Джудит Гулд
Пещера на любовта (26)

9.

Слънцето, прогонило сутрешната мъгла, струеше през прозорците на трапезарията. Джош беше тръгнал на работа, а Кони беше заета на горния етаж. Ейприл се отби, за да я поздрави, а след това отиде да работи. От няколко дни работеше сама, защото Уди, който имал спешна работа в магазина, щеше да дойде отново чак идната седмица. Джоана и Кристина седяха сами до масата и допиваха сутрешното си кафе.

— Чувствам се страхотно — обяви Джоана. И не лъжеше. От последния пристъп на главоболие бе изминала цяла седмица и преживяването, макар и доста мъчително и плашещо, вече й се струваше като далечен спомен.

— Обади ли се вече на Винсънт? — попита тя.

— О, да — отвърна Кристина. — Но едва след като ти ми каза снощи, че имаш работа и ще си заета през целия ден. Затова станах още на разсъмване и веднага се заех за работа. — Кристина нервно барабанеше с нокти по масата.

— Нима Винсънт беше станал толкова рано сутринта?

— Представи си, да. И веднага започна с ужасните си шеги за ранното пиле, което пеело рано. В неговия случай обаче се боя, че става дума за съвсем различно пиле.

Джоана се усмихна.

— Но косата ти изглежда съвършена, Кристина — изтъкна тя, обърнала внимание на безупречния грим на сестра си. — Винсънт наистина се ползва със страхотна репутация, но не разбирам защо изобщо се налага да ходиш на фризьор.

Кристина докосна изрусените кичури в косата си с отрупаната си с бижута ръка.

— Съвършенството е просто непостижимо — заяви тя. — А независимо от факта, че работи в това забутано място, Винсънт е най-добрият фризьор, когото познавам. Може да ме подстриже така, че изобщо да не личи, че съм била на фризьор. А аз искам точно това.

— Разбирам какво имаш предвид — отвърна Джоана, макар да не следеше разговора с голямо внимание. Знаеше, че сестра й пръска огромни суми за поддръжката на външния си вид. И му посвещава голяма част от времето си. На нейно място Джоана би се отегчила до смърт. После си помисли, че вероятно отегчението бе в основата на вманиаченото постоянство, с което Кристина се грижеше за себе си.

— Жалко, че не можеш да дойдеш с мен — отбеляза Кристина, макар че чудесно знаеше, че Джоана ще отклони предложението й. — Ако беше дошла, щяхме да накараме Винсънт да направи нещо наистина вълнуващо с косата ти. Щеше да бъде много забавно.

— Не мога! — възрази Джоана. — Днес трябва да изпълня няколко поръчки и няма да ми остане свободно време. Освен това съм много доволна от начина, по който ме подстригва Джонатан.

— Но ти никога не променяш прическата си! — възкликна Кристина.

— Това е защото не искам да го правя.

— О, толкова си скучна! — възкликна Кристина.

— Бих могла да те закарам — предложи Джоана. — Освен ако не искаш да отидеш със собствената си кола.

— Вероятно ще се забавя повече отколкото очакваш — отвърна Кристина. — Имам намерение да пообиколя магазините. Да се поогледам, да изследвам непознати места. Така че може би ще тръгна с моята кола. — Замълча за момент и продължи, снишила заговорнически гласа си. — Сигурна ли си, че ще можеш да се справиш сама? Винаги мога да отменя ангажиментите си и да остана тук с теб. Или пък да те придружа.

— О, не! — отвърна Джоана. — Благодаря за загрижеността, но аз съм добре. Наистина. Върви и си върши твоята работа.

— Щом казваш — отстъпи Кристина. Изправи се и се протегна. — В такъв случай отивам да си взема сакото и тръгвам. Не искам да карам Винсънт да ме чака. — Наведе се и целуна въздуха около бузата на Джоана. — До скоро, скъпа.

— Довиждане. Приятно прекарване.

— О, със сигурност ще бъде приятно — изчурулика Кристина и излезе от стаята.

Джоана остана на мястото си и продължи да се взира през прозореца. Напоследък Кристина се държи твърде странно, помисли си тя. На няколко пъти Джоана я видя да плаче и след като я разкритикува за слабостта, Кристина изведнъж стана неестествено весела и дейна. По цял ден сновеше насам-натам и не се спираше нито за миг. Пазаруване в местните магазини, посещения при скромен местен фризьор, обеди и вечери с приятели, за които Джоана не бе и чувала преди… това беше една съвършено нова Кристина. О, и защо съм толкова изненадана? — помисли си Джоана. Важното е Кристина да е щастлива.

След това реши, че е крайно време да се заеме със задачките си за деня. Времето лети, помисли си тя, а аз не желая да пропилявам напразно нито минутка.

 

 

Джоана излезе през портата и подкара колата си по опасния планински път. Само след десет минути спря пред банката и влезе вътре. Транзакцията, която имаше предвид, не можеше да се извърши от банкомат. Забави се доста, но когато се върна в колата си, бе изпълнена със задоволство, а в чантата й лежеше голям и издут плик.

След това подкара към чаровното селце Капитола. След двадесет минути вече пътуваше по улиците му, от двете страни на които се издигаха викториански къщички, боядисани в ярки цветове, както и много скъпи бутици, продаващи, в голямата си част, произведения на местните занаятчии.

Беше делничен ден и паркирането не представляваше проблем. Джоана успя да спре точно пред магазина. Слезе от колата и преметна чантата си през рамо. След това се запъти право към магазинчето.

Изпъна рамене, изправи глава и отвори вратата. Пристъпи вътре и се огледа. Някаква тийнейджърка надникна иззад рафта.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

Момичето имаше изрусена до бяло коса и силно загоряла кожа.

— Не мисля — отвърна Джоана. — Бих искала да се видя с господин Пърлмън.

— Не е тук в момента — информира я момичето.

— Знаете ли дали си е у дома? — настоя Джоана.

Момичето се поколеба, преди да отговори.

— Аз… наистина не зная — най-накрая рече то. — Но бихте могла да му оставите съобщение. Ще му го предам.

Джоана погледна изпитателно момичето пред себе си. Сигурна беше, че я лъже.

— Не — рече тя. — Ще се отбия отново по-късно.

— Добре — съгласи се момичето.

Джоана се обърна и излезе от магазина. Заобиколи сградата и стигна до дървеното стълбище, което водеше към втория етаж. Знаеше, че Уди живее над магазина, а за стълбището бе чувала от Ейприл, която го бе споменала в случаен разговор. Джоана се бе поинтересувала от внезапното й накуцване и Ейприл бе отговорила, че предишната вечер се подхлъзнала на мокрото стълбище пред апартамента на Уди.

Джоана огледа избелелите от слънцето стъпала и дълбоко си пое дъх. После тръгна нагоре. Застана на площадката, отвори мрежестата врата против комари и почука на овехтялата врата на апартамента. Не последва отговор. Почука отново. По-силно този път. Пак никой не отговори.

Едва тогава Джоана забеляза белия бутон на звънеца, прикрепен към рамката на вратата. Натисна го с надеждата, че работи. Работеше, защото отвътре се чу пронизително звънене.

Вратата се открехна едва-едва и Уди надникна през пролуката. Големите му очи се разшириха от изненада, но в следващия миг той отново надяна нехайната си маска на пълно безразличие.

— Здрасти — поздрави я той. — Какво искаш?

— Можем ли да поговорим насаме? — попита Джоана.

— Ами… в момента съм малко зает — отвърна той.

— Въпросът е изключително важен — настоя Джоана. — И съм сигурна, че ако откажеш да ме изслушаш, ще изгубиш.

— Ами… дай ми само минутка да се облека — отстъпи той.

— Чудесно — съгласи се Джоана и за пръв път забеляза хавлията, която бе завързал около кръста си.

Уди изчезна вътре, но остави входната врата открехната. Джоана търпеливо го изчака отвън. Изпитваше ужас при мисълта за онова, което се канеше да направи, но бе твърдо решена да не се отказва.

След малко Уди се върна и отвори широко вратата.

— Заповядай — покани я той и махна с ръка по посока на стаята.

Джоана пристъпи вътре и се огледа. С изненада видя красивите репродукции и рисунки, поставени в изящни рамки, които висяха по стените. Голямата част от тях бяха дело на местни художници. Обзавеждането беше скъпо, но твърде модерно и сковано. През една затворена врата надолу по коридора долиташе приглушен джаз.

— Надявам се, че разговорът ни няма да отнеме много време, защото трябва да сляза в магазина — заяви той.

— Ще ти отнема само минутка — увери го Джоана. Изведнъж се почувства несигурна. Не знаеше как да повдигне въпроса, по който беше дошла.

— Какво си си наумила? — попита я той, наблюдавайки я изпитателно от другия край на стаята. Облечен беше единствено с чифт торбести къси панталони и й се стори по-едър и мъжествен от всякога. Къдравата му черна коса изглеждаше още по-рошава, а тъмните му очи блестяха от напрежение.

Джоана се почувства изключително неловко, но не се отказа.

— Много ми е неприятно да се занимавам с личния ти живот — рече тя и го погледна право в очите, — но за мен е от изключително значение да разбера нещо.

— И какво е то? — високомерно попита Уди.

Стоеше на пети и се полюляваше лекичко напред-назад, скръстил ръце пред гърдите си. По всичко личеше, че се забавлява от очевидното й неудобство, макар че, Джоана беше сигурна в това, той самият изглеждаше доста нервен. — Нямам никакви тайни. Така че давай.

— Влюбен ли си в Ейприл? — попита Джоана, без да сваля поглед от лицето му.

Той спря да се люлее и замръзна на мястото си. Стоеше съвършено неподвижен. Сведе поглед към пода, но веднага след това я погледна отново. Поглади брадичката си с една ръка.

— Не смятам, че това е твоя работа — най-сетне отвърна Уди.

— Мислех, че нямаш никакви тайни — с тих, но неотстъпчив глас подхвърли Джоана.

— Нямам — сърдито потвърди той.

— Тогава какъв е… — започна Джоана.

— Струва ми се, че задаваш прекалено лични въпроси — прекъсна я той, възвърнал предишното си високомерие, — но ако толкова искаш да знаеш… да, мисля, че може и да съм влюбен в Ейприл.

— Мислиш значи? — замислено рече Ейприл. — Означава ли това, че не си сигурен дали я обичаш? — продължи да го разпитва тя с надеждата, че ще получи отговора, който очаква. Беше дошла тук, защото вярваше, че Уди е егоцентричен, подвластен единствено на тестостерона прелъстител, действащ на принципа, че никоя жена не бива да се отказва от неустоимите удоволствия, които тялото му може да й предложи.

— Ами… — Уди се почеса по главата. — С Ейприл се познаваме от доста време… и аз зная абсолютно всичко за нея. Тя е изключително талантлива, умна и секси, и… — Сви рамене, а Джоана почувства как тревогите я напускат, изместени от чувството за предстоящ триумф.

— А какви са нейните чувства към теб? — попита Джоана.

— За нея аз съм само приятел — без колебание отвърна той. — Нещо като по-голям брат. — Уди се ухили. — Само дето по-големите братя обикновено не изпитват желание да изчукат малките си сестрички.

Джоана се намръщи, но продължи по план.

— Доколкото съм чувала от нея, това все още не се е случвало.

Усмивката му изчезна, заменена от неприятна гримаса.

— Щом знаеш толкова много — изръмжа той, — какво правиш тук, по дяволите! — Замълча, отново скръсти мускулестите си ръце пред гърдите си и се залюля на пети и пръсти. — Освен това — продължи той — на Ейприл може и да й хареса, когато най-после го направим. Досега не съм имал оплаквания от мацките, които съм чукал.

Джоана изобщо не се впечатли от хвалбите му. Нито пък се изплаши.

— Готов ли си да оставиш Ейприл на мира и да не я преследваш повече? — попита тя. — Измисли някакво оправдание, а след това просто се махни от живота й. Завинаги.

Уди я изгледа с пламнали от ярост очи, които просветваха заплашително в полутъмния апартамент.

— Какво, по дяволите, се опитваш да постигнеш?

— Струва ми се, че вече се досещаш — отвърна Джоана без нито за миг да свали поглед от лицето му. — Ще го направиш ли, ако ти платя? Мислиш ли, че би могъл да го направиш?

— Да ми платиш? — възкликна той, вдигнал въпросително дебелите си вежди.

— Е, ще можеш ли да се отдръпнеш от живота й? — не се отказваше Джоана. — Ще можеш ли да го направиш убедително?

— Ти си луда — промърмори Уди.

— Може би — съгласи се Джоана. — Но това не е отговор на въпроса ми. Ако ти дам, да кажем, петдесет хиляди долара, ще изчезнеш ли от живота на Ейприл? Завинаги.

— Петдесет хиляди долара? — повтори той.

Джоана кимна мълчаливо.

— Ти… сериозно ли говориш?

Тя кимна отново.

Уди продължи да се люлее бавно на пети и пръсти, след което кимна с глава. Колебливо първия път. А след това — с все по-голяма увереност. Престана да се люлее и я погледна.

— Да — рече й той. — За петдесет бона ще се разкарам от живота й.

— В такъв случай просто измисли някакво извинение и й се обади — разпореди се Джоана. — И повече не се приближавай до нея.

— Да, добре — съгласи се той. — Ще й се обадя довечера. Ще й кажа, че съм срещнал Госпожица Подходящата. Ще я помоля да стои далеч от мен, за да не прецака нещата. След което ще изчезна завинаги от живота й.

Мъжът срещу нея беше първокласен негодник, но Джоана реши, че може да му се вярва. Бръкна в чантата си и извади дебелия плик.

— Заповядай. И очаквам да удържиш на думата си.

Уди кимна и взе плика от нея. Никак не му се искаше да й достави удоволствието и да го отвори пред нея, но не се въздържа, трескаво го разкъса и със задоволство видя петдесетте хиляди долара.

— Не искам да споменаваш нито дума за това пред когото и да било — продължи Джоана. — Ако разкажеш на Ейприл за сделката ни, тя ще те захвърли като горещ картоф.

Уди нехайно подхвърли плика върху едно канапе. Джоана го проследи с поглед, след което замръзна на мястото си, слисана от онова, което видя. Чифт черни кожени сандали с марката „Гучи“, които по нищо не се различаваха от тези на Кристина, лежаха на пода. Сако, също от „Гучи“, бе преметнато небрежно върху канапето. Същото като на Кристина. Върху сакото се мъдреше черна кожена чанта. С марката на „Гучи“. Идентична с тази на Кристина.

Сърцето на Джоана ускори ритъма си. Знаеше, че лицето й е пребледняло като платно. Пое няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои.

Уди проследи погледа й, а след това видя и изражението, изписало се на лицето й.

В следващия миг Джоана го погледна. На устните й заигра мрачна усмивка.

— Какво бих могъл да кажа? — заяви той. — Всички жени си падат по мен и ме желаят.

Джоана тръгна да си върви, но се спря на вратата.

— Не и Ейприл. — Обърна се и пое надолу по стълбите.

Уди надникна през вратата и извика след нея. Джоана се извърна и го погледна.

— Какво щеше да направиш ако… не бях приел предложението ти? — попита той.

Джоана се усмихна.

— Бях сигурна, че ще приемеш.

Слезе на улицата и се качи в колата си. Запали мотора, потегли и подкара бързо по главната улица на селцето. Искаше час по-скоро да се махне далеч от Уди и от гнусната сцена, разиграла се в апартамента му. Сцена, която бе режисирала самата тя, само за да открие, че скъпоценната й сестричка вече бе дала своя значителен принос в окалването на семейството им.

Господи, мислено възкликна Джоана, предполагам, че двете с нея си приличаме повече отколкото съм готова да призная.

Спря на следващия светофар и погледът й беше привлечен от бежов спортен ролс-ройс, паркиран от другата страна на улицата.

На Кристина е, помисли си тя. Няма как да не е. Тя със сигурност беше в дома на Уди.

Светофарът светна зелено и Джоана настъпи газта. Нямаше търпение да се махне час по-скоро от Капитола. Искаше и се да се изкъпе, за да отмие от себе си спомените за грозната сцена.

Нямам никакво право да се сърдя на Кристина, засрамено си помисли си тя. Аз не съм по-добра от нея. Никога досега не бях падала толкова ниско. Подкупих човек! И то човек, който макар и с много недостатъци, е приятел, на когото Ейприл е свикнала да разчита.

После обаче реши, че не съжалява. О, не! Бе успяла успешно да го отстрани от живота на Ейприл и да даде шанс на Джош да заеме мястото му. Само че изобщо не бе отчела фактора Кристина.

Какво, за бога, ще стане сега? — зачуди се тя. Нямаше отговор на този въпрос, но и не й пукаше особено. Уди бе вън от живота на Ейприл и това бе единственото, което имаше значение в момента. А и тя със собствените си очи бе видяла доказателствата за истинския характер на двуличния негодник.

Не, помисли си Джоана, може и да съм грешница, но изобщо не съжалявам за стореното. Направих го за добро. И съм сигурна, че трябваше да стане точно така.