Джудит Гулд
Пещера на любовта (24)

7.

Големият бежов на цвят ролс-ройс бавно спря в предния двор. Бежовият му гюрук беше свален. Кристина седеше зад волана, настанила се удобно на меката кожена седалка. Бежова на цвят. Неизменната цигара стърчеше между отрупаните й с бижута пръсти подобно на моден аксесоар.

Кони, която бе чула приближаването на колата, надникна през прозореца, за да види кой идва и ахна на глас.

— О, мамка му, не! — тихичко изруга тя. — Фалшивата кучка току-що пристигна, яхнала скъпата си метла. — Изпитваше към Кристина силна омраза, която едва успяваше да прикрие — а понякога дори не се и опитваше — и очакваше с неподправен ужас всяко нейно посещение. Върна се обратно в кухнята при Ейприл, която й помагаше да приготвят лек обяд и да го сервират край басейна.

Ейприл вдигна глава и се усмихна.

— Какво има, Кони? — попита тя, забелязала неудоволствието, изписало се на лицето й.

Кони намръщено се облегна на рамката на вратата.

— Сестрата на Джоана пристигна — сърдито съобщи тя.

Очите на Ейприл се разшириха от изненада.

— Тук? Без предупреждение?

— Да — отвърна Кони. — Отвън на двора е. Яхнала голямата си метла.

Ейприл не можа да сдържи смеха си. Знаеше за презрението, което Кони изпитваше към Кристина — както и към всички жени от нейния кръг — и бе наясно, че отношението й се толерира от Джоана и Джош, които на моменти дори се забавляваха от това.

Никой от тях обаче не си даваше сметка за дълбочината на омразата, която прогаряше душата на Кони. Нито пък подозираха, че Кони отчаяно копнее да живее точно като Кристина и да има нещата, с които тя разполага. Накратко, никой от тях не предполагаше, че омразата на Кони е породена от силна завист.

— Аз ще отида да я посрещна, Кони — предложи Ейприл. — Ти можеш да останеш тук, ако искаш. Няма смисъл да се обаждаме на Джоана и да я караме да изминава целия път от басейна до тук. Аз ще заведа сестра й при нея.

Ейприл остави подноса, отрупан с чинии и прибори за хранене, и бързо се запъти към входната врата. Отвори я и остана като зашеметена от необичайната гледка, разкрила се пред очите й.

Небезизвестната Кристина фон Лийдън, облечена с тоалет, подходящ за следобедна разходка по „Виа Кондоти“, стоеше до багажника на огромен ролс-ройс със свален гюрук. Косата й беше покрита с ярък шал с марката на „Хермес“, завързан отзад на врата й. Над него бе нахлупила широкопола черна шапка, завързана здраво под брадичката й. Огромни слънчеви очила буквално закриваха лицето й. Облечена беше с бяла копринена блуза, завързана на възел на кръста й и разкопчана пак до там. Тоалетът се допълваше от плътно припнал към бедрата й бял панталон и яркочервени сандали с високи токове. В едната си ръка държеше червена чанта с марката на „Вютон“.

— Кристина? — въпросително попита Ейприл.

Кристина се обърна и смъкна очилата си надолу върху носа си, за да разгледа Ейприл по-добре.

— Да? — високомерно отвърна тя. — Ти коя си?

Ейприл слезе по стълбите и се приближи до нея.

— Аз съм Ейприл Удуърд — представи се тя и протегна ръка. — В момента работя за сестра ти.

— Разбирам — отвърна Кристина, огледа я от главата до петите, но не пое протегнатата й ръка. — Работата сигурно е доста мръсна, а?

Ейприл погледна посипания по дрехите й бял цимент, който безуспешно се бе опитала да почисти преди обяд.

— Да, такава е — съгласи се тя.

— Какъв ужас! — измърмори Кристина.

— Не мисля, че Джоана те очаква — рече Ейприл, твърдо решена да не позволи на тази неприятна жена да я сплаши.

— Така е. Реших да я изненадам. А едва ли щях да успея, ако я бях предупредила, че идвам, нали? — стрелна я Кристина. После погледна през рамото на Ейприл към къщата.

Кони бавно слизаше по стълбите, приковала върху Кристина подозрителния си поглед.

— О, Кони! — възкликна Кристина. — Много се радвам да те видя. Идваш тъкмо навреме. Бъди добро момиче и внеси багажа ми вътре.

— Много ли е? — попита Ейприл.

— О, не, разбира се — отвърна Кристина. — Кони ще се справи.

— Добре — кимна Ейприл. — Ако искаш, можеш да дойдеш с мен. Джоана е в пещерата в момента, но съм сигурна, че ще иска да те види.

— Пещера? — възкликна Кристина. — Каква пещера? Какво става тук, по дяволите?

— Ще видиш — загадъчно отвърна Ейприл. — Това е един проект, върху който Джоана работи от известно време. — Обърна се и тръгна към стария обор. Кристина веднага я последва.

Кони надникна в багажника на голямата кола и чертите на лицето й се разкривиха от ярост. Куфари с марката на „Луи Вютон“, помисли си тя. Ама разбира се! Цял куп при това. И това ако не е късмет!

 

 

— Изглеждаш чудесно — отбеляза Кристина, хванала раменете на Джоана със слабите си, загорели от слънцето ръце.

Джоана, която седеше на един шезлонг и наблюдаваше работата в пещерата, се изправи. Прегърна Кристина и целуна въздуха около лицето й.

— А ти изглеждаш… много ефектно.

— Ха! — презрително изсумтя Кристина. — Аз съм само една стара вещица, подложила се на безброй пластични операции и липосукции. — После се усмихна и ослепително белите й зъби проблеснаха на слънцето. — Но пък не изглеждам чак толкова зле, нали?

Джоана се разсмя.

— Не, изобщо не изглеждаш зле.

— А сега ми кажи каква е тая пещера, за която всички говорите? — Застана с ръце на кръста и за пръв път разгледа помещението.

— Джоана, но това тук е изумително красиво! — ахна тя и продължи да оглежда вътрешността на помещението.

— Е, заслугата е изцяло на тази млада жена — заяви Джоана и посочи Ейприл, която стоеше наблизо и ги наблюдаваше, очарована от поведението им. — И макар че двете почти се познавате, Ейприл, това е сестра ми Кристина. Кристина, това е магьосницата, създала цялата тази красота.

Ейприл кимна.

— Приятно ми е да се запознаем, Кристина.

— На мен също ми е приятно — отвърна Кристина и я огледа отново. По-критично този път.

— О, а това е нейният помощник — продължи Джоана и кимна по посока на Уди, който внимателно подреждаше ред морски охлюви. — Уди, това е сестра ми Кристина.

Уди намръщено вдигна поглед от работата си. Кимна отсечено с рошавата си глава и изръмжа нещо.

— На мен също ми е приятно да се запознаем — саркастично отбеляза Кристина. После погледна към Джоана и й намигна. — Захванала си се с огромен проект.

— Така е — съгласи се Джоана. — За завършването му са нужни десетки хиляди мидички и много упорита работа.

— Е, резултатът е просто фантастичен — продължи Кристина. — Страхотен проект, но свързан с твърде много работа. И аз искам да зная защо, Джоана? Защо го правиш? Особено пък сега…

Кристина осъзна грешката си в мига, в който думите излязоха от устата й, и побърза да замаже гафа.

— Искам да кажа, че според мен, цялото това тичане ти идва в повече. Особено пък след огромната работа, която свърши по реконструкцията на старата ни къща.

Ейприл се опита да потисне всяка реакция, но наблюдателната Кристина, която рядко пропускаше нещо, забеляза сянката, появила се за миг в очите й.

Тя знае за болестта на Джоана, помисли си Кристина. Зачуди се защо една непозната — най-обикновена работничка — е била посветена в тази толкова внимателно пазена тайна и си отбеляза, че по-късно трябва да попита за това.

— Заех се с изпълнението на този проект, защото искам да го направя — отвърна на въпроса й Джоана с ясното съзнание, че сестра й по никакъв начин не би могла да възрази срещу този отговор. — Между другото, тъкмо се канехме да обядваме край басейна. Искаш ли да се освежиш малко и да се присъединиш към нас?

— Би било божествено — прие Кристина. — Но първо наистина трябва да се освежа и да се погрижа за нещата си.

— В такъв случай ще те съпроводя до къщата — предложи Джоана. Обърна се към Ейприл. — Обядът малко ще се забави, Ейприл — рече тя и изразително завъртя очи. — След малко идваме.

Ейприл се усмихна и кимна.

Джоана изведе Кристина през френските врати и я поведе през ябълковата градина към басейна. Кристина внимателно пристъпваше с неудобно високите си обувки.

— Коя е тя? — попита в мига, в който се отдалечиха достатъчно.

— Ейприл ли? Истински ангел. Специалист по дизайн, който работи с миди, камъчета и други подобни материали. Двамата с Джош видяхме градината, която бе проектирала и изпълнила за Ингрид Уилсън и останахме очаровани от работата й. Затова я наех да превърне стария обор в нещо като изкуствена пещера. Впоследствие се оказа, че Ейприл е невероятно мил човек и за нас е огромна радост, че е сред нас. Тя е истинска приятелка.

Кристина, която през целия си живот бе проявявала ирационална ревност по отношение на всички приятели на сестра си, никак не остана доволна от чутото.

— Ами мъжът? — продължи да разпитва тя. — Кой е той?

— Уди Пърлмън. Приятел на Ейприл — обясни Джоана. — Притежава студио за рамкиране в Капитола, но понякога й помага в изпълнението на големи проекти като този.

— Много е сладък — отбеляза Кристина и се изсмя като палаво момиченце. — Само че е изключително груб.

— Такъв си е Уди — съгласи се Джоана. Не желаеше да говори повече за него.

— Хмм… — измърмори Кристина. — Жалко наистина. Стори ми се, че под работните му дрехи се крие страхотно тяло. Обзалагам се, че е невероятен в леглото.

— Кристина! — Джоана се разсмя. — Понякога просто не вярвам на ушите си.

— О, шегувам се, разбира се — увери я Кристина. — Но… ами, момчето наистина си го бива.

— Ти си абсолютна безсрамница — развеселено заяви Джоана. Стигнаха до къщата и влязоха.

Кони държеше в ръце препълнен поднос и тъкмо се канеше да го изнесе край басейна.

— Багажът ти е в стаята за гости — рече тя и погледна Кристина.

— Разопакова ли всичко? — попита Кристина.

Кони я изгледа с престорено сънените си очи.

— Не-е! — отвърна тя. — Реших, че нещата ти са толкова специални, че само ти знаеш как да се отнасяш с тях.

Кристина погледна Джоана. На лицето й се изписа смесица от веселие и яд.

Джоана безпомощно сви рамене.

— Аз ще ти помогна — предложи тя.

— Не, не! — бързо възрази Кристина. — Мога да се справя и сама. Освен това, сигурна съм, че би искала да си починеш… преди обяд.

— Добре съм — увери я Джоана. — Ще се срещнем при басейна след няколко минути.

— Добре — съгласи се Кристина. Излезе от кухнята и тръгна към стълбището.

Джоана се обърна към Кони.

— Кони, зная, че не харесваш Кристина и си давам сметка, че на моменти тя е просто непоносима. Въпреки това ми се ще да се държиш малко по-учтиво с нея.

Кони насочи към нея непроницаемите си очи.

— Какво? Ти мислиш, че не я харесвам? Че не се държа добре с нея?

— Зная, че е така — изгледа я сериозно Кристина. — И ти знаеш, че аз зная.

— Та аз дори не се и сещам за тая фалшива кучка — презрително заяви Кони.

Джоана въздъхна и излезе на терасата. Едва се бе сдържала да не се изсмее на забележката на Кони. Опита обаче да се овладее, защото не желаеше да поощрява поведението на Кони. Сестра й, сама по себе си, бе достатъчно усложнение в живота й. Не й се щеше да се занимава и с лошите маниери на Кони. Джоана стигна до басейна и се настани под един от големите чадъри.

Изкушаваше се да звънне на Джош в оранжерията и да го информира, че Кристина се бе появила без предупреждение, но реши, че не си струва да го занимава с подобна новина.

Горкичкият Джош, мислено възкликна тя. И без Кристина му е достатъчно трудно, а сега и тя се появи като капак на всичко.

Изобщо не трябваше да й се доверявам, помисли си Джоана. Кристина може би бе пристигнала тук с добри намерения, но Джоана знаеше, че само за няколко дни, ако не и часове, ще ги докара двамата с Джош до лудост. Освен това вече бе разбрала, че сестра й не е в състояние да се държи така, сякаш всичко в живота им е наред. И очевидно не приемаше сериозно молбата на Джоана.

А сега какво? — запита се тя.

Знаеше, че Кристина ще се опита да бъде прекалено полезна и услужлива. И ще го направи по възможно най-нетактичния начин. А през това време с властното си и манипулативно поведение ще отблъсне напълно Кони, Джош и Ейприл. Ще я отдалечи от най-близките й хора.

Налага се да направя нещо, за да избегна това, реши Джоана. И смятам да започна още сега.

Стана от масата и тръгна към обора. Като първа стъпка щеше да покани Ейприл на вечеря. Нищо че след малко щяха да обядват заедно. Джоана държеше на присъствието й по ред причини и искрено се надяваше, че тя ще послужи като буфер между нея и Кристина. Сигурна беше, че Кристина не би си позволила да обсъжда заболяването й пред човек, когото смята за аутсайдер.

 

 

Обядът бе преминал гладко. Разговорът се водеше предимно от Кристина, която забавляваше Джоана и Ейприл с разкази за последните подвизи на богатите и разглезените от Сан Франциско до Монтесито. По същия начин премина и вечерята. Джоана и Кристина се заеха да съберат мръсните чинии и прибори, за да ги отнесат в кухнята. Кони бе намерила повод да си тръгне, отказвайки да сервира и да почисти след гостите, както правеше обикновено. Джоана, разбира се, знаеше каква е причината, но не направи опит да задържи Кони.

— Моля ви — за втори път настоя Ейприл. — Позволете ми да помогна с нещо.

— Не — категорично отсече Джоана. — Ти си наша гостенка. А и двете с Кристина ще се справим за нула време.

— Освен това — обади се Кристина — двете бихме искали да си поговорим малко насаме.

— О, да — съгласи се Джоана, за да достави удоволствие на сестра си.

Събраха всички мръсни прибори върху подносите и тръгнаха към кухнята. Джош и Ейприл останаха сами на терасата. Джош отпи от кафето си и с усмивка погледна към Ейприл.

— Е, какво мислиш за по-голямата сестра? — попита той.

Ейприл отвърна на усмивката.

— Ами-и-и… — бавно заговори тя — тя наистина е голяма. По-голяма и от самия живот. Освен това е красива, интелигента и на моменти може да бъде изключително остроумна и забавна, но… — Погледна го и сви рамене.

— Какво но? — настоя Джош.

— Ами… — осмели се да продължи Ейприл — тя е също така високомерна, саркастична, повърхностна, злобна и… — Рязко замълча и изгледа Джош. На лицето й се изписа глуповато изражение.

Той се разсмя.

— Продължавай — насърчи я Джош. — Не спирай точно сега. Тъкмо започна да става интересно.

— Аз… съжалявам — извини се Ейприл. — Струва ми се, че току-що преминах границата на допустимото.

— Знаеш, че не трябва да изпитваш подобни угризения, Ейприл — настоя Джош. — Та ти си като член на семейството. — Той се разсмя отново. — И подобно на всички семейства, и ние си имаме нашите разногласия.

— Не исках да бъда груба — обясни Ейприл. — А и не е моя работа да я съдя. Искам да кажа, че аз почти не я познавам.

— Само че — в гласа на Джош се прокрадваха весели нотки — думите ти попаднаха точно в целта. — После се загледа към планината. — Бих предпочел да не е тук в този момент и зная, че Джоана се чувства по същия начин. Не мисля, че тя се радва на присъствието на сестра си. — Замълча и я погледна с разбиране. — Не би искала Кристина да идва повече. Не и преди края. А и за тогава не съм съвсем сигурен.

В душата на Ейприл се зароди тъмен страх и премина като ледена тръпка през цялото й тяло. Макар че напоследък все по-често си почиваше, Джоана изглеждаше толкова здрава, че болестта й им се струваше някак си нереална и измислена. Всяко споменаване на проблема обаче го превръщаше в реална, надвиснала над живота им трагедия. Все едно че говорейки за това, приемаме по някакъв начин съществуването на злото, помисли си тя. И се почувства длъжна да смени темата.

— Как вървят нещата в оранжерията? — попита. — Напоследък Джоана не е споменавала нищо по въпроса.

— Добре — отвърна Джош. — Да чукна на дърво. — Сви пръсти в юмрук и почука по масата. — Надявам се, че от тук насетне късметът ще бъде на наша страна. — Погледна я и се усмихна. — Не се налага да те питам как върви твоята работа — отбеляза той. — Джоана е във възторг от резултатите. Аз също.

Ейприл усети, че се изчервява и отклони поглед. Въпреки чувството на вина, което изпитваше в негово присъствие, тя се почувства неимоверно щастлива от похвалата. Всеки път, когато той каже нещо мило по мой адрес, имам усещането, че предавам Джоана. И въпреки това думите му ми доставят неимоверно удоволствие! И искам да ги чувам отново и отново. О, господи, какво да правя?

 

 

Кристина се настани на огромното кожено канапе в библиотеката и погледна през прозореца. Усмихна се сковано, а след това се обърна и нервно се заигра с разноцветните кичури на изрусената си коса. Яркочервените й нокти проблясваха на светлината. Тежките златни гривни, инкрустирани с малки скъпоценни камъни, подрънкваха на тънките й китки. Отпи голяма глътка бренди, след което дръпна силно от цигарата си.

Значи малката сива кокошчица от обора често вечеря с тях, помисли си тя. И на всичкото отгоре изглежда твърде близка с Джош. Колко удобно!

Лицето й се разкриви от гняв. Чертите й застинаха в грозна и злобна гримаса. Пет пари не давам за Джош Лоурънс, но проклета да съм, ако позволя на тази никаквица да се нанесе тук — в къщата, в която съм пораснала — и да започне да се разпорежда с имота. Да се прави на госпожица Очарование, когато е очевидно, че е една малка уличница, появила се от нищото. Смятам да сложа край на цялата тази история. Още сега!

Загаси цигарата в пепелника, изправи се и тръгна към терасата. Едва не се блъсна в Джоана, която тъкмо излизаше от банята.

— Закъде си се забързала така? — попита тя.

— Тъкмо бях тръгнала към терасата — заяви Кристина. — Забелязах, че Джош и онази Ейприл се чувстват твърде добре заедно. — Погледна Джоана, вдигнала въпросително вежди.

Джоана се разсмя.

— Седни си на мястото и не се занимавай с тях — каза. — Остави ги да си побъбрят. А и ние с теб нали щяхме да си говорим насаме?

Кристина се поколеба, но най-накрая се настани отново върху голямото кожено канапе.

— Що за име е това Ейприл? — злобно възкликна тя.

Джоана отново се разсмя.

— Понякога си ужасно зла, Кристина. А Ейприл е най-прекрасният човек на света.

— Обзалагам се — саркастично отбеляза Кристина. Запали цигара, погледна Джоана и издиша облак дим. — Мислиш ли, че го прави с онзи невъзпитан грубиян. Уди?

— Нямам ни най-малка представа — с раздразнение отвърна Джоана. Не й харесваше интереса, който Кристина проявяваше към Уди.

В това отношение сестра й приличаше на бившите си съпрузи. Всичките те бяха като разгонени котараци и до един й изневеряваха с други, обикновено по-млади от нея жени. Кристина обаче също си падаше по млади момчета и от време на време си позволяваше да се позабавлява с тях.

Не, реши Джоана, това никак не ми харесва. Очертаваше се една потенциално взривоопасна ситуация — усложнение, което изобщо не беше предвидила.

И тогава внезапно разбра какво трябва да направи. Вече бе измислила един план, целящ елиминирането на постоянно намръщения господин Уди Пърлмън. Трябваше само да го приведе в действие малко по-рано и да убие с един куршум два заека. Доволна от себе си, тя с радост насочи към сестра си цялото си внимание.

— Кристина, скъпа — възкликна тя, — и кога ми каза, че си тръгваш?