Бетани Кембъл
Любов като на кино (10)

Десета глава

Апартаментът на Роуч се състоеше от две стаи на дванайсетия етаж точно под техния.

— Или имаш орлов поглед, или въображението ти е доста развинтено — изръмжа той. — Маниаци и побъркани! Веднага изпълзяват, щом Кареса се появи. Защо съм учил право толкова години? За да се занимавам с маниаци!

Джил си свали очилата и захвърли шапката си на масичката.

— А „Силвърадо“? Проверени ли са всички стаи, които гледат към нашия апартамент? Щом всеки фотограф може да ни снима, какво остава за някой снайперист!

Ники настръхна от думите му. Само това оставаше!

— Разбира се, че са проверени — процеди Роуч. — Но ако охраната на нашия хотел позволи някой да се промъкне, ще им навлека съдебен процес, голям колкото Невада, та дори и по-голям! Пак ще им се обадя. Ще превърна живота им в ад, докато не оправят всичко това! — изруга той и тръгна към спалнята, за да се обади. — Вие двамата ще спите тук тази нощ. А аз ще ида в стаята на Уолдо и Моузис. Те пък ще отидат във вашия апартамент. — Той затвори с крак вратата.

Ники се обърна към Джил смутена.

— Не искам да прекарвам нощта тук с теб. Апартамент е твърде малък. Има само една спалня.

— Вече свикна да живееш като принцеса, а? — подхвърли той.

— Не. Свикнала съм от време на време да оставам сама.

— Не забравяй, че сега си Кареса. А на Кареса не й се полага да се уединява… — Джил извади от джоба на якето си пистолета, който му беше дал Моузис, и взе да го разглежда.

— Скрий го! Не ти е играчка, а освен това ме изнервя.

— Зная как да си служа с него.

— Не искам да се налага да си служиш с него — отвърна тя.

— Аз също… — Гласът му беше спокоен. — Но си знаела, че това може да се случи, когато си приела работата, нали?

Ники се загледа мрачно в една от картините на стената. От спалнята се чуваше глухият глас на Роуч, който се караше на охраната. Най-после в апартамента настана тишина. Тя още беше с якето на Джил — имаше странното чувство, че ще бъде незащитена и уязвима, ако го съблече.

— Хайде да хвърлим ези-тура, за да видим на кого ще се падне спалнята — предложи Ники. — Така ще е най-справедливо.

— И двамата ще спим в спалнята — възрази Джил. — Моузис каза да не те изпускам от очи. Много добре знаеш, че е прав.

— Както и да е, ама няма да спя с теб! — Бузите й пламнаха.

— Да съм те молил? — стрелна я той. — Тук има диван. Ще спя на него. Може някой да влезе или през онези прозорци, или пък през този… — Джил посочи огромния панорамен прозорец.

— Никой не може да влезе през тези прозорци — присмя му се тя. — Ще трябва да има криле…

— Не си права. Аз мога да вляза. Мога да се спусна от горния етаж. И познавам още десетина души, които биха могли.

— Ти си специален случай — каскадьор. Печелиш си хляба, като вършиш лудости.

— Сега не става дума за това, как си печеля хляба. Говорим дали някой може да влезе. А пък човек, облечен като охрана, ще има достъп и до ключовете. Трябва да бъдем готови.

— Да бъдем готови! — тръсна глава Ники. — Звучиш като скаут.

— Щом искаш, приеми ме като един отзивчив скаут.

— Ха!

— Не се опитвай да ме уязвиш. Няма да ти се удаде. Ние, бойскаутите, сме винаги ведри, доброжелателни и мили.

— В моя договор не пише, че в стаята ми ще спи мъж.

Погледът на Джил стана замислен.

— Обзалагам се, че знаеш договора си наизуст, нали?

— Да, точно така е, знам го наизуст!

— Е, Ники, част от работата ни е да подведем пресата. Но останалото е безопасност. А за нашата безопасност отговаря Моузис. Той ми каза да стоя до теб и аз смятам да се вслушам в думите му. Както смятам и да бъда безупречен джентълмен. Не бих се любил с теб, дори ако почнеш да ме молиш на колене.

— Да те моля? — извика Ники. — Би било чудо на чудесата!

— Да — отвърна Джил иронично. — Напълно съм съгласен.

Вратата на спалнята се отвори и се появи Роуч.

— Направих алтернативен план за утре — в случай, че този въпрос не се уреди. — Подаде един лист на Ники. — Ето. Прочети ми го. Искам да чуя как звучи.

Тя замръзна във фотьойла си. Внимателно, демонстративно сложи листа на масичката и погледна Роуч, хладно.

— Аз не съм ви секретарка. А и не съм си взела очилата.

Роуч я погледна с недоумение, ала Джил взе листа.

— Аз ще го прочета — обяви той. — Не съм толкова горд.

Сложи очилата си за четене. Сърцето на Ники биеше до болка. Харесваше го с очила — изглеждаше умен, с чувство за отговорност.

— Първо — зачете Джил, — да се промени часът на церемонията.

— Най-малко с един час по-късно — добави Роуч, — за да дадем време на охраната да овладее положението.

— Второ. Ако е необходимо, церемонията да се състои вътре, а не на терасата.

— Това обаче не ми харесва — изръмжа Роуч, — а и на Кареса не би й се понравило.

— По-безопасно е — отбеляза Джил. — И е по-разумно. Не мога да разбера защо знаменитостите си правят сватбите на открито. Така никога не може да стане задушевно.

— Те искат да се чувстват задушевно пред публика — подметна Роуч. — Искат да имат тайни на открито. Карай нататък.

— Трето. Да се наеме още охрана. Да се постави кордон около апартамента и терасата. Четвърто. Да се сложи охрана на дванайсетия етаж, а ако е необходимо, и на единайсетия. Пето. Главните действащи лица да се държат вътре под най-строга охрана. Да се отменят всички снимки. Да се пусне слух.

— Хич не ми се ще да се променят плановете за снимки! — проплака Роуч и удари с юмрук по стената. — Та нали целият маскарад се прави само заради снимките. По дяволите!

— Всяко зло за добро — вметна Джил и си свали очилата. — Може би така ще свършим по-рано.

— Отивам в апартамента на охраната — обяви Роуч. — А вие стойте тук до второ нареждане. Ти, Деспейн!

— Да.

— Не забравяй какво ти каза Моузис. Не я изпускай от очи.

Джил сложи краката си на масичката и скръсти ръце зад тила си.

— Не съм и имал друго намерение.

— А колкото до теб — обърна се адвокатът към Ники, — никакви оплаквания! Ако знаех колко си нахална, никога не бих те наел. Така че стой мирна и прави каквото ти се казва!

— Слушам, сър! — отвърна тя саркастично.

Роуч се обърна рязко към Джил.

— Вземи я — каза той презрително. — Цялата е твоя!

Телохранителят Уолдо им донесе дрехи от апартамента горе, но явно не беше мислил много какво да вземе.

Ники, примирена вече с факта, че Джил ще спи на дивана, погледна нощницата и въздъхна отчаяно:

— Не бих облякла тази нощница пред никой мъж! — И хвърли скъпата дреха от прозрачна дантела. — А ти какво ще си сложиш? Не ти е донесъл пижама.

— Не нося пижама. Очевидно и Чандлър не ги обича.

— Тогава с какво спиш? — намръщи се тя и прехапа устни.

— С нищо. Е, понякога — с усмивка.

Ники шумно затвори куфара, в който Уолдо набързо беше напъхал дрехите. Джил седеше на дивана и хвърляше карти да улучи кошчето за боклук.

— Да не си решил да ми се разхождаш тук гол? Не си го и помисляй!

Той хвърли тройка купа и улучи кошчето.

— Тук? Никога не би ми дошло на ум. Но за теб ще направя изключение. Ще спя с дрехи.

— Добре — въздъхна тя и отви покривката от леглото на Роуч. — Аз също.

— Ти разбра ли всичко от алтернативния план на Роуч или искаш да ти го повторя?

— Запомних го идеално — отвърна Ники. — Първо, да се отложи церемонията. Второ — да се промени мястото на церемонията — ако е необходимо, да се извърши вътре. Трето — да се наеме допълнителна охрана. Четвърто — да се постави охрана на дванайсетия етаж. Пето — да ни държат вътре, да се отменят снимките, да се пусне слух.

— Дълбоко съм впечатлен от добрата ти памет. Срамота е да я хабиш в Гусгърб, Ню Джърси — подметна Джил иронично.

— Гусбърг — поправи го тя, — а освен това няма да я хабя. — Влезе в банята и затвори вратата след себе си. Разпусна косата си и я реса, докато започна да пука. Изми лицето си, избърса го и се погледна в огледалото. Не харесваше особено лицето си. Общо взето чертите й бяха твърде фини за нейния вкус. Би предпочела да бяха по-решителни. Разтърси косата си така, че тя се разпиля по раменете й като водопад от струящо злато. Осъзна, че не иска Джил пак да я види негримирана. Това винаги я караше да се чувства гола.

Набързо начерви устните, прокара лека линия на очите си и очерта веждите си. После нави косата си на кок и я забоде с фуркет.

Реши да си свали джинсите, след като изгасят лампата. Прилепнали до тялото й, те бяха доста неудобни за спане. Огромната риза беше достатъчно дълга, за да я прикрие прилично. Стигаше почти до коленете й. Въздъхна дълбоко, сложи ръка на бравата и отвори вратата. Джил се беше изпънал на дивана по джинси и белоснежна тениска, която още повече подчертаваше бронзовия му загар. Ръцете му бяха мускулести, а силните му гърди изпъкваха ясно. Ники се развълнува от мъжественото му присъствие.

— Мили боже! И за леглото ли се гримираш? А защо си опънала така косата си? Сигурно те боли.

— Лично моя работа си е как спя!

— Както желаеш. — Бе сложил възглавница върху облегалката на дивана и лежеше със свити колене, за да се събере.

— На теб май не ти е много удобно — забеляза тя с внезапно обзело я чувство за вина. Той беше твърде висок, за да се чувства добре на късия диван. — Мисля, че и двамата можем да спим в леглото, но само ако обещаеш да се държиш прилично.

— Не! И двамата ще сме по-добре, ако спя тук. Не ме изкушавай. Не знаеш много за мъжете, нали?

Ники се изчерви и отмести погледа си. Джил беше прав — не знаеше много за мъжете. Ако спяха в едно и също легло, щеше да е много по-лесно да се докоснат, а веднъж докоснат ли се, ясно е докъде можеха да стигнат…

— Да не смяташ да си легнеш с тези джинси? — подхвърли той. — Ще ти спрат кръвообращението.

— Нищо ми няма!

— Сваляй тъпите джинси! Слушай, ризата ти е достатъчно голяма, за да те покрие като палатка. Нямам намерение да се хвърлям през стаята и да те нападам. Успокой се, за бога! Имаш нужда от почивка. Утре те чака тежък ден.

Тя не отговори, а се пъхна в завивките. Утре ще играе, че му става съпруга. Лежеше в леглото, стиснала възглавницата.

— Ники?

— Какво?

— Дори лампата ли няма да загасиш?

Ники стискаше възглавницата. Откровено казано, чувстваше се по-сигурна на светло. Да бъде насаме с него в тъмното й се струваше твърде опасно. Най-сетне тя се повдигна на лакът, пресегна се към масичката до леглото и загаси лампата. В тъмнината се чуваше как диванът скърца под тежестта на Джил.

— Ники? — Гласът му беше тих и леко дрезгав.

— Да?

— Не всички мъже са лоши, имай предвид…

Тя плътно се уви с изгладения чаршаф. Ронда беше проявила гениалност в избирането на най-неподходящите мъже и накрая надеждата й за любов беше угаснала. Тя се страхуваше от мъжете и ги мразеше — беше предала тези чувства и на Ники. Животът на Ивлин не беше по-щастлив — съпругът й беше пияница и несретник. И двете жени постоянно предупреждаваха Ники за опасностите на любовта.

— Ники? — разнесе се отново гласът му в тъмнината. — Чу ли?

— Да, зная — отвърна тя. Много добре знаеше, че не всички мъже са лоши. Но всички можеха да бъдат опасни, а за нея Джил беше по-опасен от другите. Такъв мъж никога не би могъл да отвърне на любовта на момиче като нея. Обичал е умна, образована жена. Освен това хич не й беше до влюбване точно сега! Обаче в тъмното лежеше и мислеше за него. Сякаш мина цяла вечност, докато заспи, а когато заспа, сънищата и се изпълниха с него.

Колкото до Джил, той почти не мигна. Да спи в една и съща стая с Ники, без да я докосне, беше мъчение, на което не би трябвало да се подлага никой мъж. Беше му по-тежко, отколкото да заспи в онази проклета джунгла във Филипините. Искаше да стане, да прекоси стаята, да свали стегнатите й джинси и да разпусне косата й така, че да се разпилее, свободна и мека за галене. Да махне с целувки червилото от устните й и да вкуси голотата й. Да я държи в прегръдките си до сутринта и да открие всеки нежен сантиметър от тялото й. Да я люби отново в отново, докато и двамата се изтощят от страст…

Но нищо не направи. Трябваше да я остави на спокойствие. Това беше единственото разумно и прилично решение. Когато по равномерното й дишане разбра, че е заспала, Джил запали една лампа. Тя се размърда, ала не се събуди. Кичур от силно опънатата й назад коса се беше измъкнал и разпилял като тъмно злато по бялата възглавница. Той с болка преодоля порива си да го погали и отмести поглед.

Седна на бюрцето в спалнята с гръб към нея и до зори реди пасианси. Чудеше се как ще изкара още четири дни като този.