Линда Хъдсън
Даяна (2)

В забързаната динамика на следващите дни Даяна нямаше много време за размисъл. Присъстваше на всички разговори и обсъждания, които Брадли провеждаше с архитекта. Седмица по-късно плановете вече бяха готови и трябваше да признае, че бяха много сполучливи. Даде зелена улица на мениджъра си, затвори магазина и пусна персонала в отпуск.

Самата тя се затвори във вилата си. Прекарваше времето в спорт, четене, слънчеви бани, но се чувстваше все по-неспокойна. Три пъти седмично Рей идваше да й докладва как върви реконструкцията и да й представя сметките за направените разходи.

— Движим се с отлично темпо — каза й един ден, когато пиеха чай на терасата й. — Във всички случаи ще спазим сроковете. Можете да разчитате на това, Даяна.

— Струваше ми се невъзможно — отвърна припряно тя.

Както винаги в негово присъствие, и сега се чувстваше малко напрегната и нервна. Близостта му я смущаваше и макар че пушеше само в крайно редки случаи, посегна да си вземе цигара. В усилията си да запази самообладание се държеше неестествено сковано и това я караше да се дразни.

Рей беше донесъл мостри от стенните драперии, които искаше да й покаже. Двамата се наведоха над тях и Даяна усети свежия аромат на изискания му одеколон. Несъзнателно ускори дишането си. Не разбираше на какво се дължи вълнението й. Обикновено й доставяше удоволствие да флиртува с мъже, които й харесваха, но никога досега не бе усещала подобно странно неудобство. Когато неволно коленете им под масата се допряха, трепна като ударена от електрически ток.

— Извинете ме — веднага реагира той и отмести стола си по-надалеч.

Изглежда не забелязваше объркаността й. Говореше с равномерен, почти безучастен делови тон.

По всичко личеше, че за Рей Брадли тя не съществуваше като жена. Не обръщаше внимание на това, колко съблазнително очертаваше линиите на тялото й коприненото кимоно, нито пък на нежната вдлъбнатина между гърдите й, когато при някое движение деколтето загадъчно се отваряше. Даяна бе вдигнала косата си нагоре — нещо, което даваше възможност да се види грациозната извивка на тънкия й врат. Но Брадли изобщо не спираше поглед върху тялото й. Цялото му внимание беше насочено към проклетите мостри, които тя с удоволствие би натрила в носа му.

— Някакви въпроси, Даяна? — Най-сетне я погледна в очите и на нея й се стори, че в погледа му за миг проблеснаха малки зеленикави пламъчета; но можеше и да е оптическа измама.

— Не, не, всичко е много добре. Ох, каква ужасна жега, не намирате ли? Нямате ли желание да отидем да поплуваме?

— Що за въпрос! Би било чудесно! — усмихна се леко Рей. — Но за съжаление времето напредва, а трябва да нагледам работниците. Останат ли сами, започват да се мотаят.

Даяна с усилие преглътна раздразнението си. Възприемаше думите му като унизяващ честолюбието й отказ. Позвъни на Боб и го помоли да изпрати госта.

След като Рей си замина, тя се излегна в шезлонга и се опита да се отпусне. Мислите й обаче като бумеранг отново и отново се връщаха към този привлекателен мъж. Още виждаше пред очите си тънките му ръце с издължени пръсти, които издаваха усещане за сила. Колко ли хубаво би било, ако тези ръце я милват и прегръщат?

Прехапа силно устни, но дори острата болка не успя да пропъди нарастващия й копнеж по него. Напразно се опитваше да си внуши, че е кръгла глупачка, щом се е увлякла по един мъж, за когото очевидно беше безполово същество.

„Но защо точно той!“ — питаше се ядосана. Имаше толкова много други мъже. Бедният Алън звънеше всеки ден и се чувстваше много нещастен, задето не го приемаше. Но тя не искаше Алън. Искаше Рей. Само че той нехаеше за авансите, които му даваше при всеки удобен повод.

„Може би не съм негов тип — горчиво си каза Даяна. — Не го ли желая само затова, защото просто не поглежда на мен като на жена? Дали не спадам към онези хора, които все копнеят за това, което не могат да имат?“

Опита се да се успокои с мисълта, че е нервна поради бездействието. Липсваше й бутикът и напрегнатата работа в него. Цялата кипеше от енергия, която нямаше къде да се реализира. Не беше ли истинско чудо, че по цяла нощ се въртеше в леглото, без да мигне, защото този синеок красавец не й излизаше от главата?

Горещината притискаше тялото й като парен чук. Крайно време беше да се потопи в ласкавата и хладна прегръдка на океана.

Даяна се хвърли във водата и се задържа под нея дотогава, докато й се свърши въздухът; после заплува енергично навътре и се обърна към брега, едва когато се изтощи напълно.

Мислите й непрекъснато се въртяха около Рей и по едно време й хрумна, че дори Атлантикът не беше достатъчно силен, за да я накара да го пропъди от съзнанието си.

Спонтанно у нея се роди идеята да замине за Палм Бийч, за да види как вървят ремонтните работи в бутика. Взела веднъж това решение, мигновено се почувства в блестящо настроение.

Гримира се много грижливо и дълго разресва косата си, която падаше на гъсти начупени вълни по раменете й. Облече бял спортен панталон и лежерна тъмносиня риза, стигаща под хълбоците й. Тъкмо обуваше леките си кожени еспадрили, когато се появи Боб и съобщи за пристигането на една посетителка.

— Мисис Лоусън желае да я приемете, мис.

Даяна трепна. Съпругата на Алън! Само това липсваше. В първия момент искаше да нареди на Боб да я отпрати под предлог, че я няма вкъщи, но веднага се отказа от това хрумване. Никога досега не беше се показвала малодушна, още по-малко можеше да си го позволи точно по отношение на Рут, на която очевидно й е струвало доста усилия решението да дойде при нея.

„Дали не носи пистолет в дамската си чанта?“ — запита се във внезапен прилив на черен хумор Даяна. Във всеки случай трябваше да бъде готова за всякакви неприятни обрати.

Изправи рамене, решително си пое дъх и слезе долу.

* * *

Боб беше въвел гостенката в синия салон. Даяна я завари да стои вглъбена пред една картина на Пикасо от синия му период, която бе купена още от баща й. Приживе той бе натрупал значително състояние, играейки успешно на борсата. Почина съвсем внезапно от сърдечен инфаркт и Даяна бе единствената му наследничка. Майка й пък бе умряла преди много години от рак.

— Радвам се да ви видя, Рут — учтиво поздрави посетителката си Даяна. — Моля седнете, какво да ви предложа?

Рут бавно се извърна. Лицето й бе тебеширено бяло, хубавите й кафяви очи бяха прибулени от стаена болка.

— Благодаря, не искам нищо — хладно отвърна тя, но все пак седна в едно от тапицираните си със синьо кадифе кресла. — Извинете ме за неочакваното посещение, но трябва незабавно да говоря с вас за Алън.

— Да? — Неприятното чувство в стомаха на Даяна се засили.

— Алън ми поиска развод — потиснато изрече Рут. Извади кърпичка от дамската си чанта и шумно избърса носа си, после с усилие продължи. — Той ми призна всичко. Иска да се разведе с мен заради вас. Не е ли малко странно? — Засмя се пресилено, но скоро усмивката й премина в ридание: — Човек си мисли, че такива неща се случват само с другите и че са съвсем в реда на нещата; но когато изведнъж му дойдат до главата, просто загубва способност да разсъждава трезво. Отдавна подозирах, че Алън си има някоя, но се успокоявах с мисълта, че щом нищо не ми казва, не е сериозно и ще мине бързо, както много пъти досега. Едва когато ми поиска развод разбрах, че това сега е по-различно от една мимолетна авантюра.

Даяна позвъни на Боб.

— Донеси ни два коняка — помоли го тя.

Рут очевидно се нуждаеше от нещо подкрепително. В никакъв случай не изглеждаше арогантна както обикновено, а само много нещастна — и то нещастна по нейна вина.

Даяна почувства угризения на съвестта и тайно в себе си прокле Алън, който я бе поставил в това незавидно положение.

Боб донесе коняка. Двете отпиха от чашите си и Даяна решително започна:

— Рут, искам да ми вярвате. Каквото и да ви е казал Алън за мен, силно го е преувеличил. За мен той е само един близък приятел, но нищо повече. Никога не ми е хрумвало да се омъжвам за него. Изобщо не съм обмисляла възможността за женитба, а уверявам ви, че когато това стане, то в никакъв случай няма да е с мъж, двадесет години по-възрастен от мен. Намирам за твърде възмутително от негова страна да оправдае с мен желанието си за развод. Вероятно е обхванат от някаква фиксидея, както често се случва при мъжете, когато срещнат по-младо от тях момиче. Проявете разбиране към Алън и му простете този гаф. Ако усети, че все още го обичате, навярно ще се върне пак при вас.

— Чак сега разбирам колко много наистина го обичам. Трябваше да преживея страха, че ще го загубя, за да си дам сметка за това — откровено заяви Рут. — През дългите години съвместно съжителство неволно се забравя, че щастието не пада от небето, а за него трябва да се бориш всеки ден. Решена съм да се боря за моя съпруг!

— Направете го, Рут! Алън заслужава това. Той е добър и достоен за обич. Трябва да се гордее, че има жена като вас. Наистина съжалявам, че ви създавам такива неприятности.

Рут я погледна замислено.

— Сега, след като се запознах с вас, мога да разбера защо Алън се е влюбил до уши. Вие сте много красива, Даяна. Честно да ви призная, дойдох тук изпълнена с омраза и горчиво отчаяние. Но не мога да си изкривя душата и да не кажа, че ми станахте симпатична.

— Вие също ми харесвате — подчерта Даяна. — Добре направихте, че дойдохте да си поговорим открито.

Рут се усмихна.

— Не ми беше никак лесно да се реша. Боях се, че изобщо няма да ме приемете.

— Надявам се, че между вас и Алън нещата скоро ще се оправят — сърдечно каза Даяна.

— Ще направя всичко, за да си го върна — упорито заяви Рут. — Ще уведомите ли Алън за моето посещение?

Даяна поклати глава.

— По-добре да не му казваме нищо. Иначе ще си въобрази, че се отказвам от него заради вас, от страх. А всъщност аз не го обичам, трябва да го проумее най-сетне.

— Алън повече от всичко на света иска да има дете — изчервявайки се, прошепна Рут. — Мисля, че трябвала събера смелост за още един опит. Моят гинеколог напоследък ми дава надежди, че този път може и да стане. Трябва само много да се пазя.

— Желая ви го от все сърце, Рут.

Двете жени се разделиха почти приятелски и дори си обещаха понякога да си телефонират.

 

 

Половин час по-късно Даяна пристигна в бутика. Витрините все още бяха закрити със завеси и когато прекрачи входа, я посрещнаха облаци прах. Тя се закашля, прикри устата и носа си с длан и си запробива път между безразборно нахвърляните дъски, кофи с хоросан, рула хартия и кашони. Неколцина работници бяха заети с изграждането на новата стълба и вдигаха невъобразим шум.

„Ама че хаос“ — помисли си тя. Рей трябва да е непоправим оптимист, за да счита, че всичко ще бъде готово за определената дата.

— Не е ли тук мистър Брадли? — извика към един от дърводелците, който поставяше ламперия в долната част на стълбата.

Тъй като устата му бе пълна с пирони, той само й кимна по посока на складовите помещения, където трябваше да се оформят новите кабинети. Приближавайки се до вратата, Даяна чу отвътре приглушеното кискане на Карин и звучния глас на Рей Брадли.

Сърцето й заби по-бързо.

„Какво правят тук долу двамата заедно?“ — преряза я остра ревност. Както изглежда, Карин бе забравила любовната си мъка. Дали Рей не беше причината за това?

Изкашля се преднамерено високо и влезе. Почти сигурна беше, че забеляза как двамата трепнаха и като че ли току-що се бяха отдръпнали един от друг. Във всеки случай Карин сега седеше чинно зад пишещата машина, а Рей стоеше изправен до нея — прекалено близо според Даяна.

— Хубаво е, че наминахте, Даяна — каза той с една, както на нея й се стори, усмивка, прикриваща раздразнението му. — Тъкмо привършвах проекта за поканите. Искате ли да го видите?

— Разбира се, с удоволствие.

Измери с подозрителен поглед секретарката си. Хубавичкото лице на Карин бе леко порозовяло, очите й издайнически блестяха. Изобилстваха признаци, че вече е влюбена в Рей.

Текстът на поканите и графичното им оформление бяха безупречни и Даяна не се поколеба да изрази задоволството си. Рей прие зарадван оценката й.

— Същият текст ще публикуваме във всички ежедневници — каза той. — Естествено, на откриването ще поканим пресата и всички по-влиятелни личности в града. Галаприемът, даден на „Каприз“, трябва да се превърне в събитие на сезона.

Тя го изгледа скептично.

— Рей, нима наистина вярвате, че работниците ще свършат навреме? Ако се съди по бъркотията наоколо, ще им трябва не по-малко от месец.

— Нека това да бъде моя грижа.

Отново тази негова арогантност! Ядоса се не на шега. Как можеше Рей да си стои спокойно тук с Карин, докато в салона цереше пълен безпорядък?

— Щом така смятате — ледено процеди Даяна. — Да се надяваме, че сметките ви няма да излязат криви. Времето е пари, не забравяйте това. И в края на краищата именно моите пари са тези, които тънат в прахоляка там горе!

Сама не разбираше защо така изведнъж започна да се държи безобразно надменно, подчертавайки ролята си на шефка. Вероятно се дължеше на дразнещата самоувереност, която демонстрираше Рей.

— Мис, можете да бъдете уверена, че се отнасям с вашите пари така, както бих се отнасял с моите — отвърна Брадли с подчертана официалност, която спокойно би могла да се възприеме и като подигравка.

Присмиваше ли й се този мъж? Даяна го изгледа недоверчиво. Той посрещна невъзмутимо погледа й. Очите му бяха съвършено безизразни. Както и да се държеше, поведението му неизменно я раздразваше. Нито един мъж досега не бе успял да я накара да се чувства несигурна, както правеше това Рей. Не можеше да си го обясни. Какво толкова имаше в него? Това, че беше красив и привлекателен, все още нищо не означаваше. Познаваше много такива мъже, някои от тях и доста известни в обществото, но никой не бе успявал да я извади от равновесие.

Междувременно Карин като че ли се досети, че се намира пред работодателката си и се върна към задълженията си.

— Днес пристигнаха билетите за Флоренция, мис Шелдън — докладва учтиво тя.

— За Флоренция ли? — Даяна изненадано се извърна към Рей. — Мислех, че ще летим за Ню Йорк?

— Ако искаме на откриването да предложим нещо наистина зашеметяващо, трябва непременно да отидем при Луиджи — отсече мениджърът. — Луиджи Тоци предлага екстравагантни модели, издържани в леко спортен дух. Гледах видеокасетата с последната му колекция. — Сега очите му бяха изгубили безжизненото си изражение и искряха от енергия. — Даяна, ще останете възхитена от нея!

— Не би било лошо и аз да видя предварително този филм, не мислите ли?

Тя отново се ядоса, че Рей вземаше решения през главата й. Макар да му бе предоставила почти пълна свобода на действие, пълномощията му все пак не се простираха дотам, без нейно знание да резервира билети за полет до Италия.

— Ако проявявате интерес, мога да ви донеса след малко касетата. Но сигурно сте ангажирана тази вечер?

Строго го изгледа. Намек ли беше това?

— Случайно тази вечер съм свободна — язвително му отвърна. — Какво ще кажете, ако ви поканя на вечеря вкъщи?

— Приемам с благодарност. Ще можем да обсъдим още някои други подробности.

За част от секундата погледите им се срещнаха. За пръв път Даяна почувства, че я поглежда като жена, а не като шефка и пулсът й се ускори. Рязко се извърна и излезе от кабинета.

* * *

Рей Брадли се появи с касетата точно на минутата. Вечеряха в пълна тишина на терасата. Едва след като се нахрани, Рей похвали доматената супа и стековете на Ани. Облегнат небрежно на стола си, подхвърли шеговито:

— Даяна, ако случайно се скарате с превъзходната си готвачка, уведомете ме своевременно. Моментално ще я ангажирам.

— Няма да допусна да изпадна в подобна заблуда и да се лиша от нея — весело отвърна Даяна. — Аз имам винаги великолепни отношения с подчинените си. Но все пак ще предам на Ани, че кухнята й ви е доставила удоволствие. Тя ще се радва да го чуе.

— Да видим ли вече касетата? — напомни й целта на посещението си.

— Добре, но трябва да отидем в градинския павилион. Там са телевизорът и видеорекордерът. Елате, оттук. Надявам се, че се оправяте с техниката. Аз самата нищо не разбирам от нея и викам Боб да я обслужва.

— Не се безпокойте, ще се справя.

Няколко минути по-късно Рей включи видеото.

Павилионът представляваше просторно, облицовано до тавана в дърво помещение с интимно, почти имагинерно осветление, с добре зареден, матово проблясващ хромиран бар и тежки, ниски кресла, тапицирани с бургундско червена кожа. Рей седна до Даяна в едно от тях и двамата се втренчиха в огромния, изрязан във формата на шестостенна призма кристален екран, вграден в стената на барплота. Под звуците на електронна музика на Жан-Мишел Жар млади, красиви манекенки сякаш не вървяха, а летяха над подиума, представяйки една изключителна феерия от багри и тъкани, каквито човек трудно можеше да си представи, че съществуват. Луиджи Тоци показваше мода, която въпреки подчертаната си елитарност беше приложима и в ежедневието.

Даяна не можеше да скрие възхищението си. Със затаен дъх проследи шоуто до самия му край, после разпалено се обърна към Рей.

— Точно това е, от което се нуждаем за нашия бутик! Особено много ми хареса младежката мода, в нея има толкова стил и естествен чар! Самата аз бих носила тези модели. И тия щамповани изделия от мека кожа — направо са прекрасни. На всяка цена трябва да ги имаме! Във Флорида никой не предлага подобни неща. Сигурна съм, че ще предизвикат истински фурор!

— Убеден съм в това.

Рей стана и изключи монитора.

— Все още ли сте против полета до Флоренция? Трябва да успеем да свършим всичко за четири дни. В момента не мога да си позволя по-дълго отсъствие. — Той седна отново до нея и отпи от чашата с шампанско. — Познавате ли Флоренция, Даяна?

— Била съм в Рим, но никога във Флоренция.

— Градът е великолепен, особено през пролетта — изрече Рей със замечтан глас. — За да бъде опознат истински, са нужни месеци. Предполагам, че там сега времето е по-хладно, отколкото във Флорида — насочи поглед към тънката й лятна рокля. — Вземете си по-топли дрехи. — Изпразни на един дъх чашата си и продължи с по-друг тон: — Но сега не искам да отнемам повече от времето ви, мис. Мисля, че се разбрахме по всички въпроси.

— Как, искате да си тръгвате вече? — изтръгна се неволно от стиснатото й гърло и тя не успя да прикрие разочарованието си.

— Защо, имате ли други въпроси? — Рей беше станал и я гледаше въпросително.

— В момента не. — Даяна потисна глухата си въздишка и го последва навън.

— Колко е задушно! — възкликна тя, когато се изкачиха на терасата. — Ще отида да поплувам малко в морето. Мисля, че ще ми се отрази добре.

— Но… вече е тъмно — изненада се Рей. — Не се ли боите?

Погледът й се насочи към тъмнеещия хоризонт, където все още сияеха кървавочервени отблясъци от залязлото слънце по краищата на невидимите в мрака облаци.

— Какво би могло да ми се случи? — безгрижно подхвърли и се засмя пресилено.

— Никога не се знае. Може някой да ви причаква на плажа или внезапно да получите пристъп на слабост. — Зъбите му блеснаха в тъмнината. — А ако ви се случи нещо, ще изгубя работата си.

— Щом толкова сте загрижен за мен, защо не ме придружите? — дръзко предложи Даяна.

— Но аз нямам бански.

— Няма значение — нервно се засмя тя. — Надлъж и шир по моя плаж няма жива душа. — И тъй като Рей очевидно се колебаеше, добави успокоително. — Ако пък се стеснявате от мен, в съблекалните при плувния басейн ще намерите всичко необходимо.

— Едно нощно къпане — наистина звучи примамливо… Какво пък, и без това днес нямах време да поплувам. Идвам с вас!

— Ще ви покажа къде можете да се преоблечете.

Даяна го поведе по алеята между дърветата. В синкавия здрач бледо проблясваха цветовете на растенията и декоративните храсти, лишени сега от пищното великолепие на багри, което изтръгваше от тях ярката дневна светлина на Юга. Отвсякъде се носеше пронизителното цвърчене на щурците, от време на време някой папагал надаваше силен крясък в близката горичка, който потъваше в многогласния хор на всевъзможни други екзотични птици. Упойващ аромат изпълваше въздуха. На небето заблещукаха първите едри звезди.

Двете малки къщички на съблекалните бяха обвити почти изцяло от цъфнали олеандри и изглеждаха като изваяни от проблясващите в розово едри цветове. Даяна показа на Рей мъжката съблекалня, след което влезе в съседната и бързо се съблече. Без колебание си избра най-ефектните бикини, които на практика представляваха две тесни сребристи ивици копринен плат с проблясващи по тях пайети. Преметна през рамо една голяма мека хавлия и излезе пред вратата.

— Готов съм вече — долетя весело откъм мъжката кабина.

— Чудесно.

Усети пулса си в гърлото само при звука на дълбокия му звучен глас.

— Рей, да не забравите да си обуете чехли! — извика по-високо, отколкото бе нужно. — Имаме още малко път през гората, а там има отровни тръни.

— Сигурно се намират и змии. — Рей се появи, облечен само в плитък черен слип, който придаваше на тялото му още по-атлетичен вид.

— Няма рай без змия — пошегува се Даяна. — Ако ви е страх, хванете ме за ръка. Мен те ме познават и не ме хапят.

Рей се ухили многозначително.

— Разбира се, животните от един и същ род никога не се нападат взаимно.

Това никак не беше мило от ваша страна, Рей — без повече церемониалности тя посегна и го улови за ръка. — В какъв смисъл виждате сходството между мен и змиите?

— Естествено само в положителен смисъл — бавно произнесе той, оглеждайки я неприкрито. В очите му се появи влажен блясък. — Преди всичко изглеждате твърде съблазнително. Ако не ми бяхте шефка, бих могъл да си въобразя някои неща…

— Наистина ли? — Даяна леко одраска китката му с нокти и усети как той потръпна. — Защо тогава просто не забравиш коя съм?

— А ти искаш ли да го направя?

Много бавно ръцете му легнаха върху раменете й и Рей нежно я притегли към себе си. Погледите им се впиха един в друг и всеки можеше да прочете в очите на другия изгарящ копнеж.

— В края на краищата, сега сме в извънработно време — прошепна тя и прокара длани по хълбоците му.

Усети топлината на кожата му и тя се предаде мигом на кръвта й. Изправи се на пръсти и му поднесе полуотворените си устни.

Целувката му я остави без дъх и с бясно разтупкано сърце силно се притисна към него, тръпнейки под възбуждащата игра на езика му.

Внезапно се почувства вдигната високо и преди да разбере какво става, Рей я отпусна върху окачената на близкото дърво платнена широка люлка и коленичи между бедрата й. Нежно, но решително откопча сутиена й и го захвърли встрани. Наведе глава и връхчето на езика му се стрелна към щръкналите розови зърна на гърдите й, докато опитната му ръка се провря под ръба на бикините. Миг след това пръстите му проникнаха в топлата влажна хралупа и се задвижиха равномерно, притискайки и отпускайки най-чувствителното късче плът в тялото й. Даяна буквално бе понесена на вълната на една внезапно изригнала възбуда, закрещя и се разтресе под напора на бликащата от всички фибри на нейното същество почти животинска похот. Кипналата й кръв удари в шеметните си тласъци всяка разумна мисъл и тя вече не бе в състояние да контролира действията си. Бясно завъртя хълбоците си, предлагайки все по-широк достъп на терзаещите плътта й пръсти и скоро усети приближаването на жадувания отдавна безпаметен възторг на върховната наслада. Нищо вече не бе в състояние да я спре — нито дори припламналата за миг в съзнанието й мисъл, че трябва да изчака да приеме дълбоко в себе си възхитителната твърдост на символа на неговата мъжественост, издула до скъсване банския му, която тя долавяше при неистовите движения на бедрата си. Но вече беше късно.

Тялото й внезапно се изопна, сгърчи се в дълбок спазъм и Даяна с дрезгав стон достигна хребета на осъщественото желание.

Още преди да отшумят заглъхващите тръпки на оргазма, тя изпита болезнено разочарование, премесено с чувство за вина. Не само че не бе успяла да се въздържи, за да осъществи пълноценен — според досегашните й представи — полов акт, но и бе отнела на Рей възможността да преживее радостта от пълното сливане на телата им, отдавайки се егоистично само на собственото си удоволствие.

Но Рей очевидно не смяташе така. Притихналите му за известно време пръсти отново леко се раздвижиха, той склони глава към нейната и устните му жадно намериха нейните. Езикът му се провря в устата й, завладя я цялата, плъзна се игриво по небцето, зъбите, венците, започна нежна схватка с нейния. Тялото му се приведе напред, отпусна се върху нея, натежа на омекналите й мускули, докато свободната му ръка се промъкна под таза й, повдигна го и с едно дръпване я освободи от последното парче плат. Дланите му се съединиха под нея и в следващия момент тя вече бе във въздуха. Инстинктивно обви крака около кръста му и вкопчи ръцете си зад врата му. Усети как той свлича банския от себе си, после с уверена ръка насочи пулсиращия си от нетърпение набъбнал член право в отвърстието между разтворените й бедра.

Неописуемо блаженство я заля, когато еластичният мускул се вгнезди в нея и сякаш я изпълни цялата. След един безкраен миг неподвижност Рей бавно се задвижи, ускорявайки постепенно ритъма, дишането му се учести, а ръцете му се сключиха около талията й в железен обръч. Желанието й се разпали отново, много по-силно отпреди, и Даяна с не по-малко жар отвърна на отсечените му тласъци, стенейки с широко отворена уста. Бедната люлка се замята насам-натам като сламчица върху гребена на връхлитаща към брега вълна, клоните на дървото жално заскърцаха. Но двамата любещи се не чуваха нищо, потънали в омаята на пълното взаимно единение.

В сюблимния момент Рей я събори върху люлката, притисна я с цялата си тежест и я накара за втори път да изпита неописуемата експлозия на страстта, но сега вече заедно с него.

Изведнъж под тях се чу раздиращ слуха звук на разкъсващо се платно, и в следния миг Даяна се озова по гръб на земята. Рей се стовари върху нея и едва не я задуши.

Люлката не бе издържала изблиците на бурната им страст и се бе скъсала. След първоначалния стрес двамата избухнаха в невъздържан смях.

— Велики боже! — възкликна Рей. — Как можа да се случи точно сега!?

Той се повдигна на лакът и се вгледа в лицето й.

— Заболя ли те, скъпа?

— Не знам… не усещам нищо. Струва ми се, че не. — Даяна поклати усмихнато глава. — Какво ли ще си помисли Боб, когато утре го накарам да поправи люлката?

— Да мисли каквото си ще — заяви Рей, скочи на крака и й помогна да се изправи. — Впрочем, ако добре си спомням, ти беше ме поканила да поплуваме в морето.

— Как, без бански ли? — подразни го тя.

— Сега вече няма никакво значение. Аз се намирам в рая, а там хората не носят никакви дрехи.

Уловени за ръка, двамата се затичаха по мекия пясък към брега и се хвърлиха едновременно в прииждащите към тях вълни. Хладната вода накара телата им да потреперят и те размахаха ръце и крака, за да се стоплят.

Даяна се гмурна под водата и след като преплува няколко метра, се показа на повърхността, разтърка очи и се огледа за Рей. Но къде беше той?

Внезапно две силни ръце уловиха краката й под водата и я повлякоха надолу. Изплашеният й вик заглъхна в клокочене. Все още под повърхността на водата, Рей я стисна в прегръдките си и я целуна. Когато главите им изплуваха отгоре, Даяна едва успя да си поеме дъх.

— Ах ти, нещастен похитител такъв! — гневно извика тя. — Ще се разкайваш за постъпката си!

— Милост! — прохленчи Рей и панически заплува навътре.

Даяна с ожесточение се втурна да го преследва и бързо стопи разстоянието помежду им. Очевидно той не си даваше много труд да й избяга.

С триумфиращ вик тя го хвана за рамената и силно го натисна надолу. Без видима съпротива тялото му потъна на известна дълбочина, после изведнъж грациозно се изви и се плъзна под краката й. Докато разбере какво става, Рей вече бе зад гърба й и я обхвана с две ръце през кръста.

— Пусни ме веднага, чудовище — с престорен гняв изпищя Даяна. Започва да се мята и да извива тялото си с дива съпротива, единственият резултат от това бе, че той още по-здраво я притисна към себе ся.

— Предаваш ли се? — задъхано прошепна в ухото й и гальовно зъби в шията й.

— Предавам се. Какво ще правиш с мен?

— Ще видиш. Най-напред нека измъкна плячката си на твърда земя.

Подхвана я под мишниците и с плуване я повлече към брега. Когато усети дъно под краката си, я вдигна на ръце и я отнесе под палмата, където бяха оставили хавлиите си. Внимателно я пусна да стъпи на крака, после започна енергично да подсушава тялото й с двете кърпи едновременно.

— Имаш великолепна фигура — установи Рей с тон на познавач. — Кой би могъл да предположи, че под елегантните си дрехи криеш съвършенство, достойно за Афродита? — Върховете на пръстите му проследиха контурите на тялото й.

— Предупреждавам те, Рей! — Даяна привлече главата му към себе си и целуна трапчинката на брадичката му. — Ако продължаваш така да ме докосваш, не отговарям за последствията!

— Я гледай ти, как можеш да бъдеш толкова ненаситна!?

Отпусна се на хавлията и я увлече със себе си. Кожата й все още беше хладна от водата, но под настойчивите му ласки отново започна да се сгорещява. Нежно и безкрайно търпеливо Даяна започна да го гали и целува, докато силите му отново се върнаха и ръцете й се убедиха в нарастващата му възбуда.

Беше излязъл лек вятър, който подгони вълните с удвоена мощ към плажа. Луната хвърляше сребристо сияние върху разлюляната вода. Всичко наоколо изглеждаше като омагьосано — един неповторим декор за влюбените, които отново подновиха прастарата любовна битка — битка без победители и победени.

Междувременно вълните проточваха все по-дългите си езици по пясъка, отстъпваха за малко, след това се втурваха отново напред, завладявайки още и още територия от сушата, докато в един момент двамата усетиха краката си облени в искряща морска пяна и сепнато скочиха.

— Да те люби човек е истинско приключение! — извика развеселен Рей. — Непрекъснато нещо се случва!

Заляха се в безгрижен смях и ръка за ръка се отправиха към вилата. Рей остана при нея цялата нощ и Даяна нито за миг не си спомни, че не можеше да спи в едно легло с друг човек. Всъщност нямаше и много време за сън, защото предпочетоха да го запълнят с по-приятни занимания; а когато все пак призори се отпуснаха изнемогващи и запъхтени, тя беше щастлива да заспи, доволно сгушена, в прегръдките му.

* * *

Даяна видя Рей отново чак на летището в Маями. Беше предала вече куфара си, когато той се появи в последната минута. Двамата минаха последни през паспортна проверка, с което си навлякоха неодобрителния поглед на служителя. Най-сетне се добраха до местата си в луксозната първа класа на гигантския транс континентален лайнер. В следния миг мощните двигатели на „Джъмбо Джет“ забумтяха оглушително, стоманената птица се разтресе и след кратко колебание се затъркаля по пистата, набирайки скорост по трикилометровата отсечка, отлепи се от земята и плавно се заиздига нагоре.

— Успяхме! — С въздишка на облекчение Даяна откопча колана и се облегна назад.

Стюардът донесе бутилка шампанско, напълни чашите им, после дръпна завесите на кабината и им пожела приятен полет.

Под тях Флорида постепенно намаляваше, докато скоро се превърна само в един дълъг език от сушата, врязал се в необятната шир на Атлантика.

— Защо не ми се обади толкова време? — обърна се Даяна към Рей с укорителен глас.

Той развеселен повдигна вежди.

— Не забравяй, че аз съм много зает човек. Имах толкова неща да свърша, а строгият ми шеф нямаше да ми прости, ако не направя всичко възможно бутикът да отвори врати в предварително обявения срок.

— Твоят шеф сигурно щеше да прояви разбиране в случая и нямаше да те накаже чак толкова строго — намигна му тя. — Рей, кажи ми, обичаш ли ме, или само се забавляваш с чувствата ми?

— Не е ли по-добре да избягваме такива високопарни думи като „любов“ — усмихна се той. — По-скоро бих казал, че няма друга жена, с която бих се забавлявал с по-голямо удоволствие, отколкото с теб. Доволна ли си от отговора ми, скъпа?

Даяна леко се изчерви.

— Съмнителен комплимент. Значи се чувстваш само сексуално привлечен от мен?

— А какво искаш да чуеш — сърцераздирателно любовно признание и клетви, че винаги ще ти остана верен? — По устните му заигра подигравателна усмивчица. — Прекарахме няколко хубави часа заедно, надявам се да не са последните. Но и дори така да е, винаги ще си спомням за тях с истински възторг.

Тя го погледна смаяно.

— Това ми звучи като прощално слово! Нима искаш да кажеш, че не възнамеряваш да продължиш връзката ни?

— Но нали ти самата каза, че няма да търпиш любовни истории в магазина?

— Това е нещо съвсем различно!

— И къде е разликата? Ти си шефът, а аз съм само един служител в него. Подобни отношения никога не излизат на добър край. Освен това сексуалните злоупотреби с подчинените се наказват от закона — ухили се той многозначително.

— Всичко това са пълни глупости! — разгорещи се Даяна. — Търсиш си само поводи да се измъкнеш! Кажи ми направо, че не ме обичаш и че съжаляваш за това, което се случи.

— Истината е, че не съм го искал. В това отношение си напълно права. Но кой мъж би могъл да устои на жена като теб? Освен това онази вечер бях попрекалил с шампанското, а то се отразява неблагоприятно върху добрите ми намерения.

Рей въздъхна и посегна към цигарите си.

— Нека да забравим нашия хубав малък флирт, Даяна. Твърдо съм решил за в бъдеще да се въздържам от прекалена близост с теб.

Тя мълчеше втрещена. Не отвори уста, докато стюардът не сервира обяда. Цялото й удоволствие от полета бе помрачено. Чувстваше се дълбоко унизена от начина, по който Рей я отблъскваше и не можеше да се примири с това.

След обяда Рей извади от куфарчето си плана на бутика и подробно започна да излага намеренията си, които имаше по отношение на предишния й кабинет.

— Там можем да разположим помещение за преобличане на манекенките, както фризьорски и козметичен салон.

— Няма ли да бъде прекален лукс да си позволим назначаването на толкова много квалифицирани служителки? — измърмори Даяна, изцяло под влияние на лошото си настроение.

— Тъкмо обратното. Трябва да сме в състояние да предложим на нашите клиентки всевъзможни луксозни услуги, каквито никъде другаде няма да намерят на едно място — живо възрази той. — Сама знаеш колко досадно може да бъде пробването на нов тоалет, когато вследствие многобройните сложни операции се развалят прическата и гримът и заприличваш на раздърпана кокошка, напускайки бутика. При нас това няма да се случва на дамите. Фризьорката безплатно ще възстановява повредената фризура, а козметичката — съответния грим. Повярвай ми, Даяна, това ще има изключително благотворен ефект върху клиентелата. Винаги се намират такива жени, които се нуждаят в последния момент от нова рокля и ще бъдат във възторг от възможността да излязат от бутика с нов тоалет, нова прическа и освежен грим. Това ще бъде истински бум в района! Възнагражденията на фризьорката и козметичката ще се възвърнат почти веднага, убеден съм в това!

— Да се надяваме! — Даяна го изгледа подигравателно. — Във всеки случай поне ще имаме най-необичайния бутик в цяла Флорида. Остава да помислим само за милите дечица на нашите клиентки, като им предложим игрална зала под наблюдението на дипломирана възпитателка в детско заведение.

— За тази цел съм предвидил помещението до гардеробната — невъзмутимо подмина Рей жлъчната й ирония и я накара да зяпне от удивление. — Новият асансьор до стълбата ще изкачва децата дотам. На най-малките ще им е трудно да преодоляват стръмните вити стъпала, а освен това тичането нагоре-надолу ще причинява недоволство сред мъжете, насядали в локала долу.

— Наистина си помислил за всичко — примирено въздъхна Даяна.

— Надявам се да е така — отвърна той с обичайното си самочувствие.

— Боя се само, че ще превърнеш бутика ми в истински „Лунапарк“.

— Един оживен „Лунапарк“ е за предпочитане пред тишината на гробище, която цареше допреди няколко седмици в него — остро реагира Рей. — На „Уорт Авеню“ гъмжи от елегантни бутици, които си приличат един друг като писани яйца. За нашия „Каприз“ ще се говори навсякъде като за нещо изключително, ще видиш. Ще предлагаме висша мода, която едновременно с това ще е подходяща за ежедневието. А за най-изтъкнатите клиентки ще се грижа аз лично.

Даяна изненадано го изгледа.

— Тогава защо са ни продавачките?

— Не се безпокой и те ще бъдат отрупани с работа. Ще се наложи да им проведа кратко обучение, за да ги направя истински професионалистки. Много благородни и богати дами не знаят какви точно дрехи им стоят добре, и как да подчертаят предимствата на собствената си фигура. Една умела консултация, направена по подходящия деликатен начин, би била най-уместното в случая. Даяна, въпросът не се свежда до това, да продадеш някакви си дрехи, а да спечелиш една доволна и благодарна жена. Съгласна ли си?

— Не е нужно точно мен да убеждаваш — натъртя тя, — затова съм ти предоставила пълна свобода на действие. Ако успееш, ще се отрази на банковата ти сметка. В обратния случай ще ми се наложи да преглътна доста крупни загуби, без ти да носиш каквато и да било отговорност за тях, независимо че ще бъдат по твоя вина.

— Наистина притежаваш неподражаем талант да разваляш и най-голямата радост на човека.

С разочаровано изражение Рей започна да сгъва плановете и да ги прибира в куфарчето си.

Появи се стюардът и започна да приготвя леглата за нощувка. Даяна стана и отиде първа в умивалнята. Облече удобната си тъмносиня пижама, изми си зъбите, разреса с четка косата си и се изми основно дотолкова, доколкото позволяваха обстоятелствата на борда на презокеанския лайнер. Върна се в кабината, изтегна се върху леглото и придърпа завивката до брадичката си.

Летяха в дълбоката непрогледна тъмнина на нощта. Само от време на време в илюминаторите проблясваше за миг бледата светлинка на някоя звезда. Приглушеното равномерно буботене на самолетните двигатели действаше приспивно. В кабините и в коридора остана да свети само дежурното осветление.

Даяна затвори очи. Рей все още се бавеше в умивалнята и тя се запита какво ли прави толкова дълго там. Дали умишлено протакаше приготвянето си за лягане с надеждата, че докато се върне, вече ще спи? Да не би да си въобразяваше, че след всичко, което й каза, ще се опита да го съблазни и да го вкара още веднъж в леглото си? Усмихна се горчиво.

Когато долови тихите му стъпки, сърцето й неспокойно се заблъска в гърдите. Извърна глава към стената и задиша дълбоко и равномерно. Нека да си мисли, че току-що е заспала. Спокойно можеше да мине и без целувка за лека нощ.

Рей се приближи до леглото си, стараейки се да не вдига шум и предпазливо се отпусна. Беше толкова близо, само да протегнеше ръка, и щеше да го докосне. Но Даяна не я протегна. Със своята упорита съпротива срещу нея той бе изгорил всички мостове помежду им и тя нямаше ни най-малко намерение да рискува с нов опит за близост, боейки се от евентуален втори отказ.

Не й се удаде да заспи. Присъствието му, спокойното му дишане ужасно я смущаваха. Вслушваше се нервно във всяко негово движение. Рей също изглежда не беше напълно отпуснат. Но може би това се дължеше на не особено удобното легло. Даяна се запита дали за него — високият скулест мъж — не е истинско мъчение да спи в легло с обикновени размери като това. Добре поне, че нейното двойно легло във вилата беше огромно.

Гневно отпъди тази мисъл. Каква ли полза вече?

По някое време все пак трябва да беше заспала, защото я събуди ароматът на прясно приготвено кафе. Стюардът й го поднесе и вежливо я осведоми, че след един час ще кацнат във Флоренция. Намираха се вече над Европа и вместо шест сутринта, бордовият часовник показваше десет часа средноевропейско време.

Даяна любопитно погледна през илюминатора и с удивление заразглежда високите планински върхове, които стърчаха величествено над леките перести облаци. Самолетът плавно се носеше над отвесните скални грамади, пробивайки тънкия облачен слой, под който възхитеният й взор съзря облени в слънчева светлина заснежени долини.

— Добре ли спа?

Рей, гладко избръснат и облечен, се връщаше от банята.

— Хм! — измърмори тя под носа си, което можеше да значи много неща.

— Аз съм спал непробудно като пън — излъга несръчно той. — Нищо чудно след стреса през последните дни.

Хвърли бегъл поглед върху съненото й лице.

— Знаеш ли, че ти си една от малкото жени, които изглеждат добре рано сутрин?

— Колко жени си виждал рано сутрин, преди да се гримират? — направи недоволна гримаса Даяна.

— Не съм ги броил, но не са малко — засмя се пренебрежително Рей. — Наистина е жалко, че си ми шеф. Това е единственият ти недостатък в моите очи.

— Вероятно ще откриеш и много други, ако не си пожалиш труда да ме опознаеш по-отблизо — промълви по-скоро на себе си тя и тръгна към умивалнята.

* * *

Флоренция направи на Даяна неизгладимо впечатление със своите великолепни антични постройки и с монументалните катедрали, които се надпреварваха една друга по архитектурния си блясък. Таксито ги откара до хотела, където бяха резервирали стаи. Фасадата му наподобяваше средновековно флорентинско палацо, но вътре цареше обичайният за Европа стилен комфорт, лишен от помпозната претенциозност на американските гранд хотели. Отвсякъде в този град лъхаше на аристократизъм и благородство.

Решиха първо да отдъхнат от дългия полет, преди да предприемат каквото и да било друго.

Даяна спа дълбоко и непробудно два часа, след което отиде да поплува в закрития хотелски плувен басейн. Освен нея там имаше само една възрастна дама, която безкрайно предпазливо потапяше от време на време ходилата си в прозрачната топла вода.

В съседната стая нямаше никакви признаци на живот. Докато се обличаше, Даяна заключи, че Рей все пак не е прекарал твърде спокойно нощта в самолета.

Реши да направи малка разходка, докато той още спи. Обу меките си светлосини кожени мокасини, облече бял дълъг панталон, светлосиня блуза без ръкави, наметна тъмносиния си блейзър и излезе от хотела. Остана изненадана от безлюдните улици, но после се сети за традиционната обедна сиеста на италианците, през време, на която животът в страната сякаш замираше.

Времето не беше топло колкото във Флорида, но все пак беше приятно. След дългото седене в самолета Даяна се наслаждаваше на възможността да се раздвижи на чист въздух. Обикаляше неуморно тесните улички, засенчени от гъсто застроените достолепни вили. На „Пиаца Джовани“ попадна на една живописна църква с позлатени кубета във византийски стил и очарована от вида й, дълго я разглежда от всички страни. Поток от туристи непрекъснато влизаше и излизаше през широко разтворените й врати.

Градът постепенно се събуждаше от следобедната си дрямка. Улиците се оживяваха и се изпълваха с шумни, пъстро облечени и вдигащи невъобразим шум мургави италианци. Двама млади и симпатични младежи се залепиха за Даяна и оживено жестикулирайки, й заговориха един през друг. Тя не разбра нито дума и престана да им обръща внимание, докато най-сетне те разочаровано се отдалечиха.

С течение на времето започна да усеща умора в краката си и седна да изпие чаша капучино в едно от малките улични кафенета. Тъкмо обмисляше възможността да се върне с такси, когато й хрумна, че не си спомня името на хотела.

Запали цигара и трескаво започна да рови в паметта си, но и това не доведе до никакъв резултат. Рей беше направил резервациите и не беше се поинтересувала за нищо повече. Значи не й оставаше никаква друга възможност, освен да се върне пеша по същия път. След като се подкрепи с един коняк за всеки случай, стана и пое обратно.

Тук обаче веднага възникна друг проблем. Не се сещаше от коя посока беше дошла. Като че ли беше отляво?

Тръгна решително натам, убеждавайки сама себе си, че е на прав път. Но уличките си приличаха толкова много! И тази църква, пред която сега стоеше, наистина ли беше онази, византийската, която бе разглеждала преди?

След едночасово лутане Даяна трябваше да установи, че окончателно се е объркала. Рей щеше да умре от смях, ако научеше за това нелепо произшествие.

Най-сетне се добра до „Пиаца Индепенденция“. Какво хубаво, звучно име! И при това имаше стоянка за таксита!

Тръшна се с облекчение на предната седалка на първото изпречило й се такси и се обърна към шофьора, който учудено я гледаше.

— Говорите ли английски?

— Йес — гордо отвърна той.

Оказа се обаче, че това май беше единственото, което знаеше на английски, защото опитите да му обясни, какъв е проблемът й не премахнаха въпросителното му изражение, още по-малко пък доведоха до някакъв смислен отговор. Измина цяла вечност, докато шофьорът направи някаква връзка между думите „хотел“ и „американци“, но все пак по едно време закима оживено, запали двигателя и потегли към „Хилтън“. Още отдалеч по външната фасада Даяна разбра, че не този е търсеният хотел и му даде знак да продължава. Някак си успя да му обясни, че нейният прилича отвън на палацо, което сложи началото на една епична обиколка по улиците на Флоренция. Даяна можа да преброи повече от дузина хотели, които наподобяваха флорентинско палацо.

Почти се беше примирила вече с мисълта, че ще прекара цялата нощ в таксито, когато то спря пред хотел „Белведере“.

— Ето този е! — облекчено извика тя. — Абсолютно съм сигурна!

Шофьорът недоверчиво я последва във фоайето, тъй като тя не носеше толкова пари със себе си, за да плати чудовищната сметка за навъртените километри.

Едва направила няколко крачки, се сблъска с Рей, който разговаряше с портиера.

— Къде беше досега? — извика разгневен той. — Толкова се притесних за теб!

— Разхождах се из Флоренция — лекомислено заяви Даяна с небрежен тон. — Плати, ако обичаш, на шофьора и му дай добър бакшиш. Човекът толкова усърдно ме развеждаше от една забележителност на друга!

— После ще си поговорим за това — заплашително изрече Рей и се обърна към шофьора на таксито, а в това време Даяна се изкачи с асансьора в стаята си.

Копнееше за един студен душ, затова още от вратата започна да смъква и хвърля на пода дрехите си на път за банята. Пусна силна струя вода върху сгорещената си кожа и простена от задоволство.

Скоро жизнените й сили отново се възстановиха и тя можеше вече с насмешка да гледа на неволното си приключение.

Когато се върна гола в стаята, завари Рей седнал в едно от креслата, скръстил ръце пред гърди с недоволна гримаса.

— Не можа ли да се наметнеш с нещо? — кисело изръмжа той.

— Откога си станал толкова целомъдрен?

Даяна подчертано бавно нахлузи едно лилаво полупрозрачно неглиже — нещо средно между къс комбинезон и мини нощница, което, вместо да скрива формите й, ги правеше още по-изразителни.

— Нарочно си излязла, за да ме дразниш — сърдито каза Рей. — Признай, че е така. Никак не беше възпитано от твоя страна да изчезнеш за толкова много часове. Защо не ми остави съобщение, че излизаш?

— Ти си мой мениджър, а не бавачка — хладно отвърна тя. — Моя работа си е как прекарвам свободното си време. Или имаш по-особени намерения спрямо мен?

— Ако мислиш, че можеш да ме провокираш — лъжеш се. Наистина се безпокоях за теб. Ти не познаваш Флоренция. Можело е лесно да се заблудиш. Тук сме в Италия, а не във Флорида. Една жена, която държи на себе си, не излиза сама по улиците. Тукашните мъже могат да бъдат много агресивни. — Той присви очи. — Не те ли преследва някой от тези жигола?

— Следваха ме на тълпи, на тълпи. Чудесно се забавлявах. — Даяна хитро се усмихна. — Сигурно знаеш някоя и друга дума италиански, можеш ли да ми кажеш какво значи „аморе“?

Рей й хвърли изпепеляващ поглед.

— Боя се, че тази дума ти я разбираш по-добре от мен.

После скочи и тръгна към вратата.

— Ще се видим след час на вечеря.

Вратата се захлопна след него с трясък, придружен от нейния дълбок гърлен смях.