Линда Хъдсън
Даяна (5)

Уличните лампи вече бяха запалени, когато се запромъкваха по тесните улици на Монмартър. От всяко бистро се носеше музика. Във входовете на къщите клечаха клошари, младички проститутки висяха на всеки ъгъл в очакване на клиентела.

Всичко това се стори на Даяна, твърде непривично и някак застрашително затова се вкопчи здраво в ръката на Рей. Отпусна се малко едва когато седнаха в един подземен локал и си поръчаха червено вино. На малката сцена пееше една хубавичка изпълнителка на шансони.

Обстановката в заведението беше много непринудена. Всички седяха близо един до друг на масите, смееха се и разговаряха високо, пиеха и бурно аплодираха всяко изпълнение на певицата. След нея на сцената излезе илюзионист, за да покаже изкуството си, последван от вентрилокок^[1], който предизвика истинска буря от здрав южняшки смях със своята кукла. Даяна също се смееше с останалите, макар да не разбираше нито дума френски. Тежкото тъмночервено вино замая главата й и я доведе до приповдигнато весело настроение. Станаха да танцуват с Рей на тясната пътечка между масите и тя силно се притисна към гърдите му. Последният им спор отново беше забравен.

Струваше й се, че това беше мястото, където би искала да остане завинаги. Постепенно зарази и Рей с душевното си настроение. Внезапно изчезна досегашната отчужденост между тях и те танцуваха плътно прегърнати, впили погледи един в друг, от които струеше пламтящо желание. Забравени бяха всички онези седмици, когато говореха само по делови въпроси или се разминаваха безмълвно в бутика. Сега имаха само едно желание — да бъдат сами.

 

 

Полунощ отдавна беше минало, когато излязоха от локала. Пиха кафе с коняк в един малък нощен бар, но шумът от мюзикбокса бързо ги пропъди оттам. Целуваха се дълго под Триумфалната арка, преди да се отправят към хотела си на „Шанз-Елизе“.

Любезен нощен портиер им подаде ключовете. Изкачиха се с асансьора и Рей отключи нейната стая. През широко отворената балконска врата нахлуваше хладен нощен въздух, носещ със себе си шума от уличното движение долу под тях, приличен на далечен морски прибой.

Като по негласно споразумение и двамата започнаха да смъкват дрехите си. Рей я вдигна на ръце и внимателно я положи на леглото. Сведе глава към нея и даде воля на езика и пръстите си да открият отново неповторимата наслада от досега с младата развълнувана плът.

Даяна простена и придърпа главата му, намери с език горещите му устни и потъна в тях. Изминаха секунди, минути — тя не се отделяше от тъй дълго копнялата сладост на целувката. Притегли тялото му върху своето и се заизвива сладострастно под тежестта му. Ръцете му се плъзнаха върху кожата й, сякаш че докосваха някаква рядка скъпоценност.

И отново ги понесе вълната на триумфиращ възторг, и отново след това Даяна заспа, сгушила глава в силните му гърди. Колчем се събуждаше за миг от лекия си сън усещаше спокойните, равномерни удари на сърцето му, и това я изпълваше с по-голямо блаженство, отколкото при спомена за бурните му ласки.

И за кой ли път си пожела Рей да не я напуска никога…

 

 

На следващата сутрин се качиха на едно увеселително корабче по Сена. Рей познаваше добре Париж и с най-големи подробности й обясняваше за най-прочутите архитектурни забележителности — сгради, мостове, паметници — покрай които минаваха. За Даяна беше неповторимо удоволствие да бъде с него в „столицата на света“. Той беше неуморим в желанието си да й представи всичко в този град, за който се казваше, че е град на любовта. Тя беше във висша степен съгласна с това определение. Дните, прекарани в Париж, бяха белязани с най-хубавите и светли страни на любовта й към Рей.

Но все пак те не забравяха и за какво са дошли тук. Не пропуснаха нито едно модно ревю на прочутите модни къщи и поръчваха всичко, което им се струваше подходящо за „Каприз“.

Когато последната сутрин от престоя си закусваха, Рей забеляза унилия вид на Даяна. Лицето й беше бледо и тя без желание отхапваше от хрупкавия кроасан. Имаше дълбоки сенки под очите, за които и Рей имаше немалка вина. Все пак през всичките нощи, докато бяха тук, двамата за много кратко време бяха виждали леглата си — и то не за да спят, а да се любят до пълно изтощение.

— Какво ти е, скъпа? Виж само как блести слънцето! Защо имаш такава тъжна физиономия?

— Днес е последният ни ден в Париж — скръбно каза тя. — Непрекъснато мисля за това. Как ми се иска да останем поне още няколко седмици!

— Скоро тук ще настъпи зимата. Едва ли би искала да останеш, след като опознаеш суровата европейска зима.

— Защо тогава имам теб? — пошегува се Даяна. — Нали ще ме топлиш!

— Прекарахме чудесни дни — тихо каза Рей.

— Най-щастливите в моя живот — допълни тя. — Във Флорида всичко ще бъде както преди. Ти отново ще се вживееш в ролята си на делови мениджър, ще се забавляваш с манекенките и няма да ми обръщаш внимание — завърши и сведе поглед.

— А ти отново ще се превърнеш в моя шефка, ще критикуваш остро всичко и ще прекарваш свободното си време с мускулести спортисти — контрира я той.

Ето че отново се появи този скандалджийски тон!

— Ако намекваш за Фред Саймънс, ние с него сме само приятели.

— Трябва ли да опресня малко паметта ти? Не си ли призна самата ти, че този културист ти е любовник?

— Излъгах те. Контактите ми с него са само в областта на спорта, най-вече в тениса.

— И той не те е докоснал? — изумено попита Рей. — Не е възможно! Да не е паднал от луната, или пък е педи?

Даяна му хвърли гневен поглед.

— Не те ли е срам да говориш така! Фред е изключително порядъчен и си е съвсем нормален. Не иска само да се любим, защото намеренията му са много по-сериозни — да се оженим.

— Тогава защо още не си го сграбчила? Саймънс е възможно най-добрата партия за теб. При това толкова много искаш да имаш съпруг.

— Значи ме увещаваш да се омъжа за Фред Саймънс? — раздразни се тя. — Колко интересно! И ще гледаш невъзмутимо как се венчавам за някой друг?

— Е, вероятно няма да остана невъзмутим. Но в края на краищата ти решаваш бъдещето си. А тъй като един брак между нас е невъзможен, нямам право да те спирам, когато имаш толкова благоприятен шанс другаде. Фред Саймънс е много предпочитан жених в цяла Флорида. Би могла да попаднеш на далеч по-лоша кандидатура.

Даяна се усмихна.

— Има само един малък проблем. Аз обичам теб, а не Фред. Заявих му го съвсем открито.

— И той още не ме е извикал на дуел? — ухили се Рей. — Значи е мекушав и страхливец. Наистина ли няма нищо между вас?

— Дори не се е опитал да ме целуне… освен върховете на пръстите ми. Рей, дори и да се пръснеш от гордост, ще ти призная, че всеки мъж след теб ще бъде истинско разочарование за мен. Не искам никой друг. Съгласна съм с твоите условия. Нито дума повече за сватба, окей? Стига ми само да бъда твоя любовница. Няма да те насилвам повече да се жениш за мен. Ще запазиш свободата си и можеш да ме посещаваш, когато имаш желание да го сториш.

— Боя се, че твърде често ще имам такова желание. — Рей я стисна в прегръдките си и страстно я целуна. — Лудост е, но с всеки изминал ден все повече се влюбвам в теб. Как ли ще свърши това?

— Нека никога не свършва — промълви тихо тя.

* * *

Моторът на яхтата работеше безупречно. С усърдие, достойно за всеки професионален кормчия, Даяна уверено манипулираше с руля. Беше ранна утрин и току-що изгрялото слънце хвърляше златисти отблясъци върху спокойната вода. Брегът се виждаше като начупена зелена черта в далечината. Яхтата се насочваше смело към открито море.

— Къде всъщност ме отвличаш?

Рей пристъпи зад гърба й с чаша уиски в ръка, която поднесе към устните й.

— Ще благоволите ли да приемете глътка освежителна течност, мис?

— Алкохолът е забранен на кормилото! — възмутено го отблъсна тя. — Ако искаш, можеш да поемеш управлението, но гледай да държиш курса!

Отмести се и зачака да види как ще се справи той с руля. После въздъхна щастливо.

— Имаме на разположение цял уикенд! Толкова е хубаво, че чак не мога да повярвам!

— Една такава малка хубава играчка би ми допаднала — изхъмка Рей. — Но очевидно могат да си я позволят само милионери.

— Нито дума повече за пари, моля те, Рей!

— Добре, млъквам. — Той отпи голяма глътка уиски. — Само си зададох въпроса, колко ли дълго трябва да спестявам, за да мога да си позволя нещо, което ти си купуваш с джобни пари.

Даяна предпочете да не му отговаря. Нищо не трябваше да помрачи великолепното й настроение днес.

Откакто се върнаха във Флорида, бяха постигнали компромисното решение през седмицата да бъдат един за друг само началник и подчинен, а през уикендите да се превръщат в това, което искаха да бъдат — влюбени до полуда един в друг. Досега всичко вървеше по мед и масло. Освен домашната прислуга на Даяна никой друг не знаеше, че в почивните дни Рей беше неизменен гост във вилата й. Ани се стараеше с все сили да угоди на своя любимец, който й се отплащаше с безкрайни хвалебствия и щедри бакшиши. Чернокожата готвачка направо го боготвореше и надминаваше себе си в желанието да му приготвя предпочитаните от него ястия.

Междувременно Даяна постепенно свикна с начина, по който Рей въздействаше на другите жени в бутика. Дамите от висшето общество изрично настояваха да бъдат консултирани лично от мистър Брадли. Тънкият му артистичен усет понякога буквално я изумяваше. Рей притежаваше непогрешим инстинкт относно възможностите, които даден тоалет предоставяше, за да подчертае само предимствата, на която и да било женска фигура, туширайки същевременно евентуалните „слаби“ места.

И въпреки това нито една дама не можеше да се похвали, че е успяла да привлече вниманието му извън обсега на модните дрехи. Независимо от природния си чар и пословичната си любезност той винаги оставаше в рамките на коректността и сдържаността. Истински джентълмен от глава до пети! Успяваше тъй ловко да отклони някои по-определени намеци от страна на дръзки клиентки, че никоя от тях не можеше да се почувства обидена или пренебрегната.

 

 

Към обяд достигнаха един от малките, ненаселени острови, които се срещаха в изобилие около Флорида. Спуснаха котва близо до ослепително белия пясъчен бряг, зад който се издигаше стена от непроходим тъмнозелен храсталак. Откъм вътрешността на вековната гора се чуваха крясъците на маймуни, мелодичните трели на райски птици и дрезгавите викове на папагали.

— Гладен съм — заяви Рей, ала Даяна поклати глава усмихнато.

— Първо работата, после удоволствията, мили мой. Какво ще кажеш за един скок в студената вода? Тук не ти трябва бански, наблизо няма жива душа.

— Ами ти нали си тук? — закокетничи той. — Затвори поне очите си и се извърни.

— Добре, няма да те гледам. Пипането също ли е забранено.

— Да не си посмяла да ме докоснеш, развратно създание такова! — възмути се той. — Аз съм порядъчен мъж какво си въобразяваш?!

Със смях се хвърлиха в бистрата вода, което им дойде добре дошло в обедната жега. Спокойно можеха да виждат дъното и ятата фантастично пъстри риби, които се стрелкаха между матово блещукащите черупки на бисерни миди. Започнаха да събират раковини по дъното и ги мъкнеха на брега, предизвиквайки се взаимно в надпреварата за повече и по-красиви трофеи. Когато се умориха да се гмуркат, клекнаха голи един до друг на пясъка и ревностно се заеха да броят плячката си. По едно време погледите им се срещнаха и двамата едновременно избухнаха в смях.

— Не сме ли като малките деца? — възкликна Даяна — Знаеш ли какво, Рей, подарявам ти моите раковини.

— Тогава аз пък ти подарявам моите.

Оставиха всичко на плажа и се изкатериха на моторницата, за да обядват. След като се подкрепиха с чер хайвер, пъстърва и шампанско, потърсиха сянка в малката кабина под палубата, където, освен легло имаше и един вграден гардероб. Взеха със себе си бутилката шампанско и го наливаха в чашите си дотогава, докато се свърши.

Яхтата кротко се полюшваше върху вълните, водата меко подплисваше в бордовете. През прозорчето виждаха как зелената завеса на джунглата ту се издигаше, ту изчезваше от полезрението им.

Възбуждащото люлеене на яхтата постепенно се предаде на сетивата им и някак неусетно се намериха в прегръдките си върху леглото. Даяна се повдигна на лакът и се надвеси над Рей. Езикът й се плъзна по зърната на гърдите му, замилва с ръка хълбоците му, пъхна я между краката му и я задържа там.

Рей простена и се опита да помръдне, но тя го притисна здраво надолу и той се остави неподвижен на ласките й. Естествено, това не продължи много дълго, защото скоро желанието я разтърси толкова силно, че тя импулсивно го възседна и насочи с ръка готовото да изригне твърдо стълбче плът във влажната пролука между бедрата си. Прие го дълбоко в себе си и застина неподвижно, без да му позволи да се движи. Искаше да го усеща колкото се може по-дълго, да се наслади на възхитителната пулсираща твърдост, предизвикваща огнени кръгове под затворените й клепачи. Мускулите на влагалището й от само себе си започнаха да се свиват и разпускат спазматично, предизвестявайки прииждането на върховния миг на екстаза, подсилван от дисхармоничното клатене на яхтата. Рей издаде дълбок гърлен стон и с мощен тласък повдигна тялото й нагоре, ръцете му се вкопчиха жадно в гърдите й, хълбоците му се задвижиха в отсечен, спиращ дъха ритъм, и Даяна преживя такъв оргазъм, какъвто дори не бе сънувала, че може да съществува. Измина цяла вечност, докато затихна и последната тръпка на неописуемото чувство за безтегловност и неземно щастие, до което я бе довела страстта.

Усещаше тялото си меко като памук, лишено и от последната капчица сила, изпразнено от мускули, кости стави и сухожилия; всичко в нея беше само едно дихание на изначалната женственост, един повик към дълбините на първичната животворяща същност на жената, родена да люби и да създава живот чрез любовта си.

Не помнеше какво шепти в ухото му, нито какво й шепти той; не помнеше и колко дълго милваше скъпото тяло и колко самата тя беше милвана; не помнеше и кога е заспала в прегръдките му с блажена усмивка на уста.

* * *

Даяна първа се събуди. Освободи се внимателно от ръцете му, като предизвика недоволно изръмжаване насън от негова страна — като че ли му отнемаха нещо много ценно, с което не искаше да се раздели. Хвърли му пълен с любов поглед, после отиде да се изкъпе в малката баня. Облече черния си, обсипан с перли бански и се изкачи на палубата. Слънцето отдавна беше превалило зенита си и тя прецени, че беше време за едно силно и ароматно кафе.

Слезе в камбуза и включи кафе машината.

Тракането на съдове разбуди Рей. Прозявайки се и търкайки сънено очи, той се появи в момента, когато Даяна подреждаше масата.

— Хм-м, кафе! — измърмори с щастлива въздишка и се протегна. — Хиляди благодарности, мис! Признавам, че сервизното обслужване тук е превъзходно!

— Който е работил толкова много през седмицата, заслужава да бъде поглезен в почивните дни.

Рей отпи няколко малки глътки от чашата си и я похвали.

— Дори и кафето правиш най-добре от всички. Ти наистина си жена с удивителни способности. Я ми кажи на кого си правила още кафе тук на борда?

— Ти си първият ми гост, Рей.

— Сега кафето ми се струва още по-хубаво — ухили се по момчешки той.

— Типично мъжко чувство за собственост — подразни го тя. — Аз питам ли те колко русокоси манекенки си прелъстил, откакто работиш при мен?

— Спокойно можеш да ме питаш — погледна я предизвикателно Рей.

— Изобщо не ме интересува. Не искам да се ядосвам в ден като днешния. Няма никакво значение, миналото си е минало.

— Защо да не можем да говорим открито за това? — настоя той. — Смятам, че при нашите взаимоотношения се нуждаем от пълна откровеност. Искам да ти кажа, че не съм човек, комуто липсва желание за някое и друго приключение. Но откакто те познавам, дори през ум не ми е минавало да спя с някоя друга. За пръв път ми се случва една жена да означава толкова много за мен, че да съм напълно безразличен към всички останали.

Даяна не се усъмни в думите му. Та нали и при нея беше същото? Седна и облегна глава на рамото му.

— Обичам те, Рей — каза тихо. — Толкова много те обичам, та не мога да си представя, че ще пожелая някога друг мъж. Но стига приказки! Не искаш ли да полежим малко на плажа? Вече не е толкова горещо. Можеш да извадиш надуваемите дюшеци.

Ужасно й се искаше един ден Рей да забрави глупавата си гордост и да се ожени за нея. Но не биваше сама да отваря дума. Беше си наложила табу на тази тема. Засега й стигаше, че го има през уикендите. Беше се научила вече да се задоволява с това, което той доброволно й даваше.

* * *

Върнаха се на брега едва в неделя следобед. Сбогуваха се нежно, все още под влияние на великолепните часове, прекарани на яхтата.

Даяна вече си беше легнала, когато телефонът на нощното й шкафче иззвъня. Беше Алън Лоусън.

— Извини ме за късното обаждане, Даяна — извика възбудено той, — но исках ти да бъдеш първата, която ще научи. Имаме син, едно чудесно момченце!

— О, Алън, ужасно се радвам! Сърдечни благопожелания! Как е Рут?

— Чувства се прекрасно. Всичко мина добре, тя се държа геройски. Изпраща ти поздрави и пита кога ще можеш да я посетиш.

— Още утре ще отида при нея! Толкова съм любопитна да видя наследника ви.

— Рут твърди, че малкият приличал изцяло на мен — гордо заяви Алън. — Щом тя се възстанови, ще дадем голям прием. Считай се за поканена отсега. Ще ми звъннеш ли, след като видиш бебето?

— Обещавам. Кажи ми само в коя болница е Рут.

— В частната клиника на професор Колинс в Маями, да не те задържам повече.

— За такава добра новина можеш да ме задържаш, колкото си искаш — увери го Даяна. — Лека нощ, Алън. Утре ще се чуем.

Затвори телефона със замечтана усмивка на уста. Изгаси осветлението и се отпусна на възглавницата.

„Колко ли е щастлива Рут сега? — помисли си без завист. — Изпълни се най-голямото й желание. Вече нямам никакви угризения на съвестта си спрямо нея. Тя се пребори с всички сили и средства за съпруга си и го спечели. Рут е забележителна жена и съм доволна, че я имам за приятелка.“

* * *

Както винаги и в понеделник Даяна отиде навреме в бутика. Рей беше вече там и наглеждаше аранжирането на новата парижка колекция. Погледите им за миг се срещнаха и те си кимнаха с лека усмивка. На работа поддържаха една коректна дистанция и никой от служителите не би могъл да си представи, че вчера са прекарали целия ден голи в леглото. Само Джой знаеше за връзката им, но тя беше достатъчно дискретна, за да не разправя наляво и надясно за интимните взаимоотношения на шефката си с нейния мениджър.

Даяна даде на Карин необходимите нареждания, после й продиктува няколко писма и се изкачи в салона за модното ревю.

Новата колекция бе широко рекламирана в пресата, затова в 11 часа бутикът беше препълнен с клиентки. Грациозни манекенки започнаха да представят екстравагантните, още „горещи“ експонати от Париж. Отегчените съпруги на милионерите от щата вече знаеха, че „Каприз“ винаги е в състояние да предложи нещо изключително.

Макар да познаваше вече моделите, Даяна изгледа с интерес шоуто, като през цялото време си припомняше времето, прекарано в онзи чуден град, авантюристичните излети до Монмартър, нощите в хотела. Още отсега предвкусваше следващото си пътуване с Рей, макар че нетърпението й не беше така силно, както преди парижкия воаяж.

Навсякъде по света щеше да бъде хубаво, стига Рей да е с нея.

Излезе от бутика малко преди обяд, тъй като искаше да потърси подарък за малкия Лоусън. Отби се в бижутерийния магазин на „Картие“ и купи комплект златни бебешки прибори за хранене, избра най-огромния букет цветя в първия срещнат цветарски магазин и се отправи към клиниката на професор Колинс.

Малкото здравно заведение се намираше в един разкошен парк и приличаше на всичко друго, но не и на болница. Сигурно беше истинско удоволствие да родиш тук дете.

Хубавичка млада сестра я придружи до стаята на Рут Лоусън. Щастливата майка беше сама заедно с бебето, което спеше в малкото си легло. Когато Даяна влезе, тъмните очи на Рут радостно заблестяха.

— Даяна, колко се радвам, че идваш да ме видиш! — извика тя. — Какво ще кажеш за Алън Лоусън Джуниър?

Даяна се наведе над миниатюрното легло. Развълнувано се загледа в мъничкото розово личице, в малките ръчички, свити в юмручета и въздъхна дълбоко.

— Завиждам ти, Рут. Бебето ти е просто прелестно. Колко тежи? Изглежда ми по-малко от повечето новородени.

— Цели три килограма! — гордо обяви Рут.

— Но тогава едва ли ти е било леко, като се има предвид колко си слаба и крехка!

Рут се изкиска.

— Ако знаеш само колко бях наддала, щеше да се въздържиш от думи като „слаба“ и „крехка“! Веднага след като родих, се качих на кантара, за да видя дали съм отслабнала. Нищо подобно! Тази зловеща теглилка разруши всичките ми илюзии. Свалила съм едва седем килограма, но трябва да ти кажа, че ми е съвършено безразлично. Това, че имам дете, е много по-важно от фигурата ми на манекен.

— Изглеждаш по-добре от всякога — убедено заяви Даяна и й подаде подарък за бебето. Рут много се зарадва на приборите и веднага позвъни на сестрата, за да поръча да донесат шампанско. Тъй като искаше сама да кърми бебето, изпи само една малка глътка, но държеше непременно да се чукне с Даяна за здравето на Алън Джуниър.

Не трябваше да изморява много родилката, затова Даяна скоро си тръгна. Докато пътуваше обратно към Палм Бийч, живо си представи как ще изглежда бебето, което искаше да роди от Рей. Отдавна я занимаваше мисълта да има дете от него. След като се върнаха от Париж бе престанала да взема контрацептиви с надеждата да забременее.

„А може би вече съм бременна?“ — запита се развеселено.

Непременно трябваше да се стигне до това. Не желаеше ли всяка нормална жена да роди дете? Отдавна вече можеше да бъде щастлива майка, ако се бе омъжила за Фред. Но нима беше задължително да има съпруг? Като еманципирана, делова жена с прилична банкова сметка беше напълно в състояние да роди и отгледа сама дете.

Най-късно до една седмица щеше да бъде наясно по този въпрос.

* * *

След като Даяна загуби безапелационно и третия сет, Фред се обезпокои. Той я познаваше като най-темпераментната тенисистка, която тичаше и след безнадеждни топки, и избухваше в триумфиращ смях, когато й се удадеше да пробие противниковата защита. Днес нямаше и помен от тези неща.

Дори и треньорът Бъртън се показа крайно недоволен от възпитаницата си.

— Играеш като хрома патица, меко казано. Какво става с теб, Даяна? Не се ли чувстваш добре?

— Нищо особено — отвърна тя, но по очите й личеше, че не е така. — Не се ядосвай, Бъртън, всеки има понякога лош ден. Това, че днес не съм във форма, все още не е катастрофа.

— Окей, окей, млъквам — изръмжа недоволно треньорът. — Питам се само какво ще стане с двойката ви с Фред, ако лошата ти форма се запази. След четири седмици е клубният шампионат и не виждам нищо радостно в бъдещето ви, ако се провалите.

Клубният тенис шампионат беше голямото спортно събитие на сезона, което привличаше много зрители. Разбираем беше стремежът на Бъртън да представи в най-добра светлина питомците си. Повдигайки рейтинга си, печелеше пари и нови ученици, които заплащаха щедро уроците си.

Даяна наметна раменете си с хавлията и спокойно заяви:

— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, Бъртън, но не разчитай на мен за шампионата. В бъдеще трябва да се пазя повече и да не се напрягам, такива са указанията на моя лекар.

— Не можа ли да ми го съобщиш по-рано? — Бъртън беше готов да заскубе косите си от отчаяние. — Къде да ти търся сега в последния момент заместничка? Ти винаги си била най-добрата!

— Сигурна съм, че ще се справиш — приключи набързо разговора тя и се отправи към плувния басейн.

Нямаше никакво намерение да осведомява Бъртън за действителното си състояние. Беше още прекалено рано за това. Ами ако се окажеше фалшива тревога?

Съблече спортния екип и останала по бикини, се потопи в хладната вода.

По-предния ден беше се подложила на тестове при своя гинеколог, който потвърди подозренията й: беше бременна във втория месец. Никой друг, освен него не знаеше. Все още не искаше да го споделя, преди да е напълно сигурно.

— Караш ме да се тревожа за теб — поде Фред, когато след половин час седяха на чаша плодов сок в бара на клуба.

Около тях цареше обичайната суматоха. Някои от членовете играеха билярд, мюзикбоксът гърмеше, най-запалените по тениса проследяваха на видеото финалния мач на Уимбълдън тази година.

— Не искаш ли да ми кажеш какво ти е? — настоя той. — Нали сме приятели? За какво са приятелите, ако не да им се довериш?

— Много си мил, Фред — усмихна му се Даяна, — но няма място за безпокойство. Добре съм, повярвай ми. Занимават ме само някои малки лични проблеми, с които ти нямаш нищо общо. Не се сърди, но не ми се ще да говоря за тях, дори и с теб.

— Значи, пак нещо във връзка с този Брадли, така ли? — мрачно попита Фред. — Не те разбирам. Защо не се разделиш най-сетне с него, щом те прави нещастна?

— Това не е вярно! Щастлива съм всеки миг, който прекарвам с Рей! Аз го обичам, Фред.

— Толкова по-зле за теб. Не бива да се обвързваш с човек, който само гледа да те използва!

— Боя се, че се заблуждаваш.

— Никак даже — упорито тръсна глава той. — Ако този мъж те обичаше, щеше да поиска да се ожени за теб. Вместо това той пази в най-дълбока тайна връзката си с теб, като че ли се страхува да не провали шансовете си другаде. Просто е един долен женкар и нищо повече. Повярвай ми, имам нюх за такива като него. Никога няма да бъдеш единствената жена в живота му, а само една от многото. Какво толкова намираш в този американски Казанова?

— И аз самата не знам — честно си призна Даяна. — Обичам го, и толкоз. Може да ти прозвучи банално, но той е моят живот. Такива са фактите. Макар че се колебае дали да приеме предложението ми за женитба, това с нищо не накърнява чувствата ми към него.

— Той има наглостта да отблъсва предложението ти за женитба? — изуми са Фред. — Какво си въобразява този тип? Не знае ли колко мъже биха се хвърлили в краката ти при най-малкия знак от твоя страна?

Даяна не отвърна нищо, само се усмихна.

— Значи не искаш да говорим повече за него, така ли? — оплака се той.

— Слушай, Фред, наистина не ми е лесно да говоря за Рей. Освен това изобщо не те засягат нашите взаимоотношения.

— Засягат ме и още как! Заради него ти отказваш да станеш моя жена!

— Лъжеш се. Просто не те обичам така, че да свържа живота си завинаги с теб. Може би по-добре ще разбереш Рей, ако ти кажа защо не иска да се оженим. За теб и за мен това може да звучи глупаво, но не и за него. Той е мой подчинен. Гордостта му не му позволява да се ожени за жена, която ще го издържа. Не иска хората да го смятат за човек, домогващ се до парите ми. — Даяна се усмихна невесело. — Никога не съм предполагала, че богатството ще се окаже пречка за щастието ми.

Фред мълчеше, свел поглед. Когато го вдигна, лицето му имаше смутен вид.

— Признавам, че не бях прав по отношение на Рей Брадли. Аз съм живото доказателство за това, че подозренията му са основателни. Убеден бях, че той се стреми към парите ти. Обикновено хората имат проблеми, че не разполагат с достатъчно пари. Във вашия случай е точно обратното. На негово място щях да се чувствам точно така. Кой мъж би се оставил да бъде издържан от една жена?

— Разочароваш ме, Фред — поклати глава Даяна. — Голяма заблуда е, че мъжете са по-силният пол. Ако аз бях бедна и се домогвах до някой богат мъж, това нямаше да впечатли никого, нали? Защо смятате, че вие, мъжете, трябва да ни превъзхождате във всичко?

— За да можем после с по-голямо удоволствие да се оставим да бъдем покорени от вас, жените — философски заяви Фред.

Даяна се разсмя от все сърце.

— Ти си толкова некомплициран, Фред, че понякога ми се иска да можех да се влюбя в теб. Тогава животът ми нямаше да е толкова сложен.

— Е, може един ден и това да стане. Човек се надява, докато е жив. Докато не се омъжиш, няма да престана да се надявам, че може да настъпи промяна в отношението ти към мен.

* * *

Четири седмици по-късно Даяна посети професор Колинс. Той минаваше за най-големия капацитет в областта на гинекологията в щата, а тя искаше за детето си възможно най-добрия специалист. Рут Лоусън бе много доволна от професора. Даяна също го хареса от пръв поглед. Любезното му остроумно поведение пропъждаше всички страхове от главата й.

След като я прегледа основно, той заяви:

— Всичко е наред, мис Шелдън. Можете да очаквате след половин година едно здраво и хубаво бебе. Радвате ли се, или за вас това е неприятна изненада?

— Страхотно се радвам! — усмихнато призна Даяна. — Който иска деца, не може да си позволи да чака до дълбоки старини.

— На вашите двадесет и осем години сте в идеалната възраст да станете майка. Асистентката ми ще ви състави план за диета. Занимавате ли се със спорт?

— Играя тенис, по-малко голф, плувам всеки ден…

— Можете да продължите всичко, с изключение на тениса. Намирате се в превъзходна телесна форма. Практически е невъзможно да възникнат някакви усложнения.

— Често се налага да пътувам по работа. Опасно ли е?

— Избягвайте дълги и изморителни пътувания с кола — посъветва я професорът. — За предпочитане е да летите със самолет. И работете по-малко, мис Шелдън. Повече тишина и разходки на чист въздух. Ако не се случи нещо непредвидено, елате пак след осем седмици.

Даяна се върна вкъщи преливаща от щастие. Искаше й се да изкрещи на целия свят, че ще има бебе. Но не смееше да каже на Рей, макар да искаше той да бъде първият, който ще научи.

Как ли щеше да реагира?

В събота сутрин Рей дойде много рано. Беше облечен в бял спортен панталон и синя моряшка фланелка. Даяна влюбено обви ръце около врата му.

— Здравей, мой неделни любовнико! Мислеше ли си за мен? Копнееш ли за своето момиче?

— Ужасно! Имах чувството, че тази седмица никога няма да свърши. — Той я притегли към себе си и горещо я целуна. — Изгарям от жажда за уханните ти устни. Ще отплуваме ли до нашия остров?

— Където искаш. В кухнята е приготвено всичко.

С помощта на Боб Рей отнесе всички припаси в колата, като не пропуснала побъбри с Ани. Готвачката прехласнато го гледаше в устата и се смееше с цяло гърло на шегите и похвалите му.

— Днес ти предоставям изцяло управлението — каза Даяна, когато се качиха на лодката. — Чувствам се уморена и не ми се иска да държа руля.

— Тогава си почини, мила. — Рей притегли един шезлонг на палубата, а после в най-добро настроение изкара моторницата от пристанището.

Даяна знаеше с какво удоволствие Рей я управляваше. Без капчица завист забеляза, че той се справя много по-добре от нея. Отпусна се блажено в шезлонга и затвори очи.

Беше задрямала, когато я събуди неприятно чувство на гадене, причинено от напречното клатене на яхтата. За пръв път й се случваше да го усеща, и то в морето. Започна да диша дълбоко и спокойно, но това не й помогна. Неприятното чувство се засилваше.

Изправи се с мъка, усети леко виене на свят и побърза да изтича в банята.

— Успяхме, мила — посрещна я с възторжена усмивка Рей, когато се върна на палубата, но като видя восъчнобледия цвят на лицето й, внезапно се стресна. — Но какво ти е, скъпа? Да, не би да имаш морска болест?

— Възможно е — уморено се свлече тя на мястото си. — Течението днес е по-силно от обикновено, не мислиш ли?

— Да, малко по-силно е — съгласи се колебливо той — Защо не ми каза по-рано? Щях да направя по-плавни маневри.

— О, няма значение, мина ми вече.

Действително се чувстваше значително по-добре. Досегашните леки сутрешни неразположения бе съумявала да предотвратява с малка закусчица, а днес не бе успяла да хапне нищо.

Островът се приближаваше. Рей умело насочи лодката към малък залив, заобиколен подковообразно от нискостеблени гори. Бяха го открили случайно при една от обиколките си.

Рей не позволи на Даяна дори и да помръдне малкото си пръстче, докато не нареди закуската върху ниската масичка.

— От теб ще стане добър къщовник — подразни го тя.

— Харесва ли ти кафето ми? — видимо се зарадва той. — Изглеждаш вече по-добре.

— Ами след като така ме глезиш… Чудесно е, че ще бъдем сами през целия ден.

— Радвам се, че няма да виждам никаква друга жена, освен теб. Ти си истинска отмора за душата ми след всички ония късащи нервите ми пискливи гъски в бутика. — Поклати усмихнат глава. — Нали познаваш мисис Кийри?

— Дебелата съпруга на фабриканта на месо ли? Да, и какво?

— Беше се влюбила в една огненочервена вечерна рокля. Изглеждаше наистина чудовищно в нея, можеш да ми вярваш. Истински пожарогасител в рокля. Трябваше да употребя цялото си красноречие, за да я раз убедя. — Рей се изсмя. — Удивително е колко малко жени притежават добър вкус. Когато след това й подадох една семпла сива рокля, сама се убеди, че й стои много по-добре.

— Ако продължаваш така, ще трябва да ти увелича заплатата.

— Значи признаваш, че не съм достатъчно добре заплатен?

— Е, нищо, не се притеснявай — пошегува се Даяна, — аз те обичам въпреки този твой ужасен недостатък.

Стана им горещо и слязоха на брега. Рей разпъна малката палатка и съблякоха дрехите си вътре, после се потопиха във водата. Брегът тук беше доста стръмен, затова тя не се топлеше толкова бързо, колкото на другите места в плитчините.

Рей заплува мощно навътре, Даяна го последва. Нямаше желание да се състезава с него, мисълта за напредващата бременност я караше да бъде предпазлива. Питаше се как ли щеше да реагира той, когато разбере. Решила бе днес да му каже и само чакаше удобен момент.

Изведнъж забеляза на няколко метра пред себе си голяма тъмна сянка във водата и се парализира от ужас.

— Рей, Рей! — изкрещя с все сили.

Той се извърна рязко, огледа се и извика:

— Излизай бързо!

Даяна запляска отчаяно към брега, но след миг чу веселия му смях.

— Но това е само един делфин! Не се вълнувай, Даяна. Животното си плуваше насам-натам, но твоят вик го изплаши и то избяга.

Крайниците й все още бяха парализирани от страх. Никак не беше невъзможно това и да е акула, заблудила се насам. С треперещи и подгъващи се колене достигна до палатката и се стовари върху един от матраците.

Рей също се измъкна.

— Добре ли си? Наистина беше делфин, при това великолепен екземпляр. Можеше обаче да бъде и акула, затова ти предлагам да не се отдалечаваме много от брега. Нека не предизвикваме нещастието.

— Ужасно се изплаших. — Даяна потръпна. — Очаквах всеки момент да бъда захапана и повлечена под водата.

— Да ти донеса ли един коняк?

— Не, вече съм добре. Хубаво, че ти поне не загуби самообладание.

— Та нали съм твоят голям и силен закрилник — изпъчи се той. — Никога няма да позволя нещо да се случи на моята любима.

Даяна се огледа боязливо наоколо. Всичко беше спокойно, но вече не се доверяваше на това привидно спокойствие.

— Не е ли по-добре да се качим на палубата?! — каза уморително. — Там ще се чувстваме много по-удобно. Островът някак си започна да ми действа заплашително.

Рей веднага се съгласи. Събра палатката, натовари я на лодката, провери дали котвата е добре закрепена и последва Даяна в малката кабина.

Свари я излетната гола в съблазнителна поза на леглото и кръвта се качи в главата му. Седна до нея и я загледа с любов и нарастващо желание, после с въздишка се отпусна на хладния чаршаф и протегна ръце към тялото.

— Гърдите ти са станали по-големи — установи с леко учудване в гласа той, докато нежно ги милваше и притискаше в едрите си шепи.

— Не ти ли харесват така?

Тя се извърна към него на хълбок и му поднесе влажните си, противоречиви устни. Езиците им се срещнаха и се вкопчиха в игрива схватка, дишането им се задържа движенията на ръцете им ставаха все по-трескави.

Даяна го притегли върху себе си и обви с коприненомеките си бедра хълбоците му, изчака го да проникне внимателно в извора на първичната й наслада и раздвижи бавно и сластно тялото си. Любеха се безкрайно леко и нежно, виеха се страстно в гъвкави пози един върху друг, един до друг в пълно отдаване, шепнейки в безпаметност любовни думи. Преживяха апогея на чувствения екстаз като малко земетресение.

— Как само бие сърцето ти! — пресекливо изрече Даяна след доста време, долепила ухо до гърдите му. — Ах, любими, толкова ми е хубаво с теб!

— Знаеш ли колко много те обичам, моя малка ненаситна Венера!

Тя игриво впи острите си зъбки в раменете му.

— А ще ме обичаш ли толкова, когато тялото ми стане дебело и безформено?

— Ще те обичам винаги — унесено изрече Рой, но внезапно се сепна: — Какво искаш да кажеш?

Изправи се с разтревожено изражение. Едва сега думите й проникнаха в съзнанието му с истинското си значение.

— Какво означава това, че ще станеш дебела и безформена? Защо… защо трябва да се променя фигурата ти?

Даяна тихо се засмя.

— Това става по-бързо, отколкото си го мислиш. След осем седмици няма да можеш да ме познаеш.

— Да не би… да не би да си бременна? — със затаен дъх попита той.

— В третия месец — кимна тя.

— Господи, какъв прелестен начин си намерила да ми го съобщиш! — почти изкрещя Рей. — Боя се, че сега наистина ще имам нужда от един коняк.

* * *

Седеше на ръба на леглото, стиснал в дланите си чаша коняк и я наблюдаваше със смесица от ужас и възхищение.

— Просто не ми го побира умът — поклати глава невярващо. — Нищо не личи отвън, изглеждаш както винаги. И все пак веднага го усетих.

— Няма що, учудващо бързо го усети — изсмя се Даяна. — Няма и три месеца от тогава! — После смени тона. — Слушай, да не се каниш да се напиеш? Това е вече третия ти коняк.

Той недоволно повдигна вежди.

— Нямам ли всички основания да отпразнувам събитието? Не всеки ден ми се случва да научавам, че ще ставам баща!

В погледа му внезапно изплува тревога.

— Всичко с бебето окей ли е, сърчице мое? Ходи ли на лекар?

— Разбира се. Исках да бъда сигурна, преди да ти го кажа.

— Толкова си крехка, Даяна. Дано всичко мине добре.

— Крехка, аз? — Тя се засмя иронично. — Нищо подобно, силна и здрава съм като кон. Професор Колинс беше изключително доволен от здравословното ми състояние. Впрочем, какво става с обяда? Гладна съм вече.

— Добре, сладката ми, веднага ще се погрижа за всичко. — Рей скочи в прилив на енергия. — Остани тук кротко да си лежиш и си почивай. Когато чуеш камбанката да звъни, ела на палубата, окей?

И той излезе, свирукайки си весело. В камбуза дори запя с глас. Даяна с удоволствие би му помогнала, но там и бездруго бе тясно за двама, пък и не искаше да го дразни. Той наистина бе приел с радост новината. А и каква ли друга реакция би могла да очаква от него? Беше дълбоко убедена, че я обича. И все пак, никога не се знае как мъжете биха се държали при подобни ситуации.

Междувременно бе излязъл лек ветрец, на палубата бе много приятно под освежаващия му полъх.

— Сега вече си обяснявам защо тази сутрин ти стана лошо — Рей смръщи с упрек чело. — Трябваше по-рано да ми кажеш, че чакаш дете. Щях да управлявам по-внимателно яхтата. Вкусна ли е супата?

— Чудесна е, най-вкусната супа от консерва, която някога съм опитвала.

— Моя секретна рецепта — той гордо се потупа по гърдите. — Подправил съм я с една лъжица сметана. Хапни си хубаво, сега ще трябва да ядеш за двама.

— Със сигурност няма да го направя. Ще продължавам да живея както преди. Това трябва да ти бъде ясно.

— Затова ще си поговорим пак. — Рей замислено измъкна цигара, но почти веднага я остави обратно в пакета. — Щом не бива да пушиш и аз ще се откажа.

— Не ставай глупав, Рей. Просто цигарите вече не са ми приятни. Но ти спокойно можеш да си запалиш, не ми пречи.

— Аз също съм готов да правя жертви — героически каза той. — На кого другиго си разказвала за нашето щастие?

— Само лекарят знае. Исках ти пръв да го научиш. Наистина ли се радваш, Рей?

— Дали се радвам? Та аз ще се пръсна от щастие! Знаеш ли, никога не бих се осмелил да поискам от теб да ми родиш дете.

— Що за глупости! Всяка нормална жена иска и може да има деца.

— Винаги съм мислел, че няма да пожелаеш да родиш, за да не си развалиш фигурата.

— Колко мило от твоя страна, да ме смяташ за толкова суетно и повърхностно същество! Аз съвсем съзнателно спрях хапчетата, защото исках да имам дете от теб. Макар да не очаквах, че ще стане толкова бързо.

Рей закачливо й намигна.

— Е, прощавам ти този малък трик.

— Какъв трик? За какво говориш?

— За да ме впримчиш завинаги — ухили се той. — Сега вече няма мърдане, ти постигна целта си. От само себе си се разбира, че вече не мога да възразявам срещу брака. Предлагам ти да се оженим веднага.

В продължение на няколко секунди Даяна го гледаше втренчено, усещайки как в нея се надига гняв.

— Ах, ти, подъл, арогантен, самомнителен глупак! — експлодира най-сетне тя. — Да не би да си въобразяваш, че нарочно съм забременяла, за да те принудя да се ожениш за мен?

— Не исках да кажа това, скъпа. — Рей вдигна отбранително ръце. — Не се вълнувай, моля те!

— Точно това искаше да кажеш! — невъздържано изкрещя Даяна. — Но много се заблуждаваш, ако смяташ, че ще реша да се омъжа за теб, само защото очаквам дете! Какво се променя от този факт между нас? Аз все така продължавам да бъда твой шеф, а ти — мой подчинен. Дори и насън не мисля за венчило! Детето изобщо не е основание за това! Ти няма да плащаш никаква издръжка за него, имам достатъчно пари, за да си отгледам и десет деца, ако искам!

— Небеса, какво вълнение само! — Той беше пребледнял. — Как можеш да причиниш думите ми, Даяна?

— Много добре те разбрах! Но за мен няма никакво значение вече, чуваш ли? Думата „брак“ отдавна стана табу в отношенията ни. Не виждам причина това да се промени с раждането на детето.

— Но аз наистина искам да имам съвсем нормален брак! В края на краищата като баща имам определени права!

— Никой не ти ги оспорва. — Даяна войнствено скръсти ръце, зелените й очи заблестяха. — Ще можеш да виждаш детето толкова често, колкото поискаш. Но да се женя за теб — струва ми се прекалено. Няма да го направя, дори да ми се влачиш на колене.

— Но защо реагираш толкова истерично? — запита напълно безпомощно Рей. — Обяснявам си го с твоето състояние в момента.

Той стана и започна да събира съдовете от масата.

— Моето състояние изобщо не ти влиза в работата! — Даяна грабна чинията си и я запокити в морето. — И престани да се държиш като хазяин тук! Лазиш ми по нервите!

— Това се нарича замърсяване на околната среда — укорително рече Рей.

После отнесе съдовете в камбуза, върна се на палубата и почна да прибира котвата. Правеше се, че не забелязва мрачните погледи, които пронизваха гърба му. Запали мотора, поглеждайки я с ъгълчетата на очите си и надявайки се да го помоли да останат още малко тук.

Но Даяна, стиснала здраво устни, не каза нищо. Вероятно искаше да се прибере по-скоро вкъщи.

Дългоочакваният уикенд отново беше провален с поредния скандал. Нямаше ли най-сетне да се сложи край на това?