Линда Хъдсън
Даяна (4)

Рей Брадли се отправи уверено към терасата на вилата, сякаш си беше у дома. С въздишка на облекчение разхлаби яката на ризата си и захвърли жакета на един стол после се разположи удобно в ниското кожено кресло до перилата.

В къщата нищо не помръдваше. Ани и Боб сигурно отдавна спяха. Даяна запали само една стенна лампа, донесе на Рей чаша минерална вода и отиде в стаята си. Съблече елегантната вечерна рокля и я окачи в гардероба, после облече удобен анцуг от тъмносиньо копринено трико и се върна на терасата.

— Чудесно е това спокойствие тук — измърмори Рей.

На езика и беше да му каже, че само от него зависи постоянно да му се наслаждава, но се възпря навреме. Не искаше да го предизвиква да си мисли, че предложението й за съвместно съжителство е първи етап от стратегията й за подновяване на по-близки интимни отношения.

— Доволна ли си от днешните поръчки? — нехайно подхвърли той. — Мисля, че усилията си струваха. Можем само да се надяваме, че успехът ни няма да е мимолетно явление.

— За това си мислех през цялото време.

Даяна също си наля чаша студена минерална вода, изпи я на един дъх и се почувства освежена. Продължи несигурно.

— Клиентите бързо менят настроенията си. Трябва да изчакаме, за да разберем как ще се развие „Каприз“. Но трябва да призная, че ти направи почти невъзможното, Рей.

Той видимо се зарадва на това признание.

— Имах през цялото време чувството, че присъствам при раждането на любимата си рожба. Ужасно се вълнувах, предишната нощ не можах да мигна. Но едва сега усещам умората. Добре, че утре е неделя. Ще спя поне до обяд.

— Защо не останеш тук в една от стаите за гости, за да си починеш хубаво на тишина и спокойствие? В града няма да ги намериш. — Даяна направи предложението си с такъв безучастен тон, сякаш искаше да му внуши, че е много далеч от идеята да свърже поканата си с някакви по-особени намерения спрямо него. — Утре можем да закусим заедно.

— Звучи примамливо. Хиляди благодарности за гостоприемството. Ще се разсърдиш ли, ако веднага си легна?

— Разбира се, че не — усмихна се леко тя. — Аз също съм много изморена. Ела, ще ти покажа твоята стая.

След като му пожела лека нощ, Даяна се върна в спалнята си. В сърцето й пърхаше крехка радост. Рей беше при нея! Щеше да спи само през няколко врати от стаята й! Почувства се щастлива. Беше много особено чувство на щастие, което нищо не изискваше, нищо не жадуваше и от нищо не се помрачаваше.

„Аз го обичам — замечтано си мислеше тя. — Онова, което ме свързва с него, е много повече от страст. То е любов. Никога не съм я чувствала по-ясно, отколкото в този момент. А дори не сме се докоснали, нито пък сме се целунали. Въпреки това много по-силно от всякога усещам какво означава той за мен.“

Утре сутрин щяха да закусят заедно! С тази мисъл Даяна се пъхна в леглото си и заспа щастлива. Утрешният ден й обещаваше толкова приятни мигове!

 

 

В съня си усети как Рей нежно я прегръща. Постепенно топлината на тялото му ставаше все по-осезаема, устните му се долепиха до нейните. Обля я вълна на дългоочакван копнеж, ударите на сърцето й нарушиха нормалния си ритъм. Почувства възбуждащата пъргавина на езика му и неволно потрепери. Бавно отвори очи и в полумрака съзря над себе си искрящите очи на Рей Брадли. Стаената дълбоко в тях обич накара цялото й същество бързо-бързо да изплува от подмолите на съня.

— Харесва ли ти да бъдеш събуждана с целувки? — усмихна й се той.

— Бих могла спокойно да свикна. — Даяна сплете ръце зад голите му плещи. — Но все още не съм съвсем будна. Ще опиташ ли пак?

Рей отново се приведе над нея. Езикът му с лек натиск раздели устните й и се срещна с нейния. Отпусна тялото си върху нея и започна нежно да я гали, отстранявайки последователно леката нощница и бикините й. Тя се притисна жадно в него, предавайки се на изгарящото я отвътре желание. Рей пъхна ръка между бедрата й и я накара да застене от удоволствие. Подчинявайки се на властен импулс, Даяна сви колене, разтвори широко бедра и обви хълбоците му. Ханшът й се задвижи срещу неговия като вълна, прииждаща и отдръпваща се от заветния бряг, ускорявайки интензивността си. Възбуждащият ритъм скоро се предаде на Рей и той не можеше да се въздържа повече.

Навлезе в нея мощно и дълбоко, задавяйки с целувка гърлените стонове, идващи от разтърсеното й до дъно, пометено сякаш от вихъра на страстта същество. Телата им се загърчиха, замятаха се върху широкото легло, сякаш в танц върху изригващ вулкан. Едва ли някой от тях би могъл да каже кога е достигнал върховния миг на екстаза — оргазмът им сякаш нямаше начало и край.

Измина повече от час, докато телата им бавно започнаха да се отпускат в по-спокойни спирали на затихващо, изцяло задоволено желание. Останаха да лежат плътно прегърнати, обсипвайки се с милувки, които от време на време наподобяваха ново начало, а още по-точно не даваха вид да имат край. Не откъсваха поглед един от друг, с лица, зачервени от изтощителната любовна игра, върху които очите им все още запазваха отблясъците на току-що преживяния транс.

— Истинска лудост е да ти го казвам, но наистина те обичам — измърмори по някое време Рей. — Твърдо бях решил да се държа на разстояние от теб, но просто желанието ми се оказа по-силно. — Той се усмихна смутено. — Само като те погледна и всичките ми добри намерения се изпаряват яко дим.

— За съжаление, не си единствен. Почти се бях разболяла от копнеж по теб. — Даяна потърка буза в брадичката му. — Бодеш като малко таралежче! — изкиска се тя тихичко.

— Веднага ще се избръсна!

— Нека по-напред отидем да поплуваме. Ще кажа на Ани да приготви закуска за двама.

— По-добре за трима, гладен съм като вълк — засмя се Рей. — Я ми кажи, често ли ти гостуват мъже? В банята до моята стая има всичко необходимо за един мъж, като се почне от четката за зъби и се свърши с електрическата самобръсначка.

— Просто трябва да бъда подготвена за всякакви случаи. — Тя пъргаво скочи от леглото. — В гардероба ще намериш и бански като за теб. Побързай, Рей! След пет минути ще те чакам долу!

Даяна облече един цял бански, чието дълбоко изрязано отпред и на гърба деколте не оставяше много място за мъжката фантазия, но в никакъв случай това не беше в неин ущърб. Тялото й наистина заслужаваше да бъде съзерцавано с възхищение. После позвъни по вътрешния телефон и нареди на Ани да приготви особено обилна закуска.

Утрото беше прекрасно. В еуфоричното настроение, в което се намираше, тя си помисли, че никога слънцето не е светило по-ясно, никога цветята не са били по-дъхави, никога въздухът не е бил по-кристално чист. Хванати за ръце, двамата лениво прекосиха покрайнините на тропическата горичка. Високо над главите им се носеха крясъците и песните на многобройните екзотични птици. Диворастящи орхидеи висяха на гроздове като пъстроцветни пеперуди. Топлият влажен въздух караше растенията да избуяват като луди и ако не беше Боб, който редовно разчистваше с мачете тясната пътечка, за броени дни тя щеше да обрасне с непроходим храсталак.

Достигнали до усамотения плаж, Рей и Даяна се хвърлиха в леко развълнувания Атлантик, гмуркаха се в прииждащите към тях вълни и плуваха дотогава, докато се почувстваха истински освежени — почти като новородени.

С голям апетит поглъщаха на закуска бекона и рохките яйца. Рей беше облякъл черен копринен халат с изобразени на гърба огнедишащи дракони. Най-меко казано неудобно щеше да му бъде, ако беше седнал да закусва с тъмния си вечерен костюм.

Даяна носеше къса златистожълта памучна рокля с тесни презрамки, които блестящо хармонираха с бронзовите й рамене.

След като заситиха глада си, запалиха по цигара.

— Рей, вярно ли е, че вече си получил предложения за работа от други места? — запита неочаквано Даяна.

Той я погледна изненадано.

— Откъде знаеш?

— Врабчетата под стряхата ми казаха. Да не би вече да обмисляш евентуална промяна?

— Аз не съм прелетна птичка — с достойнство й отвърна. — „Каприз“ ми е много по-скъп на сърцето, отколкото би могла да си представиш. Единственото, което ме смущава тук, е обстоятелството, че точно ти си ми шеф. Когато се смесват професионалните с личните взаимоотношения, обикновено не излиза на добър край.

— Не бих искала да те загубя — впери напрегнато очи в лицето му Даяна. — Нито професионално, нито в личния си живот.

— Нека в тази прекрасна утрин оставим настрани всички проблеми — меко предложи Рей.

— Проблемите между нас са резултат само на твоето упорство и на нежеланието ти да се подчиниш на моите желания.

— Не прекаляваш ли малко? — Той докосна с устни опакото на дланта й. — Не успях ли тази сутрин да задоволя в достатъчна степен желанията ти?

Тя се изчерви.

— Много добре знаеш, че не това имам предвид. Разбира се, за мен е от много голямо значение, че толкова добре си пасваме в сексуално отношение. Но аз искам да кажа, че за мен ти си идеалният партньор във всичко — много повече, отколкото една приятна играчка за няколко безумно хубави часа. Много повече, Рей.

Стана от шезлонга, коленичи в пресилено умолителна поза пред него и усмихната изрече:

— Рей Брадли, искаш ли да станеш мой съпруг?

— Милостива госпожице, вашето предложение е голяма чест за мен. — Той я хвана за ръце и я издърпа върху коленете си. — Мога ли да помоля за малко време, за да обмисля въпроса? Та ние не се познаваме достатъчно добре.

— И кога мога да се надявам на отговор? — Даяна го прегърна и игриво гризна крайчеца на ухото му. — Утре, вдругиден, или след една седмица?

— Мила, толкова ми е хубаво да съм с теб — въздъхна Рей. — Не помрачавай този неповторим миг с подобни задължаващи предложения. Ако се оженим, оттук насетне аз ще бъда ни повече, ни по-малко само съпругът на богатата Даяна Шелдън. Освен това ние познаваме само неделните си лица. Моите родители се разведоха, когато бях десетгодишен. Не искам с нас да се случи същото. Страдах ужасно от раздялата им.

— Но това е глупаво, ти вече си зрял мъж! Нима цял живот ще преживяваш тази травма от детството си?

— Цял живот не, разбира се, но един брак трябва да бъде добре обмислен. При нас двамата има много неща, които говорят против такова решение. Ти си богата и състоятелна, а аз съм само един обикновен наемен работник. Чувството, че съм зависим от теб, ще ме преследва непрекъснато и в края на краищата ще сложи край на красотата във взаимоотношенията ни.

— Аргументите ти са изсмукали от пръстите — раздразни се Даяна. — Ти чисто и просто искаш да запазиш свободата си, без да губиш възможността от време на време да преспиваш с мен, когато ти се прииска. Не разбираш ли, че държа да съм нещо повече от твоя любовница? Желая те завинаги, а не за някоя и друга любовна нощ.

Рей нетърпеливо въздъхна.

— Не обичам, когато ми се говори с опрян в гърдите пистолет. На нас така ни е много хубаво. Защо да не си остане всичко постарому? Защо трябва да поставяш все нови и нови условия?

— Искам яснота, нищо повече.

— Не се ли изразих достатъчно ясно? Не желая да се женя за теб, не и при сегашните обстоятелства. Или да ти го представя в писмен вид?

Иронията в гласа му качи цялата кръв в лицето й.

— Нека бъде по твоему — студено каза тя. — Който не е с мен, е против мен. Моля те веднага да напуснеш дома ми. И в бъдеще ще разговаряме само по служебни въпроси. Ясна ли съм?

— О, да, достатъчно силно крещиш. — Рей й хвърли презрителен поглед. — Нищо не ме отвращава повече от жени, които веднага започват да крещят, щом нещо не става според тяхната воля. Не е нужно да ме изхвърляш и бездруго се канех сам да си тръгна.

Трепереща от гняв, Даяна трябваше да го проследи как напуска с достойнство терасата, загърнал плътно около тялото си възкъсия китайски халат. Тръгна си без нито една дума за прошка, а и гордостта й в никакъв случай не би й позволила да го помоли за извинение.

Изчака, докато се изгуби от погледа й, после изтича в стаята си, облече дългия бял панталон и синята трикотажна блуза и подкара колата си към яхтклуба. От борда на лодката го видя как поема пеш пътя към дома си. И през ум не й минаваше да играе ролята на негов шофьор. Така му се падаше.

 

 

Даяна се поуспокои малко едва когато кръстоса два-три пъти акваторията на пристанището с моторницата си. Свежият морски бриз успя да пропъди от главата й последните остатъци от тъжните мисли. Оптимизмът й полека-лека отново се възвърна и тя реши, че все още не беше приключила с Рей Брадли.

Щеше да се бори с него и да го завоюва, да го подчини на волята си, и то завинаги. Това беше истинското предизвикателство, което си заслужаваше усилията.

„Може би бях прекалено нетърпелива — упрекна се тя, докато пореше вълните с пределна скорост. — Аз винаги искам всичко наведнъж. Защото го обичам, защото искам да го притежавам. Но да го притежавам при моите условия. Мъж за леглото винаги мога да си намеря. Но само Рей, е мъжът, с когото искам да споделя живота си.“

* * *

Успехът, който пожъна тържеството по откриването на „Каприз“, оправда очакванията на персонала. И през следващите седмици никой в бутика не можеше да се оплаче от липса на работа. „Каприз“ беше станал хит. Навсякъде във Флорида се говореше, че в него не само се предлага изключително екстравагантна мода, но се извършват и много други луксозни услуги. Барът в приземието стана любимо място за среща на по-състоятелните господа в града и околностите. Докато горе дамите им си избираха нови тоалети, те можеха на чаша питие по избор (а барът буквално беше претъпкан с невероятно количество изискан алкохол) да обсъдят някои сделки, без да бъдат притеснявани от досадни телефонни позвънявания или нежелани посетители, а така също да завържат и нови познанства помежду си.

Внимателният поглед на Рей Брадли надзираваше зорко всичко, което ставаше в бутика. Консултираше дамите при избора им на модели. Без неговото одобрение не биваше да бъде продадена нито една рокля дори. Клиентките имаха безгранично доверие на вкуса му. Той притежаваше непогрешим инстинкт затова, как да изтъкне и най-малкото предимство, на която и да бъде женска фигура.

Една сутрин неочаквано Даяна беше посетена от Рут Лоусън. Тя искрено и се зарадва и я настани в едно от кожените кресла в ъгъла, предназначени за отмора на посетителките.

— Дори не е нужно да те питам как се чувстваш — усмихна й се сърдечно. — По-хубава си от всякога!

— И по-дебела от всякога! — разсмя се безгрижно Рут. — Дори Алън напоследък свикна да ме нарича само „пуфенце“. Но какво да правя, в края на краищата има и по-важни неща в живота на една жена, отколкото стройната фигура. Аз лично се чувствам превъзходно.

— Какво да ти предложа за пиене? Може би коктейл от витамини?

— С удоволствие, винаги има нужда от тях.

Даяна позвъни в бара и поръча да донесат два витаминови коктейла. После отново се обърна към посетителката си:

— С бебето всичко наред ли е?

— Не може да бъде по-наред. — Тъмните очи на Рут блеснаха. — Вече го видях на видеозон. Алън не дава прашинка да падне върху мен, но лекарят ми смята, че трябва да продължа да живея както досега и дори повече да спортувам — гимнастика и тем подобни. Представи си само — Алън, който иначе си е доста мързелив, всяка вечер излиза да се разхожда с мен и дори твърди, че му се отразявало добре!

— Кой би могъл да отрече? — развесели се Даяна. — Изглежда, че се разбирате чудесно.

Рут я погледна замислено.

— Мисля, че е чудесно, дето можем с теб да разговаряме толкова приятелски. Всъщност трябва да съм ти много задължена, защото благодарение на теб бракът ми получи нов импулс. Авантюрата ти с Алън ми причини малък целебен шок. Бях започнала да се чувствам прекалено сигурна в него, в резултат на което му станах досадна.

Даяна се изчерви.

— Ах, остави, Рут. Говориш така, като че ли съм ти направила услуга. Онова, което се случи между мен и Алън, беше едно недоразумение. Отдавна го забравих.

— Добре, да не говорим повече за това. — Рут продължи оживено. — В края на седмицата даваме малко парти и искам да те поканя. Ще можеш ли да дойдеш?

— Разбира се, с удоволствие.

— Аз обаче имам нужда от една по-удобна рокля. Всичко толкова ми отесня.

— Ще помоля Рей да ти потърси нещо подходящо. Той е най-добър в това отношение. Впрочем, преди известно време купихме някои нестандартни модели, но ми се струва, че още не си за тях.

— След четири седмици със сигурност ще бъда. Тъй като вече съм тук, по-добре още сега да ги разгледам.

Даяна кимна.

— Извини ме за момент. Ще видя къде мога да открия Рей.

Тръгна към главния търговски салон, където цареше обичайната суетня. Сега продавачките въобще нямаха време да си бъбрят помежду си. Под ръководството на Джой те непрекъснато се въртяха около клиентките, донасяха и отнасяха предпочитаните от тях тоалети, помагаха им при преобличането, грижеха се за леката класическа музика по стереоуредбата.

— Рей е горе в гардеробната с една клиентка — ухили се Джой в отговор на въпроса й. — Тази Мей Уинтърс, прочутата шоузвезда, го задържа вече цял час. Тя специално настояваше да бъде обслужена лично от Рей и далеч от любопитните погледи на публиката.

Даяна познаваше Мей Уинтърс от телевизията. Беше много популярна в момента. Да я има за своя клиентка означаваше, че „Каприз“ наистина си е създал голям авторитет. Мей беше най-подходящият тип жена за екстравагантната мода на Тоци.

Изкачи се нагоре по стълбата. Трябваше поне да попита Рей, кога ще може да обърне внимание на Рут Лоусън.

Почука кратко на вратата и влезе в просторната гардеробна, облицована до тавана с високи огледала. Картината, която се разкри пред погледа й, накара кръвта да се изкачи в главата й.

Грациозната платиненоруса Мей седеше на крайчеца на голямата маса, кръстосала високо крака, облечена само в невероятно оскъден златистожълт комплект бикини. Държеше в ръка чаша с шампанско и се чукаше в същия този момент с Рей, който бе застанал подозрително близо до нея и я гледаше усмихнат в очите.

Огненото копие на ревността мигом прониза Даяна. Значи това имаше предвид Рей като казваше, че някои клиентки трябва да бъдат консултирани особено обстоятелствено! Нямаше ли следи от червило по лицето му? Обхвана я бясно желание да го зашлеви, но за нищо на света не искаше да загуби самообладание пред него. Доколкото го познаваше, той само щеше да й се изсмее, а Мей Уинтърс положително щеше да я разнесе навсякъде.

— Извинете, че ви прекъсвам — хладно каза тя. — Рей, мисис Лоусън би искала да получи съвет от теб. Кога ще можеш да й обърнеш внимание?

— Ние вече приключихме — усмихна се сладко Мей и посочи с широк жест към подвижния параван, където бяха накачени множество от най-скъпите и луксозни тоалети, болшинството от които бяха уникати и нямаше никаква вероятност да бъдат видени на някоя друга жена. Впрочем дори и най-евтините — колкото относително да звучеше тази дума! — не бяха изпълнени в повече от три екземпляра, при това задължително в друга разцветка.

— Рей е опасен съблазнител — продължи кинозвездата с ослепителна усмивка. — Показа ми толкова много наистина луди неща, че не можах да се въздържа. Не искам да те задържам повече, Рей, а и вече е време да тръгвам. След половин час имам снимки. Нали ще дойдеш на премиерата, Рей?

— За нищо на света не бих я пропуснал — отвърна той с най-очарователната си усмивка.

Даяна напусна почти тичешком гардеробната. Не можеше да издържи нито миг повече да ги гледа как флиртуват. Разтърсваше я горчива ревност. А всъщност трябваше да се радва, че навреме бе приключила връзката си с Рей. Бракът с него щеше да бъде истински ад. Не се и съмняваше, че той постоянно щеше да й изневерява с друга жена.

Рей наистина се появи след десет минути, за да обслужи Рут. Даяна отново се раздразни по начина, по който той пък сега се държеше с отскорошната й приятелка, като че ли тя не беше нормална жена, а някаква изключително рядка скъпоценност, до която човек трябваше да се докосва само с кадифени ръкавици.

„Роден съблазнител — помисли си с нарастващ гняв. — Забележката на Мей беше изключително на място.“

— Тази Рут е много мила жена — каза й по-късно Рей, когато се отби за малко в кабинета. — Толкова се радва на бебето си.

— Намери ли подходящ тоалет? — Даяна нямаше ни най-малко желание да се включи във фамилиарния му тон и да обсъжда личния живот на Рут.

— Да, и остана много доволна. Поръча да ти предам поздравите й. Освен това покани и мен на партито си. — Той я погледна очаквателно. — Да отидем ли заедно?

— Вече си имам придружител — резервирано му отвърна.

— Добре, просто попитах.

Не изглеждаше ни най-малко огорчен от отговора й. Излезе, свирукайки си от кабинета й, от което настроението на Даяна отново падна до нулата.

Добре се насади. Сега трябваше да потърси някого, който да я придружи на партито. Хрумна й, че би могла да покани партньора си по тенис. Високият симпатичен Фред Саймънс би бил подходящ, за да събуди известна доза ревност у Рей.

Досегашните й отношения с Фред се бяха ограничавали само в повърхностни разговори на тенис корта. Даяна предпочиташе да играе с по-млади мъже, които я превъзхождаха в уменията си, за да може да научи нещо от тях. Не беше важно да спечели, а да подобрява непрекъснато стила си на игра. За съжаление никоя от приятелките й не беше дорасла до равнището й, но в клуба имаше достатъчно младежи, които с удоволствие заставаха срещу нея на мрежата.

 

 

Веднага след края на работния ден Даяна се прибра вкъщи, навлече тенис екипа и се отправи към кортовете. Фред вече я чакаше. Той беше син на Марк Саймънс — собственик на верига от супермаркети във Флорида. Макар да не проявяваше голям ентусиазъм към бизнеса на баща си, в никакъв случай не беше някакъв празноглав плейбой, а по-скоро ентусиазиран спортсмен, който използваше всяка свободна минута, за да тренира. Беше се занимавал с културизъм, което ясно личеше от великолепната му фигура.

Треньорът Бъртън зае място на съдийското столче при мрежата и даде знак за започване на гейма. Беше вече седем вечерта. Откъм океана духаше влажен освежителен бриз, който Даяна вдишваше с облекчение, защото въпреки че слънцето клонеше към залез, все още беше твърде горещо.

Днес се намираше в блестяща форма. Ядът й към Рей само наливаше сила в мускулите й и бекхендът й беше просто неотразим. Спечели първия сет с шест на три.

— Тази вечер си истинска фурия — усмихнат отбеляза Фред, когато в почивката се разхождаха с по една кола.

Той от дълго време се възхищаваше на Даяна и изобщо не се дразнеше от факта, че го побеждава една жена, още повече, когато тази жена беше толкова привлекателна.

— Правя каквото мога — ухили се доволно тя. — Но не се притеснявай, играта още не е приключила. Накрая все пак твоята отлична кондиция ще си каже думата и ще ме победиш.

— А ти ми приличаш на разярена лъвица, която се бори за живота си — пошегува се Фред. — Продължаваме ли?

Даяна се стегна докрай и успя да спечели набързо и втория сет. После обаче ударите й загубиха първоначалната си мощ, Фред ставаше все по-стабилен, изравни играта и без малко да спечели. Направи обаче три поредни груби грешки и загуби безславно и третия сет.

— Фред, свободен ли си в събота вечер? — попита го Даяна след края на мача, когато се потопиха в плувния басейн на клуба. — Ако нямаш никакви ангажименти, би ли проявил желание да ме придружиш на едно малко парти.

— Това като обезщетение за загубата ли да го приема?

— Глупости! При многото ти досегашни победи над доста по-добри от мен тенисисти едва ли имаш нужда от утеха. Просто се нуждая от един атрактивен придружител — без никакви задни мисли.

— Благодаря за комплимента и за цветята! — ухили се Фред. — Искаш да кажеш, че трябва да обърнеш внимание на някого, който ще присъства на това парти.

Даяна извърна мокрото си лице към него.

— Теб никой не може да те заблуди, нали, Фред?

— Може би те познавам по-добре, отколкото си мислиш. Днес ти цялата буквално кипеше от ярост. Прав ли съм, ако предположа, че зад всичко това се крие някакъв мъж?

Тя се хвана за перилата на стълбичката.

— И така може да се каже. Фред, моля те, повярвай ми — не искам просто да те използвам като безсловесен инструмент. По-скоро приеми, че искам един вид да се „украся“ с теб — като с нов тоалет, по-различен от стария.

— Много ласкателно звучи. Естествено, приемам поканата ти с най-голямо удоволствие, макар да е отправена без задни мисли, за което наистина съжалявам.

— Никога няма да забравя това, приятелю — облекчено въздъхна Даяна. — За награда дори някой път ще ти позволя да спечелиш една игра срещу мен.

Фред високо се изсмя.

— Да не би да си въобразяваш, че днес наистина си ме победила? Трябва да свикнеш с мисълта, че това беше чиста случайност. При следващата игра няма да ти оставя никакъв шанс. Кога да дойда да те взема в събота?

— Към осем часа би било добре. Можем преди това да пийнем по нещо на спокойствие при мен. След това ще вземем такси. Вилата на Лоусънови не е много далеч.

— Ти си поканена у Лоусънови? У Алън Лоусън, банкера, така ли?

— Познаваш ли го?

— Ние работим с него. С баща ми се познават добре — абсолютно почтен и надежден банкер. Ще се радвам да се запозная и аз лично.

— Окей, Фред, благодаря ти, че се съгласи.

— За мен е голяма чест.

Спонтанното му, почти възторжено съгласие направи Даяна подозрителна. Досега Фред се беше държал изключително коректно. Но дали в този случай нямаше да си въобрази нещо повече? Дали не му беше дала храна за по-особени аспирации към нея?

* * *

Даяна се приготви много старателно за партито. Подстрига стъпаловидно по-светлите кичури на тъмнорусата си коса и престоя близо три часа в козметичния салон, докато най-сетне тенът на лицето й придоби свежата руменина на младо девойче. Лакира ноктите си с новия, модерен този сезон лак — перлено розов със сребристи отблясъци, точно какъвто беше цветът на роклята й. Целият останал съботен следобед прекара в сън, за да бъде свежа вечерта.

Фред дойде да я вземе доста по-рано от уговореното време, така че имаха възможност да изпият по едно дайкири преди тръгване. Той беше много впечатлен от външността й. Розовата копринена рокля от ламе с дълбоко деколте стоеше като излята на безупречната й фигура. Единственото украшение, което си беше сложила — дълга бяла огърлица от перли — достигаше почти до пъпа й.

— Изглеждаш направо зашеметяващо — с възхищение възкликна Фред. — Не мога да реша как ми харесваш повече — дали с късата поличка на тенис корта, или с тази вечерна рокля. Как се получава така, че жена като теб все още не е попаднала в нечии здрави ръце?

— Сигурно защото съм много взискателна — шеговито отвърна тя. — Освен това има толкова много симпатични мъже, които ще останат разочаровани, ако се обвържа само с един от тях.

— Много правилно разсъждаваш — кимна одобрително той. — Наслаждавай се с пълни шепи на младостта си. За по-твърда връзка имаш още достатъчно време.

Отидоха с такси до вилата на Лоусънови, която се намираше от другата страна на Маями, на брега на Мексиканския залив. Голямата бяла сграда с колони и покрито патио бе построена в типичен южноамерикански колониален стил. Просторната тераса бе изпълнена с групички весело разговарящи гости, отпред на зелената морава свиреше малък оркестър.

Рут и Алън поздравиха особено сърдечно новодошлите и ги поведоха към неколцина техни познати, за да ги представят. В широката си, подобна на гръцка хламида вечерна рокля с цвят на шампанско Рут изглеждаше прелестно. Прислужници в бели смокинги им поднесоха коктейли с плуващи във фламингово розовата течност цветчета бели орхидеи.

Внезапно Даяна забеляза между гостите Рей. Сърцето й болезнено се присви, като видя как той интимно се навеждаше към една хубавичка блондинка. Познаваше я бегло — казваше се Кристел и беше нашумял фотомодел.

Оркестърът започна темпераментна румба и в желанието си да пропъди всяка мисъл за него Даяна отиде с Фред на дансинга. Остави се да я увлече вихреният ритъм на музиката, заизвива съблазнително хълбоците си, вперила усмихнат поглед към кавалера си. Въпреки това нито за миг не изпускаше от очи Рей. Видя го как танцуваше плътно долепен до Кристел, а тя от своя страна се увиваше около него по начин, който според Даяна беше направо безсрамен. Ревността отново я стисна за гърлото. Нямаше съмнение, че Кристел му беше любовница. „Противно създание!“

Когато по някое време се озоваха един до друг на площадката, поздравиха се с по едно бегло и равнодушно „Хай“! Но на нея не й убягна острият поглед, с който Рей огледа придружителя й, както и лекото пребледняване на лицето му. Затова нарочно започна да се смее по-високо на не особено остроумните забележки на Фред, като се стараеше да го гледа колкото се може по-кокетно и влюбено. Доволна беше, че й хрумна да си покани такъв атрактивен на външен вид придружител, който с удоволствие флиртуваше с нея.

— Как си? Добре ли се забавляваш? — попита я Алън, когато след малко я покани на танц. — Пожъна голям успех с „Каприз“, всички говорят само за него. Твоят нов мениджър очевидно си разбира доста добре от работата. Дори Рут е във възторг от него.

— Чувствам се отлично, както виждаш — резервирано му отвърна. Алън й беше вече съвсем чужд. Не можеше да разбере какво я бе накарало тогава да го пожелае. Беше надебелял и имаше самодоволно изражение — Отдавна не сме се виждали с теб. Затова пък често се срещаме с Рут. Много добре се разбираме с нея. Човек може да ти завижда само за такава жена.

В сиво-сините му очи проблесна тъмен пламък.

— Знаеш ли вече нашата малка тайна?

— Да, Рут ми разказа. Радвам се за вас.

— Просто не мога да си обясня как след толкова години брачен живот отново се чувствам като във втори меден месец. Даяна, бих предпочел Рут да не научи нищо повече за нас двамата. Не искам да я нараня. — Алън се окашля смутена — Разчитам на твоята дискретност.

— Не те разбирам — изгледа го смаяна Даяна. — Нима си забравил, че ти самият си й казал за нашия флирт? Тя знае, че аз не съм имала ни най-малко намерение да се женя за теб, още по-малко да разрушавам брака ви. С Рут сме много добри приятелки вече, Алън. Можеш да бъдеш спокоен.

— Не знам какво ми беше станало, та исках развод тогава. Наистина използвах теб като предлог, но не съм се впускал в подробности за връзката ни. Ще ми бъде много неприятно, ако Рут разбере, че съм й изневерявал. Тя се показа много великодушна и ми прости тази заблуда.

— Що се отнася до мен, отдавна съм забравила този инцидент — усмихна му се Даяна. — И наистина се радвам, че всичко сега между вас е наред. Всеки прави грешки понякога, Алън, човешко е да се поддадеш на слабостите си. Но аз не искам да причинявам болка на Рут прекалено много я харесвам.

— Този симпатичен млад мъж, Фред Саймънс, приятел ли ти е?

— Играем заедно тенис.

— Познавам баща му. Саймънс са една от най-богатите фамилии във Флорида. Ако се ожениш за Фред ще направиш много сполучлив избор.

Даяна се разсмя. Трогваща беше загрижеността му за нея.

— Няма защо да се безпокоиш за мен, Алън. Не ми е необходимо да си търся изгодна партия и сама се оправям много добре. Освен това високо ценя независимостта си.

— Мистър Лоусън, ще ми позволите ли да отнема партньорката ви? — неочаквано прозвуча зад гърба и гласът на Рей. — Шефката ми сигурно ще се обиди, ако не я поканя нито веднъж на танц.

— Разбира се, не бих искал да съм отговорен за неблагоприятното отношение на Даяна към вас — усмихнато се отдръпна от нея Алън и се отдалечи.

Оркестърът свиреше бавен валс и Рей внимателно я обгърна с ръце.

— Твоята горила няма ли да има нещо против, че танцувам с теб? — иронично подхвърли той.

— Ако имаш предвид Фред, трябва да знаеш, че не съм женена за него.

— Сигурно е въпрос на време. Изглежда точно твоят тип. Освен това семейството му се движи в най-висшите кръгове на щата. Мога само да те поздравя за избора. Парите отиват при пари.

Даяна се усмихна многозначително. Вътрешно триумфираше. Беше го накарала да ревнува! Значи не му беше толкова безразлична, колкото той искаше да покаже.

— Надявам се само, че умът му е поне донякъде съразмерен с обема на мускулите му — продължи да задълбочава Рей в проблема, който явно не го оставяше на мира.

— Какво ти дава основание да отправяш такива упреци към младежа? — Тя поклати неодобрително глава. — Симпатичен млад мъж от добро семейство като него едва ли е глупав. Във всеки случай поне е блестящ компаньон. И от къде на къде всъщност се интересуваш толкова подробно от него? Би трябвало да ти е напълно безразлично с кого се движа и с кого се появявам в обществото.

— Все пак заради него ти отклони поканата ми да те придружавам тази вечер — остро каза той. — Опитвам се да си изясня какви са предимствата му пред мен, за да го предпочетеш.

— Това вече си е мой проблем, не мислиш ли? — подигравателно се изсмя Даяна. — А сега ще ме извиниш ли, трябва да се върна при Фред. Не бива да пренебрегвам един толкова приятен във всяко едно отношение мъж — изкиска се приглушено. — Боя се да не започне да ревнува от теб. Трябва веднага да му обясня, че си мой служител, който се чувства задължен да ми окаже малко внимание. Това ще го успокои.

И Даяна остави сам напълно втрещения Рей на дансинга, като се отправи към подпряния с чаша в ръка на една от колоните Фред.

— Ще донесеш ли и на мен нещо за пиене? — помоли го. — Ужасно съм жадна.

— Но разбира се! А не искаш ли да отидем и двамата на бара? Това парти е достатъчно отегчително, не намираш ли?

Но Даяна съвсем не го намираше за скучно. В нейните очи то беше във висша степен вълнуващо. Усещаше погледа на Рей в гърба си, затова отправи ослепителна усмивка към Фред.

— Почакай, Фред, вечерта едва започва!

* * *

Беше вече минало полунощ, когато внезапно установи, че Рей беше изчезнал с хубавата манекенка Кристел. По дансинга се мотаеха все още няколко двойки под звуците на неуморния оркестър, повечето гости разговаряха на групи около басейна или седнали до масите. Даяна се подкрепи с един сандвич с чер хайвер, като през това време с половин ухо слушаше брътвежите на пийналия вече доста Фред, опитващ се да я склони да играе двойка с него на следващия клубен шампионат по тенис. Нямаше ни най-малко желание да затормозява ума си с разсъждения за някакъв си шампионат. Имаше си други грижи в момента. Мислено проследяваше Рей и спътницата му. Представяше си, как я въвежда в апартамента си, как пият шампанско, как след това Рей я прегръща и бавно започва да я разсъблича, опипвайки тялото й. Мисълта затова какво щеше да се случи после, я накара да изпусне дълбок болезнен стон.

— Не ти ли е добре? — загрижено я погледна Фред.

— Съжалявам, но ми стана лошо — попресили нещата тя. — Ще се обидиш ли, ако сега се измъкна незабелязано от приема? Ти можеш да останеш, ако искаш.

Той я погледна почти с възмущение.

— Няма да те оставя да се прибираш сама вкъщи, я! И без това вече е късно. Утре рано ще участвам в една ветроходна регата, така че и за мен ще е по-добре да запазя бистра главата си. Тъкмо се канех да ти предложа да си тръгваме.

Те се сбогуваха с Рут и Алън и излязоха на паркинга, където ги чакаше шофьорът на Алън, който ги закара до вилата на Даяна.

Щом колата спря, тя веднага изскочи навън и хлопна вратата.

— Благодаря ти много за компанията, Фред. Ще се видим вдругиден в клуба.

— Окей, бейби! Приятна почивка.

Гласът му звучеше разочаровано. Вероятно се бе надявал, че ще го покани да изпият поне по чаша кафе. Е, в крайна сметка негов проблем си беше, ако очакванията му за края на вечерта са били други. Тя недвусмислено му бе заявила, че се нуждае от него само като придружител на партито.

Даяна с облекчение изгледа отдалечаващите се светлини на колата в мрака. Влезе в стаята си, съблече вечерната рокля, свали грима си и наметна тъмнозелен халат над тънката батистена нощница. Все още не й се спеше. Реши да поседи малко на терасата, да подиша чист въздух и да изпие чаша вино. Извади от хладилника бутилка бяло калифорнийско, което много харесваше, взе си чаша и се настани удобно в креслото под навеса. Не запали лампа, луната ярко блестеше и заливаше всичко с призрачната си бяла светлина. Отпи голяма глътка от виното и си запали цигара. Загледа се замечтано през полупритворените си клепачи към градината. До слуха й достигаха само далечният плясък на вълните и от време на време самотният крясък на някоя нощна птица.

Но внезапно тази мирна идилия бе нарушена от други, непознати звуци. Изправи се и затаи дъх. Не бяха ли това стъпки по алеята? Сърцето й бясно се заблъска в гърдите. Може би крадец? Обхвана я ужас, който парализира движенията й. Какво ли щеше да направи, ако я видеше сама и безпомощна на терасата?

Стъпките се приближиха. Даяна искаше да закрещи за помощ, но страхът беше сковал мускулите на гърлото й. С разширени докрай очи гледаше как на стъпалата се появи една висока фигура и се отправи към нея. Тя издаде задавен вик и скочи. В същия миг се разнесе весел смях и един добре познат звучен глас изрече:

— Дори само моята поява ли те плаши толкова, Даяна?

Уплахата й моментално премина в гняв и тя избухна:

— Защо се промъкваш като крадец? Изплаши ме до смърт!

— Съжалявам, нямах такова намерение. Предположих, че може би не си сама. Затова се промъкнах толкова тихо.

— Колко мило от твоя страна, че си решил да ме шпионираш! — кресна гневно Даяна. — Не мислиш ли, че превишаваш компетенциите си на мой мениджър? Как си позволяваш да се вмъкваш посред нощ в къщата ми и то за да ме заловиш в компрометираща ситуация?! Нямаш такова право, Рей Брадли! При това ти самият беше онзи, който разруши всички мостове между нас. Достатъчно страдах заради теб. Какво искаш още?

— Трябваше да те видя — отвърна той с онзи мек, ласкав глас, който й действаше винаги толкова възбуждащо. — Не искам нищо повече, освен да поседя малко до теб и да поддържа ръката ти.

— Не ти ли се уреди работата при Кристел? — попита тя злорадо.

— Как можа да си го помислиш?! Откакто те познавам, не ме интересува никоя друга жена. Твоя е вината, че прекарвам самотно нощите си. Ти унищожи в мен всякакво влечение към останалите жени. Сега съм осъден завинаги да обичам само теб.

— Не ти вярвам нито дума. Не че горя от желание да науча колко жени си ощастливил междувременно, но само искам да ти припомня, че ти не се посвени да използваш за любовните си авантюри дори гардеробната на бутика. Ситуацията, в която те заварих там с Мей Уинтърс беше повече от красноречива.

— Подобна ситуация често лъже, скъпа — безгрижно заяви Рей. — Няма защо да ревнуваш, Даяна, нямаш никакво основание за това. Копнея само за една-единствена жена — за теб!

Той се приведе към нея и покри лицето й с хиляди нежни целувки, които съвсем я разтопиха. Даяна неволно вдигна ръце и обви шията му, устните й се разтвориха в очакване да посрещнат неговите. Когато се намираше близо до него, забравяше всичко друго на света пред желанието да го докосва.

Рей ги целуна и горещи вълни се разляха навсякъде по тялото й. Тя го хвана за ръка и го поведе нагоре към стаята си. Включи само скритото осветление над голямото френско легло и с потъмнели от страст очи отново се притисна до него. Ръцете й трепереха, докато смъкваше последователно сакото и ризата му. Зарови пръсти в къдравите косъмчета на голите му гърди и усети как потръпна.

С нарастващо нетърпение Рей се освободи от останалите си дрехи, посегна към нощницата й и след миг тя се приземи на пода. Голите им тела се притиснаха в невъздържан порив.

Свлякоха се на леглото, впили устни в сладко упоение. Не искаха да бързат, трябваше да се насладят колкото се може по-дълго на радостта от докосването на телата си. Пръстите на Рей очертаваха нежно контурите на корема й, езикът му ги следваше. Тя също галеше твърдите му мускули на гърба, раменете и гърдите му, търсеше с устни неспокойния му член. Чувството на блажен екстаз се разля в цялата й вътрешност, когато го усети, твърд и настойчив, да се пробива път в меката топлота между бедрата й. Завъртя я вихрушката на неговата мощ. Даяна се издигна и полетя в бездънната пропаст на телесната наслада…

Прислонила глава на гърдите му, морно заспа. От време на времена изплуваше от дълбините на съня, но щом усетеше топлината на силното му тяло, отново се отпускаше в щастливо успокоение. Никога досега не бе съзнавала колко много го обича и се нуждае от него, както през тази нощ.

* * *

— Онзи дръвник от снощи любовник ли ти е? — направо я попита Рей, когато седнаха да закусват на следващата сутрин.

Даяна забави отговора си. Забеляза напрегнатия му поглед и реши да го поизмъчи малко. Заради него тя също бе изпитала разяждащата мъка на ревността — защо тази горчива чаша трябваше да го отмине? Затова само сви рамене и отхапа мълчаливо от препечената филийка.

— Престани да се тъпчеш и ми отговори! — заповяда й властно той. — Този Фред направо те поглъщаше с поглед. Не се опитвай да ме убеждаваш, че между вас няма нищо.

Даяна го погледна с широко отворени невинни очи.

— Но аз не съм казала нищо!

— Можеш да си спестиш думите. Липсата на отговор също е отговор. — Рей кръстоса ръце пред гърдите си и я изгледа с мрачен поглед. — Откога е това между вас?

— Ние с Фред играем заедно доста отдавна.

Забеляза, че лицето му изгуби всякакъв цвят и се разсмя звънко.

— Смей се, безсрамнице! — разлютено избоботи той. — Достатъчно ми е само да погледна този тип с гръб като четирикрилен гардероб, за да разбера, че има мозък колкото пиле!

— Не подхожда ли това описание на теб самия?

— Изключенията само подчертават правилото. — Рей изтри устните си със салфетка и я хвърли на масата. — На колко такива културисти си показала френското си легло?

Даяна се забавляваше неимоверно от изблиците му на несдържана ревност.

— Да не би да си очаквал, че ще живея като монахиня, след като ти ме изостави? — каза предизвикателно.

— Мислех, че за теб любовта означава много повече от секса. Но очевидно не можеш да издържиш дори четири седмици без мъж в леглото си. Съжалявам, че се поддадох на чувствата си. Ако знаех, че ще бъда за теб само един от многото, бих предпочел да се хвърля в морето, отколкото да вляза в спалнята ти.

— Къде остана желязната ти логика, Рей? — Даяна постепенно започваше да губи търпение. — Не беше ли ти този, който категорично се противопоставяше на една по-трайна връзка между нас? Не беше ли ти, който така подигравателно говореше за вечната любов и вярност! Да не би да смяташ, че аз като покорна Пенелопа ще чакам седем години неверния си съпруг, докато в същото това време той се забавлява с други?

— Нямаше дори седем седмици — педантично отбеляза той. — Имах нужда от малко време, за да проверя чувствата си.

— И до какъв извод стигна? — ехидно попита тя. — Ще ти кажа ясно какво си ти, Рей — не искаш да живееш с мен, но не ме отстъпваш и на никой друг. Мисля, че и снощи нямаше да се промъкнеш тук, ако не те подтикваше болезнената ревност. Не ти харесва обстоятелството, че бих могла да бъда ухажвана и от други мъже. Ти си завършен егоист и егоцентрик. Приличаш на малко момче, което наново открива забравена играчка и я пожелава само защото някое друго дете иска да си поиграе с нея. Но аз не съм играчка, Рей! Аз съм жена, истинска жена от плът и кръв, и ми омръзна да чакам като глупачка редките мигове, в които ти благоволяваш да си спомниш за мен.

— Пак започваш със същото! — Погледът му я изпепеляваше. — Само да останем няколко минути заедно и започваш да вдигаш скандали. Животът с теб би бил истински ад!

— Като че ли от време на време се чувстваш много комфортно в този ад!

— Моля те, не ставай цинична. — Рей се привдигна от стола. — По-добре да си тръгна, преди да сме си наговорили неща, които няма да можем да преглътнем.

— Да, не се бави повече — жлъчно подметна Даяна. — Кристел вече те очаква, тръпнеща от огнена страст!

— За разлика от теб Кристел е едно мило и възпитано момиче. Истинска отмора ще бъде да прекарвам времето си с нея.

Грабна сакото си от облегалката на стола, стисна го под мишница и без нито дума за сбогом се отдалечи, оставяйки я да се пържи на огъня на безпомощния си гняв. Чу го как безгрижно размени няколко думи в антрето с Ани и избухна във весел смях, последван от дрезгавото кискане на негърката. Малко след това Ани се появи на терасата.

— Страхотно мил човек е този Рей Брадли — възбудено избумтя гласът й. — Възхитен е от моята кухня.

— Наистина е страхотно мил — ожесточено процеди Даяна. — Когато дойде друг път, сложи му малко цианкалий в яденето!

— Но мис Даяна! — Ани залъка неодобрително с език. — Да не би да искате да причините зло на такъв приятен мъж? Шегувате се, нали?

— Шегувам се, разбира се. Така ще умре много бързо. По-добре да го удуша със собствените си ръце.

Тя се изправи с въздишка. Чувстваше се сломена, някак изпразнена. Винаги се повтаряше едно и също: любеха се до изнемога с Рей, прекарваха вълшебна нощ, а след това…

Как смееше да я подозира във връзки с други мъже!? Сигурно защото съдеше по себе си. Но той трябваше да разбере, че освен него има и други представители на силния пол, които я желаят. Не биваше непрекъснато да му повтаря, че обича само него. Нека знае, че тя също може да се възползва от правото си на избор. И тогава няма да бъде толкова самоуверен и сигурен в неотразимия си чар.

Качи се в стаята си и навлече спортния екип. Имаше нужда малко да се пораздвижи и да направи няколко обиколки из залива с моторната лодка. Борбата с вълните беше идеално средство да пропъди тъжните си мисли.

* * *

Без да иска, Даяна бе хвърлила горяща кибритена клечка в купа сухо сено — Фред Саймънс се влюби безнадеждно в нея. Всеки ден, следван от раздразнения поглед на Рей, той се появяваше в бутика и я търсеше в кабинета й. И колкото пъти Рей случайно — съвсем случайно, разбира се — минаваше покрай вратата на шефката си чуваше отвътре оживените им гласове и смехове.

Почти всяка вечер Фред извеждаше Даяна. Заедно ходеха да гледат поло или американски футбол и се забавляваха като истински деца в прочутия увеселителен парк в града. Той беше великолепен компаньон и бликаше от жизнерадост и желание за забавления. Тъй като до този момент не бе направил никакъв опит за по-голяма интимна близост, Даяна се чувстваше добре с него. Приличаше й на по-голям брат, какъвто винаги бе искала да има. Но от друга страна си даваше сметка, че така не може да продължава до безкрай. Един толкова витален мъж като Фред едва ли би се задоволил само да я държи за ръка и да я гледа мечтателно в очите.

Както и преди продължаваха да играят заедно тенис. На Даяна й се струваше, че Фред нарочно я оставя да го побеждава. Ядосваше се на това и реши да сложи край на малките му хитрувалия.

След като един късен следобед безпроблемно бе спечелила трите сета, не издържа повече.

— Не ми доставя вече никакво удоволствие да играя с теб — рече му укорително, когато се обръщаха в плувния басейн след първата преплувана дължина. — Не си правиш труда да спечелиш дори един сет срещу мен. Какво става с теб, Фред? Ти си много по-добър, по-рано имах възможност да се убедя неведнъж в това.

— Напълно си права, Ди — спокойно й отвърна. — Но не мисли, че нарочно ти се оставям. Проблемът ми е, че не мога да се концентрирам в играта, когато си срещу мен. Направо се парализирам, като те гледам в тази къса поличка как летиш по корта. — Фред се ухили. — Сигурно същото е изпитал Самсон при първата си среща с Далила.

Даяна също се усмихна.

— Не ми привеждай библейски сравнения, за да оправдаеш слабата си игра!

— Нали знаеш, че удавникът се хваща и за сламка.

— Фред, мисля, че ние с теб трябва сериозно да си поговорим. Искаш ли довечера да вечеряме заедно у нас?

— С или без гости?

— Само ние двамата, Фред, малка вечеря за двама — шеговито каза тя.

— Всъщност исках довечера да ти покажа новия панорамен бар — опита се да се измъкне той. — Казват, че бил голяма атракция.

— Ще си остане такъв и утре. Но ние с теб досега не сме имали възможност да се опознаем истински. Аз познавам само външната ти фасада, но не и начина ти на мислене. Смятам, че не си толкова повърхностен, колкото се опитваш да се представяш.

— Да не би да искаш да ме подложиш на психоанализа? — извика с престорен ужас Фред.

— Бъди поне веднъж сериозен. Просто искам да поговоря с теб на спокойствие, без да сме заобиколени от стотици хора наоколо.

— Добре, Даяна. По кое време да дойда?

— Да кажем — в осем. Удобно ли ти е?

— Тъй като вече животът ми ти принадлежи, можеш без угризения да разполагаш с времето ми — заяви с иронично приповдигнат тон. — Ще бъда точен.

* * *

Даяна нареди на Ани да приготви лека вечеря за двама.

— Мистър Брадли ли ще дойде? — попита с благосклонна усмивка готвачката.

Даяна й хвърли сърдит поглед.

— Този Брадли май ти е изпил ума. Но не очаквам него, а мистър Саймънс. Той положително също така високо ще оцени кулинарните ти способности, както мистър Брадли.

— Няма друг като мистър Брадли, мис, той е неповторим. И вие най-добре би трябвало да знаете това — строго отвърна Ани.

— Бъди така любезна да не се месиш в личния ми живот! — избухна Даяна. — Ако продължаваш да се държиш по този безсрамен начин, ще бъда принудена да те уволня!

— Няма да го направите — засмя се гърлено Ани. — Този мистър Саймънс сигурно ще предпочете риба. Какво ще кажете за стек от филе на акула?

— Разчитам на твоя вкус.

И Даяна се качи в стаята си, за да се облече за вечерята.

Избра лека вълнена, затворена около шията морскозелена кашмирена рокля, която въпреки че очертаваше добре стройната й фигура, все пак не въздействаше предизвикателно. Не искаше да накара Фред да си мисли, че ще се опита да го прелъсти.

Ако той хранеше някакви по-особени надежди, щеше да преживее горчиво разочарование. Намерението й беше ясно да му даде да разбере, че двамата могат да бъдат само добри приятели, но не и любовници. Докато все още имаше време, трябваше да предупреди, че не бива да си въобразява неща, които никога нямаше да станат.

Както можеше да се очаква, Фред се появи точно на минутата и галантно й поднесе огненочервена орхидея, напръскана с черни точици, която беше дори по-хубава от диворастящите в нейната градина.

— Искаш ли да пийнеш нещо преди вечерята? — любезно го попита Даяна.

— С удоволствие, ако имаш бърбън.

Тя позвъни на Боб и му поръча да донесе две чаши уиски. В момента също предпочиташе нещо по-силно.

— Хубаво е тук при теб. — Фред отпи от чашата си. — Тази тишина е неоценимо предимство. Но не е ли прекалено просторно за една самотно живееща жена? Не се загубваш понякога в този голям дом?

Думите му прозвучаха в ушите й като малки алармени звънчета, но въпреки това си наложи да отговори с безгрижие.

— В бутика през деня е толкова шумно и претъпкано, че с удоволствие вечер се наслаждавам на спокойствието вкъщи.

— О, извинявай, все забравям, че освен всичко друго ти си и проспериращ бизнесмен.

После я погледна с нескрито удивление.

— Ти си жена с много лица, Даяна. Сигурно ще бъдеш и прекрасна съпруга. Не си ли мислила понякога да се омъжиш?

— Естествено, че съм мислила затова, Фред. Като всяка нормална жена и аз искам да имам съпруг и деца.

— А хрумвало ли ти е да се омъжиш за мен?

Въпросът му беше толкова неочакван, че тя се стресна.

— Не говориш сериозно, Фред.

Усмихни се с надеждата, че ще успее да разведри ситуацията. Беше очаквала някои неща — най-вече, че Фред ще се опита да спи с нея, — но не беше подготвена да чуе предложение за женитба и то още в началото на вечерта. В никакъв случай не беше проява на добър вкус от негова страна.

За щастие в този момент се появи Боб, за да сервира ордьоврите — коктейл от омари. Двамата седнаха на масата, заемайки се с тях и с лекото розе. Още не бяха привършили, когато Ани им поднесе основното ястие — крехко изпечена риба със зелена салата. Даяна вътрешно благославяше решението на прислужницата да приготви именно такава риба — бяха прекалено ангажирани да внимават за костите й, за да имат време за разговор. Но си даваше ясна сметка, че това е временна отсрочка.

След вечерята тя предложи да се разходят до брега с надеждата, че свежият морски въздух ще отрезви Фред. Седнаха под една палма, изложили лица на лекия бриз откъм океана. В полуздрача забелязаха как от вълните изпълзя на брега костенурка, за да си направи гнездо на сушата.

— Съвсем ясно си представям, че сме женени с теб — предпазливо поде Фред. — Толкова неща бихме могли да предприемем. Ние си подхождаме идеално във всичко.

Даяна спокойно го погледна.

— В твоята представа липсва един съществен детайл Фред. Ние не се обичаме. Просто сме добри приятели. Харесвам те, хубаво ми е, когато сме заедно. Но това далеч не е достатъчно за брак!

— Любовта е само един порив, който с времето преминава. Не е ли по-важно, че имаме еднакви интереси и че си подхождаме? — Той улови ръката й и я целуна — Отдавна исках да ти го кажа, Даяна, но не намирах смелост. Ти толкова демонстративно показваше своята независимост, че не посмях да говоря за чувствата си. А не можеш ли да си представиш, че един ден ще ме обикнеш. Аз ще направя всичко възможно, за да си щастлива!

Даяна сложи покровителствено ръка на раменете му.

— Трябва да ти призная нещо, Фред. До скоро имах много страстна любовна връзка с Рей Брадли, моя мениджър. Все още го обичам и не мога да го забравя. Как тогава бих могла дори да си помисля да стана твоя жена? Не би било честно спрямо теб.

— Не е нужно да решиш веднага. — Фред леко погали с устни бузата й. — Повярвай ми, Даяна, аз съм търпелив. Нека засега си останем просто приятели. Надявам се, че един ден от дружбата ни ще излезе и нещо повече.

Изпълненото му с разбиране поведение беше в пълен контраст с необуздания темперамент на Рей и това й подейства благотворно. Фред й даряваше приятелството си, без да изисква нещо в замяна. И все пак не беше в състояние да пропъди спомена за Рей от съзнанието й. Рей ужасно й липсваше. Никой не можеше да го замени. Непрекъснато копнееше само за него.

* * *

Даяна очакваше с нетърпение датата на следващото си съвместно пътуване с Рей. То стана през септември, когато двамата отлетяха за Париж. Там се откриваше новият моден сезон и много прочути моделиери устройваха ревюта на последните си колекции.

Рей се беше погрижил за всичко. От летище „Орли“ наетото такси ги откара към хотела, в който трябваше да отседнат. По големите булеварди на Париж цареше такъв невъобразим транспортен хаос, какъвто във Флорида не бяха сънували дори, макар да се считаше за един от най-натоварените с коли щатове в Америка. Ругаейки непрекъснато на непознатия за тях френски език, шофьорът с големи усилия успяваше да си проправя път напред. Даяна си отдъхна облекчено, когато таксито се добра до елегантната сграда на хотела. В банята дълго стоя под душа, а после се излетна в огромното меко легло. По американско време сега беше девет часа сутринта, а в Париж часовникът показваше десет. Значи трябваше да си набави допълнително няколко часа сън. Вечерята им беше далече.

В ранните вечерни часове, когато влязоха с Рей в „Максим“, привлякоха погледите дори на разглезената публика вътре с приятната гледка, която представляваха като двойка. Даяна остана запленена от великолепието и младежката жизнерадост, с която бяха обзаведени помещенията на прочутото заведение. Хапнаха набързо и се отправиха към ревюто с пролетна мода на Карл Лагерфелд.

Екстравагантните модели грабнаха погледите им и докато Рей усърдно си водеше бележки, Даяна успя да обсъди с него кои от експонатите да бъдат закупени. За сетен път се убеди, че в професионалните им вкусове имаше пълна хармония. Макар да не бяха разменили нито дума по личен въпрос, тя усещаше в него известна резервираност, някакво напрежение.

На финала маестро Лагерфелд се появи, обкръжен от очарователните си манекенки, за да обере овациите на публиката. Очертаваше се още един значителен негов успех.

После Рей отведе Даяна в един ресторант с традиционна френска кухня, където тя остана изумена от броя и качеството на предлаганите специалитети. Такова нещо не беше виждала и в най-луксозните ресторанти на Флорида. Пожела да опита почти всичко и когато станаха да си тръгват, едва ходеше.

— Какво ще кажеш за една малка разходка? — предложи й Рей. — Или си изморена?

— Напротив, свежа съм като утринна роса — усмихна се тя. — Имаш ли нещо специално предвид?

— Искам да ти покажа истинския Париж, а не само нощните локали, където е пълно почти само с чуждестранни туристи.

Той хвърли изпитателен поглед на вечерната й рокля от златиста коприна и поклати глава.

— Преди това обаче трябва да се върнем в хотела, за да се преоблечем в по-скромни и удобни дрехи. Ако се появим така на Монмартър, всички веднага ще забележат, че сме чужденци и ще се държат резервирано с нас. Предлагам ти да облечеш нещо по-спортно — панталон и блуза например. Аз мисля да си обуя джинси.