Ан Мари Уинстън
Веднъж в живота (10)

Девета глава

Следващата вечер Марина изми чиниите, а Бен изкъпа Джени. След като сложиха детето да спи, двамата се отправиха прегърнати към дневната.

— След три дни е Коледа. Нека да поговорим за датата на сватбата.

Тя облегна глава на рамото му.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— През деня преди Новогодишната нощ.

— Какво?

— Ще се оженим точно по Нова година.

Марина се засмя.

— Вярно, ще бъде скромна церемония с майка ти, сестра ми и Джени, но не прибързваме ли? Само след девет дена.

— И какво от това?

Всъщност защо пък не. Какво толкова има да се приготвят.

— Малко цветя, фотограф и обяд някъде в ресторант. Не е чак толкова много работа. А ще ни венчае ли пасторът точно в този ден? Ами документите в общината?

— Вече проверих. Можем да се венчаем четирийсет и осем часа, след като подадем молба.

Тя въодушевено го прегърна.

— Идеята да се оженим на Нова година е чудесна!

— Надявах се, че ще се съгласиш. Утре ще се занимая с формалностите и ще се отбия при пастора.

— Превъзходно. Ще сложа старите си пръстени, ако ми стават.

Бен поклати глава.

— Не, ще ти купя нови. Да не шушукат хората, ако носиш пръстените на Кери.

— Те ще говорят при всички случаи. Ще ни упрекват, че се женим толкова скоро.

— Изобщо не ме интересува! Не искам да отлагам нито ден повече. И без това сме изгубили половин година.

Бен я вдигна във въздуха и силно я целуна.

— Но имаме втори шанс. — Тя погали врата му и спусна ръце надолу по мускулестия му гръб.

— Благодаря на Господа! — погледна я той, щастливо усмихнат. — След като уточнихме датата, можеш да помислиш за напускане на работа. Ако Джилиан иска да купи твоя дял от магазина, можем да се уговорим така, че да не я ощетим. Отново ще бъдеш изцяло ангажирана със семейството си.

Марина се намръщи и се отдръпна. Не искаше да започват този разговор сега, но нямаше избор.

— Бен, мисля да продължа да работя в магазина на половин ден. Имам ангажименти. Джилиан не може да се справи без мен.

Бен свали ръцете си от нея и я погледна укорително:

— Джени и аз също не можем без теб. Освен това имаш достатъчно работа вкъщи.

— Мислех да наемем някой да идва да чисти. Тогава бих могла да се справя с домакинството и да работя в магазина.

— Но това е нелепо! Не е необходимо, нямаме нужда да работиш. Аз мога да се грижа за семейството си. Парите ни стигат. Не разбирам защо се чувстваш задължена да продължаваш да работиш в магазина. По-рано се чувстваше напълно щастлива.

— Така ли мислиш? Бен, моля те, опитай се да ме разбереш. Ако бях Кери Брадфорд, вероятно никога не бих работила. Но вече съм Марина. Новата роля ми харесва. „Детски свят“ е едно предизвикателство за мен. И аз се чувствам добре, защото се справям с него.

Бен не отговори. Само я изгледа възмутено и гневно. Марина отчаяно се опита да му обясни.

— Чувствата ми към теб нямат нищо общо с желанието ми да работя. Мисля, че и твоето отношение не зависи от това дали имаш слаба малка женичка, която стои по цял ден у дома и те чака.

Думите й го засегнаха. Те му напомниха забележката на майка му от предишната вечер. Почувства се виновен и поиска да се защити.

— Разбира се, че е така! И все пак, не бях мислил, че ще имам за съпруга жена с кариера.

Тя пристъпи към него и сложи ръце на раменете му.

— Знам, че ти ще осигуряваш семейството. Но аз имам нужда от магазина. Не за да плащам сметките, не за да се отърва от децата или да съм независима. Просто открих, че това ми харесва. Опитай се да ме разбереш…

Костваше му страшно много да не я отблъсне веднага. Надеждите, разцъфнали след нейното завръщане, угаснаха. Осъзна, че Марина няма да отстъпи. Дори и да имат друго дете, тя нямаше да остане вкъщи. А той не желаеше дете при тези обстоятелства.

— Не, не те разбирам! Мислех, че да бъдеш моя съпруга и да отгледаш децата ми е също работа и тя напълно те задоволява.

Бавно хвана ръцете й и палците му погалиха китките й. В душата му се бореха любовта и разочарованието. Бен въздъхна:

— Честно казано, идеята жена ми да работи, не ме очарова. Може би постоянно ще се караме, около отглеждането на детето, поддържането на къщата, храната, отпуските… И в такъв случай не мога да си представя друго дете около нас…

Марина беше готова да изкаже съмненията си. Но отчаяната безнадеждност в гласа му я накара да замълчи. Трябваше да го успокои, да внесе ред в променения му свят. Протегна ръка и се зарадва, че Бен не я отблъсна. Нека разбере, че двамата могат да преодолеят всичко. Най-ужасните кошмари са вече зад гърба им. Наистина ли не разбираше колко много го обича?

Погали ръката му, покрита с тъмни косъмчета. Взе дланта му и я доближи до устните си.

— Ще решим някак проблема. Обещавам ти.

Леко целуна пръстите му и забеляза как болката изчезна от лицето му. Клепачите му се спуснаха и тя усети нарастващото му вълнение. Марина чу тежкото му дишане. То й действаше винаги по един и същ начин. Обикновено не беше агресивна, Бен винаги вземаше инициативата, но този път не беше така.

— Какво ще кажеш, да отидем в леглото — предложи тя.

Хвана го за ръка и го поведе към спалнята. Спря на средата на стаята и той посегна да я погали, но тя разтърси глава и леко се отдръпна.

— Почакай, нека аз да започна…

Бен се изненада. Пламтящият му поглед подсказваше какво усилие му коства да й се подчини в такъв момент. Тя се отдръпна една-две крачки и свали обувките си. Той я гледаше с присвити очи. Марина се почувства уверена в сексапила на новото си тяло и бавно откопча копчетата на памучната си блуза. По погледа му личеше, че се наслаждава на гледката. Тя се усмихна. Блузата се свлече на пода, откривайки дантелено бельо. Последваха я полата и чорапите. Наум благодари на първата Марина за изтънчения й вкус. Приближи се към Бен, но той неочаквано я спря с думите:

— Дразниш ме! Не съм свикнал така…

Тя се засмя със смеха на сирена, уверена в своята неотразимост.

— Да спра ли?

— Ела тук! — дрезгаво заповяда той.

Още една стъпка и гърдите й опряха неговите, а бедрата й — силните му крака. Тя плъзна смело ръка към ципа на панталона и усети възбудената му плът. Задвижи дланта си нагоре-надолу и Бен издаде глух стон. Стъписана, Марина дръпна ръка.

— Не спирай! — грабна китката й той и я сложи пак там.

Възбудата й растеше. Смъкна ризата му, долепи се до неговото тяло и се погали в гърдите му. Доставяше й удоволствие да усеща с кожата си косъмчетата му. Той вкара единия си крак между бедрата й. Пламналото й тяло жадно прие това доказателство за мъжко желание. Лицето му изразяваше пълна отдаденост на смелите й милувки. Свали ципа на панталона му и продължи.

Бен изстена и я сграбчи за раменете, като трескаво я заопипва. Смъкна бързо бельото й и го захвърли. Тя остана съвсем гола. Бен коленичи. Някакъв женски инстинкт й подсказа какво той желаеше най-много. Остави се да я гали интимно, докато не се задъха от желание. Зарови пръсти в косата му и заскимтя от удоволствие.

Опита се да се отдръпне, защото не издържаше, но той се засмя и я задържа. Тя изстена и отново потъна в бездните на насладата. Подлудяваше я. Усещаше единствено езика, зъбите и ръцете му върху себе си. Всеки момент желанието заплашваше да я помете, но тя не искаше да се предава. Искаше да бъде равностоен партньор в любовната игра. Заровила конвулсивно пръсти в косата му, тя изви главата му назад, докато той я пусна. Сетне коленичи пред него и притисна тялото си до твърдата плът. Той се разтрепери, легна по гръб и хвана с две ръце бедрата й. Тялото й отчаяно търсеше близостта, която само той можеше да й даде. Повдигна се и обгърна с крака кръста му. Прие го с освободеност, която друг път би я смутила. Повдигаше се и се отпускаше върху него, усетила в пълна сила насладата от твърдата му мъжка плът в себе си. Бен я подтикваше да засили ритъма. Тя стенеше и се извиваше в ръцете му. Бяха се превърнали в едно цяло, в кълбо от мощни страстни движения.

Само след секунди достигнаха до екстаз. После тя се отпусна безсилна върху гърдите му. Едва сега осъзна, че лежаха на килима в спалнята. Останаха така още дълго, като всеки чувстваше потръпването на тялото на другия.

Накрая Марина се надигна и го погледна в очите.

— Откога си се превърнала в такава тигрица?

— Такава ли ти се сторих?

— Бррр! Студено ми е на пода.

— Да отидем в леглото.

Бен нежно я отмести от себе си, стана и й подаде ръка. Изведнъж силно изруга и се намръщи. Тя стреснато го погледна.

— Какво има?

— Пак забравих да сложа презерватив.

— Няма значение — успокои го усмихнато тя.

— За мен има! Докато не вземем решение, за мен ще има голямо значение. — Той пусна ръката й и се запъти към банята. — Лягай си.

Марина оправи завивките и нещастно се сви под тях.

Какво ли ще каже, когато разбере за бебето?

Загледа се с невиждащи очи в тавана. След минута вратата на банята се отвори. Бен мина през стаята и тя усети хладен полъх край себе си, когато легна от другата страна. Протегна ръка и я сложи на гърдите му. Почувства влажната му кожа, щом се обърна и я прегърна.

— Обичам те — прошепна Марина.

— И аз те обичам. — Целуна я той по косата. Скоро тялото му се отпусна и дишането му стана равномерно. На следващия ден непременно трябва да вземе от аптеката тестовете за бременност. Бен я обичаше. Вероятно се чувстваше застрашен и разстроен от желанието й да продължи да работи, но със сигурност щяха да успеят да разрешат проблемите си. Ще бъде луд от радост, когато разбере за бебето.

В деня преди Коледа Марина беше на работа само до обяд, но времето течеше много бавно. Час по час поглеждаше часовника си. На няколко пъти забеляза, че Джилиан скришом я наблюдава. Накрая, когато сестра й се усмихна насреща, Марина попита:

— Какво има? Рога ли са ми пораснали?

— Просто си мисля как се чувстваш. Не се обиждай.

Марина се сети, че сестра й мислеше за вчерашното й прилошаване.

— Добре съм.

Знаеше, че изглежда като глупачка, но нищо не можеше да се направи. Почти бе сигурна, че е бременна. Малко се смути при мисълта за снощната реакция на Бен, но си каза, че няма смисъл да се разстройва. Той толкова ще се зарадва! Този път може да е момче и той ще го научи да играе голф или бейзбол.

Щом удари един часа, тя грабна палтото и чантата си.

— Ще се видим утре.

— Не закъснявай! Преди Коледа има много работа.

— Не се безпокой. Ще дойда.

По пътя за дома се отби в аптеката. Забави се повече, отколкото очакваше, докато избере най-подходящия тест. Накрая купи един, който веднага отчиташе резултата.

Вкъщи трите животни я посрещнаха с възторг. Остави палтото си във фоайето и ги погали набързо. Мейджър много лесно беше приел другите две животинчета. Прокара още веднъж ръка по гърба на Клод и се отправи към спалнята.

Малко по-късно вече имаше резултата.

Бебе! Радостни сълзи напълниха очите й. Скочи от леглото и възбудено закрачи из стаята. После грабна телефонната слушалка. Секретарката на Бен веднага я свърза.

— Бен Брадфорд.

— Здравей, Бен Брадфорд! — тържествено весело поздрави тя.

— Здравей. Тъкмо си мислех нещо за теб.

— О, удобно ли е да ми кажеш?

Той кратко се изсмя.

— Не, не. Къде си?

— Вкъщи. — Гласът й прозвуча тайнствено и прелъстително. — Джени още ли е при мама?

— Аха, имах да свърша някои неща, преди да я прибера. Имаш ли нужда от нещо? — По гласа му личеше, че се усмихва.

— Да. Можеш ли да излезеш от службата?

Чу се шум от затваряне на чекмедже.

— Този ден върви ужасно бавно. И без това мислех скоро да приключвам. Ще си дойда след двайсет минути.

— Гледай да не те спрат за превишена скорост.

И беше цяло чудо, че не го бяха арестували, защото връхлетя в дома след по-малко от половин час. Марина седеше в дневната и репетираше как да му каже. Когато го видя, веднага скочи и се завтече да го посрещне.

— Здравей!

Той остави палтото си на един стол и я погледна лукаво.

— Недей да се правиш на изненадана! Помня много добре, че ми се обади и ме примами тук.

Тя се засмя нервно, като не знаеше как да започне. Да го покани ли да седне на дивана до нея. Бен се приближи. Явно си мислеше за секс.

— В тази къща рядко сме сами. Искаш ли да си направим парти за двама пред камината?

Звучеше много съблазнително. Но тя искаше първо да му каже, за да могат после да отпразнуват новината. Тя потупа възглавницата до себе си.

— Бен, седни за малко.

— Не искаш ли първо да запаля огъня?

— Не! — скочи и обви врата му с ръце, като прошепна в ухото му: — Имам много, много добри новини за теб.

— Какво?

— Не можеш ли да познаеш?

Той леко се отдръпна и изучаващо я изгледа.

— Не мога. Но явно си щастлива.

Тя чакаше. Бен замълча и тя се осмели да го целуне.

— Отново ще ставаш татко!

— Какво?!

Тя се засмя.

— Казах, че отново ще…

Думите замряха на устните му. Той грубо свали ръцете й и я отблъсна.

— Ти си бременна?!

— Да. — Страхът я задуши. — Цикълът ми много закъсня, взех тест за бременност и предположението ми се потвърди. Вероятно се е случило още първия път.

Господи, нека да ми каже, че иска това дете. Бен, кажи, че искаш детето!

Бен се обърна към прозорците и се загледа в градината, като нервно стискаше и отпускаше юмруци.

— Да-а-а…

Не, не бива да плаче! Усети как я обзема гняв, а това беше по-добро от страха и мъката.

— Само това ли имаш да ми кажеш?

Той се обърна и тя отстъпи назад при вида на яростта, изписана на лицето му.

— Какво очакваш да кажа, Марина! Трудно е да се радвам на второ дете, след като едва имаш време за първото. Децата се нуждаят от много грижи, много добре го знаеш. Кой ще прави това, докато работиш в любимия си магазин?

Горчивите му думи я пронизаха. Между тях започваше да се издига стената на отчуждението.

— Ще намаля работния си ден. Мога да вземам и децата със себе си понякога. — Мразеше тона, с който му говореше — сякаш го молеше. Така не можеше да преговарят.

— О, да, сигурно! А между другото би могла да имаш време да приготвиш обичайната храна, да излизаш на обичайните семейни разходки, да ползваш обичайните ваканции… Добрият стар Бен, той ще гледа децата, защото аз нямам време…

Преди още да се замисли, Марина вдигна ръка и го удари по бузата.

— Престани!

Последвалото мълчание беше по-ужасяващо от злобните й думи. Тя се приближи, за да се извини и да го успокои, но той се отдръпна.

— Бен, аз…

— Махай се! Остави ме!

Марина вече чукаше за втори път, когато Джилиан отвори вратата. Зад нея стоеше висок рус мъж, приличащ на скандинавец. Не изглеждаше особено очарован от появата й.

— Здравей, Марина, какво… Господи! Какво се е случило?

Марина се разхлипа и Джил се спусна да я утешава.

Беше обикаляла безцелно цели часове. Седя по пейките в парка, докато стана ужасно студено. Искаше да бъде смела, да попита между другото дали може да остане в свободната стая при Джил, но думите просто не можеха да излязат от устата й. Отпусна се в хола и тъпо заби поглед във весело мигащите светлинки на голямата коледна елха. Сестра й набързо отпрати русокосия, сложи да се стопли вода и се върна с кутия кърпички. Избърса сълзите й и заговори:

— Кажи на Джил, миличка! Какво има? Какво ти направи?

При мисълта за „него“ Марина се обля в нов порой сълзи.

— Бременна съм… Бен не иска детето.

— Бен не иска… — Изразът на лицето й стана жесток. — Толкова по-зле за него!

Тя скочи и се отправи към гардероба, метна си първата попаднала й дреха и изкрещя:

— Копеле! Мръсно копеле! Само почакай! Ако дори за момент си е помислил, че може да си играе с моята сестра, да я премята, както си иска, жестоко се лъже! Ще му откъсна мръсния малък…

— Джил! Това няма да помогне. Ти не разбираш…

Джилиан напираше да излиза през вратата. Марина едва успя да я удържи.

— Тогава ми обясни! Защо Бен не иска детето?

Марина преглътна. Главата я болеше от толкова много плач. Искаше да се свие и да обърне гръб на целия свят, но трябваше да обясни на Джилиан. Сестра й беше страшно ядосана и ако сега отидеше при Бен, щеше да стане още по-лошо.

Дръпна Джил за ръката колебливо и рече:

— Ела, седни при мен. Имам нужда от приятел, не от защитник.

След минута Джил се успокои и въздъхна:

— Извинявай. След инцидента съм много нервна. — Съблече палтото си и седна на дивана до Марина. — Добре. Обещавам да не го убивам. Засега! Хайде, кажи ми какво се случи.

Беше й трудно да говори за Кери.

— Първата жена на Бен е била домакиня — започна Марина.

Джилиан кимна с разбиране и Марина й изложи проблема, с който бяха се сблъскали. Почувства се невероятно облекчена — никога не беше имала сестра, нито дори толкова близък приятел. Бен беше задоволявал тези й потребности, откакто завърши колежа.

— Какво ще правиш сега? — попита Джил накрая.

Марина вдигна рамене и очите й отново се напълниха със сълзи.

— Аз не съм Кери Брадфорд. Няма да се чувствам щастлива, ако оставя работата си и това ще провали женитбата ни. — Гласът й затрепери. — Не мога да реша този проблем по друг начин, освен да се махна от живота на Бен, преди още да сме се унищожили един друг. Но аз искам това дете дори, ако той не го иска!