Бетани Кембъл
Любов като на кино (14)

Епилог

Той работеше във филмова продукция в Ню Ингланд и се снимаше във Върмонт. Ожениха се наблизо в малък град, потънал в сняг, тих и старомоден. Джил се шегуваше, че прилича на изглед от коледна картичка. Но Ники го беше избрала не заради красотата му, а заради името му, Форевър — да бъде символ на любовта им. Джил беше трогнат от нейната сантименталност.

Избраха най-малката в най-стара църква на края на града, сгушена под вековни борове в полите на снежна планина. Ожениха се в неделя вечерта. Свещеникът, преподобният Албърт Харпър, беше пълничък мъж с розови бузи и оредяла коса. Църквата, украсена за Коледа с елхови клонки, ухаеше на бор и на восък от горящите свещи около олтара. Церемонията беше скромна и интимна. Навън снегът падаше бавно, на големи парцали и вечерната светлина се отразяваше меко от недокоснатата белота. Ники беше с костюм от кремава коприна и държеше малък букет от бледорозови и бели рози.

— Да — каза тя със светещи очи.

Джил сложи златна халка на пръста й и се наведе да целуне. Свещеникът и съпругата му се усмихваха. Колко е хубаво, мислеха си те, че тези младежи са решили да направят сватбата си старомодна и простичка. Гледаха Джил и Ники доволни и горди, че женитби в градчето им Форевър, макар и обикновени, почти по домашному празнувани, бяха стабилни, естествени и щастливи завинаги.

— Завинаги — прошепна Джил до устните й.

— Завинаги — повтори Ники, а той запечата думата й с целувка.