Линда Хъдсън
Даяна (1)

Вратата се хлопна зад последните гости. Известно време се чуваха още гласовете и смеховете им отвън, шумът от потеглящи коли, след което се възцари тишина.

Даяна Шелдън се върна под навеса на вилата, където чернокожият прислужник прибираше чашите от масите.

— После можеш да отиваш да спиш, Боб — каза му дружелюбно тя. — Няма да имам нужда повече от теб.

— Добре, мис. Приятна почивка!

— Благодаря.

Усмихвайки се, Даяна се спусна по стъпалата, водещи от терасата към плувния басейн. Нощта беше приказна. Уханието на тропическите растения замайваше като сладка отрова главата й. Обзе я тръпка на възбуда при мисълта, че Алън я чака и с мъка успяваше да си наложи да върви бавно. В тишината на градината като нежна любовна балада се чуваше само мекото плискане на вълните, миещи пясъка на близкия плаж. Оранжевата пълна луна потапяше всичко наоколо в златист блясък. Яркото сияние на звездите правеше небето светло. Под стъпките й скърцаше пясъкът на виещата се между палмите тясна алея.

От сенките на дърветата изплува една фигура и се приближи към нея. Алън Лоусън беше сравнително невисок, широкоплещест мъж с красиво посребрени слепоочия. Цяла вечер двамата бяха танцували заедно, бяха се държали за ръце, гледайки се с нарастващо желание, нетърпеливи най-сетне да останат сами.

Той безмълвно я привлече към тялото си, върхът на езика му възбуждащо започна своя танц върху устните й, ръцете му замилваха плещите й. Даяна се притисна по-силно към него. Усещаше твърдото му мъжествено тяло и гърдите й започнаха често-често да се повдигат. Целуна го с влажните си полуотворени устни, разтърсвана от сладострастно желание.

— Да отидем горе! — прошепна задавено.

Плътно прегърнати, клатушкайки се от опияняващата ги взаимна близост, те се отправиха към вилата. При всяка стъпка хълбоците им се допираха и хвърляха в жар телата им.

В луксозно обзаведения салон бяха запалени само стенните лампи. Дебелият килим на витата стълба заглушаваше стъпките им. Без ни най-малко колебание или смущение Даяна отвори вратата към спалнята си, обляна в лунна светлина. Дантелените завеси пред открехнатата врата към балкона се поклащаха от едва доловим полъх на вятъра.

Включи само скритото матово осветление над широкото френско легло и запали една свещ в порцелановия свещник на нощното шкафче. В това време Алън хвърли белия си смокинг върху креслото.

— Ще ми помогнеш ли? — Даяна кокетно извърна гръб към него.

Той внимателно смъкна ципа на обсипаната й с пайети черна вечерна рокля и я остави да се плъзне на пода. Ръцете му обхванаха голите й твърди гърди, устните му запълзяха по гърба й. Тя потрепери и обръщайки се, нетърпеливо започна да смъква дрехите му. После се изтегна на леглото.

Алън с възхищение огледа стройното й гъвкаво тяло, по което свещта хвърляше трепкащи огненочервени отблясъци.

— Толкова си хубава — прошепна, дишайки тежко. Сивите му очи внезапно потъмняха и се присвиха. Той се наведе и започна да целува гърдите й, докато дясната му ръка се вмъкна между бедрата й.

Възбудата й стана невъздържана и тя властно го притегли върху себе си, разтваряйки ги и движейки необуздано таза си срещу неговия. Когато той малко плахо я облада, краката й се обвиха стремително около него и го принудиха да влезе в бесния й ритъм.

— Любима, оох, любима! — изтръгна се от устата му. — Обичам те!

Започна да покрива кожата на гърдите й с безброй леки целувки.

Даяна още усещаше кръвта във вените си като разтопена лава, кожата й гореше, а сърцето й продължаваше да бие оглушително като след продължителен спринт. Свръхвъзбудените й сетива караха тялото й да трепери, жадуващо истинска любов и избавление от болезненото, мъчително чувство на неудовлетвореност.

Тя стана и отиде в банята. Чувстваше се като изопната тетива на лък, в който няма стрела. Пусна ледена вода от душа и дълго стоя под него. Постепенно треперенето на крайниците й се поуталожи, вибриращите й нерви се поуспокоиха. Студеният душ я отрезви и възвърна равновесието й.

„Прекалено много шампанско пих“ — помисли си.

Остана дълго време в банята, старателно изсуши дългата си до раменете тъмноруса, тук-там прорязана от светлокестеняви кичури коса, докато тя започна да пада на меки, леко начупени вълни около тясното й лице. С кръгообразни движения втри в кожата на цялото си тяло дискретно ухаещ лосион, който меко се разпенваше върху бронзовокафявия загар, образувайки краткотрайни прозрачни мехурчета, преди да се стопят под пръстите й. После обилно намаза по-светлата кожа на лицето си с крем. Който се излага често на палещото слънце на Флорида, трябва да бъде много внимателен с тена си.

Даяна не се смяташе за изключителна красавица, но определено можеше да бъде изключително доволна от външността си. Имаше дълги, стройни крака и с нейните близо метър и осемдесет сантиметра беше малко висока за момиче, затова в дрехи изглеждаше прекалено слаба, като юноша. Гола обаче приличаше на онези великолепни статуи с високи твърди гърди и приятно заоблени хълбоци, с които бе осеяна градината на вилата й.

Лицето й не можеше да бъде наречено красиво без известни уговорки, а по-скоро беше симпатично мило с тесните, искрящи очи, преливащи от сиво в зелено, с малко по-издължения от необходимото нос, фино оформен.

Онова обаче, което действаше неотразимо примамливо в нея на мъжете, беше без съмнение голямата уста с малко къса горна и чувствено пълна долна устна. Когато се усмихнеше, откриваше два реда безупречно равни, блестящи бисерни зъби.

Даяна обичаше да се разтакава в комфортно обзаведената си баня. Високите огледални стени на просторното помещение отразяваха фигурата и от всички страни. Вградената в пода овална вана бе облицована със зелен оникс, мозаечното дърво изобразяваше къпещи се нимфи.

Тя отвори вратата на вградения гардероб и извади отвътре бяла копринена хавлия, после се върна боса в спалнята.

Алън седеше в леглото, подпрял гръб на възглавницата и пушеше. Усмихна й се нежно.

— Даяна, любима моя! Ела при мен!

Тя с досада потисна една въздишка. Искаше й се той да си тръгва вече. Минаваше два след полунощ, крайно време беше да си легне и са заспи. Беше й омръзнала неговата компания.

— Да ти поръчам ли такси? — хладно му предложи. — Късно е вече, Алън. Малките момиченца като мен имат нужда от по-дълъг сън.

— Отпращаш ли ме? — разочарова се той. — А аз толкова исках да остана при теб цяла нощ, да заспя и да се събудя в твоите обятия. Можехме дори да закусим заедно.

— Съкровище, утре имам много работа — прекъсна тя илюзорните му блянове. — Освен това не мога да спя с друг човек в леглото си.

— Толкова е хубаво да спиш с някого, когото обичаш!

— Не ми говори за любов! — Раздразнена, Даяна нервно запали цигара от кутията на нощното шкафче. — И двамата пихме повече, това е всичко.

— Искаш да кажеш, че съжаляваш, така ли?

— О, Алън, не знам. Уморена съм и ме боли главата. Нека да говорим друг път за това.

Кръглото му добродушно лице внезапно потъмня.

— Какво стана с теб така изведнъж? Много се заблуждаваш, ако си мислиш, че се любих с теб по силата на някаква моментна прищявка. Исках го още от мига, в който те видях за първи път. Беше на едно парти у Саймън Лъндън, ако не греша.

Даяна късо се изсмя.

— И жена ти беше с теб тогава, нали?

— Аха, сега разбирам. Ти мислиш за Рут.

— Защо трябва да мисля за нея? Та аз едва я познавам.

— Не е нужно да имаш угризения на съвестта заради Рут. С нея сме женени вече от осем години и отдавна нищо не ни свързва.

— Така казват всички женени мъже. Алън, остави тези клишета!

— Но това е самата истина! — настоя той. — Мисля да се разведа с Рут и да се оженя за теб!

— Ти си побъркан. — Тя отегчено му обърна гръб.

— Вярно е, побъркан съм. Побъркан съм от любов по теб. Не искам кратка любовна авантюра, искам те завинаги. Ти си най-вълнуващата жена, която някога съм срещал. Обичам те, наистина много те обичам!

Даяна седна на леглото до него и прокара длан в косата му, която започваше да посивява.

— Ах, Алън, ти си много мил и аз те харесвам. Но за женитба между нас и дума не може да става. Все още съм твърде далеч от мисълта да се омъжвам, а и никак не би ми харесало да разруша брака ти. Бъди разумен, Алън. Най-добре ще бъде да забравим всичко, което се случи днес.

— Но как бих могъл да го забравя! — Той я прегърна и нежно я целуна по бузата. — Никой мъж, който те е притежавал, не е в състояние да го направи!

— Не ставай мелодраматичен, знаеш, че не обичам това. Бъди добро момче и си отивай вкъщи, окей?

— Обещаваш ли утре да вечеряме заедно?

— Ще видя дали ще мога. Обади ми се следобед в бутика.

Докато Алън се обличаше, тя му поръча такси по телефона. После го изпрати до външната врата и заключи след него. От огромната снежнобяла кухня си взе чаша минерална вода и я изпи на един дъх, след което със задоволство се сгуши удобно на възглавницата си. През широко отворената балконска врата нахлуваше свеж морски въздух. Някъде изкрещя нощна птица.

Бегло се замисли за Алън. Как му бе хрумнала идиотската идея да се жени за нея? Какво щеше да каже хубавата арогантна Рут, която тогава на приема у Саймън едва я бе удостоила с пренебрежителен поглед. И дали щеше Алън да признае на жена си, че той и Даяна…

„Да се надяваме, че няма — каза си тя. — Имам си достатъчно грижи, сега ми липсва само някоя ревнива съпруга. Рут спокойно може да си задържи своя Алън. И бездруго като любовник никак не го бива.“

Даяна се засмя на глас. „Не съм ли едно лошо момиче наистина? От утре започвам нов живот, никакви пиянски партита повече, никакви Алъновци — до гуша ми дойде от тях. Ще се посветя изцяло на работата си в моя бутик.“

Тя много се дразнеше от факта, че модният й бутик „Даяна“ нямаше очаквания успех, макар да се намираше на „Уорт Авеню“ в Палм Бийч. Трудно би могло да се измисли по-подходящо място за търговия в цяла Флорида. Това беше любимият й проект, който обаче с течение на времето се бе оказал една губеща инвестиция. И при най-добро желание не можеше да си обясни на какво се дължи неуспехът му. В края на краищата в него се предлагаше последният вик на модата!

Дано новият човек, който щеше да й се представи утре, да бъде в състояние да измъкне заседналия кораб. Нейната приятелка и сътрудничка Джой Фишер настойчиво й бе препоръчала този Брадли. Според Джой, той бил единственият човек, който е в състояние да направи начинанието печелившо.

Даяна очакваше с нетърпение срещата с този прехвален търговски гений. Бе решила да го подложи на най-внимателна проверка. Той не биваше да си въобразява, че срещу малко работа ще получава много долари. Когато ставаше дума за бизнес, тя можеше да бъде строга и безмилостна. И този Брадли трябваше да го разбере още от самото начало. В никакъв случай не трябваше да му показва колко много се нуждае от него!

Това беше последната й мисъл, преди да заспи. Алън Лоусън вече бе изчезнал от съзнанието й. За нея случаят беше приключен и завинаги погребан. Богатият, добре поставен в обществото банкер никога повече нямаше да има възможността да пристъпи спалнята й.

* * *

Даяна Шелдън нямаше нужда от будилник. Точно в седем и половина в стаята се дотътри Ани. В сравнение с нейното гръмогласно гласище йерихонските тръби сигурно биха изглеждали като ангелска музика.

— Ха, добро ви утро, мис Даяна! — изрева и сега, както всяка друга сутрин, тя й стовари с неописуемо дрънчене подноса с чаения сервиз върху нощното шкафче. — Добре ли спахте?

Даяна простена измъчено.

— Ани, не може да е вече утро! Та аз току-що затворих очи!

— Само така ви се струва, мис Даяна. Изпийте си чая, той ще ви разсъни. Да ви приготвя ли гореща вана?

— Няма нужда, ще поплувам малко в морето.

— Както искате. Пийте чая, докато е горещ. Закуската ще бъде готова след половин час.

Възрастната набита негърка се затътри навън. Вратата след нея се затръшна с такъв трясък, че Даяна стреснато подскочи. Поклати снизходително глава и се разсмя.

Ани беше истинско съкровище, каквото днес почти не се среща. Тя бе превъзходна готвачка и се грижеше за реда в къщата. Даяна я беше измъкнала от лапите на един собственик на нощен локал, който най-безмилостно я експлоатираше за шепа долари. Никога досега не бе имала случай да се разкайва, че я е ангажирала. Единственото, на което не можа да я научи, бе да затваря нормално вратите.

Малко по-късно, облечена в миниатюрен бански костюм в златистожълто, Даяна прекосяваше градината с цъфтящи тропически цветя, които разпръскваха във въздуха упойващ аромат. Огромното разнообразие от амарилис, хибискус, ирис, лантана тук образуваше пъстър безпорядък, който само на пръв поглед изглеждаше такъв, защото всъщност Боб с голяма любов и търпение се грижеше екзотичните цветове да имат колкото се може по-първичен, натурален вид. Такова беше желанието на господарката му.

Оставаше й да прекоси една тясна ивица, гъсто обрасла с жив плет от увивни растения и огласяна от птичи песни. Зад нея се простираше малък чист пясъчен плаж, който беше нейна частна собственост.

Няколко тънки и високи палми хвърляха оскъдна сянка в близост до брега. Въпреки ранния час температурата надвишаваше двадесет и четири градуса и светлият пясък блестеше ослепително под лъчите на слънцето. Атлантикът равномерно настъпваше с малки кротки вълнички към континента, за да се отдръпне веднага след това, докато събере сила за нова атака след секунда — едно вечно движение, откакто свят светува.

Даяна се затича и се хвърли във водата. Винаги с огромно удоволствие преживяваше моментния шок от съприкосновението с хладната прегръдка на океана. С няколко мощни загребвания в кроул по мъжки маниер тя се отдалечи от брега, гмурна се до дъното, където престоя, докато й се свърши въздухът, после излезе на повърхността и заплува успоредно на крайбрежната ивица. Достигна границата на имението със съседната вила, където не се виждаше жива душа, обърна се и пое обратно.

 

 

За деня в бутика Даяна си облече класически костюм от лек естествен ленен плат, който комбинира с бургундско червена блуза и обувки в същия цвят. Сложи си много лек, почти незабележим грим и седна да закуси на спокойствие на терасата. Хвърли един поглед на вестника и прегледа пощата, която освен сметки, не съдържаше нищо интересно.

Боб се появи ухилен и й донесе огромен букет великолепни рози „Бахара“. Нямаше нужда да поглежда пъхнатата в целофана картичка, за да разбере, кой й изпраща благородните цветя — Алън Лоусън отново искаше да демонстрира любовта си.

„Колко малко ме познава“ — помисли си тя раздразнено. Не обичаше декоративни рози — при това тези дори нямаха никакъв аромат.

— Боб, сложи ги някъде в салона. Трябва да тръгвам вече.

Прислужникът кимна с разбиране.

— Веднага ще изкарам колата от гаража, мис. Ще се върнете ли на обяд вкъщи?

— Не, Боб. — Спомни си и поканата на Алън за вечеря, която трудно можеше да отклони без големи разправии. — Може би и за вечеря няма да съм тук. Кажи на Ани да не приготвя нищо.

Няколко минути по-късно Даяна потегли към града с бялата си спортна кола, купена преди няколко седмици. Седалките й бяха тапицирани също в бяла кожа, климатичната инсталация работеше безупречно. Това обстоятелство беше от изключително значение за нормалното пътуване по нагорещените, прашни и потънали в облаци бензинови изпарения улици на Палм Бийч. Да отвориш прозорците или да вдигнеш гюрука на колата си посред бял ден в града беше равносилно на самоубийство.

Най-сетне й се удаде да намери свободно място за паркиране и се отправи пеша по тесните улички към „Уорт Авеню“, което със своите живописни латиноамерикански пана и бижутерски магазинчета беше перлата на Палм Бийч.

Бутик „Даяна“ бе разположен на възможно най-удобно място за търговия — на ъгъла, където „Уорт Авеню“ се пресичаше от водещата към деловия център на града улица. В момента, когато Даяна пристигна пред него, един уличен чистач на прозорци миеше с шампоан огромните витрини, зад които бяха наредени облечените в суперлуксозни вечерня рокли пластмасови манекени. Тя премина през автоматично отварящите се чрез фотоклетка врати и влезе в магазина.

— Здрасти, Джой — поздрави приятелката си и първа помощничка Джой Фишер — хубава стройна брюнетка, която отегчено прелистваше някакъв моден журнал. Другите три продавачки, събрани накуп зад един от щандовете, мигом преустановиха безгрижното си бърборене при появата й и се разпръснаха в различни посоки.

— Здрасти, Даяна!

Джой се надигна усмихната от стола си и внимателно я огледа.

— Изглеждаш чудесно днес. Как мина партито?

— Беше много забавно.

Даяна неволно се изчерви, като си помисли колко двусмислено биха могли да бъдат изтълкувани думите й. Но Джой не подозираше за връзката й с Алън. Най-добре щеше да бъде да не й казва нищо. И без това имаше намерение, ако се срещне тази вечер с него, да се опита да прекъсне по-нататъшните им взаимоотношения от този род. А може би изобщо не трябваше повече да се вижда с него?

Реши да отложи решаването на този проблем за по-късно. Отправи се към кабинета си и повика Карин, секретарката си, да й представи пощата. Веднага забеляза, че обикновено жизнерадостната девойка днес изглежда необичайно тиха и потисната. Красивите й кафяви очи бяха зачервени, като че ли бе плакала.

— Какво ви е, Карин? — обърна се приятелски към нея. — Толкова сте бледа.

— Нищо особено, имам лични неприятности — момичето подсмръкна. — Приятелят ми Питър, този негодник, си има друга.

— Тогава по-добре излезте и се разходете един час на въздух, може би ще ви се отрази добре — съчувствено й предложи Даяна.

— Предпочитам да остана тук и да работя — изхлипа Карин. — Не познавам по-добро средство да забравя грижите си от работата.

Тя се върна в приемната и скоро оттам се разнесе ожесточеното тракане на пишещата машина. Даяна потисна една въздишка. Проблемите на Карин отново и напомниха за нейните собствени. Дали Рут вече бе научила за авантюрата й с Алън? Дали и тя в момента не проливаше горчиви сълзи заради нея?

Почувства се ужасно неловко. Никога досега не бе оскърбявала умишлено друг човек. Дори не можеше да се извини с обстоятелството, че обича Алън — нищо подобно нямаше. Беше просто една мимолетна прищявка под влияние на шампанското и омайващата магия на лятната нощ. Сега горчиво съжаляваше и се разкайваше за случилото се.

Точно в единайсет часа Джой се появи, придружена от висок мъж в сив пътнически костюм. След като ги представи един на друг, тя тактично се оттегли и ги остави сами.

Още от пръв поглед Рей Брадли не се понрави на Даяна. Приличаше на някой от онези лустросани типове със спортна външност, които ухилено рекламираха на страниците на илюстрованите списания особено луксозни марки цигари. Мъжественото му лице с широки скули имаше запомнящи се черти и излъчваше неотразимо обаяние. Стоманеносивите очи странно изпъкваха на фона на тъмно русата му, късо подстригана коса. Голямата уста с плътно очертани извивки на устните издаваше прекалена чувственост и само меката трапчинка във волевата брадичка придаваше на изражението му нещо мило и очарователно.

— Досега сте работили за „Хамилтън“ в Ню Орлиънс, така ли, мистър Брадли? — констатира Даяна, казвайки си, че в края на краищата видът му няма никакво значение, стига само добре да си върши работата, за която имаше намерение да го ангажира.

— Точно така, мисис Шелдън — той леко приведе глава. — След като синът на мистър Хамилтън пое магазина в свои ръце, намерих за по-уместно да напусна. Представите ни за ръководене на бутика с мистър Хамилтън младши коренно се различават. — Погледна я продължително и допълни: — Искам веднага да ви предупредя, че ще приема мястото при вас само при условие, че ми предоставите пълна свобода на действие. Мога да работя ефикасно само тогава, когато не ми се пречкат в ръцете хора, нямащи си ни най-малко понятие от този занаят.

„Мен ли има предвид с тези думи?“ — Даяна раздразнено се облегна на стола си. Поведението на този мъж можеше да бъде окачествено само като непристойно. Нима така трябваше да се държи човек, който кандидатства за работа?

— Бих искала да се надявам, че демонстрираното от вас високо самомнение съответства на способностите ви — хладно отбеляза тя. — Предполагам, че имате готово предложение и за възнаграждението си.

— Две хиляди долара — отвърна веднага той.

Даяна изненадано го погледна. Не очакваше, че ще се оцени толкова евтино — и се оказа, че беше права, защото Брадли допълни с крива усмивка:

— Две хиляди долара на седмица, мисис Шелдън.

— Две хиляди седмично?! — Тя поклати разгневено глава. — Шегувате се, мистър Брадли! Бутикът никога не е бил в състояние да печели толкова!

— Вашият бутик ще се превърне в златна мина, ако ми дадете картбланш — безучастно каза той. — Успях да хвърля един поглед в помещението. Мисля, че може да се направи нещичко, но всичко трябва основно да се преустрои.

— Та ние правихме ремонт през пролетта! — възкликна Даяна.

Рей Брадли подигравателно се усмихна и заяви пренебрежително:

— Не говоря за нови тапети, мис! Който ви е помагал при аранжирането на магазина, е бил лишен от фантазия. На мен лично бутикът ми въздейства отегчително до смърт. Дори витрините са истинска трагедия — застинали кукли в скъпи дрехи. Липсва духът, мис, липсва полъхът на френското безгрижие и елегантност, който привлича клиентките. — Усмивката му стана по-широка. — Жените с охота се оставят да бъдат съблазнени, дори когато става дума за покупка на скъпи тоалети. Еманципацията нищо не е променила в това отношение.

— Изглежда много добре познавате женската душевност.

— Имам три сестри — скръсти ръце на гърдите си Брадли. — Това би трябвало да обяснява всичко. Години наред бях ням, но внимателен наблюдател на грижите им за гардероба, за приятелите, за флиртовете. Впрочем и трите вече отдавна са омъжени.

— А вие, мистър Брадли? — Въпросът й се изплъзна толкова неочаквано, че тя сама се учуди. Какво я интересуваше семейното му положение?

— За щастие не съм обвързан. Съпругът ви също ли е в бизнеса?

— Не съм омъжена.

В този момент иззвъня телефонът. Ядосана от това неочаквано прекъсване, Даяна вдигна слушалката.

— Какво има, Карин?

— Мистър Лоусън иска да говори с вас. Да ви свържа ли?

— Не сега. Знаете, че имам важен разговор. Кажете му да се обади по-късно.

Тя затвори и стана.

— Нека огледаме заедно помещенията, мистър Брадли. Така ще можем на място да обсъдим предложенията ви за промени.

Спуснаха се надолу по стълбите и Даяна забеляза, че макар да беше на високи токчета, Рей Брадли я надвишаваше с цяла глава. Забележките му започнаха още оттук.

— Тези стълби за прекалено тежки за един бутик. Няма нищо раздвижено в тях, никаква елегантност. Това са чисто и просто стълби, които водят нанякъде. Аз бих ги махнал.

— А как ще достигам кабинета си? Може би ще се изкатервам по въжена стълба?

Рей се ухили.

— Сигурно няма да ви е много трудно. Изглежда редовно се занимавате със спорт. Но не се тревожете, скоро ще ми хрумне нещо по този въпрос.

Даяна с раздразнение установи, че продавачките са впили любопитни погледи в мъжа до нея. Нищо чудно — такъв великолепен расов екземпляр рядко им попадаше под око. При тази мисъл я налегнаха съмнения дали Брадли беше в действителност подходящият човек за нея; или по-точно — за нейния бутик. От него се излъчваше смущаваща притегателна сила и вероятно скоро всички жени служителки щяха да бъдат влюбени до уши в единствения представител на другия пол между тях — тогава щеше да бъде свършено с мира и спокойствието в магазина.

— Ако нямате какво да правите, идете в склада и поразчистете там — сухо им нареди тя.

Продавачките, несвикнали с такъв строг тон у нея, побързаха стреснато да изчезнат в задните помещения.

— Хубаво е, че разполагаме с толкова много площ. — Рей застана в средата на салона и плавно се завъртя около оста си. — Къде са щандовете за останалите аксесоари, за обувките и за всички ония очарователни дреболии, от които се нуждаят дамите за допълване на тоалетите си?

Даяна посочи към една стъклена витрина под стълбите, в която висяха няколко колана.

— Обувки не предлагаме — заяви тя лаконично.

— И шапки ли няма? — Рей изглеждаше истински озадачен. — Но нали когато една дама си купува някакъв екстравагантен костюм, тя иска да изпробва как ще й стои с няколко различни вида шапки и обувки? А за това огледало тук по-добре да премълча. Ще видя дали ще мога да го пробутам на някой вехтошар.

— Да не би да имате намерение да преобразувате целия магазин? — възмути се Даяна.

Той я изгледа с хладно превъзходство.

— Желаете ли бутикът ви да се превърне в шлагер на деня, или не? Ако сте ме повикала за това, ще трябва да ми предоставите пълна свобода. В случай, че не получа такива гаранции, аз няма да приема мястото. Надявам се, че разходите по предстоящите реорганизации няма да представляват проблем за вас, но дори и така да е, банката вероятно ще ви отпусне необходимия кредит.

Нахалното му поведение я вбесяваше, но Даяна се бе научила да запазва външно самообладание — само не и в случаите, когато прекаляваше с шампанското.

— Парите нямат значение — надменно каза тя.

— Толкова по-добре! Още утре ще доведа един добър архитект по вътрешен дизайн и с негова помощ ще изготвим плановете за реконструкцията. По този начин веднага ще узнаете стойността на начинанието. След осем седмици ще се състои откриването на „Каприз“.

— Как така „Каприз“? Бутикът се казва „Даяна“.

— „Даяна“ ми звучи малко простовато.

— Това е малкото ми име! — Даяна се задушаваше от чувството за накърнено достойнство.

— О, извинете ме — ухили се Рей обезоръжаващо, — не исках да ви засегна. Но съгласете се, че „Каприз“ носи в себе си нещо френско — някакво усещане за полъх от парижката мода, буди асоциации като уханието на изискан парфюм. Впрочем, ще наречем нашия парфюм също „Каприз“.

— Не продаваме парфюми.

— Искате да кажете — все още не продаваме — натърти той. — Най-напред, разбира се, ще го получават само редовните ни клиентки. Малките подаръчета затвърждават доброто приятелство. Ще се нуждаем и от цял куп други неща, за които вие изобщо не подозирате. Но оставете на мен целия мениджмънт и ще останете възхитена. Този бутик е едно малко предизвикателство към моята фантазия. Обещавам ви, мис Шелдън, че след осем седмици няма да можете да го познаете.

Даяна никак не се съмняваше в това. Още по-вероятно й изглеждаше, че няма да може да познае и банковата си сметка, която и сега не беше в цветущо състояние. Този малък неосъществен Наполеон явно имаше амбицията да даде простор на манията си за величие между четирите стени на нейния магазин. Нямаше да е излишно още веднъж да премисли основно намеренията си. Макар винаги да бе разполагала с много пари, тя не обичаше да ги пилее напразно; а кой можеше да гарантира, че „Каприз“ наистина ще донесе очакваните печалби?

— Нека да видим сега задните помещения — каза весело Брадли.

— Там няма нищо друго, освен складове.

— Въпреки това искам да ги разгледам — настоя той.

Когато слязоха долу, завариха продавачките усилено да разопаковат кашони с дрехи. Въздухът тегнеше от тютюнев дим, макар в складовете най-строго да бе забранено пушенето.

— После ще си поговорим — обърна се Даяна със заканителен тон към момичетата и последва Брадли, който тъкмо се възторгваше от размерите на помещението.

— Тук ще разположим кабинетите и канцеларията — отсече категорично той. — Неоценимо предимство е това, че прозорците са над нивото на улицата. Така ще имате естествена дневна светлина. Значи, проблемът с кабинетите вече е разрешен. Остава достатъчно място за складова площ, дори има възможност да се устрои един малък бар.

— Това пък защо? Обикновено не пия алкохол, още по-малко през време на работа.

Рей леко се подсмихна. Зъбите му блеснаха.

— Барът няма да е за вас, а за господата, които ще придружават своите дами при покупките им. Докато жените пърхат в кадифе и коприна, мъжете ще могат на спокойствие да изпият по един аперитив и да се насладят на примамливата гледка. След това положително ще бъдат по-благосклонни към солените сметки, които техните богини ще им представят.

— Ама и вие сте една хитра лисица, Рей! — За пръв път в гласа й се прокрадна нотка на възхищение от съобразителността му и за пръв път някак неволно го нарече на малкото му име.

— Имайте ми доверие, Даяна. — С нежност, която не подозираше, че може да се крие в него, той хвана ръката й и я задържа за миг. — Ще вдигна магазина ви на върха, уверявам ви!

 

 

След като Рей Брадли си тръгна, бутикът се стори на Даяна някак странно опустял, като че ли от него си бе отишъл всякакъв живот. Джой показваше вечерни рокли на една възрастна дама, Карин все още подсмърчаше, а Алън за трети път звънеше по телефона.

— Най-сетне те открих, скъпа — сладникаво захленчи той. — Получи ли моя утринен поздрав?

С лек привкус на гузна съвест Даяна си припомни за разкошния букет рози.

— Естествено, Алън. Много ти благодаря. Не биваше да го правиш.

— Зарадва ли се, любима?

— До полуда. — Тя потисна въздишката си на отегчение и досада. — Извини ме, че не намерих по-рано време за теб, но тази сутрин ми се представи моят нов мениджър и както вероятно можеш да си представиш, имахме да обсъдим много неща.

— Когато се омъжиш за мен, няма да ти се налага да работиш, моя малка магьоснице — нежно каза той. — Прекрасната ми женичка трябва да мисли само за своето мъжле и за нищо друго.

Представата да посвети изцяло живота си на влюбения Алън я отврати безмерно. Това означаваше да умре от скука и полова незадоволеност. С течение на времето двадесетгодишната разлика помежду им щеше да става все по-осезателна. Но дори и да се абстрахираше от всичко това, Алън далеч не беше мъжът, без когото не би могла да си представи живота си. Трябваше да се опита ясно да му го каже.

— Алън, наистина не съм в настроение сега да разисквам такива жизненоважни въпроси — уморено въздъхна.

— Разбирам те, сърчице мое. Прекалено много работиш. Запазил съм маса в „Брейкърс“. Ще мина да те взема в осем, става ли?

— Довиждане дотогава, Алън. — Даяна с облекчение сложи слушалката.

Малко след това в кабинета й дойде Джой.

— Как ти се стори Рей? — започна въодушевено тя. — Не е ли супер?

— Супер скъп дори, бих казала — хладно я контрира Даяна. — Този човек иска цяло състояние за работата си.

— Рей си струва всеки долар, вложен в него, повярвай ми. „Хамилтън“ беше катастрофално западнал, когато той го пое и го направи хит за миналия моден сезон. Хамилтън младши само трябваше да се настани в готовото гнезденце. А как го намираш иначе — имам предвид, като човек и мъж?

— За съжаление, не ми се удаде възможност да го преценя като мъж — подигравателно отвърна Даяна. — Но ако искаш все пак непременно да чуеш личното ми мнение — намирам го за твърде самонадеян.

— Той е чудесно момче, ако го опознаеш по-отблизо.

— А ти познаваш ли го по-отблизо? — недоверчиво я погледна шефката й.

— Е, чак толкова отблизо не — изкиска се Джой. — Все пак аз съм сгодена. Но ако не бях… Слушай, Даяна, този мъж си заслужава да прегрешиш с него.

— Само да те чуе Робърт!

— Няма откъде да ме чуе! Освен това го казах чисто платонически. И все пак смятам, че той има невероятно мъжко излъчване. Ако не бях толкова силно влюбена в Робърт, би могъл да бъде много опасен за мен.

Даяна замислено въртеше из пръстите си посребреното преспапие.

— Като те слушам да говориш така, започвам да се замислям дали да го назнача. Появата му ще предизвика невъобразим безпорядък сред служителките ми, а любовни истории са последното нещо, от което имам нужда сега в бутика. Само ще ми развали психоклимата.

— О, затова можеш да не се притесняваш. Рей е самата въздържаност, да не употребя по-силна дума.

— Откъде всъщност го познаваш?

— С Робърт са съученици от колежа. Преди няколко дни се срещнали случайно в Маями. Когато Робърт ми каза, че Рей си търси работа, веднага ми хрумна да ти го предложа. Можеш спокойно да опиташ с него. В края на краищата от опит глава не боли.

— Този опит може да ми излезе прекалено скъпичък — Даяна продължаваше да бъде скептично настроена.

— Рискът винаги влиза в играта. И сега всекидневно губиш доста пари. Ако искаш да бъдеш конкурентоспособна, трябва да предложиш на клиентелата нещо ново, различно.

— Някои от идеите му наистина са оригинални — призна Даяна. — Ще изчакам да видя плановете за реконструкцията. Ако не ми харесат, мога да се откажа. — После се усмихна и смени деловия си тон: — Ще дойдеш ли с мен на обяд през почивката? Каня те на хамбургер.

— Внимавай да не преядеш — пошегува се Джой. — Май се опитваш да предприемеш първите стъпки към драстични икономии.

— Все отнякъде трябва да започна. Ще вземем и Карин с нас. Малката има нужда от известно ободряване.

Джой кимна.

— Бедничката, пипнала е ужасна хрема.

— И така може да се каже — ухили са Даяна. — Да ме пази Господ от подобен род хрема. Стигат ми проблемите, които си имам в работата. Само любовни неприятности ми липсват.

* * *

„Брейкърс“ беше един от най-луксозните хотели във Флорида. Построен досами морския бряг, от неговите тераси погледът необезпокояван можеше да се рее над безбрежната водна шир. Цялата сграда представляваше съвършено копие на флорентинско палацо с характерните за него колони и куполи, сред една потънала в зеленина романтична градина.

За да предотврати опасността разговорът да задълбае в прекалено личен план, Даяна оживено разказваше за намеренията на новия си мениджър. Алън я слушаше с привиден интерес, като в същото време запленен наблюдаваше непрестанната смяна на израженията по одухотвореното й лице. Чувстваше се омагьосан от бликащия й темперамент и трескаво очакваше мига, когато ще останат сами. Не можеше да погледне към устата й, без да си мисли за жарките й целувки.

Оберкелнерът им сервира ордьовъра — фантастичен коктейл от омари. Даяна моментално млъкна и се нахвърли върху любимия си деликатес. Алън не можеше да откъсне очи от розовите й устни, които при дъвченето леко се отваряха и откриваха връхчето на пъргавия език, плъзгащ се змиевидно по тях.

Той дълбоко въздъхна.

— Не ти ли е вкусно? — невинно подхвърли тя. А и как ли би могла да подозира, какво става в душата му? — Коктейлът е превъзходен, сухото розе е най-подходящо за него.

Вдигна чашата си:

— За доброто ни приятелство, Алън!

Той се подразни от факта, че Даяна толкова подчертано говореше за приятелство. Приятелство между мъж и жена за него беше немислимо да съществува, особено когато жената е толкова привлекателна като Даяна.

Келнерът сервира основното блюдо — помпани нежни малки рибки, живеещи в топлото течение Гълфстрийм, които по форма и вкус много напомняха на змиорки.

— Как ти харесва името „Каприз“?

— Ако зависеше от мен, щях да те накарам да зарежеш както името, така и цялата си работа. — Алън кимна леко на някаква преминаваща покрай масата им двойка. Дамата хвърли любопитен поглед на Даяна и зашепна нещо в ухото на своя придружител.

— Само че не зависи от теб — сви тънките си черни вежди Даяна. — Защо не искаш да разбереш, че аз имам нужда да се занимавам с нещо сериозно? Чувствам се прекалено млада, за да заживея като някоя ленива рентиерка.

— Можем да имаме деца — мечтателно произнесе Алън. — Тогава животът ти ще бъде запълнен с тях.

Тя потисна нетърпеливата си въздишка.

— Ако искаш деца, обърни се към жена си.

— Рут направи веднъж вече аборт и сега се страхува да опита отново. Ще й поискам развод.

— Няма да поискаш, поне не и заради мен — разгорещи се тя. — Няма да се омъжа за теб, Алън, запомни го.

— Високо ценя толерантността ти спрямо съпругата ми — криво изтълкува думите й той. — Но аз искам да бъда с теб, Даяна!

— Само че аз не искам да живея с теб! — заяви младата жена с безмилостна откровеност. — Не искам да се омъжвам нито за теб, нито за когото и да било другиго.

Алън обаче не я слушаше. В своето дълбоко заслепение той вярваше, че Даяна е луда по него и само мисълта за жена му я кара да се държи така резервирано. Разбира се, той все още обичаше Рут, желанието му към Даяна обаче беше по-силно. Копнееше да я притежава така, както едно разглезено дете се стреми да получи нова играчка, очаквайки тя да му донесе по-голяма радост.

Прекараната любовна нощ с нея още повече усили неутолената му жажда по тази чувствена жена, затова сега с всички сили се опитваше да я обсеби.

Даяна започна да се разкайва, че прие поканата му за вечеря. С него не беше възможно повече да се говори разумно. Категорично отклони предложението му да слязат в бара.

— Трябва най-после една вечер да си легна навреме. Чувствам се смъртно уморена.

В този момент тя забеляза една двойка да си пробива път между редиците от маси. Заливайки се в безгрижен смях, двамата следваха от разстояние келнера, водещ ги към местата им.

Даяна усети как сърцето й безпричинно ускори ритъма си. От пръв поглед бе разпознала издължената мъжка фигура. Беше Рей Брадли, новият й мениджър. Той обаче не я забеляза. А и как ли би могъл? Напълно беше погълнат от разговора с хубавичката блондинка, която придружаваше.

— Хайде да си тръгваме — нетърпеливо се обърна Даяна към кавалера си. Искаше час по-скоро да остане сама.

Алън плати сметката и се отправиха към изхода. Пътят им минаваше толкова близо до масата на Брадли, че Даяна почти го докосна. В този момент той вдигна очи и я погледна.

Тя долови изненадата в погледа му. Отбеляза светкавичната преценка, която Рей направи на спътника й, преди да се усмихне и любезно да й кимне.

По пътя Даяна не произнесе нито дума. Мислено се опитваше да анализира усмивката на Рей Брадли. Подигравателна ли беше, любезна или просто безразлична?

„Колко глупаво от моя страна, да си блъскам главата с такива въпроси!“ — упрекна се тя. В края на краищата този Брадли беше само един от нейните подчинени — или по-точно: може би щеше да стане такъв.

— Не се притеснявай, ангел мой. Всичко ще бъде наред — прекъсна разсъжденията й нищо неподозиращият Алън.

Той отново неправилно тълкуваше лошото й настроение. Решително не беше в състояние да я разбере, защото беше отчайващо егоцентричен.

Даяна махна с ръка в знак на досада.

Елегантната лимузина безшумно се плъзна пред входа на вилата й и спря. Даяна изхвръкна от седалката като от катапулт и шумно затръшна вратата на автомобила.

— Лека нощ, Алън! — извика и се затича нагоре по стъпалата.

В бледата жълтеникава светлина на външните лампи за последен път проблесна златото на косата й, след което тя изчезна.

Дълбоко разочарован, Алън гневно форсира колата и се понесе към собствения си дом.