Бетани Кембъл
Любов като на кино (4)

Четвърта глава

Устните му настоятелно, топло и с вещина изучаваха нейните.

Ники затвори очи. Жилестите ръце на каскадьора се движеха умело под палтото и галеха тялото й. Тя се почувства гола под коприната — Кареса никога не носеше бельо.

— Отвърни на целувката ми — нареди й той. — Прегърни ме!

После устата му пак взе в плен нейната. Замаяна и смутена, Ники вдигна ръце предпазливо и ги обви около врата му.

— Нали си Деспейн? — прошепна тя без дъх. Устните му тръгнаха към извивката на шията й.

— Да… — Целуна я зад ухото и я притисна така, че Ники с гърди усещаше силните удари на сърцето му.

— Приятно ми е да се запознаем — успя да каже тя.

— И на мен! — Той продължи да я целува, докато Ники престана да усеща земята под краката си. С убедително изиграна страст непознатият бутна коженото палто, ръцете му собственически погалиха голите й рамене и устните му стигнаха до дълбокото деколте на роклята. — Пусни палтото — прошепна той. Хубав театрален жест, типичен за Кареса, мина й през ума, тя зашеметена отпусна ръце и палтото падна на пода. — А сега — продължи мъжът, докато устните му се движеха по шията й, — пак ме прегърни.

Ники се подчини. Той я повдигна с лекота и я завъртя бавно веднъж, после втори път, като не спираше да я целува. Без да отделя устни от нейните се насочи към вратата, отвори я с крак и се озоваха в една от спалните. Внесе я, затвори вратата и се насочи към леглото с балдахин. Безцеремонно я пусна и тя тупна на огромното легло. Изправи се като пружина, седна и запремигва объркана срещу него. Той си свали очилата и протегна ръка. Ники го гледаше замаяна. Този мъж току-що я беше целувал до безпаметство и я беше отнесъл до леглото, а сега й предлагаше най-делово ръкостискане… Тя стисна нерешително ръката му — загоряла, слаба, мускулеста и набраздена с безброй белези.

— Извинявай за цялото това търкане на устни — подзе мъжът направо. — Защото знам, че моите не се харесват… — Ники се учуди как може някой да не харесва устните му. Те бяха силни и тесни, ала добре оформени и издаващи характер. Нейната уста все още тръпнеше от докосването на неговата и тя не можеше да сдържи удивлението си — а как ли би се целувал истински? От тази мисъл премаля. Очите му, за разлика от световноизвестните очи на Гейвин Чандлър, бяха тъмни, но не мечтателни, а поразително будни. — Нямах намерение да стигна толкова далеч — продължи той и дръпна ръката си. — Имах чувството, че ти се скова.

Ники се усмихна нервно, засрамена от своя страх.

— Повече няма да се случва. Обещавам! — Внезапният пристъп на сценична треска я унижи. Беше благодарна на Джил Деспейн, че я разбра. Защо Роуч не я беше предупредил, че каскадьорът е привлекателен? Той беше много по-симпатичен от Гейвин Чандлър с неговата съвършена красота. — Благодаря ти…

— Няма защо… — Той погледна завесите на вратата към терасата. Остана доволен, че са плътни и никой не ги вижда. — Искаш ли тази спалня? — продължи делово. — Най-голямата е от четирите. На мене ми е все едно къде ще спя…

В този миг Роуч се втурна в спалнята с палтото от норки, следван от дебелия Ливърингхаус. И двамата бяха ядосани.

— Какво става с теб? — попита я дебелият адвокат.

— Това ли е всичко, на което си способна? Излезе и застана като пън! Слушай, малката, като кажа да се движиш, ще се движиш! Ако не можеш да го направиш професионално, ще те сменя!

— Извинете — рече Ники сковано, тъй като тонът му я засегна. — Аз… се обърках…

— Гледай да не се объркваш повече!

Момичето понечи да каже още нещо, но Джил я изпревари:

— Не сме репетирали. Освен това трябваше аз да отида към нея. По-добре щеше да бъде.

Роуч тръскаше палтото. Повехналото му лице беше бледо.

— И не пускай палтото на Кареса! Знаеш ли колко струва?

— Аз й казах да го пусне — пак се намеси Джил.

— Добре беше — кимна Ливърингхаус. — Падането на палтото ми хареса. Създаде драматизъм. Моят човек е прав.

Роуч, кисел и намръщен, хвърли палтото на леглото.

— Окачи го!

Ники не го докосна — нямаше да се хвърля да изпълнява нарежданията му.

— Какво предстои по програма? — попита тя глухо.

— От тебе се иска едно нещо — да не се сковаваш! — процеди злобно Ливърингхаус.

— Казах, че няма да се повтори!

— Лягай си сега — разпореди се Роуч. — В четири часа излизате инкогнито, ала всъщност — не инкогнито. Купувате си брачно свидетелство. Ще използвате техните имена. След това се връщате направо тук. Поставили сме човек на мястото, откъдето ще купите документа. Той моментално „изпуска информация“, която стига до пресата. Така че дръжте се тази вечер! Излезте на терасата от десет до към единайсет часа — зарадвайте фотографа с нещичко. Цуни-гуни и тъй нататък. Да види, че не отлепяте ръце един от друг.

— Цуни-гуни — промърмори Ники и крадешком погледна Джил. Тъмните му очи бяха насочени към нея и тя се смути.

— Багажът ти идва — продължи Роуч. — Носачът е информатор на „Нешънъл Инкуизитър“. Можем да го използваме, обаче трябва да внимаваме. Ти — посочи той Ники, — си дръж устата. Аз ще преценя какво да се говори. Позволи му само да те види и толкова. — После се обърна към Джил с недоверие. — А ти не трябваше ли да направиш нещо с устните си?

— Казах му! Изрично го помолих! Не ме послуша! — възмути се Ливърингхаус.

— Защо? — попита човечето, като изгледа кръвнишки Джил.

— Омръзнахте ми! — подхвърли Джил отегчено и тръгна към съседната спалня.

— Къде отиваш? — излая Роуч. — Да си в стаята с нея, когато се качи носачът! И внимавай — не се обръщай с лице към него!

Джил не си направи труда да му отвърне.

— С този си взехме белята. Изобщо не слуша какво му се говори… — обърна се Роуч към дебелия си колега.

— Мене ме слуша обаче. А ти защо си придаваш такава важност? Не ми подронвай авторитета! Деспейн поне е професионалист. А тази тук се стяга веднага щом стане малко по-напечено. Ти гледай нея, а Деспейн остави на мен!

— Така значи? — не му остана длъжен Роуч. — Ами щом можеш да се оправяш с оня, хайде, извикай го! Искам да е тук, когато дойде носачът. Ако не си свършиш работата както трябва, ще кажа на Кареса — и тя ще ти даде да се разбереш!

Ливърингхаус, сърдит, но и уплашен, тръгна за Джил.

— Свали тези ръкавици! — обърна се Роуч към Ники. — Тук си с любимия, тъй че влизай си в ролята!

Тя свали дългите си ръкавици и разкопча едната гривна.

— И вие, и колегата ви сте груби. Изглежда забравяте, че всъщност зависите от нас — от Деспейн и от мен. Запомнете го! Тогава може би всичко ще тръгне по-добре…

— Сега наистина говориш като нея! — Роуч отиде в хола и Ники го чу как си сипа питие.

Огледа се — чувстваше се още по-объркана от преди. Апартаментът в „Плаза“ беше много луксозен, а този тук изглеждаше още по-разкошен — всяка стая беше обзаведена в различен стил. Холът беше в бяло и златно. Спалнята блестеше в пищен ориенталски стил. Стените бяха покрити с бледосиня коприна, а огромното легло с балдахин беше драпирано с тъмносиня и зелена коприна. Върху дебелия синьо-зелен мокет имаше малки персийски килимчета, а на една от стените блестеше мозайка от златни плочки и полускъпоценни камъни. Изобразяваше двора на махараджа, където се разхождаха пауни, обсипани със скъпоценни камъни, а от водоскоците бликаше сребро. Ники никога не беше виждала такава стая.

Докосна филигранните извивки на един стол — изглеждаше инкрустиран с истинско злато. В спалнята всеки детайл беше разточителен, но умело съчетан с останалите. Кристални огледала отразяваха меко светлината. Вземи се в ръце, каза си тя твърдо. Отиде до най-близкото огледало, за да провери грима си. Изглеждаше чудесно. Оправи си косата. В „Плаза“ й бяха направили прическа. Роуч бе извикал и маникюристка. Сутринта й даде копринената рокля в цвят електрик, бялото палто от норки и всички бижута.

Сега искаше от нея да изглежда ефектна и щастлива с любимия вкъщи. Как би трябвало да изглежда една такава жена? Ники не знаеше. Нито една от любовните връзки на Ронда не беше нито бляскава, нито щастлива. Оправи кичур руса коса, паднал над очите й, и се опита да се усмихне нацупено. Свали две от колиетата, ала остави третото, най-простото, с единствен диамант, висящ между гърдите й. Хвърли обувките си и остана боса, тъй като Кареса не носеше чорапи. Червилото й беше размазано от целувките на Джил Деспейн. Изненада се, че й беше приятно. Преди рядко беше позволявала да я целуват — някак не можеше да го приеме. Влезе в банята. На мраморната лавица я чакаше внушително количество скъпа козметика и парфюми. До тях имаше английска мъжка козметика. За Чандлър. Не, за Джил…

От години не бе живяла в близост до мъж. Не помнеше баща си, а всичко, което си спомняше за съпруга на Ронда, беше само неясна, смътна фигура. Отвори червилото и започна да пресъздава съвършената уста на Кареса. Чу далечно почукване на вратата на хола и се стегна — можеше да е носачът. Вратата на банята беше отворена. Ако той внесе багажа в спалнята, ще я зърне седнала пред кристалното огледало в банята. Дали ще е достатъчно?

Двамата адвокати даваха разпореждания на носача. При нея влезе Джил, без риза и с покрито с пяна за бръснене лице. Усмихна й се иронично. Въпреки че банята беше много голяма, тя сякаш се смали от неговото присъствие. Ники усети острия аромат на сапуна и пулсиращата топлина на голата му кожа.

— Виж, нямам устни… — посочи той насапунисаното си лице. — Мога да мина за Чандлър или за бясно куче! — И изръмжа страховито. Тя понечи да притвори вратата, но той я спря: — Не я затваряй съвсем. Остави го да ни зърне. Ще държа профила си към него, тъй че да не може да ме види анфас. Защо не застанеш зад мен и не сложиш ръце около кръста ми? Така ще изглеждаме като влюбени… — Ники го погледна в огледалото. Очите му бяха тъмни, уверени, и въпреки че тя се доверяваше на твърде малко хора, сега имаше желание да му се довери. — Хайде! — Изглежда Джил усети нейната нервност. — Все пак не съм бясно куче и не хапя. Ела, за да сме по-убедителни… — Той се наведе и целуна лявото й рамо, което беше голо. Устните му бяха топли, а насапунисаната буза — хладна. На кожата й остана снежнобял печат. — Хмм. Не е лошо. Обаче не е достатъчно убедително. Ела! Чандлър е от мъжете, които оставят отпечатък върху обичаната жена… — И Джил я целуна по бузата. Ники чу как носачът бута натоварената количка към стаята и видя вратата на спалнята да се отваря. Погледна се в огледалото — на бузата й имаше малко пяна. — Сега ме прегърни откъм гърба — каза той, — ала не много силно. Имам счупено ребро. — Тя го прегърна. Кръстът му беше необикновено тънък, а коремът му — плосък и мускулест. През гърдите му се белееше белег. Все по-наблизо се чуваше неспирния говор на Роуч, който засипваше с нареждания носача. — А сега — продължи Джил меко, — просто се преструвай, че ти харесва. Хайде, изиграй го! — Ники усети любопитните очи на носача и притисна буза до загорялото рамо на Джил.

— Страхувам се да не се порежеш — прошепна тя, а устните й почти докосваха твърдия му гръб. Тялото му леко се затресе, когато се разсмя тихо. Той се обърна така, че носачът да не вижда лицето му и прошепна през рамо:

— Луда ли си? Да не мислиш, че има ножче?

Ники се отпусна. Прегърна го по-силно и притисна бузата си страстно до рамото му. Всичко е само на ужким, напомни си тя. Затвори очи и се сгуши по-близо, защото носачът ги наблюдаваше, жаден за подробности. Внезапно й се зави свят. Дощя й се да го прегърне по-силно, за да запази равновесие, но не посмя. В този миг срещна откровено любопитния поглед на носача. Той беше нисък, слаб мъж на неопределена възраст. В очите му светеше хищническо тържество. Ако наистина беше информатор на „Инкуизитър“, както твърдеше Роуч, сигурно се чувстваше на небесата — да види Кареса и Гейвин Чандлър прегърнати в личната им баня на разкошната им спалня! В ръцете си той държеше дълга чанта за дрехи, леко прегъната. Роуч го хвана за рамото.

— Не я мачкай, идиот такъв! Това е сватбена рокля. Дай да видя, глупако! — Той издърпа чантата и отвори ципа. Извади дълга бяла рокля, огледа я и я закачи в гардероба. Лицето на носача стана още по-лукаво. Очевидно съпостави наблюденията си и резултатът му беше ясен. Брачно свидетелство можеше да се получи по-лесно в Невада, отколкото във всеки друг щат. Вегас плюс Кареса плюс Чандлър плюс сватбена рокля можеше да е равно само на едно — митичната сватба явно щеше да се състои! А за такава информация можеше да изкопчи тлъста сума. Адвокатът бръкна в джоба си и извади петдесет долара. — Не си прави някакви изводи от това — предупреди той носача и посочи роклята. — Тя е за видеоклипа. Така че си дръж устата. Не искаме хората да остават с погрешни впечатления.

Ники знаеше, че целта му беше точно това — да създаде у хората погрешни впечатления. Носачът прибра парите в джоба си, обърна се към тях и ги гледна още веднъж. Притеснена да не се издаде, тя извърна лице и прилепи другата си буза до гърба на Джил. Ръцете й стиснаха кръста му и той изведнъж трепна. Изплаши се да не го е заболяло реброто.

— Извинявай — прошепна Ники в голото му рамо.

— Няма нищо… — Тя изпита облекчение, когато разбра, че Роуч и носачът най-сетне бяха излезли. Моментално пусна Джил, сякаш за да се извини, че го е докоснала. Усети слабост в коленете си. Той взе една кърпа и избърса пяната от лицето си. — Слава богу, че си отиде. Пяната вече свършваше. Избудалкахме го, а?

— Беше по-трудно, отколкото предполагах.

— Ти беше чудесна — забеляза той и й подаде кърпата. — Ето, избърши се.

Вратата на банята се отвори широко и нахълта Ливърингхаус.

— Това ли са ви влюбените гълъбчета? Стоиш с ръце около него като кукла. Нали си уж богиня на секса?

Ники го погледна с ненавист.

— Тя беше чудесна — повтори Джил. Взе кърпата от Ники и я метна на рамото си. — Изчезвай, Ливърингхаус!

Роуч занаднича зад рамото на едрия си колега.

— Добре беше, добре — но нищо повече. Ти — посочи той Ники, — трябва да влагаш повече чувство! Повече сексапил! Не прочете ли бележката ми? Трябваше да отвръщаш на целувките му, да го галиш — да го подлудиш! А ти — все едно някое дете прегръща мечето си!

Тя се изчерви. Беше забравила за бележката му и изведнъж се почувства уязвима. Не биваше Роуч да научи за дислексията. Нито пък който и да е друг. Освен това виждаше Джил Деспейн за първи път. Трудно й беше да го прегръща, а какво оставаше да го подлудява с целувки… След няколко срещи с приятелите на Ронда Ники се беше усъвършенствала да отблъсква всякакви посегателства. Според нея беше се е държала с Джил като развратница. А те я смятаха за смешна любителка. Джил сложи ръце на хълбоци и погледна двамата адвокати.

— Вижте какво! Нали искате от нас да изглеждаме като в медения си месец? Махнете се и ни оставете да се опознаем. И освен това имам счупено ребро, забравихте ли? Аз я помолих да внимава, дявол да го вземе!

— Добре! — Ноздрите на Роуч се разшириха и той отстъпи назад. — Опознавайте се, обаче никой никъде да не ходи и не позволявайте да ви виждат, без аз да ви кажа!

— Без ние да ви кажем — вметна Ливърингхаус и се изпъчи.

— Знам си работата — заяви Джил безцеремонно и отиде в спалнята си. Адвокатите най-сетне си тръгваха.

Ники отиде до леглото и взе палто от норки. Извади бележката и я разгъна. Почеркът на Роуч беше ужасен и тя никога нямаше да го разгадае. Смачка я и я изхвърли в кошчето, инкрустирано със скъпоценни камъни. Закачи палтото в гардероба до бялата булчинска рокля. Чудеше се как ще докосне толкова елегантна дреха. Внимателно, почти с чувство за вина, издърпа полата. Изненада се, защото беше твърде традиционна за Кареса, която никога не следваше модата, а самата тя я определяше. Роклята имаше дълги ръкави, елегантно бухнали на раменете, и красиво деколте. Долната част на ръкавите и на корсажа бяха обшити с перли и украсени с дантела. Перли и дантела имаше и по дългата пола. Беше прекрасна рокля, но твърде сдържана. Не мажеше да си представи Кареса, кралицата на секса, облечена като невинна девица.

Задачата на Ники, обратно — беше да се преобрази в богиня на секса и тя се питаше за стотен път дали ще успее. Не беше трудно да изглежда като Кареса. Ала да се държи като нея беше съвсем друго нещо. Главата я болеше и изпитваше глад. Беше нервна и затова от снощи не беше яла нищо. Ако си почистеше лицето, ще можеше и да мисли по-ясно, реши тя и отиде в банята, за да измие дебелия слой грим. И ако си починеше — не беше спала добре от седмица насам… Пусна златния кран и остави водата да се изтече. Подложи лице под струята, благодатно хладна и чиста.

Дори не би било толкова трудно да мине за Кареса, ако беше сама, но с Джил Деспейн и се виждаше непосилно. Той беше джентълмен и не й харесваше да се държи с него като лека жена. Това я притесняваше, караше я да се чувства евтина. Тя зарови лице в меката синьо-зелена кърпа и си спомни какво изпита, когато докосна полуголото му тяло и притисна буза до силния му гръб. Не й се вярваше, че може да й хареса близостта на мъж след всичко преживяно в нейното минало.

Някой почука на полуотворената врата на банята. Ники се стресна. Беше толкова уморена, че всяко ново нещо я стъписваше. В рамката на вратата стоеше Джил и я гледаше с внимателните си тъмни очи.

— Ето значи как изглеждаш в действителност — каза той тихо. — Боже господи, та ти си била дете! Нямаш и двайсет години — на колко си?

— На двайсет и една — отвърна тя, твърде изненадана от появата му, за да излъже. Понякога добавяше няколко години към възрастта си, а понякога ги изваждаше — според случая.

— Дете — повтори Джил многозначително. Ала когато я огледа отдолу догоре, Ники се почувства не дете, а съвсем жена. Беше объркващо чувство, ново. Припряно взе едно червило. Не искаше той да я вижда без грим. Това никога на никого не позволяваше. Гримът за нея беше маска, с която се пазеше от света. Криеше истинското си аз. — Не! — Джил хвана ръката й нежно, но решително. — Не се прикривай с изкуствени неща. Защо променяш лицето си?

Тя се опита да изтегли ръката си, ала той я държеше здраво. От неговото докосване почувства електричество в кръвта си и се засмя притеснено.

— Такава ми е работата, да приличам на други хора…

— Не и сега! Не и с мен… Позволи ми да те видя истинска.

— Не — каза Ники и издърпа ръката си. — Моето истинско аз не съществува. Не си прави труда да го търсиш. — Тя се наведе към голямото огледало и с червилото си изобрази нови устни — по-тънки, по-сдържани и по-категорични от нейните.