Джудит Гулд
Пещера на любовта (25)

8.

Джош, останал почти без дъх, се затича по коридора към спалнята. Беше си дошъл от оранжериите, след като Ейприл му се обади и го повика у дома.

Видя я да върви срещу него по коридора, но преди да успее да каже каквото и да било, тя доближи пръст до устните си.

— Вече… заспа — прошепна тя.

— Какво… какво стана? — задъхано попита Джош. — Какво се случи, Ейприл.

Почувства ръката й върху рамото си.

— Хайде да слезем долу — предложи тя, хвана го за ръка и го поведе със себе си. Жестът й беше толкова естествен, че никой от двамата дори не се замисли.

Двамата слязоха заедно по стълбите, излязоха на терасата и седнаха край голямата маса от тиково дърво.

Джош я погледна нетърпеливо.

— Кажи ми какво се случи, Ейприл — настоя той. Полагаше отчаяни усилия да овладее истеричните нотки в гласа си.

Ейприл стисна ръката си, опитвайки се да му вдъхне малко сила.

— Бяхме заедно в пещерата — спокойно рече тя. — Джоана изведнъж получи много силно главоболие, а зрението й се замъгли. Затова се обадих на лекаря й.

Пое дълбоко въздух, преди да продължи.

— По съвет на лекаря й дадох голяма доза болкоуспокояващи, а също и приспивателни. Джоана вероятно ще спи известно време, но когато се събуди ще бъде добре.

Джош нито за миг не свали очи от лицето на Ейприл. Пръстите му започнаха бавно да галят ръката й.

— Слава богу, че си била наблизо — промълви той. — Това е… ами, на всички нас ще ни бъде много трудно. Особено пък предвид решението й да си остане у дома. Знаеш, че не си длъжна да се грижиш за нея. Мога да наема…

— Веднага престани, Джош — прекъсна го Ейприл с нетърпящ възражения глас. — Не си го и помисляй дори. През повечето време Джоана се чувства сравнително добре и аз обичам, когато стои край мен в обора. Компанията й е изключително приятна, а и това е начин да я държа под око. Така че… забрави за намерението си да наемаш сестра.

— Високо ценя това, което правиш, Ейприл — тихичко промълви той.

— Вече ти казах, че ще остана до Джоана до края — отвърна тя. — И не смятам да се отричам от думите си.

Едва тогава Джош забеляза, че тя е облечена с работни дрехи, косата й е разрошена, а цялата й тяло е покрито с тънък пласт бял цимент.

— Наложило се е да прекъснеш работата си — отбеляза той и посочи дрехите й.

— О, това ли? — засмя се Ейприл. — Е, външният вид не е чак толкова важен, нали?

Той се усмихна.

— Не, не е. Не и при дадените обстоятелства. — После изведнъж се намръщи. — Къде бяха Кристина и Кони, когато се случи всичко това?

Ейприл сви рамене.

— Не зная — отвърна тя. — Джоана спомена, че Кристина заминала някъде още сутринта. Предполагам, че е отишла да пазарува. Кони дойде много рано, почисти къщата, а след това май отиде на пазар.

— И още ли я няма? — попита той.

— Да. — Ейприл кимна утвърдително. — Зная, че сега, когато Кристина е тук, работата й много се е увеличила. Джоана спомена за това докато бяхме заедно в пещерата. Двете обсъждахме раковините, които предстои да бъдат налепени. Говорихме си за орхидеите, които ще се появят по стените. Ей такива неща.

Тя замълча, погледна към басейна, а очите й внезапно се насълзиха.

— Прекарвахме си толкова добре, когато това се случи. — Гласът й потрепери, но тя продължи: — Главоболието започна внезапно, без всякакво предупреждение.

Джош отново хвана ръката й.

— Постъпила си много смело, Ейприл — рече той.

Тя само сви рамене.

— Джоана е тази, която се държи смело.

Поседяха известно време мълчаливо, а след това Ейприл погледна часовника си.

— Мисля, че е време да се връщам на работа — рече тя. — Смятах днес да се отбия в оранжерията, за да избера окончателно орхидеите, които ще използвам, но вероятно няма да успея. Уди не е тук и имам много работа.

— Не е успял да дойде днес или какво? — попита Джош.

— Не зная — отвърна Ейприл. — Трябваше да е тук, но не се появи. Не е в негов стил да отсъства без предупреждение и нямам никаква представа какво може да се е случило. Може би му се е наложило да се погрижи за нещо в собствения си магазин. — Погледна Джош и се усмихна. — С една дума… много шантав ден.

— Да, така е — съгласи се той.

— Слушай, Джош, не се притеснявай за Джоана. Ако имаш работа в оранжериите отивай да си я вършиш. Аз от време на време ще прескачам до къщата, за да я наглеждам. Лекарят ме увери, че сънят й ще продължи доста дълго. Така че можеш да разчиташ на мен.

— Не — възрази той. — Високо ценя предложението ти, но ще остана тук, а ти ще се върнеш към работата си. Ще се обадя на Карл. Той прекрасно може да се справи с работата в оранжериите. А аз може да поработя малко в стаята за развъждане.

— Добре — кимна Ейприл. — Но аз все пак ще наглеждам Джоана от време на време.

Джош стисна ръката й за последен път.

— Добре — съгласи се той. — Надявам се, че двамата заедно ще успеем да се справим с тази криза. — После я погледна замислено. — Чудя се дали Кристина ще се прибере за обяд.

— Е, ако го направи, ще й се наложи да се оправя сама — успокои го Ейприл. — В края на краищата е възрастна жена и прекрасно знае къде се намира хладилникът, нали?

Лицето на Джош се оживи.

— Ето, така трябва да се разсъждава! — през смях заяви той.

 

 

Кристина лежеше разпъната на кръст върху голямото легло с кралски размери. Китките й бяха завързани към горната табла, а глезените й — към долната. Шалът й от „Хермес“ отново бе превързан през очите й и тя не виждаше абсолютно нищо.

Тялото й трепереше, разтърсвано от страх и нетърпеливо очакване. След трима съпрузи и безброй любовници, тя за пръв път изпитваше такава необуздана сексуална възбуда. Всяка фибра от тялото й копнееше за Питър Роси и онова, което щеше да последва. Цялото й същество възбудено очакваше той да откликне по подобаващ начин на ненаситната й страст.

Тя вече познаваше добре насладата, която той й доставяше с големия си член и натежалите от сладостен нектар тестиси. Опияняваше се само при мисълта за свирепостта, с която я обладаваше, потръпваше при мисълта за силните му ръце, за чувствените устни и горещия език, който я възбуждаше, измъчваше я и я издигаше до непознати висини.

Сега лежеше напълно неподвижно и чакаше. Долови движение в стаята, почувства слабо течение. Имаше чувството, че гъстите талази мъгла бяха проникнали вътре в помещението и сега нежно докосваха голото й тяло.

Но какво прави той? — запита се тя. След това почувства присъствието му близо до нея. Представи си високото му, мускулесто тяло, надвесило се над леглото, готово да я възседне и да я обладае безмилостно. Бедрата й потръпнаха в очакване. И когато ръката му най-неочаквано сграбчи венериния й хълм, а дебелите му пръсти проникнаха безмилостно в утробата й, от гърлото й се изтръгна силен вик. Вик на страх, но и на неописуем екстаз, породен от властта му над нея и нейната пълна зависимост от сексуалните му фантазии. Той продължи брутално да движи ръката си дълбоко в тялото й, което го възнагради с горещите си сокове. Кристина се гърчеше върху леглото, дишаше тежко, проплакваше и пищеше, умолявайки го да не спира.

Изведнъж той рязко отдръпна ръката си, качи се на леглото и застана над нея, готов да я прониже с внушителния си член. В следващия момент пенисът му проникна дълбоко в тялото й. Той пъхна ръце под задника й, стисна я с все сила и започна да я яха в безмилостно и забързано темпо.

Кристина мигновено достигна до оргазъм. Изкрещя невъздържано, а тялото й, погълнато от неконтролируемите спазми на удоволствието, се потопи в животинска наслада, неизпитвана никога преди. А когато и той експлодира в нея и изрева като диво животно, Кристина си пожела да можеше да го прегърне, да забие нокти в гърба му, да го притисне към себе си и да се наслади на всяка капка от горещите му сокове.

Когато всичко свърши, двамата изтощено се отпуснаха един до друг. Дишаха тежко като ранени животни, а телата им лъщяха от пот. Ароматът на кожата им се смесваше с тежката миризма на секс, сладострастна похот и задоволени страсти.

Успяла най-после да нормализира дишането си, Кристина въздъхна доволно, установила, че не може да намери най-подходящите думи, с които да опише насладата, която бе изпитала в ръцете на този толкова силен мъж.

Без да произнесе нито дума, той се претърколи на една страна и стана от леглото.

Какво прави сега? — мислено се запита тя. Тялото й продължаваше да копнее за ласките му.

Чу го да се движи наоколо. Стори й се, че се облича. Исусе, мислено възкликна Кристина, какво си мисли, че прави?

Изви тяло, опитвайки се да се освободи от превръзките, които не й позволяваха да стане от леглото. Започна да се притеснява от продължителната тишина и от решението му да се облече веднага.

— Питър? — най-сетне задъхано го повика тя. — Какво… какво правиш?

Чу го да вдига ципа на панталона си, а после да закопчава и колана си. След малко осъзна, че вече е облякъл и сакото си.

— Питър? — отново го повика тя. Този път гласът й прозвуча силно. С раздразнение. — Какво правиш, по дяволите?

Не последва отговор. Кристина започна отчаяно да рита с ръце и крака, опитвайки се да се освободи.

— Питър! — изкрещя тя. — Освободи ме веднага.

И тогава долови някакъв шепот.

Шепот?

Мислите й се разпиляха в милион различни посоки. Установи, че не е в състояние да разсъждава рационално. Отровните пипала на страха сграбчиха сърцето й. Леденостудена пот изби по тялото й.

— Питър! — с пълно гърло извика тя и запозна да се извива като обезумяла върху леглото. — Пусни ме! Веднага! — Започна да хленчи като уплашено дете и тогава…

Смях?

Само че не беше неговият дълбок и мъжествен смях.

Не, до слуха й достигна висок женски смях. Жесток и презрителен.

За момент Кристина си помисли, че ще припадне, но след това започна да се върти и извива като тласкана от безброй демони. Крещеше и плачеше едновременно и го умоляваше да я освободи.

Внезапно почувства тежестта на тялото му върху леглото. Той притисна ръка към устата й и тя се сгърчи, опитвайки се отчаяно да си поеме дъх.

— Успокой се, скъпа — спокойно подхвърли той. — Само се успокой. Аз съм тук. До теб.

Кристина проплака жалостиво. Обхваната от паника, тя не спираше да се чуди какво става.

— Сега ще си отдръпна ръката — продължи той. — Но ще ти запуша устата отново, ако издадеш и един шибан звук. Разбра ли?

Кристина кимна като обезумяла. Готова съм на всичко, отчаяно си помисли си тя. Само да сложи край на това мъчение.

Почувства как той помръдна и премести тежестта на тялото си. След това се обърна към някого с думите:

— Иди ме чакай в колата.

Последва нов сподавен смях — женски смях! След това се чуха стъпки — леки и забързани — които излязоха от стаята. Входната врата на мезонета се затръшна силно.

Цялото тяло на Кристина се разтрепери неконтролируемо. Този път обаче от страх и изтощение.

Усети, че той се надигна от леглото, но не каза нито дума. Бе шокирана до дъното на душата си от случилото се през последните няколко минути.

— Сега ще те развържа, скъпа — каза й той. — След което си тръгвам. Ясно?

Кристина кимна отново, но не проговори.

С изключителна бързина и лекота той освободи първо десния, а след това и левия й крак. Кристина внимателно ги раздвижи, за да възстанови кръвообращението им. След това той се премести в горния край на леглото, където развърза лявата й ръка.

После изведнъж спря.

— А сега изчезвам, скъпа — рече й той. — Развържи другата си ръка и си върви. Само затвори вратата след себе си.

— Какво… кой… — запелтечи Кристина.

— Просто направи каквото ти казах! — заплашително изръмжа той.

— Но, Питър — нещастно проплака тя, — коя… коя беше тази жена? И какво… какво ще стане с нас?

— Няма нас, скъпа — злобно заяви той. — Вече нямам нужда от теб. Така че забрави за случилото си. Разприказваш ли се, си мъртва. Ясно?

В първия момент Кристина не повярва на ушите си. А после пред очите й причерня и тя цялата се разтрепери от силна, всепоглъщаща ярост. Искаше й се да скочи и да му издере очите, да забие зъби в плътта му, да го разкъса на парчета. Въпреки това запази мълчание. Не издаде нито звук.

— Чао — лековато подхвърли той и излезе от стаята. Миг по-късно тропна и входната врата.

Кристина трескаво се захвана да свали шала от очите си. Не беше лесно, защото бе завързан много здраво на тила й. А и тя действаше само с една ръка. Когато най-сетне можа да го махне от лицето си, тя отвори очи и примигна няколко пъти, за да свикне със светлината. После се огледа. В стаята, разбира се, нямаше никой. След няколко неуспешни опита успя да отвърже и дясната си ръка. Тръсна я няколко пъти и разтри китката, за да възстанови кръвообращението.

След това скочи от леглото и се спусна към входната врата. Отвори я едва-едва и погледна към паркинга. Не видя нищо в гъстата мъгла. До слуха й достигаха единствено самотните крясъци на морските птици.

Върна се обратно в стаята и се облече. Едва след като бе напълно готова, Кристина приседна на леглото и се разплака. В началото сълзите се стичаха безмълвно по лицето й, но постепенно тялото й се разтресе от силни ридания. Започна да вие неутешимо, да крещи от ярост и да блъска с юмруци по леглото.

Когато тялото й отмаля от плач и изтощение, тя се изправи несигурно на високите си обувки и влезе в банята. Включи осветлението и се погледна в огледалото. Ама че гледка! — помисли си горчиво. Извади няколко книжни кърпички от една кутия, оставена на мивката, и бързо избърса размазания грим и последните си сълзи. След това, преди да е заревала отново, взе чантата си от спалнята, върна се в банята и извади всичките си гримове.

Погледна се отново в огледалото и се зае да полага нов грим на лицето си, опитвайки се да контролира глупавата си, трепереща ръка. Когато пооправи щетите, тя върна гримовете обратно в чантата си и понечи да загаси осветлението. После размисли, бръкна отново в чантата си и извади от там черен молив за вежди. Извади го и го приближи до огледалото.

Не, това няма да свърши работа. Ще се изтрие много лесно.

Върна се в спалнята, събу обувките си и се качи на леглото. Свали от стената ужасния морски пейзаж, поставен в още по-ужасна рамка и го запрати към огледалните стени на дрешника. Огледалото се напука, а стъклото на картината се разби на безброй парченца.

Добре, мислено възкликна Кристина, макар извършеният погром да не й донесе никаква радост.

Стиснала молива за вежди в ръка, тя започна да пише по стената, като повтаряше буквите отново и отново, за да ги направи по-плътни и изпъкнали. Когато свърши, слезе от леглото, нахлузи обувките си, грабна чантата си и тръгна към вратата на спалнята. Там се обърна и погледна творението си. На стената с големи букви пишеше: ШИБАН БОКЛУК. Отдолу имаше още един ред: ПРАСЕ. И стрелка, която сочеше право към леглото.

Доволна от литературните си постижения и от факта, че те едва ли щяха да изчезнат от стената без цялостно пребоядисване, Кристина се приближи до входната врата и напусна апартамента, без да се обърне нито веднъж.