Линда Хъдсън
Даяна (3)

Вечеряха в градината на „Белведере“ и пиха огненочервено вино. Млад привлекателен китарист обикаляше от маса на маса и свиреше на гостите. Имаше дълга къдрава черна коса и искрящи в тъмнината очи. Вперил омаян поглед в Даяна, той се облегна на тяхната маса, засвири и запя с вдъхновение мелодична италианска канцонета, в която често се повтаряше думата „аморе“.

Облегната удобно назад, Даяна се чувстваше като безплътна. Изцяло я бе обладала атмосферата на южняшкото безгрижие. Сетивата й бяха като замаяни от гъстия аромат на цветята наоколо. Отвръщаше с усмивка на огнените погледи на китариста. Той й посвети още една песен, преди да се отдалечи с видимо нежелание към съседната маса.

— Нужно ли беше да се хилиш на бедното момче? — процеди през зъби Рей. — Никой мъж не може да се чувства сигурен пред теб.

Даяна отпи глътка от виното си и прокара език върху влажните си устни.

— Момъкът е много красив и страстен. Чувала съм да казват, че италианците били големи майстори в любовта. Вярно ли е?

— Да не би да искаш да опиташ?

— Може би да. — Тя се усмихна лековато и махна на келнера. — Донесете ни червено шампанско. Не е ли чудесно тук? Всичко е толкова просто, естествено и жизнерадостно, съвсем различно от Америка.

— Ако беше толкова просто, едва ли щеше да се заблудиш днес следобед — подигра я той.

— Ами ако съм се заблудила нарочно? Беше неповторимо преживяване, всички тези тесни живописни улички, старинните сгради… Жалко, че разполагаме с малко време. Мисля, че във Флоренция има още много неща, които си заслужават да бъдат разгледани.

Чевръстият келнер донесе шампанското и напълни чашите.

— Имаме уговорена среща утре в единадесет часа при Тоци — предупреди я Рей. — По-добре да се откажем от шампанското и да си легнем по-навреме.

— Мили мой, ние сме във Флоренция, наоколо е пролет — замечтано отвърна Даяна. — Ще бъде истинско престъпление спрямо романтиката, ако в такава нощ не пием шампанско, а вместо това си легнем рано. — Тя вдигна чашата си. — Да пием за любовта, Рей.

Той също се зарази от нейната вътрешна освободеност. Когато Даяна се усмихваше, беше направо неустоима. И при най-добро желание не можеше да си обясни какво толкова силно го привличаше в нея. Без съмнение беше много красива, но красиви жени имаше много. Защо точно тя тъй властно го оплиташе в нежните си мрежи? Откакто я познаваше, не беше пожелавал друга жена. Нима това беше любов? Или само моментно объркване на чувствата?

За себе си бе решил да избягва грижливо всякаква нататъшна интимност с нея. Не биваше да забравя, че Даяна Шелдън е негова шефка, а той е само един обикновен служител. Деляха ги светове и те не можеха да бъдат лесно преодолени, дори и да спяха заедно.

Но какво можеха да помогнат всичките му добри намерения, когато шампанското шумеше в кръвта му, а устните на Даяна бяха тъй съблазнително близо до неговите? В края на краищата той беше само един мъж, а желанието му към нея беше по-силно, отколкото някакви си дребнави съображения, които на всичкото отгоре в тази вълшебна пролетна нощ изведнъж му се сториха толкова незначителни.

Хванати ръка за ръка, опиянени от шампанското и близостта си, те се изкачиха по стълбите към стаите си. Отдавна беше минало полунощ. Градинските фенери бяха угасени, китарата бе замлъкнала.

Като че ли това беше най-естественото нещо на света, двамата влязоха без всякакви предварителни уговорки в апартамента на Даяна. През широко отворената балконска врата нахлуваше хладен, примесен с упойващ аромат на цветя нощен въздух, луната хвърляше сребристи отблясъци върху всички предмети.

Застанаха безмълвни един до друг в средата на стаята, плътно притиснати. Даяна свали сакото му, разкопча ризата на гърдите и прокара върха на езика си по зърната на гърдите му. Усети как дъхът му пресекна и той потръпна. Тя се прилепи до него и пъхна ръце под ризата, започна да гали гърба и раменете му. През тънката материя на роклята Рей усещаше всяка извивка на тялото й. Кръвта се изкачи в главата му, той нетърпеливо я задърпа, измъкна я през главата й и я захвърли встрани.

Отдолу Даяна не носеше нищо друго, освен миниатюрни бикини. Съвършено оформените й гърди меко проблясваха като два сребърни полумесеца на дифузната, светлина на средиземноморската нощ. Рей се наведе към тях я нежно очерта контурите им е връхчето на езика си. Омагьосваше го младата пълнокръвна красота на великолепно изваяното й тяло, не можеше да издържа повече, искаше да го чувства навсякъде по кожата си. Завладя го изгарящо желание да я притежава, да обладава това гъвкаво тяло и да бъде обладаван от него.

Без да палят осветлението, преминаха в съседната спалня и се отпуснаха на леглото. Слети в здрава прегръдка, започнаха да се милват и целуват, опитвайки се да потиснат растящата възбуда във вибриращите си тела и да удължат удоволствието да се докосват. Наслаждаваха се на всяка нежна ласка, не отлепяха устни един от друг, едва дишайки, пиеха сладкия нектар на любовната омая, докато най-сетне непреодолимият нагон ги накара да се слеят ведно.

Даяна нададе висок пронизителен вик в мига на върховния екстаз, който се сплете с дълбокия любовен стон на Рей. Без да разхлабват прегръдката си, заедно изживяха затихващите конвулсии на задоволената плът; заливана от тръпките вълни на всепоглъщащото телесно щастие.

— Даяна, моя Даяна! — Рей покри лицето й с нежни целувки. — Обичам те! — изтръгна се от пресъхналите му устни. — Обичам те, обичам те!

Най-сетне заспаха в пълна изнемога. В просъница Даяна долавяше далечни звуци на китара и ясния тенор на китариста, който пееше за любов и само за любов…

 

 

Оживени гласове, които се надвикваха на мелодичния си непознат език, я разбудиха. В парка на хотела градинарите разговаряха по обичайния за тази страна шумен начин, често прекъсвайки думите си с оглушителен смях. Все още замаяна, Даяна стана и погледна през прозореца. Мина известно време, преди да осъзнае, че се намира във Флоренция, в хотелската си стая, а в леглото би трябвало да има още някой.

Извърна се и видя, че Рей все още спи. Беше заровил глава във възглавницата, завивката се бе смъкнала от него и откриваше почти цялото му голо тяло. Тя внимателно се приведе над него и погали с върховете на пръстите си мускулестите му рамене. Внезапно той я сграбчи в ръцете си и я събори върху себе си. Смеейки се щастливо, те се целунаха. Даяна стана и го изтегли от леглото, после го помъкна към банята. Застанаха заедно под душа и тя пусна докрай студената вода. Телата им настръхнаха и затанцуваха в буен ритъм, докато привикнат към ледената струя. Дълго се сапунисваха взаимно, докато цялата баня се изпълни с облаци от пяна и никак не им беше лесно да се изплакнат от нея.

Докато Даяна си сушеше косата, Рей се излегна отново на леглото и придърпа телефона.

— След час Тоци ще изпрати кола в хотела — съобщи й той, когато след малко седнаха да закусят в леглото. — Той всъщност не живее в града, а на село, и щеше да ни трябва много време, докато го открием.

Даяна ядеше с голям апетит.

— Опитай бекона, Рей — измърмори с пълна уста тя.

— Чудесен е. Затова пък кафето им е прекалено силно и гъсто за моя вкус. Тези южняци не умеят да правят истинско кафе.

— Просто имат по-различен вкус — прояви толерантност Рей и продължи, поглеждайки я отстрани. — Не съм виждал друга жена да яде толкова много колкото теб.

— От много любов се огладнява — отвърна му тя с искрящи очи и лакомо отхапа от сандвича със сирене. — Освен това никога не съм имала проблеми с теглото си, тъй като много спортувам. Бихме могли, като се върнем в Щатите, някой път да поиграем тенис заедно. Играеш ли тенис?

— Горе-долу — кимна Рей. — Съвсем любителски. Не очаквай особени умения в това отношение. Пък и мисля, че в скоро време няма да имам възможност да се занимавам със спорт. Новата ми работа ще ме ангажира почти непрекъснато.

— Заедно ще можем да се справим по-лесно.

Приключиха закуската и запалиха по цигара.

— Защо всъщност трябва да плащаме и другата стая? — попита с хитровата усмивка Даяна.

— Трябва да спазваме известно благоприличие.

— Ама че си лицемер! — Тя го целуна бегло по бузата. — Знаеш ли, сега ми хрумва, че ще спечелим много повече време, ако се пренесеш при мен, като се върнем във Флорида. И без това празните ми стаи във вилата са чисто разточителство. Така ще си спестиш разноските по поддържането на апартамент в града и ще имаш удоволствието да се наслаждаваш на кулинарните умения на Ани. Какво мислиш за идеята ми?

— Звучи примамливо, но всъщност е неприложима.

— А защо не? Толкова добре си представям всичко: сутрин ще закусваме заедно, като сега, после ще тръгваме към бутика…

— И всички ще говорят, че ти ме издържаш — строго я прекъсна той.

— Какво ни е грижа за хорските приказки?

— Нали живеем сред тези хора — настоя той. — Не бива да се показваме в лоша светлина пред тях.

— Щом толкова си загрижен за доброто си име, защо пък да не се ожениш за мен? — предложи му уж невинно Даяна.

— Невъзможно.

Рей стана от леглото и закрачи с цигара в ръка напред-назад из стаята.

Тя го наблюдаваше през полуспуснатите си клепачи. Добре тренираното му силно тяло представляваше приятна гледка за влюбения й поглед. Приличаше на някоя от бронзовите статуи на олимпийските атлети, с които бе осеян целият град.

— Не е невъзможно! — заинати се Даяна. — Та нали се обичаме? Не е ли съвсем в реда на нещата да се оженим?

— Не съм подходящ тип за съпруг на принцесата от приказките — остро отвърна той. — Бракът между нас е напълно изключен. Всички ще си мислят, че се женя за теб заради богатството ти. Не забравяй, че аз съм само един прост твой служител, Даяна!

— Но ти вече си и мой любовник.

Рей въздъхна дълбоко.

— Това не променя нещата. Не ми допада мисълта да съм финансово зависим от някоя жена. И при най-незначителния спор да ми натякваш, че живея от парите ти. Освен това ще се чувствам ограничен да разполагам със свободното си време по мой избор и ще развия чувство за малоценност спрямо теб.

— Нима е порок човек да притежава много пари — възмути се тя. — Или може би очакваш да ги подаря на Армията на спасението, за да се изравним по социалното си положение?

— Това, което очаквам, е да прекратим този безплоден разговор. Няма да ни доведе до нищо. Знаеш вече моето мнение по въпроса. Това, че те намирам за изключително привлекателна, няма нищо общо. Трябва да прекъснем нашия роман, докато все още имаме сили за това.

— Разбирам, значи за теб не е било нищо повече от мимолетно приключение — изфуча яростно Даяна. — Ако ме обичаше, нямаше да ми говориш така. Но очевидно искаш да запазиш скъпоценната си свобода. Вероятно се боиш, че ако се ожениш, няма да имаш същите шансове за успех сред жените, както ако останеш ерген.

— Точно така — ухили се широко Рей. — Как бих могъл да допусна да се обвържа завинаги само с една и да разочаровам толкова много други мили момичета?

— Подлец! — Кипяща от ярост, тя запрати с все сила възглавницата към него, която Рей небрежно улови с лявата си ръка. — Изчезвай от стаята ми, долен, лицемерен съблазнител такъв! Отвращаваш ме!

— Не се вълнувай, веднага си тръгвам.

Той спокойно изгаси цигарата си в пепелника, обу панталона си и тръгна към вратата, стиснал под мишница останалите си дрехи.

— Тръгваме след четвърт час — подхвърли вече в коридора. — Гледай да се приготвиш дотогава.

Яростта й си отиде също тъй бързо, както бе дошла, и отстъпи място на дълбоко униние. След неповторимото изживяване през нощта настъпи времето на горчивото събуждане. Рей не я обичаше, това беше истината.

Само гордостта й я предпази от опасността да избухне в сълзи. Рей Брадли не ги заслужаваше. Как можа да се влюби в този арогантен и безчувствен човек? Който на всичкото отгоре имаше наглостта да отклони предложението й за женитба!

„Ще съжалява за това!“

Даяна изкриви лице в заплашителна гримаса. Щом придаваше такава важност на разликата в социалното им положение, то тя щеше да му покаже какво може да означава това в действителност! В бъдеще щеше да се държи с него само чисто делово и от позицията на негов най-строг и безмилостен шеф. Нямаше да търпи ни най-малко неподчинение или, не дай си боже, своеволие от негова страна.

„В края на краищата има толкова други мъже — отмъстително си помисли тя. Мъже, които умееха по достойнство да оценяват нейното благосклонно внимание.“

* * *

Пътуваха по един покрит мост, който представляваше истинска търговска улица с наредени от двете страни на пътя дюкянчета и кафенета.

— „Поите Векио“ — гордо обяви шофьорът, който доброволно се бе нагърбил с ролята на техен екскурзовод.

Казваше се Джино и беше на служба при Луиджи Тоци. Знаеше само няколко думи английски, но и те му бяха достатъчни, за да се разбират. Когато пък не му достигаше речников запас, най-безгрижно пускаше волана и оживено жестикулирайки, илюстрираше мисълта си.

Колата се носеше през обширни овощни градини, в които дърветата бяха потънали в обилен цвят. По-нататък лозя показваха новата си свежа зеленина. Виждаха се пасящи овце, тук-там кози. Минаваха покрай спретнати селскостопански дворове. Скоро прекосиха едно село, чиито прости схлупени къщички, безвкусно боядисани, предлагаха на любопитните погледи от пътя само слепите очи на затворените с капаци малки прозорчета.

С огромно удивление Даяна видя как облечени в черни дрехи съсухрени жени перяха бельо на голямата чешма в средата на пазарния площад.

Нима тук времето беше спряло своя ход?

С най-голямо удоволствие би споделила впечатленията си с Рей, но твърдо беше решила да не го удостоява с нито една дума от частен характер. Когато пък той я заговаряше, отвръщаше му едносрично, което в края на краищата го обезсърчи да поведе разговор.

Имението на Луиджи Тоци беше живописно разположено между лозята. Огромната, наподобяваща вила постройка в мавритански стил приличаше по-скоро на фабрично хале. На малко по-отдалечените от нея ливади пасяха коне. Джино ги осведоми, че сеньор Тоци с успех отглежда състезателни коне. Те били неговата голяма и истинска страст.

Домакинът ги посрещна на откритото стълбище и сърдечно ги поздрави с добре дошли. Въведе ги в огромно хладно мраморно преддверие, в средата на което бликаше малък фонтан. Звукът на падаща вода още повече усилваше впечатлението за освежителна прохлада, излъчваща се от благородния камък. Изпиха там по чаша вино, след което Тоци ги покани в салона за посетители. Той представляваше разкошна, изпълнена с произведения на изкуството зала. Окачените по стените картини биха правили чест, на която и да е световна галерия.

Даяна и Рей се разположиха удобно на тапицираните в червено кадифе старинни кресла. Тоци потъна зад кулисите на малката сцена, прозвучаха акордите на приглушена музика и частното модно ревю започна.

Под звуците на игрива мелодия по подиума се завъртяха и затанцуваха атрактивни манекенки, демонстрирайки очарователно младежка, спортна мода. Стилът на Тоци се отличаваше с нежни пастелни цветове, меки материи и изработени с голяма фантазия модели.

Даяна беше възхитена. Накара да повторят представянето на ония модели, които й харесаха най-много. София, секретарката на сеньор Тоци, й обясняваше от каква материя са изработени дрехите. Употребяваха главно памук, избягвайки, доколкото е възможно изкуствените влакна, макар да не се отказваха окончателно от тях.

Най-впечатляваща в ревюто беше колекцията от кожени комбинации. Както им обясни самият домакин на своя смешен, накъсан английски, той собственоръчно бе проектирал всеки модел. Същевременно беше разработил технология за оцветяване на кожите по най-невероятен начин, както и система за комбиниране на фината цветна кожа с други материи.

— Аз работил извънредно за много шоузвезди — гордо заяви той. — Ако на вас се интересува, как тези луди бои възниква, то аз покаже на тях — после. Първо обаче ние взема едно малко освежение.

„Малкото освежение“ се оказа разточителен и пищен студен бюфет. Тоци беше на седмото небе от радост, че името му е станало известно чак в Америка. Дребничкият подвижен мъж с артистично дълги черни къдрици беше започнал почти от нищото, но вече се числеше към едни от най-известните модели в Италия.

Даяна предостави на Рей правото да поръча необходимите за бутика модели. Все пак той беше административно-търговският й директор и това влизаше в задълженията му.

Междувременно домакинът се възторгваше от богатата си посетителка.

— Вие има божествена фигура, мис! Аз иска да композира на вас един рокля, за откриване на бутик. То бъде подарък, малък салют на ваш превъзходен ръст.

Накара София да вземе мерките на Даяна и когато ги видя, маестрото възхитено зацъка с език. Тъй като самият той далеч не беше великан, мечтаеше за такива дългобедри красавици. Дотичаха няколко негови помощнички, носейки различни платове и Тоци с благоговение се зае да драпира фигурата на Даяна, като че ли украсяваше статуята на някоя богиня. След дълго колебание се спря на една златиста, меко падаща материя, която още на пръв поглед издаваше стил и елегантност.

Като ловък магьосник маестрото нахвърля със замах върху лист хартия на статива си скица. Горната част на роклята щеше да се състои от две плисирани кръстосващи се полета, а полата изтегли плътно по линията на хълбоците и бедрата й.

След този творчески акт Тоци им показа фабриката, в която се обработваше кожата по новата му технология, докато станеше гъвкава, еластична и послушна в ръцете на моделиерите, както и начина, по който постигаше ефективното й оцветяване.

Рей се оттегли със секретарката, за да съставят необходимите договори, а Луиджи Тоци поведе Даяна към ранчото си. Прясно варосаните обори на благородните състезателни коне бяха новопостроени и комфортно оборудвани.

— Не са ли те прекрасни? — запита домакинът, облегнат на оградата на пасището, по която течеше нисковолтов електрически ток. — Ах, как аз обича коне, макар те да струва цяло състояние. Но какво значи пари! — Той драматично протегна двете си ръце нагоре към небето. — Пари — то не щастие; щастие — мои коне. Вие разбира.

Колко добре го разбираше Даяна! Тя имаше достатъчно много пари, но това далеч не я правеше щастлива.

* * *

Късно следобед Джино ги върна във „Фиренци“ както той наричаше Флоренция. Рей го възнагради за усилията му с тлъст бакшиш, което много зарадва бедния момък. За пръв път в живота си имаше в джоба си истински американски долари, с които можеше да се похвали, на всичките си приятели и познати.

— Този Тоци наистина е ужасно мил човек — каза по-късно Даяна на Рей, когато седнаха на лека вечеря. След обилния обяд и двамата не чувстваха особено голям апетит.

— И как няма да бъде такъв — изгледа я снизходително той. — След като получава от нас такава голяма поръчка, просто е длъжен да бъде поласкан. В Италия много се цени твърдата валута. А и в края на краищата, мечта на всеки европейски моделиер е да доставя дрехи отвъд.

— Въпреки това намирам, че Луиджи Тоци е много шармантен! — упорстваше тя.

— На теб чисто и просто ти хареса как те опипваше — сърдито изръмжа Рей. — Сигурно е съжалявал, че не си го посетила сама.

Даяна презрително се изсмя.

— В твоите думи има голяма доза ревност, скъпи. Мога ли да ти напомня, че повече нямаш никакво право?

— Това, което, казвам, няма нищо общо с ревността — разгорещи се той. — Само си мисля, че не подобава на една дама да флиртува с всеки срещнат жиголо.

Рей отпи голяма глътка вино. Очите му хвърляха гневни светкавици.

— Какво правихте толкова дълго при конските обори, докато аз съставях договорите със секретарката му? Сигурно си била любопитна да разбереш как се прави набързо любов върху някоя бала сено?

— Това, което казваш, е пълна безвкусица — студено отвърна Даяна.

— Няма да спорим по въпроса за вкусовете, ангел мой. Щом ти харесва градинско джудже като Тоци, значи си лишена от всякакъв вкус. Проклетият шивач нарочно те обвиваше с толкова много различни платове, за да може да те опипа от глава до пети. Човек трябва да е много наивен, че да не го забележи.

Тя му се изсмя в лицето.

— Ставаш безсрамен, Брадли. Така не се говори с работодател. Придържай се, моля те, стриктно към договореностите, които ти сам предложи. Нашето романче приключи. Ти си мой служител, а аз съм твой шеф. Извън компетентността ти е да отправяш критика към личния ми живот. Каквото и да предприема, с който и да било италианец или американец, повече не те засяга.

Рей преглътна. Адамовата му ябълка болезнено подскочи.

— Значи ти и Тоци… — Той се изсмя презрително. — Как му се удаде да те достигне? С някоя стълба от градината ли?

— Не те ли е срам да говориш по този начин? Не съм от онези момичета, които веднага скачат в леглото на мъжа, когото харесат.

— Значи Тоци ти харесва? — продължи да дълбае Рей. — Ще се срещнете ли пак? Уговорихте ли си среща, докато бяхте насаме?

— Не искам да те слушам повече. Отивам да спя.

Даяна рязко стана и се отправи към стаята си. Изкъпа се, облече прозрачната си нощница и излезе на балкона, чиито каменни перила все още задържаха топлината на дневното слънце. От някаква църква долитаха далечни удари на камбана. Над градините се спускаше синкав здрач. Една рижа котка балансираше по ръба на шадравана, пиейки вода от него. От изток на хоризонта се появи тъмночервената луна, по небесния свод заблещукаха първите едри звезди.

— Каква хубава нощ, нали? — прозвуча ненадейно близо до нея гласът на Рей.

Той също бе излязъл на своя балкон и се бе приближил до тънката преграда.

— Въздухът е като коприна. Колко е светла луната!

— По този начин ли си набавяш необходимите ти пет минути романтика дневно? — подигра го тя.

— Не ми се сърди, Даяна — меко й отвърна. — Знам, че се държа невъзможно. Моля те да ме извиниш. Мога ли да дойда за малко при теб?

Даяна забави отговора си. Сърцето й отново заби по-бързо, гордостта и се бореше с желанието да го усети близо до себе си, да изживее в прегръдките му насладата на задоволената любов.

Гордостта победи.

Не можеше току-тъй да забрави обидата, която й нанесе. Освен това сам той предложи да сложат край на връзката си.

— Не! — твърдо каза тя. — Искам да си лягам. Лека нощ.

Върна се в стаята си и затвори вратата. Със затаен дъх и лудо разтупкано сърце се вслушваше в шумовете отвън на балкона. Стените бяха много тънки. Чуваше се ясно как Рей ходи неспокойно насам-натам.

Усмихна се доволно. Изпитваше истинско чувство на триумф. Беше преодоляла себе си, беше му дала да разбере. Ако Рей си въобразяваше, че не може да живее без него, дълбоко се мамеше.

* * *

На по-следващия ден отлетяха за Флорида. Италианският романс беше приключил. През време на полета говореха помежду си само при крайна необходимост, като непознати, които случайно пътуват по един и същ маршрут.

Даяна почувства безкрайно облекчение, когато най-сетне усети родна земя под краката си.

Няколко самотни дни тя прекара, спортувайки активно. Всяка сутрин вземаше уроци при един прочут тенис учител до пълно изтощение. Подчинявайки се на един моментен пристъп на лекомислие, си купи шикозна моторна лодка. Тъй като в техническо отношение не беше съвсем боса, скоро се научи да я управлява и с огромно удоволствие обикаляше по цели дни крайбрежието на Маями. Лодката беше снабдена с комфортна кабина, в която можеше да се спи и дори да се готви. Реши някой ден да замине с приятелки до Бермудите.

Най-напред обаче трябваше да дочака откриването на бутика. Моментът наближаваше. Когато отиде да види докъде е стигнала работата, в помещението вече не властваше хаосът. Остана възхитена от стилната елегантност на отделните салони, които бяха издържани в меки пастелни тонове и изглеждаха по-просторни, отколкото преди. Витата стълба беше истинско произведение на изкуството — излята от фибростъкло, стъпалата застлани с бял, непомръдващ под стъпките килим, перилата — от филигранно нежни месингови конфигурации.

— Как го намираш? — попита я Рей с резервирания тон, който бе възприел, напоследък спрямо нея, когато тя дойде за последен път преди предстоящото на следващия ден голямо събитие да огледа още веднъж всичко.

— Харесва ми.

Даяна разгледа отвътре подредените с много фантазия витрини. Пред тях, към улицата, бяха спуснати завеси, които едва утре щяха да бъдат махнати. Между скъпите ефирни рокли все още се провираха чистачките, изблъскващи до блясък стъклата, борейки се с всяка прашинка, която би могла да остане след работата на строителните работници.

— В десет часа ще бъде сервиран студеният бюфет — осведоми я Рей. — Ангажирал съм шестима сервитьори да обслужват посетителите. Малко след единадесет ще започне първото модно ревю, което аз сам ще ръководя.

— Как можеш да бъдеш толкова песимистично настроена? — погледна я с раздразнение той. — Гостите ще идват на цели тълпи, можеш да разчиташ на това. Направихме голяма рекламна шумотевица. В ранните сутрешни вестници ще се появи обширен фоторепортаж. Репортерите, които вчера направиха снимките тук, бяха много впечатлени. Освен това времето е много подходящо подбрано. В събота сутрин всички са свободни, мнозина са настроени благосклонно към възможността да позяпат едно модно шоу и при това да бъдат обслужени безплатно с подбрани деликатеси. Хората ще идват дори само от любопитство.

Даяна се спря по-продължително в отделението за тийнейджъри, което особено много й допадаше. Нима имаше младо момиче, което можеше да остане безразлично пред моделите на Тоци? Италианецът беше доставил всичко навреме. Нейната вечерна рокля, скроена лично от моделиера, също беше пристигнала и Даяна я намираше прелестна.

Блестящи модни украшения привличаха погледа навсякъде в стъклените витрини — изящни форми, обилно обсипани със скъпоценни и полускъпоценни камъни, които сигурно щяха да намерят възторжен прием сред по-суетните дами.

— Имаш ли някакви въпроси, или пък желания за промяна в програмата? — Рей нетърпеливо погледна ръчния си часовник. — Предстои ми още да обсъдя с манекенките как ще протече утрешното ревю, ще ме чакат в хотела. Обещах им да ги почерпя по чаша в бара — ухили се широко той.

— Не те задържам повече — хладно отвърна Даяна.

Побърза да излезе от бутика и не го дочака да заключи и да спусне металната решетка. Изкара колата от паркинга и пое към дома си. Ядоса се, че я отпрати толкова безцеремонно. Тайно в себе си бе се надявала, че ще я покани поне на вечеря, ако не и нещо повече. Но по-скоро би си отхапала езика, отколкото сама да му се предложи.

Помисли си, че може би той имаше среща не с всички манекенки в хотела. Положително си е избрал вече една от тях, с която да прекара нощта. Разтрепери се от ревност, като си го представи в прегръдките на някоя дълго бедра, красива като картинка манекенка. Заляха я мъчителни спомени за миговете, когато тя самата се разтапяше от блаженство в силните му ръце. Колко щастливи бяха прекараните заедно часове! Можеше ли Рей с лека ръка да ги забрави? Можеше ли да люби някоя друга жена така, както беше любил нея?

* * *

Публиката избухна в шумни аплодисменти, когато на върха на стълбата манекенките се групираха в един букет от искрящи цветя и грациозно запристъпваха надолу в такт с музиката, лееща се от стереоуредбата. Благосклонно настроените посетители възторжено ръкопляскаха на красивите момичета, от всички страни се сипеха поздравления към Даяна Шелдън за „Каприз“.

Рей Брадли обявяваше много емоционално и духовито всеки модел поотделно. „Какъв всестранно надарен мъж!“ — помисли си с лека ирония Даяна, наблюдавайки с болезнено любопитство манекенките. Опитваше се да отгатне с коя от тях Рей беше прекарал нощта. Той от своя страна не спираше нито за миг да поддържа интереса към шоуто: обръщаше се с галантна любезност към някои от по-специалните гости, приемаше поръчки за покупки и умело направляваше наетите сервитьори, така че никой от посетителите да не остане на сухо.

Хората от пресата ревностно снимаха всичко. Особено внимание отделиха на момента, когато Даяна и Рей, уловени за ръка, застанаха един до друг на ярко осветената стълба.

— Роклята на Тоци ти стои зашеметяващо — прошепна й той, без да престава да се усмихва на камерите и фотоапаратите. — По-хубава си само когато си гола.

— Би трябвало вече да си забравил как изглеждам без дрехи — презрително му изсъска тя и с все сила го настъпи с острото си токче по крака. — Усмихвай се, скъпи — прошушна му злорадо, когато той простена от болка с изкривено лице. — Наблюдават ни.

— Ще се разкайваш за това, зверчето ми! — ухили се храбро Рей под светкавиците, за да не остави впечатление сред публиката, че с шефката си си разменят нещо друго, освен любезности.

Най-сетне репортерите се наситиха да ги щракат, прибраха апаратите си и се впуснаха към студения бюфет, където постоянно се предлагаха купища кулинарни деликатеси. Гости пристигаха и си отиваха. Даяна непрекъснато беше заета, за да ги посреща и изпраща. Внезапно пред нея се изправиха Рут и Алън Лоусън.

Рут й се усмихна със сияещо лице.

— Бутикът е станал направо фантастичен, Даяна — сърдечно каза тя. — Моите поздравления.

— Как си, Даяна? — усмихнат, Алън задържа ръката и в своята. — Изглеждаш великолепно. Да изпием ли по чаша шампанско заедно?

— С удоволствие, но виждате какво е сега наоколо — разпери ръце в комично отчаяние Даяна. — Още не мога да дойда на себе си. Дори насън не съм си представяла такова стълпотворение. Алън, ще ми позволиш ли да отвлека за малко жена ти? Непременно трябва да й покажа един модел, който е създаден сякаш специално за нея.

Тя нареди на един от келнерите да отнесе бутилка шампанско в кабинета й и поведе Рут натам. Скоро останаха сами. Дебело тапицираните врати не пропускаха нищо от шумотевицата долу.

— Трябва да дам малко почивка на уморените си нозе — въздишайки каза Даяна. — Седни, Рут. Искаш ли една цигара?

Наля шампанско в чашите.

Рут се изчерви едва доловимо и промърмори:

— Отказах пушенето.

— Иска ми се и аз да мога да се откажа — започна Даяна, но изведнъж спря и внимателно се вгледа в жената срещу себе си. — Да не би да има по-особена причина, за да бъдеш толкова въздържана?

— На теб май нищо не ти убягва — щастливо се засмя Рут. — Боя се, че хубавите ти модели засега са неподходящи за мен. Във втория месец съм.

— О-о, Рут, толкова се радвам за теб! — Даяна сърдечно я прегърна. — Алън знае ли вече?

— Да, надува се гордо като паун и буквално ме носи на ръце. Ако можеше, щеше да ме увие в памук, за да не ми се случи нищо непредвидено — изкиска се тя. — Даяна, мисля, че този път всичко ще бъде наред.

— Стискам ти палци. — Даяна вдигна чашата си.

— Да пием тогава за вашия бъдещ потомък — подкани я тя в приповдигнато настроение. — Надявам се, че една чашка шампанско няма да му навреди. Може би ще успея да ти намеря няколко подходящи за случая рокли — намигна. — Рей сигурно знае къде се произвеждат такива.

— Новият мениджър изглежда доста усърден. Чух, че вече е получил много изгодни предложения от някои собственици на модни бутици. Твоят пример е на път да се превърне в школа. И какво прочетох още в пресата: — „Каприз“ е един истински бисер сред множеството скучни и конвенционални бутици. Изведнъж всички решиха да се преустройват и то непременно под ръководството на Брадли.

— За пръв път чувам.

Даяна стисна здраво устни. Обхвана я внезапен гняв. Защо Рей нищо не й беше казал за тези предложения? Дали не възнамеряваше да я изненада с подаването на оставката си? Този мъж очевидно искаше да скъса окончателно нервите й. Пожела си никога да не го беше срещала. Гласно само процеди през зъби:

— Ако Брадли иска да си ходи, няма да го задържам насила.

— На твое място бих направила всичко възможно да го задържа — посъветва я Рут. От шампанското страните й се бяха зачервили. — А сега не искам да те забавям повече. Ще намина някой път през следващата седмица, когато е по-спокойно. По-добре е да се качваме горе, докато не са забелязали отсъствието ти. В края на краищата, днес ти си центърът на внимание.

* * *

Празненството продължи до късно вечерта. След като и последните посетители си тръгнаха, Даяна обяви малка почерпка за служителите и помощния персонал. Всички бяха в бодро, приповдигнато настроение, което тя самата обаче не споделяше напълно. И наистина — не беше ли често явление при всяко ново начало всичко да изглежда в розова светлина, а по-късно ежедневието постепенно да смачка еуфорията на първоначалния привиден успех?

Просто не й се удаваше да вижда бъдещето тъй безметежно, както останалите. Особено пък след разкритията, които й направи Рут, тя започна да се страхува, че ще изгуби Рей Брадли като свой служител.

На всичко отгоре той, като чели не я забелязваше. Обграден от красиви манекенки, облегнат нехайно на бара, имаше вид на породист петел, сред ято пъстро перести кокошки. Все още беше облечен във виненочервения кадифен жакет на конферансие, който го правеше по-привлекателен от всякога.

Както винаги на подобни партита, говореха се всевъзможни безсмислици. Даяна не можеше да издържа повече приказките за големия успех на тържеството при откриването. Ентусиазмът на присъстващите й се струваше доста пресилен. Дали бутикът щеше да има успех, тепърва щеше да се види.

Когато забеляза, че Рей внезапно се бе изгубил някъде, тя разочаровано напусна празника. Наметнала небрежно мантото върху раменете си, се отправи към паркинга. Тъй като беше пила много малко, чувстваше се в състояние да шофира до вкъщи.

Зъзнейки леко, застана до колата си и затършува из чантата за ключовете. Внезапно до нея изникна една фигура в мрака.

— Мога ли да ви помогна, мис?

— Рей! — изненадано извика тя. — Нужно ли беше да ме стряскаш по този начин?!

— Извинявай, нямах такова намерение — присмехулно изрече той. — Но през целия ден не ни се удаде възможност да останем дори за пет минути насаме и да поговорим на спокойствие. Ще ме вземеш ли? За съжаление, не мога да си предложа услугите като шофьор. Изпих прекалено много шампанско.

— Качвай се.

Отвори му вратата, после сама седна зад волана. По това време из улиците на града нямаше много движение. Под затъмнените аркади тук-там се виждаха любовни двойки, които плътно прилепени един в друг, се целуваха или се разхождаха, шепнейки си тихо нежни слова. Неоновите реклами запращаха светещите си послания към звездното небе.

Едва на шосето за Маями Бийч излязоха от обсега на пищното светлинно многообразие, за да усетят свежия полъх на океана.

Даяна се чувстваше смъртно изморена и все пак по особен начин оживена. Присъствието на Рей и оказваше противоречиво влияние. Питаше се, какво ли иска да й говори. Дали не се канеше по един тактичен начин да обяви, че я напуска?

— Да отидем ли вкъщи? — попита го с глас, олицетворяващ самото безразличие. — Или предпочиташ да спрем някъде?

— Бих поседял с удоволствие известно време навън, за да подишам чист въздух — въздъхна Рей. — Аз съм напълно изчерпан, почерпката след откриването съвсем ме довърши.

— Значи все пак имаме нещо общо с теб — сухо отбеляза Даяна.