Джудит Гулд
Пещера на любовта (6)

3.

Кристина Камерън фон Лийдън се наслаждаваше на хладното докосване на памучните чаршафи марка „Пратеси“, а копринената завивка с цвят на шампанско се спускаше примамливо между пищните й гърди и падаше между твърдите й, загорели от слънцето бедра. Тя плъзна поглед по мраморния под на огромната си спалня, застлана с обюсонски килим в слонова кост и розово, и го прикова върху вратата на банята, която беше леко открехната.

Доволно се усмихна на себе си. Той беше там вътре и тя едва сдържаше нетърпението си в очакване да го види да излиза отново.

В едната си ръка държеше цигара „Дънхил“, а в другата — чаша водка с тоник. Отпи от питието си и остави чашата на масичката до леглото. Дръпна от цигарата и докосна с ръка косата си на руси и сребристи кичури — „Поне дузина различни оттенъци“, повтаряше тя пред всеки, който се поинтересуваше. Косата й, обикновено оформена в идеална прическа, сега бе разрошена и разбъркана. Гримът й, който с годините ставаше все повече и повече, се нуждаеше от освежаване.

Това обаче беше без значение. Наистина. Не и днес. Защото именно той носеше цялата отговорност за разрошената коса и размазания й грим. Той и ненаситният му апетит за тялото й. Доволна въздишка се отрони от устата й.

Изнурителните занимания с йога, личните треньори, двете пластични операции на лицето, имплантите на бюста и последвалата след това редукция, безкрайните мили, пробягани на пътеката и навъртени на велоергометъра, да не говорим за постоянните диети… Всичките й усилия бяха възнаградени стократно. Вече преваляше тридесет и пет години, но тялото й беше все така младо и съблазнително. Дори и за жребец като Питър Роси, помисли си тя.

Той излезе от банята и тя плъзна ликуващ поглед по тялото му — твърди и изваяни мускули, високо и загоряло… и с онази фантастична играчка, виснала между здравите му крака. Черните му очи искряха от нетърпение. Върху чувствените му устни играеше самонадеяна усмивка. Приближи се до леглото и се надвеси над нея, преизпълнен със задоволство от красноречивата реакция, с която Кристина посрещна съвършеното му тяло.

Тя бързо загаси цигарата си в пепелника, пресегна се и погали с ръка члена му, който вече започваше да се втвърдява. После седна, спусна крака от леглото, обви ръце около него и погали стегнатия му задник.

— Ооо, да, миличка — възкликна той. — Толкова е приятно. — Хвана гърдите й с големите си ръце, погали ги и силно заизвива зърната им.

Кристина започна да стене от удоволствие. Езикът й се стрелна между устните и погали огромните му тестиси, след което се плъзна по цялата дължина на набъбналия му и дебел член. Той целият пулсираше от очакване, а тя не беше жена, която разочарова любовниците си. Широко отвори уста и го пое докъдето можа. После го засмука настървено.

Питър изпъшка и положил ръце върху главата й, задвижи мощните си бедра. Притискаше се все по-силно към устните й, движенията му ставаха все по-забързани и неовладени. После внезапно сякаш замръзна неподвижно. Тялото му се напрегна.

— Оох! — задавено промълви той. — Много съм близо, бейби. Дяволски близо.

Отдръпна се назад, наведе се, хвана я за ръцете и й помогна да се изправи.

— Ти си дяволски съблазнителна, Кристина — с усмивка заяви той. — Прекалено съблазнителна.

Придърпа я властно към себе си и я целуна жадно. Езикът му проникна между устните й и обходи цялата й уста. Ръцете му отново намериха пътя към гърдите й. Погалиха ги, стиснаха ги алчно, а след това се спуснаха надолу към задника й и към топлото местенце между бедрата й.

Кристина, опиянена от допира на тялото му, от ласките на ръцете му, които не спираха да се движат по цялото й тяло, от твърдия му член, притиснат с все сила към нея, се отдаде напълно на страстта. Почувства влагата, избила между бедрата си и чувствено отърка тяло o‘ него.

Питър се отдръпна за миг и внимателно я положи върху леглото. Задъхана и останала без дъх, Кристина се излегна по гръб, разкъсвана от почти болезнен копнеж. Той й се усмихна, застана на колене над нея и раздалечи краката й, изпивайки с очи венериния й хълм. После сведе глава и започна бавно да целува бедрата й. Пъхна ръце под задника й и я повдигна към себе си. Стенанията, изтръгнали се от гърлото на Кристина, го възбудиха още повече и той продължи да я обсипва с целувки, докато накрая езикът му, докоснал магическата сърцевина на женската й същност, страстно проникна в нея, тласкан от ненаситната си жажда да опита сладостните й сокове.

Тя извика на глас и притисна тяло към него, заровила пръсти в гарваново черната му коса. Тялото й се сгърчи, разтърсено от екстаза на първичната наслада.

Той внезапно спря и останал без дъх, се отдръпна от нея. Тя проплака, почувствала болезнено липсата му. Разочарованието й обаче не продължи дълго, защото в следващия миг той отново застана на колене, разтвори широко краката й, и за част от секундата Кристина зърна огромния му член, преди да проникне дълбоко в нея — много по-дълбоко, отколкото бе смятала за възможно. Питър замръзна за миг, а след това се задвижи в нея в трескавия ритъм на човек, обсебен от демонична страст.

Изпепелена от копнеж, възпламенена от желанието му да я притежава, тя мигновено откликна на страстта му. Тялото й последва ритъма на неговото и след невъздържаното и диво съвкупление, двамата едновременно достигнаха до оргазъм. Питър извика от удоволствие. Кристина изпищя, а тялото й се сгърчи от сладостните вълни на насладата. Най-накрая той се отпусна безсилно отгоре й. Телата им блестяха от пот, а те, изтощени до крайност, дишаха тежко, борейки се отчаяно за глътка въздух.

— О, боже! — дрезгаво промълви тя. — Мили боже! Това… това беше толкова… Беше фантастично, Питър!

Той я прегърна силно, след което се претърколи настрана, без да излиза от топлата й утроба. Здраво притисна ръце към задника й и обсипа лицето й с целувки, неспособен да нормализира дишането си.

— Исусе… Кристина — успя да изграчи най-накрая. — Не мислех… не вярвах, че можем да го направим по-добре… от последния път.

Тя се засмя, наелектризирана както от току-що изживяната наслада, така и от желанието му да притежава тялото й.

— Аз също — съгласи се тя.

Питър я целуна по устните, бавно се отдръпна от нея, седна в леглото, прегърна я през рамене и се вгледа в очите й.

— Ти си дяволски страстна жена — заяви той.

— А ти, Питър Роси — отвърна тя, — си дяволски страстен мъж.

Той се пресегна, взе цигарите и запалката й от масичката, запали една цигара и й я подаде.

— Благодаря.

Питър запали една и за себе си и издуха струйка дим към тавана.

— Бившият ти съпруг трябва да е луд — заяви той. — Защо, по дяволите, му е била друга жена?

Кристина сви рамене.

— Ти ми кажи — отвърна тя. — Защото аз не зная. — Дръпна от цигарата, издуха дима през ноздрите си и продължи: — Зная, обаче, че беше боклук като всички останали и се надявам да е щастлив с малката си долнопробна курва, защото тя наистина му струва цяло състояние.

Питър се разсмя.

— Значи го прекара през чистилището, а?

— Можеш да си сигурен в това — отвърна Кристина. — Както и другите две копелета преди него.

Питър отново се разсмя.

— Така им се пада — рече той и погали ръката й.

Кристина го погледна в очите.

— Толкова се радвам, че се срещнахме при моето посещение в дома на Джоана миналия уикенд.

— Аз също — съгласи се той и отвърна на погледа й. После загаси цигарата си в пепелника. — Бих могъл да свикна с това. — Покри едната й гърда с месестата си ръка и започна да я гали. — Мисля, че двамата с теб сме страхотен екип.

Кристина кимна.

— Да, но ще трябва да запазим връзката си в тайна, нали? — попита тя, наведе се към него и докосна с устни масивните му гърди.

— Поради ред причини — кимна той.

Едната й ръка се плъзна по гърдите му, продължи надолу към стомаха и се спря едва когато стигна до основата на дебелия му член, който мигновено откликна на ласката й.

— Уха! — възкликна той. — По-добре да не започваме отново. Не забравяй за срещата ми в Санта Барбара. Освен това трябва да проведа цял куп делови разговори.

— О, зная — с едва доловимо раздразнение отвърна тя, отдръпна ръка и загаси цигарата си.

— Не се притеснявай, миличка. Довечера, след като приключа, ще се върна тук… Ако все още ме искаш — погледна я и се ухили.

Тя закачливо го плесна по гърдите.

— В твой интерес е да се върнеш.

 

 

Кристина полежа известно време в горещата, ароматизирана вана, след което положи нов грим на лицето си и облече дълга копринена роба. Приготви си ново питие — водка с тоник — и застана по средата на всекидневната в нейния великолепен, изпълнен в стил неокласицизъм дом. Бавно отпиваше от питието си и се взираше през френските прозорци, украсени с разкошни завеси от блестяща коприна, към забуления в мъгла Тихи океан, проблясващ в далечината. Пред погледа й се разкриваха елегантните и добре поддържани градини на дома й, мраморните статуи, красящи алеите, искрящия плувен басейн и високите колони на съблекалнята. Умопомрачително красивата гледка, разкриваща се от дома й, кацнал на върха на хълма в изискания Монтесито, днес й доставяше огромно удоволствие въпреки още незаздравелите рани от последния й развод. И причината за това беше, естествено, Питър Роси.

И това ако не е случайност! — помисли си тя. Питър не само че бе отишъл в Санта Барбара по работа през онзи ден, ами и с готовност се бе заел да й помогне да изцели раните си. И как само го правеше!

Днес излезе съдебното решение за развода й. Вече всичко бе напълно официално. Кристина беше свободна. Отново. Съпруг номер три беше история, а тя, както вече се бе похвалила на Питър, му бе смъкнала кожата по време на развода.

Въздъхна дълбоко, обърна се и се запъти към пухкавия комфорт на шезлонга с бежова копринена дамаска. Избута една възглавница, украсена с фрагмент от старинен гоблен, и се настани удобно. Отпи щедра глътка от питието си и остави кристалната чаша върху масичката на „Джакомети“, изпълнена от бронз и стъкло. Погледът й се спря на екзотичната орхидея, която Джоана й бе изпратила, за да я развесели и повдигне духа й.

Е, само че този път Кристина нямаше нужда от подкрепата на сестра си. Този път бе извадила късмет. При нормални условия сигурно щеше да се измъчва от мъчителната самота и затъпяващата скука, съпътстващи всеки развод, щеше да страда дълбоко, погълната от ужасното чувство на загуба и поражение, които се загнездваха в душата й всеки път, когато поредният брак започнеше да се разпада. Но не и този път, слава богу! Питър Роси се бе появил в живота й точно навреме.

Усети как пулсът й се ускорява само при мисълта за него. Толкова висок — поне метър и деветдесет, с набито, стегнато и мускулесто тяло. Тяло на футболист, какъвто е бил в миналото. Черна коса. Тъмнокафяви очи. Съвсем в началото на четиридесетте. Кристина знаеше, че произходът на Роси не съответства на нейния, но знаеше още, че той е безжалостен бизнесмен — извънредно амбициозен, властен и богат. Без всякакви скрупули. О, да, знаеше го! Със сигурност при това. Познаваше подлостта и безчестието, характерни за хора като него. Само че Кристина се опияняваше от комбинацията между пари, власт и безмилостна амбиция, която й действаше като силен афродизиак — могъщ и неустоим.

На всичкото отгоре, помисли си тя с чувство на вина, примесено с неизразимо удоволствие, Питър Роси беше главният конкурент в бизнеса на сестра й и съпруга й. Те двамата го презираха и се страхуваха от него. И имаха всички основания за това. Той и братята му бяха построили огромна империя, започвайки буквално от нулата, и сега искаха да изтласкат Джоана и Джош от бизнеса, за да заемат мястото им.

Кристина се усмихна на себе си. Питър Роси беше забранен плод в пълния смисъл на думата, а това го правеше още по-сладък за изгладнялата й душа.

Тя взе питието си и се загледа в орхидеята. Беше от вида Paphiopedilium lowii. Напълно в стила на Джоана, помисли си Кристина. Да ми изпрати орхидея като утеха.

Протегна ръка и откъсна едно напълно разцъфнало цветче. Листенцата му, обагрени в розово и зелено, на места изглеждаха леко набраздени, напръскани със ситни, тъмно лилави точици. Красива е, помисли си Кристина, макар че както Джоана добре знаеше, тя не си падаше особено по орхидеите. Те винаги й напомняха за младостта й, за оранжериите, пропити с вонята на тор, и за баща й, обсебен от манията си по орхидеите и по земята, която притежаваха. Потрепери, отвратена от спомена.

Колко различни сме двете със сестра ми! — помисли си Кристина. Джоана напълно споделяше интересите на баща им и с неподправено удоволствие се грижеше за тези отвратителни растения. Беше напълно доволна от живота си в затънтената провинция, който изобщо не можеше да се сравнява с изтънчения лукс на света, в който се движеше Кристина. Чувстваше се щастлива да живее в дома на баща им и да продължи бизнеса му.

Джоана, помисли си тя. Джоана, която винаги е имала всичко. Всичко, което някоя жена би могла да си пожелае. Изумително красива е и е в цветущо здраве. Има достатъчно пари, макар че не е богата колкото мен. Домът й, макар и да не притежава показния блясък на моята къща, е красив и удобен. И като капак на всичко, притежава и Джош.

О, да! Джошуа Лоурънс с високо и мускулесто тяло, с изсветляла от слънцето коса, бездънно сини очи и мъжествена хубост. И най-прекрасния характер на света. Истински уверен в себе си мъжкар, а не някакъв нафукан позьор.

Кристина се излетна на удобния шезлонг. Очите й продължаваха да са приковани върху орхидеята, но в действителност изобщо не я виждаше. Не можеше да отрече, че винаги тайничко бе завиждала на сестра си заради щастливия й живот с Джош.

Е, струва ми се, че вече няма за какво толкова да завиждам на малката ми сестричка. Ами да! Джош Лоурънс отстъпваше на заден план на фона на Питър Роси. Джош може и да притежаваше повече изтънченост, но класовата принадлежност не беше всичко на този свят. И със сигурност не я възбуждаше така, както парите и властта. Или безчестието и подлостта.

Продължи лениво да къса листенцата на орхидеята, погълната от мислите си за Джоана и Джош, за земята и бизнеса им — земята и бизнеса, които на времето принадлежаха на нейния баща. Аз като че ли останах ощетена след смъртта на татко, изведнъж реши тя. Получих само пари, докато Джоана грабна всичко останало. На времето това решение ми изглеждаше справедливо, но сега… сега не съм толкова сигурна. Струва ми се, че заслужавам повече. Да, трябваше да получа и част от земята. А също и от бизнеса.

Кристина отново насочи поглед към орхидеята, изпратена й от Кристина. Красивите й екзотични цветове лежаха накъсани по пода и по масичката. На стеблото не беше останало нито едно цветче.

Да, реши тя. Време е да получа някои от нещата, които Джоана винаги е притежавала. Ще започна с подходящия мъж, а след това… ами, след това ще видим, нали?