Ан Мари Уинстън
Веднъж в живота (9)

Осма глава

След като сложи Джени да спи, Марина седна до Бен на дивана в дневната. Потърси някаква неутрална тема за разговор, за да стопи напрежението помежду им. Не реагира особено ентусиазирано, когато той съобщи на Джилиан за женитбата днес следобед. Наистина го обичаше и възможността да се върне при него надминаваше и най-смелите й мечти.

И въпреки това щастието й не беше пълно. Забеляза нещо, което никога не й беше правило впечатление. Винаги ли Бен е бил толкова… властен? Обичаше я и се съобразяваше с желанията й, но дали някога бе имала свои собствени идеи?

Явно и през ум не му мина, че може би тя би искала сама да сподели с Джилиан новината за женитбата. Нито пък я попита дали би искала да продължи да работи в магазина, след като се оженят. Той държеше съпругата му да се посвети изцяло на семейството и да си остане вкъщи. След тежкото му детство, желаеше неговото собствено семейство да е стабилно. Не му се щеше съпругата му да споделя съдбата на майка му, работила едновременно на няколко места, за да свързват двата края. В миналия им живот тя се бе подчинила на желанието му. Обичаше да готви и да домакинства, а след като се роди Джени, се чувстваше напълно щастлива.

Сега обаче нещата стояха съвсем различно. Вече не я задоволяваше само къщната работа. Дори и обичта й към Джени не би я задържала по цял ден у дома. Работата в магазина се бе превърнала в част от новия й живот.

Когато Джилиан я заведе за пръв път в „Детски свят“, тя се ужаси. Кери нямаше опита на жена, собственик на половин процъфтяващ магазин. Скоро откри с изненада, че й е страшно приятно да изучава тънкостите на търговията, които сестра й търпеливо й преподаваше. За нищо на света не би се отказала. Това щеше да я съсипе!

Е, не преувеличавай, Марина.

Вероятно щеше да го понесе, но във всеки случай никога вече нямаше да е щастлива единствено като майка-домакиня. Освен това, понякога би могла да взема Джени със себе си в магазина. Така би обединила най-доброто и от двата си живота.

Но Бен очевидно не мислеше така. Той включи телевизора, за да разсее неловката тишина.

Програмата завърши късно и Марина неохотно стана. Беше почти заспала край топлото му тяло и успокояващата му близост.

— Трябва да ти кажа лека нощ. Имах уморителен ден.

Бен се изправи, хвана я през кръста и я придърпа към себе си.

— Не мога да чакам повече, докато се преместиш тук. Направо полудявам при мисълта, че трябва да си ходиш всяка вечер.

— Да, знам.

Марина сложи глава на рамото му. Искаше й се да го прегърне и успокои. Страховете отново я връхлетяха. Стори й се, че двамата с Бен никога няма да се разберат отново. В подсъзнанието си той още се бореше да приеме двойствената й личност и тя го разбираше. Вярваше ли й? А като връх на всичко, това ново тяло беше толкова различно.

Тръсна глава и направи опит да се отскубне от ръцете му.

— Нищо не е както преди. Аз съм прекалено различна…

— О, успокой се!

Бен не я пусна и тя усети силата му. Преди това я възбуждаше, но сега беше прекалено уморена и кисела, за да й направи впечатление.

— Пусни ме! Искам да си вървя — каза със сприхав тон тя.

— Не, разстроена си. Кажи ми какво има.

— Не мога. Не е… — Гласът й затрепери и секна. Сълзи се застичаха по бузите й.

— Не плачи. Не мога да издържам, когато плачеш. — Бен целуна затворените й очи.

Това бе истина. Не знаеше какво да прави, когато тя плачеше. Затова се отчуждиха, след като им казаха, че не могат да имат повече деца. Почувства се изтощена и безсилна.

Той потърси устните й, но Марина не му отговори. Бен продължи леко и нежно. Целува я дълго, докато пресуши сълзите й. Тя се отпусна на гърдите му. Бен искаше да пробуди желанието й. Целувките му ставаха все по-настойчиви. Марина се задъха. Погали гърдите й, но тя го спря.

— Желая те! — изстена той. — Не мога да чакам повече.

Марина усети копнеж. Вече не виждаше защо трябва да чакат. Бен я грабна на ръце и я отнесе в спалнята. Бавно я положи на леглото и продължи страстно да я целува. Целият трепереше. Пръстите му се заплетоха в малките копчета на гърба на роклята, с която ходеше на работа. С едно рязко нетърпеливо движение дръпна с две ръце дрехата и част от тях се посипаха по пода. Засмя се и я повали на леглото като не спираше да я гали. Тя протегна ръце към него, жадуваща близостта му.

Бен започна бързо да се съблича. Марина се обърна, като с наслада наблюдаваше голото му тяло. Бе очарована от мускулестите му рамене, плоския стомах и силни бедра. Бен тренираше в един съседен спортен клуб и тялото му беше в чудесна форма. Протегна ръце да го прегърне, той обаче ги хвана, задържа ги над главата й и с все по-нарастващо желание загледа меките извивки на тялото й. Тя извърна глава, сякаш се срамуваше. Щом пусна ръцете й, Марина бързо ги кръстоса и прикри гърдите си. Бен си спомни объркването й първата нощ.

— Защо криеш това красиво тяло? — Нежно, но решително отмести ръцете й той.

Лицето й почервеня.

— Сега съм толкова различна — произнесе с тих глас Марина.

— Различна? — престори се, че не разбира той.

— Не се прави, че не разбираш! — отвърна му рязко тя. — Кери имаше големи гърди, които ти обичаше. И косата ми, като перушина е… Помня колко харесваше дългата ми черна коса…

— И смяташ, че това ще ми попречи да те обичам? Аз съм влюбен в теб, а не само в новото ти тяло, макар че ми направи впечатление в началото. Да, доста по-различно е…

Той спря, отново почувствал вина пред Кери. Но трябваше да оставят назад миналото. Бавно спусна галеща длан по дългото й стройно бедро и го обви около кръста си. Почувства възбудата й и едва се овладя, за да продължи мисълта си.

— Това тяло е възбуждащо по друг свой си начин. — И в следващия миг се зае да й докаже как. Зацелува лицето й, спусна се надолу по шията и достигна до малките предизвикателно изправени гърди.

Марина се изви в ръцете му и коремът й нежно докосна възбудената му плът.

— Тези крака… Тези разкошни дълги крака…

Тя се отпусна в топлите му ръце, успокоена от искрения му глас. Бен продължи да я гали и тя обви крака около кръста му. С един силен тласък той проникна в нея. Ритмичните му движения изостриха до краен предел сетивата й. Идеше й да закрещи от силата на усещането. Нейната собствена възбуда го накара да ускори още повече темпото. В мига, когато достигнаха екстаза, Бен я задържа здраво в прегръдките си, докато тялото й се отпусна утолено.

Беше чудесно. Той беше великолепен. Защо бе необходимо да се въздържат? Изведнъж всички разумни причини й се сториха нелогични и идиотски.

— Тежа ли ти? — прошепна той.

Тежък беше, но не й се искаше да се отдръпва.

— Не, добре ми е.

Марина си спомни, че обичаше да го гали по гърба. Нежно прокара пръсти по плещите му.

— Ммм! — одобрително изръмжа Бен.

Тя се усмихна и протегна ръка да завие телата им.

— Защо махна нашето легло?

Нямаше намерение да го упреква, но Бен веднага се стегна. О, защо ли го попита!

Смъкна се от нея, легна по гръб и се загледа в тавана. Дълго не й отговори. Накрая глухо въздъхна:

— Не можех да понасям да лежа в него без Кери.

Това просто признание дълбоко я трогна.

— Извинявай, че те попитах. Не е толкова важно. — Но той унило продължи:

— Всеки път, когато влизах в стаята, я виждах… Виждах теб. Седиш между възглавниците и кърмиш Джени. Или пък лежиш, свита на кълбо, когато се връщам от сутрешен крос. Седиш на края на леглото с разпусната коса… Просто не можех да понеса това. Спах около месец на дивана, а после реших да продам леглото. Знам, че много го харесваше. Мислех да го запазя за Джени, но ми навяваше твърде мъчителни спомени. Можем да вземем друго, ако искаш. — Въздъхна тежко и сложи ръка на очите си.

— Бен… И това легло е хубаво. С теб бих могла да спя дори на пода!

Тя сложи длан на гърдите му. Дали някога ще излекуват старите рани? И двамата бяха променени от преживените нещастия. Глупаво е да се надяват, че ще успеят да възстановят безвъзвратно загубеното.

Бен не й отговори веднага. Накрая сложи ръката си върху нейната и стисна силно пръстите й. Обърна се и нежно я прегърна.

— Обичам те! Това е важното. По-късно можем да решим за леглото. Хубаво ще бъде двамата да купим ново, нещо като отпразнуване на новия ни живот.

 

 

Марина се събуди точно на разсъмване от виенето на Мейджър. Бързо се измъкна от леглото на Бен, потръпваща от утринния студ. Надяна халата му, пусна кучето през задната врата и се върна в спалнята.

Почувства се виновна пред собствените си домашни любимци. Лъки трябва да излезе навън. Тихо съблече халата и посегна към бельото. Тъкмо започна да се облича, когато две големи ръце я сграбчиха за кръста и я върнаха обратно в леглото. Тя леко изпищя от изненада и в този момент си спомни, че Джени спи в една стая през хола.

— Къде мислиш да вървиш? — изръмжа Бен в ухото й.

— Трябва да пусна Лъки — на пресекулки изрече тя, като усети ръцете му да се плъзват по тялото й и леко да галят гърдите й. — О, толкова добре се чувствам тук… — спря тя ръцете му, — но наистина трябва да вървя.

— Нали ще се върнеш пак? Вземи и проклетите животинки със себе си. Скоро и те ще станат част от семейството. Не искам да спя вече без теб.

Тя се обърна и видя възбуденото му тяло. Преглътна желанието си да се върне обратно при него и да се отдаде на любовта си.

— Добре.

Докато Лъки тичаше из двора, Марина бързо взе един душ. После облече чисти дрехи, грабна Клод — бялата котка, сложи каишка на Лъки и се върна обратно у Бен.

Щом отвори вратата с ключа, който й беше дал, чу телевизора.

— Ма’ина! — Джени се втурна към антрето и спря със зяпнала уста, като видя животните. После се обърна и закрещя с все сила: — Та-ти! Ма’ина носи куче и ко-те в мойта къща!

Бен се появи откъм хола и рече с подигравателно-съжалителен глас:

— Сутрешните ни планове се провалиха от един такъв ранобуден приятел. — Взе детето с една ръка и я предупреди: — Шшт! Ако викаш, ще изплашиш животните на Марина.

— Що Ма’ина носи ж’вотни в мойта къща?

Тъкмо случай да й кажат. Бен погледна Марина и тя кимна. На детето му трябваше време да свикне с мисълта, че тя ще живее у тях, но не биваше да чака прекалено дълго, защото можеше да се изнерви.

Бен коленичи и пусна момиченцето на пода, после погали Клод, която вече се умилкваше около краката му.

— Харесваш ли животните на Марина?

— Да-а-а. — Явно на Джени беше по-интересно да гони котката, отколкото да слуша баща си.

Той си пое притеснено дъх и рече:

— Марина, нейното куче и котка ще дойдат да живеят при нас.

— Ма’ина ж’вее с мен?

— Да. Точно така.

Джени се замисли за момент. После погледна Марина.

— Ти спиш с мен?

Марина се изчерви.

— Не, миличко. Аз ще спя в леглото на тати.

— Тати леглото го-ямо. — За нея това беше напълно логично обяснение.

— Джени, Марина иска да стане твоя мама. Ти искаш ли?

Отново тишина. После Джени каза:

— Аз има д-е мами. Ма’ина моя мама тук. Моя д’уга мама ’тиде п’и Бог.

— Точно така. — Марина коленичи до детето и простря ръце. Сълзите напираха в очите й. — Обичам те, фъстъче!

Джени с готовност се облегна на ръцете й.

— Мама има бебе. Ние вземе бебе в мойта къща?

Бен едва сдържаше смеха си.

— Ще говорим за бебета друг път, Джен. Хайде да пуснем Мейджър и Лъки в двора да играят.

Бебе… Щом Бен и Джени изчезнаха през вратата с кучето, Марина бавно се отпусна на пода.

О, господи! Въобще не бяха се пазили. Бен се върна.

— След закуска можем да извадим украшенията за Коледа, щом няма да правим, каквото бях намислил.

Погледна я учудено. Тя се надигна и сериозно го погледна.

— Бен, трябва да се пазим. Аз… аз може вече да съм бременна!

За момент той я изгледа шокиран.

— О, господи, съвсем бях забравил.

После лицето му се проясни и й се усмихна. Едва сега осъзна, че новото й тяло не е стерилно.

— Какво от това? Ние се женим.

— За мен има значение. Всички останали знаят, че сме се срещнали само преди два месеца. Трябва време, за да свикнем да бъдем заедно, преди да решим какво ще правим.

— Скъпа, ние вече го направихме. И Бога ми, беше чудесно! — ухили се той закачливо и я дръпна към себе си.

Тя омекна.

— Беше наистина чудесно! Обичам те, Бен.

— И аз. Отсега нататък ще внимаваме. Но нямам нищо против, ако вече сме го направили. Ще бъде прекрасно да имаме още едно дете! И разликата във възрастта с Джени е много подходяща.

— Бен! — Марина се ядоса и скръсти ръце пред гърдите си. — Джени трябва първо да свикне с мен. Мечтая да ти родя още деца, но сега съвсем не е най-подходящото време.

Той разпери примирено ръце.

— Добре, разбрах. Ще почакам няколко месеца и ще обсъдим тези неща по-спокойно.

Марина му позволи да я заведе в кухнята, докато говореха за Коледа. Престори се, че всичко е наред. Но всъщност беше силно разтревожена. Може би семето на раздора между тях отново бе посято. Бен прие като нещо дадено готовността й да има бебе само месеци след женитбата. Ами магазина?

 

 

В неделя майка му дойде за вечеря. Когато ядяха десерта сладолед, Бен прочисти гърлото си и рече:

— Мамо, Марина и аз имаме да ти съобщим нещо.

Хелън остави лъжицата и го погледна. Той сложи ръка върху ръката на Марина и каза:

— Решихме да се оженим след Нова година. Знаем, че всичко между нас се разви много бързо, но ние сме сигурни в чувствата си. Надявам се, че ще ни дадеш благословията си.

Майка му бавно взе салфетката и попи устните си, преди да заговори. Бен стисна леко ръката на Марина, която трепереше под неговата.

— Ако някой ми беше казал, че ще се радвам да видя овдовелия си син да се жени само шест месеца след смъртта на жена си, щях да си помисля, че е луд. Но аз се радвам. Не, даже съм очарована. И двамата заслужавате да бъдете щастливи. Мисля, че сте подходящи един за друг. Разбира се, давам ви благословията си. Ще чакам да ме поканите на сватбата!

Хелън стана от стола и отиде да целуне Бен. После се обърна към Марина. В очите й имаше сълзи.

— Добре дошла в семейството ни, мила! Надявам се, че ще ме имаш като своя майка.

Марина скочи и я прегърна.

— Благодаря. Твоето одобрение ми е много скъпо.

— Добре, добре. Стига сантименталности. Какво ще правя, ако и двете се разплачете сега?

Жените се обърнаха към него със смях.

— Има склонност да предсказва какво ще се случи — пошегува се Хелън.

— И е толкова умничък! — Марина го погали снизходително по главата, а той шеговито й се закани да й го върне.

Щом седна отново на мястото си, Хелън се разсмя над главата на Джени. Детето лапаше усърдно сладоледа си.

— Това ще е добре за нея — каза възрастната жена.

— А и честно казано, за мен ще бъде облекчение, ще отделя малко време и за себе си. Много я обичам, но понякога се изморявам.

— Надявам се, че няма да ни изоставиш напълно — подхвърли Бен, но тя го погледна сериозно.

— Знаеш, че винаги можете да разчитате на мен!

— Винаги ще си добре дошла при нас, но ние ще имаме нужда от бавачка само от време на време, след като Марина си остане вкъщи отново.

Хелън го погледна учудено:

— Отново? Мислех, че тя има този магазин доста отдавна.

О, ще трябва да внимава какво говори пред майка си!

— Да, така е. Исках само да кажа, че ще имам съпруга отново у дома.

— Тоест Марина ще се откаже от магазина?

Тя беше засегнала най-болезнената тема и той с неудобство додаде:

— Е, още не сме обсъждали въпроса, но…

— Бен! — Гласът на майка му беше твърд, както в детството му, когато се беше провинил. — Марина не е Кери. Надявам се, че няма да се опитваш да я караш да бъде такава, каквато не е.

Не, майка му грешеше. Марина беше Кери!

— Мамо, аз…

— Знам защо за теб е толкова важно жена ти да си остане вкъщи. Съжалявам, че детството ти не е било щастливо. Аз отсъствах много от дома. — Тя изправи рамене и макар че беше раздразнен, Бен някак странно се развълнува от думите й. — Но това те направи мъж. Мъж, с когото се гордея!

Ядът му се изпари така, както беше дошъл.

— Благодаря, мамо.

Тя се усмихна.

— Мисля, че Марина е подходяща за теб. Обичах Кери, но понякога се безпокоях, че тя прекалено ти угаждаше. Кери бе толкова отдадена на теб и Джени, че ако нещо се случеше с теб или детето, не знам какво би направила. Благодарна съм, че този ужасен инцидент не отне теб. Да, защото ти си единственото ми дете, но също и защото не съм сигурна, че Кери би могла да го преживее.

Думите на майка му го шокираха. Не беше поглеждал на жена си от тази страна. Отново чувството за вина се надигна в душата му. Щом майка му е виждала така нещата, значи Кери наистина го е обичала прекалено много, а той не бе оценил напълно тази любов. Беше я наранил дълбоко. В главата му отново нахлуха мрачните спомени за последните й дни. Сега ясно разбираше, че не е била щастлива. И за това беше виновен той. Тя се измъчваше, задето не може да му роди повече деца, а той дори не бе направил опит да я успокои.

Една грозна мисъл изплува в съзнанието му. По-рано Бен беше успявал да я потиска, но сега тя изплува съвсем ясно. По пътя за парка те се скараха… даже не помнеше за какво. Беше някаква безсмислена свада, но под повърхността й се криеше подсъзнателното му желание да я накаже, задето не може да му създаде голямо семейство. Трудно бе да преглътне такава мисъл. Още по-мъчително бе да си спомни Кери под колелата на камиона, писъците на Джени, когато я остави на някакъв минувач и се втурна към жена си. Ако беше обърнал внимание на движението тогава, а не на собствените си егоистични мисли, може би щеше да предотврати нещастието. И Кери щеше да е жива сега, в своето тяло…

 

 

Само след седмица беше Коледа. „Детски свят“ работеше на пълни обороти всеки ден и всяка минута, когато го отваряха. Марина изпълняваше поръчка след поръчка. Бяха доволни от оборота.

Остави изморено тефтера настрана. О-ох! Работеше много напоследък. Освен това се опитваше да се справя с домакинството, подготвяше се за Коледа и се грижеше за Джени, която за пръв път щеше да празнува истински.

Имаше нужда от чист въздух. Отвори вратата на склада и мина в магазина. Прималяла, едва се добра до стола зад щанда и се отпусна. За момент да може да затвори очи и да сложи глава…

— Марина! Добре ли си? Седни тук и ме погледни. — Гласът на Джилиан едва достигна до съзнанието й и една ръка я подкрепи.

Марина разбра, че просто е клюмнала над щанда и се е унесла.

— Добре съм — промърмори едва-едва.

— Да, но не си Спящата красавица. Болна ли си?

— Не. Само съм преуморена.

— Защо не си отидеш и не се наспиш? Ако не се оправиш, значи трябва да идеш на лекар. Може да ти има нещо.

Нещо. Ако й имаше онова нещо, което подозираше, то щеше да й мине след девет месеца.

Върна се вкъщи. Мушна се в леглото и се отпусна блажено. Тялото й се нуждаеше от почивка. Не беше ходила в другата къща от много дни. Малко по малко местеха багажа. Вече бяха изключили инсталациите.

Преди да заспи, отвори едно чекмедже на нощното шкафче и извади оттам календар. Започна да брои, макар че много добре знаеше точните си дати. Цикълът й закъсняваше вече шест седмици. По-точно четирийсет и четири дни. Последният беше в началото на ноември. Значи бе забременяла в края на ноември, преди да започнат да се пазят. Ще трябва да провери със сигурност, преди да каже на Бен.

Тя се усмихна в предчувствие на голямата радост. Смешно, как се смениха чувствата й в последните няколко седмици! Да имат бебе точно сега, не беше съвсем подходящо, но вече нямаше никакво значение. Това щеше да спои отношенията им, независимо от хорските приказки. Бебе…

Нещо я гъделичкаше в ухото. Тя вдигна ръка и махна във въздуха, за да го отпъди… и ръката й срещна нещо топло. Марина отвори очи, дланта й лежеше върху бузата на Бен. Беше се надвесил над нея. Тя му направи място в леглото.

— Добре ли си? Минах през магазина и Джилиан ми каза, че си се върнала да си починеш.

Марина се притесни, като разбра, че вече е средата на следобеда. Беше легнала около десет.

— Защо ме търси?

— Мисля днес да опаковаме подаръците на Джени за Коледа, докато тя е при мама. Така няма да стоим до късно довечера.

— Добре, вече си починах.

— Да? — Той се наведе и я целуна.

— Да. — Тя обгърна с ръце врата му и го придърпа, докато той се опъна в цял ръст наполовина върху нея.

Топлото му тяло я покри и тя отпуснато зачака.

— Не искаш ли да ме съблечеш най-напред?