашепна: — Мис Даяна замина на почивка с един голям бял кораб, много, много, надалеч.

— Ани! — извика Рей заплашително. — Ако веднага не ми кажеш къде е заминала, никога повече няма да хваля яденето ти!

— Но, мистър Брадли… — отчаяно простена тя — мис Даяна най-строго ми забрани да ви казвам, че заминава за Бермудите. Така че нищо няма да научите от мен.

— Добре, добре. Ще ти изпратя кутия шоколадови бонбони.

В слушалката се чу доволно кискане, после Ани добави:

— Най-много обичам ония с коняк вътре, мистър Брадли!

Рей побърза да изпълни обещанието си, кипящ от гняв. Не за пръв път изпитваше желание да напердаши Даяна като малко непослушно момиченце. Просто така да замине, без да му каже нищо! И при това бе забранила на подчинените си да дават информация за нея? Това наистина беше върхът! Ще се кае за това!

Влезе с трясък в кабинета й, където Джой я заместваше.

— Джой, знаеш ли адреса на Даяна! — нахвърли се веднага върху нея той.

— Хей, я почакай, какъв е този тон от теб?

— Нямам време за любезности, питам те — знаеш ли адреса й.

— Естествено. Защо, нима ти не го знаеш?

— Престани да се държиш с мен като с малоумен! — изкрещя вбесен Рей. — Ако го знаех, щях ли да те питам?

Джой го гледаше спокойно, с леко превъзходство.

— Ако Даяна е искала да го знаеш, щяла е сама да ги то даде.

— Значи, става дума за подготвен заговор — произнесе с ожесточена физиономия той. — Окей, Окей! А аз мислех, че с теб сме приятели.

— Даяна също ми е приятелка — възрази Джой.

— Както искаш. Но да знаеш, че няма да те поканя на сватбата ни!

— Как така изведнъж се реши да се жениш за нея?! — подигра му се тя. — Къде останаха принципите ти? Не се ли боиш от хорските подозрения, че я преследваш само заради парите й?

— Бихме могли да подпишем с нея подялбен протокол на имуществото ни.

— Трябвало е по-рано да се сетиш за тази възможност, преди да си успял да я направиш нещастна!

— Никой не е съвършен — ухили се Рей. — Дори и аз не мога да мисля за всичко. А сега ще бъдеш ли така любезна да ми дадеш адреса й?

— Ако го направя, Даяна ще ме уволни без предизвестие.

— Ще й кажеш, че съм допрял нож до гърлото ти.

— Пфу, ама че си брутален! — После недоверчиво попита: — Какво всъщност искаш от нея?

— Искам да се оженим, за да не й се наложи да преживее срама от раждането на извънбрачно дете.

— Рей, не ставай смешен, така нищо няма да постигнеш при Даяна. Тя не иска да се омъжи за теб само заради детето. Но би го направила, ако ти я обичаше.

— Дрън-дрън. Ако не я обичах, щеше ли да го има бебето?

— Случват се и такива неща — поклати усмихнато глава Джой. — Вие наистина сте най-побърканата двойка, която ми е попадала пред очите! Сигурен ли сте, че от брака между вас ще излезе нещо? Доколкото ви познавам, непрекъснато ще хвърчи пух и перушина.

— По-добре така, отколкото да умираме от скука!

— Е, добре, с теб наглава не се излиза. — Тя бръкна под една купчина писма и измъкна картонче с адреса на хотела на Даяна. — Веднага ли ще отлетиш?

— Нямам никакво намерение да летя — ядно промърмори той. — Тя ме изостави внезапно, нека се върне спокойно тогава, когато сама реши.

— В такъв случай защо ти е адресът й?

— Ще й изпратя телеграма, че си подавам оставката.

Джой подскочи.

— Не говориш сериозно! Нима ще ни напуснеш? След като знаеш колко много се нуждае Даяна от теб?

— Надявам се и тя да го знае. Ако държи на мен, ще вземе първия самолет за насам. Не го ли направи и продължи с детинския си инат, ще си направя съответните изводи. Нека си потърси нов мениджър, аз няма да остана на улицата, в това можеш да бъдеш сигурна.

— Вие сте най-дебелите глави, които познавам. — В погледа на Джой се примесваха страх и удивление. — Във всеки случай желая ти късмет, старче.

— Благодаря, наистина ще имам нужда от него.

* * *

Ако Даяна си мислеше, че шокиращото й откровение щеше да пропъди новия й обожател, то беше се излъгала. Откакто бяха пристигнали на острова, Фил не се отделяше от нея. Заедно предприемаха дълги разходки из тропическите цветни градини на Бермуда. Под влияние на топлото течение Гълфстрийм климатът тук караше цветята да показват през цялата година едно главозамайващо великолепие от цветове и багри.

През първите няколко дни Даяна се наслаждаваше на благословено спокойствие на природата, като непрекъснатото бърборене на Фил не я дразнеше много-много. Но след като той за трети път й разказа с най-големи подробности целия си жизнен път, компанията му започна да й досажда. Фил произвеждаше бензин и масла, беше се женил два пъти, като и двете му жени бяха загинали при транспортни злополуки.

— Защо не се омъжите за мен, Даяна — додяваше й и днес той, след като бяха закусили на хотелската тераса. — Ще се отнасям с детето ви като с мое собствено. Двете ми дъщери вече са големи. Не е ли истинска трагедия това, че загубих и двете си жени при катастрофи? — дълбоко въздъхна. — Сигурно над семейството ми тежи някакво проклятие.

Даяна потръпна от отвращение. Никак не й беше приятна представата, че може да стане жертва на злополука само поради обстоятелството, че се е омъжила за Фил. На всичкото отгоре би й се наложило да си има работа с двете му отрасли дъщери. Ама че розова перспектива!

— Фил, извинявай, но нямам никакво желание, нито пък намерение, да се омъжвам — търпеливо отвърна тя.

— Помисли си добре. Трябва да знаеш, че ще те нося на ръце — патетично я увери той. После изведнъж се сниши: — Дяволите да го вземат, насам идва мисис Бърд. Хайде да тръгваме бързо към плажа, Даяна.

Но вече беше късно. Мисис Бърд, една възпълничка, невероятно бъбрива персона с широко развяващи се на слабия ветрец одежди, доплува величествено до масата им.

— Каква великолепна сутрин, нали, Фил? — извика тя жизнерадостно, като удостои Даяна само с бегло кимване. — Нали ще дойдете с мен на една малка разходчица по брега?

— Но… Даяна и аз… тъкмо искахме… — отчаяно запелтечи Фил.

Даяна побърза да се намеси, въздишайки вътрешно с облекчение.

— Но разбира се, можете спокойно да придружите мисис Бърд. Аз и бездруго трябва да напиша няколко спешни писма.

И без да се бави повече, потъна в хотела. Ако питаха нея, тези двамата можеха до безкрайност да си разказват един на друг за превратностите в житейската си съдба. Беше много благодарна на мисис Бърд, че отвлече със себе си досадния Фил. Започваше да я изнервя. А беше дошла на Бермудите, за да намери спокойствие! В негово присъствие обаче затова и дума не можеше да става. Той спадаше към оня тип хора, които те засипват с водопад от думи, които нищо не значат.

Тъкмо се настани удобно в шезлонга си на балкона, когато хотелският служител донесе телеграма за нея. Изтръпна вътрешно. Кой би могъл да й я изпраща? Дали не беше се случило нещо с Рей?

С треперещи ръце разкъса плика и погледът й пробяга по малкото думи върху бланката:

„С настоящето ви уведомявам, че подавам предсрочно оставката си при мис Шелдън. Още днес се връщам в Ню Орлиънс.

Рей Брадли“

Малкият плик се изплъзна от пръстите й и падна на пода. Рей си подаваше оставката, от днес за утре! Не можеше да бъде вярно! Какво му беше хрумнало? Той много добре знаеше, че тя се нуждае от него. Как щеше отсега нататък да ръководи бутика сама и то в това състояние? Каква безотговорност от негова страна!

В пристъп на неудържима ярост смачка в юмрука си телеграмата и я захвърли в ъгъла.

— Дяволите да те вземат! — изкрещя с все сили и заблъска с юмруци по стената.

Но тъй като наблизо нямаше жива душа, която би се впечатлила от нервния й изблик, скоро се успокои. Мислите й блуждаеха безредно. Достатъчно добре познаваше вече Рей, за да знае, че той не се шегуваше.

Щеше да я напусне и да го загуби завинаги!

Сълзите бликнаха неудържимо от очите й. Само при мисълта, че никога повече нямаше да види скъпото лице, се разтърсваше от ужасяващи ридания.

И все пак сълзите не можеха да й помогнат в случая.

Трябваше да предприеме нещо. Трябваше да попречи на Рей да си отиде.

Нима беше забравил, че тя го обича?

Грабна телефона и се осведоми от хотелския администратор за следващия полет до Флорида.

— Следващият самолет излита след три часа мис — любезно я уведоми той. — Нима искате да ни напуснете.

— Неотложни семейни причини налагат да си тръгна. Моля ви, резервирайте ми място за този полет и ми изпратете една камериерка, за да ми помогне да си събера багажа.

След по-малко от два часа вече беше на път за летището. Беше оставила на Фил кратко съобщение за сбогом.

Вероятно никога повече пътищата им нямаше да се кръстосат. Тя лично щеше да го преживее.

През време на полета беше много нервна и се боеше, че ще пристигне прекалено късно. Какво щеше да прави, ако Рей вече беше си заминал? Минутите се точеха мъчително бавно. Отново и отново поглеждаше през илюминаторите надолу, но виждаше навсякъде само вода. Трескаво обмисляше какво да му каже, ако все пак го завареше в Палм Бийч. Чувстваше се унизена, че е принудена така да тича след него, но имаше ли друг избор?

Мисълта, че може наистина завинаги да изгуби Рей, беше толкова шокираща, че я караше да забрави цялата си гордост. Не биваше да му позволи да си отиде. Трябваше да опита всичко, за да го задържи при себе си, независимо какво щеше да й струва, независимо как щеше да се държи той.

Отдъхна си с облекчение, когато най-сетне в далечината забеляза характерните очертания на Флорида. Самолетът направи елегантна дъга и безпроблемно се приземи на летището в Маями. Още от Бермудите Даяна бе позвънила на Боб да я чака с колата, и сега, както винаги, той беше на поста си.

— Добре ли пътувахте, мис? — осведоми се той учтиво, когато подкара автомобила към вилата й. — Не ви очаквахме толкова скоро. Нали не се е случило нищо лошо?

Даяна нямаше никакво желание да се впуска в дълги обяснения, още по-малко със своя слуга, който не можеше с нищо да й помогне, освен да изпълни точно нарежданията й. Затова припряно каза:

— Закарай ме до апартамента на мистър Брадли. Там ще ме оставиш и ще се върнеш вкъщи. Аз ще се прибера по-късно.

Беше почти шест вечерта и уличното движение бе в своя час пик. Напредваха едва-едва, проклятията и ругатните, които сипеше Даяна, с нищо не помагаха. Тя хапеше устните си до кръв. Когато доближиха апартамента на Рей, изскочи от колата и се затича.

Натисна звънеца и почака няколко секунди с разтуптяно сърце. Ами ако го нямаше? Погледна отново надписа под бутона, за да се увери, че не е сбъркала и го натисна пак.

Най-сетне вратата се отвори с лек свистящ звук. Даяна влетя в асансьора, натисна бутона за третия етаж и притаи дъх.

Жилището му беше отключено и тя пристъпи вътре. Всички врати в апартамента зееха отворени. Откъм спалнята се носеше висока музика от радиото. Рей ровеше с гръб към нея в гардероба. Като чу стъпките й, се обърна и трепна.

— Даяна, ти? Мислех, че си в Бермудите!

— Току-що се връщам оттам. — Тя хвърли поглед върху отворените куфари, които се търкаляха по пода. — Закъде се стягаш?

Ако само знаеше колко й струва този безгрижно спокоен тон!

— Изнасям се — безразлично каза той. — Не е ли истинска глупост, дето събираме толкова много непотребни неща? Цял ден се занимавам само с опаковане на багажа си. Впрочем, получи ли телеграмата ми?

— Иначе щях ли да бъда тук?

— Ах, значи искаш да ми помогнеш при събирането на багажа. Бързаш по-скоро да се освободиш от мен, разбирам. Но наистина не беше нужно, справям се. Все пак е мило от твоя страна.

— Какво да правя, такава съм си, винаги съм готова да помогна на всекиго, дори и когато става дума за най-безотговорния човек на света, какъвто си ти. Не те ли е срам така да тревожиш една бременна жена? Как можа да ти хрумне да ме изоставиш точно сега? Имам нужда от теб, Рей Брадли!

Рей хвърли бегъл поглед.

— Все ще успееш да намериш някой да ръководи работата в бутика.

— Нямам предвид бутика. Пък и след като стана дума за това, нека ти кажа, че ще те направя съсобственик. Тогава ще бъдем съдружници и няма да можеш да се оправдаваш с обстоятелството, че си ми подчинен. Съгласен ли си?

— Трябва сериозно да си помисля — спокойно каза той.

— Какво искаш още от мен? — не издържа тя и изкрещя невъздържано. — Искаш ли да падна на колене и да те помоля да останеш?

— Останала си си все същата дива котка — нежно каза Рей и като се приближи до нея, внимателно я пое в прегръдките си. — Какво ще си помисли нашето дете, като ни слуша как непрекъснато се караме? По-добре ме целуни. Толкова отдавна не съм усещал сладките ти устни.

— Наистина ужасно отдавна, Рей. — Даяна дълбоко въздъхна и обви с ръце хълбоците му. — Обичаш ли ме още?

— Винаги ще те обичам — тихо прошепна той. — Нима действително си смятала, че искам да се оженим само заради детето? Не бих могъл да живея без теб, Даяна, това е истинската и единствена причина. Нека най-сетне да опитаме да заживеем заедно!

— Съгласна съм — Даяна го целуна нежно по устните. — Не би ли могъл да изхвърлиш куфарите от леглото? Искам да ме любиш.

Внезапно бликналото желание накара очите му да заблестят.

— Не ти ли пречи безпорядъкът наоколо? Нали виждаш, че се бях заел да прибирам дрехите си.

— Боб ще се погрижи по-късно за всичко. Той ще докара нещата ти в нашия общ дом. Сега имаме по-важна работа!

С един ритник Рей смете всичко от леглото, извърна се отново към Даяна, свали жакета от раменете й и започна да разкопчава блузата, като на всяко копче си наричаше: обича ме, не ме обича…

— Обича те, можеш да бъдеш сигурен — засмя се тя с премалял вече от страст глас. — Побързай, любов моя, ела да ти покажа колко много те обичам.