Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 27гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg(2012)
- Разпознаване и корекция
- Dani(2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013)
Издание:
Бетани Кимбъл. Любов като на кино
Американска. Първо издание
ИК „Арлекин-България“, София, 1993
Редактор: Людмила Харманджиева
ISBN: 954-110-097-Х
История
- —Добавяне
Епилог
Той работеше във филмова продукция в Ню Ингланд и се снимаше във Върмонт. Ожениха се наблизо в малък град, потънал в сняг, тих и старомоден. Джил се шегуваше, че прилича на изглед от коледна картичка. Но Ники го беше избрала не заради красотата му, а заради името му, Форевър — да бъде символ на любовта им. Джил беше трогнат от нейната сантименталност.
Избраха най-малката в най-стара църква на края на града, сгушена под вековни борове в полите на снежна планина. Ожениха се в неделя вечерта. Свещеникът, преподобният Албърт Харпър, беше пълничък мъж с розови бузи и оредяла коса. Църквата, украсена за Коледа с елхови клонки, ухаеше на бор и на восък от горящите свещи около олтара. Церемонията беше скромна и интимна. Навън снегът падаше бавно, на големи парцали и вечерната светлина се отразяваше меко от недокоснатата белота. Ники беше с костюм от кремава коприна и държеше малък букет от бледорозови и бели рози.
— Да — каза тя със светещи очи.
Джил сложи златна халка на пръста й и се наведе да целуне. Свещеникът и съпругата му се усмихваха. Колко е хубаво, мислеха си те, че тези младежи са решили да направят сватбата си старомодна и простичка. Гледаха Джил и Ники доволни и горди, че женитби в градчето им Форевър, макар и обикновени, почти по домашному празнувани, бяха стабилни, естествени и щастливи завинаги.
— Завинаги — прошепна Джил до устните й.
— Завинаги — повтори Ники, а той запечата думата й с целувка.