Джудит Гулд
Пещера на любовта (23)

6.

Кристина пристигна първа. Едва пъплейки в гъстата мъгла и следвайки инструкциите на Питър, тя спря в южния край на паркинга.

Излезе от колата и тръгна бавно през мъглата към дървената рампа, която минаваше през дюните и отвеждаше до малките мезонети, покрити с шиндли от кедрово дърво. Мъглата беше толкова гъста, че не виждаше нито началото, нито края на сградата, но, за неин късмет, знаеше, че целта й е най-южния мезонет.

Исусе, мислено възкликна тя, защо винаги трябва да става по този начин? Защо все се срещаме на подобни призрачни места? Тя, разбира се, прекрасно знаеше отговора на този въпрос. Не можеха да допуснат да бъдат видени заедно. Ето защо днес трябваше да се срещнат в мезонета му на брега, който Питър използваше като тайно убежище.

Огромните евкалипти и високите борове, огънали се под напора на вятъра, който духаше от океана, шумоляха с листа и проскърцваха жалостиво. По лицето й полепнаха фини частици пясък, който жулеше неописуемо.

Мили боже, възкликна Кристина, извади един копринен шал от чантата си и го уви около лицето си. Ама че гадост. Но неудобствата не я притесняваха. Не и днес. Защото днес щеше да се срещне с Питър и вече започваше да губи търпение.

Запристъпва предпазливо по дървената рампа, стиснала перилата с едната си ръка. Високите и остри токове на обувките правеха изкачването още по-трудно. Трябваше да обуя ниски обувки, помисли си тя. Но веднага след това отхвърли идеята. Не, Питър обича да съм облечена добре. Мисли, че така изглеждам от класа. Това беше негов израз. От класа. Кристина една не се изсмя на глас, помислила си за нещата, които обикновена вършеха заедно.

В горния край на рампата мъглата беше още по-гъста. Притиснала шала към лицето си, тя поспря, за да се огледа. Потърси с очи някакъв знак, който да я отведе до мезонета.

Никога няма да го намеря в тази мъгла. И тогава забеляза точно пред себе си малка дървена табела, върху която с месингови цифри бяха изписани номера, указани със стрелки. За мезонет номер 803 трябваше да продължи надясно. Кристина изпълни инструкциите и следвайки стрелката, видя мезонет, намиращ се на най-горната площадка на дървеното стълбище. Пое дълбоко дъх, а после тръгна нагоре, приковала очи върху входната врата, боядисана в синьо-зелен цвят. Стигна до последната площадка и спря, проклинайки цигарите и тридесет и шест годишните си бели дробове. После се приближи до вратата, изправи се на пръсти и плъзна ръка върху входната лампа, където трябваше да бъде оставен ключът.

Да, ето го, помисли си тя. Ключът към нирвана.

Отключи си и влезе. Веднага свали копринения шал от лицето си и затвори вратата след себе си. Изрита убийствено неудобните си обувки и се огледа. Точно пред нея бяха разположени всекидневната, трапезарията и кухнята, които бяха свързани помежду си и завършваха с огромен панорамен прозорец с изглед към океана. Точно в този момент обаче през него се виждаха единствено белите вълма на гъстата мъгла.

Кристина взе обувките си в ръце и влезе във всекидневната. Целият мезонет, декориран в различни нюанси на бялото, беше обзаведен със съвременни и удобни на вид канапета и столове — също бели — и сравнително евтини дървени масички. Скучно, но удобно, помисли си тя. Пусна обувките си пред канапето, преметна небрежно шала през рамо, приближи се до прозореца и застана пред него, опитвайки се да различи очертанията на океана.

Гъстата мъгла, обгърнала цялото крайбрежие, й действаше почти хипнотизиращо. Тя продължаваше да стои там, изгубила всякаква представа за времето и да се взира напразно в непрогледната пелена пред очите й.

Спомни си, че старата къщичка на плажа, която Джоана и Джош бяха ремонтирали и обзавели с красиви мебели, се намираше малко по-надолу по брега. Тя бе една от малкото останали старовремски вили, които на времето пъстрееха по целия плаж. В днешно време почти всичката земя по брега бе заета от огромни жилищни комплекси и селскостопански предприятия, притежавани от умни и предприемчиви хора като Питър. Онази стара колиба сигурно струва цяло състояние, помисли си тя, приковала поглед към невидимия океан.

Едва не изпищя на глас, когато две силни ръце я прегърнаха през кръста, а към гърба й се притисна топло и мускулесто тяло. Веднага почувства нечий горещ дъх по шията си. Уплахата й премина в мига, в който си даде сметка, че това трябва да е Питър.

— О, боже — проплака тя. Коленете й изведнъж като че ли омекнаха, тялото й се разтрепери. — Ти… Ти!

— Уплаших ли те, скъпа? — тихо попита той. Плъзна устни към шията й и облиза с език солените пръски, полепнали по кожата й.

— О… Исусе… Питър! — задавено прошепна тя. — Кой не би се изплашил? Можех да бъда нападната от… някой откачен изнасилвач или откачен убиец. Та тук нямаше никого, когато дойдох.

Той се разсмя, завъртя я грубо към себе си и я погледна изпитателно с тъмните си очи.

— Така е, но се оказва, че съм аз, нали?

Кристина се вгледа очите му, осъзнала, че страхът й му доставя истинско удоволствие.

— Аз… аз…

Той придърпа главата й към себе си и я целуна по устните. Жадно. Ненаситно. После се отдръпна назад, оставил я без дъх, и прошепна:

— Това ти харесва, нали, скъпа?

Кристина потрепери отново. Не от уплаха този път. Тласкано от импулси, спотаени в най-дълбоките и тъмни кътчета на душата й, тялото й инстинктивно реагираше на всяко негово докосване. Тя почувства влагата, избила между краката й. Пулсът й мигновено се ускори. Останала без дъх от желанието, изпепеляващо душата й, тя се освободи и от малкото си резерви и притеснения, които, сякаш пометени от гъстите талази мъгла от другата страна на прозореца, отлетяха някъде в небитието.

— Да — прошепна тя. — Харесва ми, Питър. О, да! Много ми харесва.

— Точно така, скъпа — отвърна той. — И аз така си помислих.

Издърпа шала от рамото й и бързо го нагъна по дължина. Кристина просто не можеше да отклони поглед от сръчните движения на ръцете му. После, преди да осъзнае какво точно става, той покри очите й с шала и здраво го завърза на тила й.

— Питър! — уплашено възкликна тя. Цялото й тяло се разтрепери. — Не мога… не виждам абсолютно нищо! Аз…

— Шшт — прошепна в ухото й той. Хвана я за ръка и я въведе в спалнята.

— Какво… какво правиш? — проплака тя.

— Шшт — отново прошепна той. — Сигурен съм, че ще ти хареса, скъпа.

С бързи и безцеремонни движения Питър на бързо съблече дрехите й. Когато свали и последната дрешка, тя застана съвсем гола пред очите му. Тялото й трепереше неконтролируемо, но Кристина съзнаваше, че страхът и сексуалната й възбуда го привличат неудържимо.

Чу как той започна да съблича собствените си дрехи. Искаше й се да можеше да го наблюдава, но чувстваше, че трябва да остане неподвижна. Как копнееше да види великолепното му тяло, да погълне с очи всеки сантиметър от удивителната му кожа! Едва сдържаше нетърпението си и мечтаеше отново да го почувства до себе си. Върху нея! Вътре в нея!

Сякаш привлечен от мислите й, Питър обгърна тялото й с ръце. Плъзна ги леко по гърдите й и продължи надолу към мекото и влажно възвишение между краката й. После погали задника и гърба й.

Кристина си помисли, че всеки миг ще полудее от обхваналата я възбуда, но си наложи да замълчи. Едва сподави въздишката на наслада, зародила се в гърлото й, твърдо решена да не се намесва в замисления от него сценарий.

Ръцете му отново се върнаха върху гърдите й. Този път ласките му не бяха толкова нежни. Той стисна гърдите й и започна да мачка между пръстите си розовите й зърна. В началото лекичко, а после все по-силно и по-силно докато Кристина си помисли, че не може нито секунда повече да изтърпи сладкото удоволствие на болката. Той обаче изведнъж спря и в следващия миг Кристина почувства горещите му и влажни устни върху дясната си гърда. Езикът му облиза зърното й — бавно в началото, а после бързо и настървено. Ръката му се спусна към венериния й хълм и я погали нежно няколко пъти. После намери с пръст пулсиращата й влажност и започна да я милва, масажира, изследва.

— А-а… а-а… а-а…! — проплака Кристина, неспособна да се сдържа повече. — О, господи, Питър! — Протегна ръка, опитвайки се да достигне члена му, но той хвана двете й ръце с една от своите и ги прикова в основата на гърба й.

След това Кристина почувства свободната му ръка върху рамото си. С лек натиск Питър я принуди да коленичи пред него. После освободи ръцете й, притисна главата й към слабините си и отърка в лицето й твърдите си тестиси и огромния си член.

Кристина започна да го ближе като обезумяла. Приличаше на изгладняла до смърт жена, най-сетне добрала се до храна. Питър бавно насочи члена си към устата й. Тя го пое между устните си и едва не извика, почувствала го вътре в себе си. Трескаво го засмука, опитвайки се да го задържи колкото е възможно по-дълго в устата си.

Ръцете му започнаха да движат главата й напред-назад, притискайки я към себе си. И точно когато Кристина реши, че не може да издържа повече, с един-единствен силен тласък, той проникна дълбоко в устата й и едва не я задави. Остана така в продължение на няколко секунди и чак тогава се смили и отдръпна главата й от себе си.

— Да, скъпа — прошепна Питър. — Това наистина ти харесва, нали? А?

Очите на Кристина бяха пълни със сълзи след задавянето, но въпреки това тя бе повече от всякога запленена от могъщото му и силно тяло.

— О, да — дрезгаво изхърка тя.

Тогава Питър я изправи, заведе я до леглото, вдигна я на ръце и буквално я хвърли отгоре му.

— А! — извика Кристина, останала ненадейно без дъх.

Преди обаче да успее да възрази, преди още да осъзнае какво следва, той възседна тялото й, разтвори краката й с колене, а след това я облада като хищно животно, изпълвайки я цялата с твърдия си, силно възбуден член.

За момент й се стори, че нещо в нея се скъса, но веднага щом той се залюля в безмилостния ритъм на страстта си, тялото й откликна на движенията му и се впусна в жестокия му танц. Кристина стенеше от удоволствие и едва не проплакваше на глас, когато той напускаше за миг топлата й утроба, само за да проникне в нея отново — по-силно този път, — приковавайки я към леглото под тях.

Пред очите й, все още превързани с шала, затанцуваха звезди, а тялото й се разтърси, обхванато от екстатичните вълни на силния оргазъм. Питър се надигна и прониза тялото й за последен път, след което изрева като бик, а огромният му член експлодира дълбоко в нея, изпълвайки я със семето си. Тялото му се сгърчи върху нейното. Кристина извика, неспособна да се въздържа повече, тялото й за миг сякаш се вцепени, а след това се разлюля за последен път, а горещите й сокове се изляха от дълбините на утробата й.

Двамата се отпуснаха, преплели потните си тела. Дишаха тежко, останали без дъх, но продължаваха да се притискат един към друг, а членът му все още пулсираше дълбоко в нея. Мина доста време преди някой от двамата да намери сили да проговори. Кристина се обади първа.

— О… Исусе… Питър… — дрезгаво зашепна тя. — Ти… можеш да връзваш превръзка пред очите ми… всеки път, когато си пожелаеш.

Двамата се разсмяха, след което той закачливо я плесна по дупето, претърколи се на една страна и легна до нея.

— Хареса ти, нали, скъпа? — попита той, неспособен да прикрие горделивите нотки в гласа си.

— О, да. Хареса ми и още как! — ухили се тя. Вдигна ръка, за да свали шала, но Питър изблъска ръцете й и лично го развърза. После го намота около ръката си като боксьор и започна да очертава бавни кръгове по корема й.

Кристина премигна няколко пъти, сведе очи към ръката му, която продължаваше да гали корема й, а след това го погледна в очите.

— Ще трябва да си поиграем с този шал още малко — отбеляза той, пронизвайки я с обсидиановите си очи. — И знаеш ли какво? Може би трябва да донесеш още няколко. Така ще стане много по-вълнуващо.

Кристина отвърна на погледа му с ясното съзнание, че той не се шегува и е готов да опита от всичко. И докато дълбоко в душата си потръпна от това негово странно, отвратително дори, предложение, тя мислено си рече, че всъщност, няма нищо против. Искаше този мъж и копнееше да го задържи при себе си. Освен това никога преди не бе правила толкова вълнуващ секс. Така че защо да не опитат нещо ново?

Кристина бавно кимна с глава, гледайки го право в очите.

Питър се усмихна, наведе се и я целуна по устните. След това се отдръпна, седна в леглото и протегна ръка към цигарите и запалката, които бе оставил на нощното шкафче, преди да се съблече.

Запали цигара и я подаде на Кристина. След това запали една и за себе си. Кристина се надигна и подпря глава на рамото му. Той я прегърна с голямата си и силна ръка.

— Е, какво става със сестра ти? — попита Питър и издиша облак сивкав дим. — Разстроени ли са от последния проблем в оранжериите?

Кристина се притисна по-близо до него.

— Направо няма да повярваш какво става там — заяви Кристина.

— Ами кажи ми тогава.

— Неприятностите им са далеч по-сериозни от онзи дребен проблем в парника — заяви тя. — Джоана е болна. Скоро ще умре. — Гласът й бе лишен от емоции, но дълбоко в душата й се зароди някакво неприятно усещане.

Той я погледна с недоверие, а устните му бавно се разтегнаха в усмивка.

— Будалкаш ме!

— Нищо подобно — увери го Кристина и издиша дима през носа си. — В най-добрия случай й остават само още няколко месеца. Рак. — Загаси цигарата си в пепелника и отново се обърна към него. — Така че — тя прокара пръст по устните му — ако проявиш малко търпение, бизнесът ще бъде твой. С цялата земя наоколо. Джош с радост ще се отърве от всичко. — Тя се усмихна. — Сигурна съм това.

Без да сваля поглед от лицето й, той загаси цигарата си и хвана пръста, с който го галеше по устните. Отвори уста и го засмука. Ръката му се плъзна към гърдата й, пръстите му намериха зърното й и го стиснаха.

Кристина едва не се задави от удоволствие. Продължи да го гледа в очите, но бавно се излегна в цялата си дължина. Само след няколко секунди той вече я яхаше отново, бързо и безмилостно. Боготвореше тялото й и я любеше както никой друг преди. Информацията, която бе научил току-що, отново бе отприщила огнената му страст.

Струва си цената, помисли си тя, изпаднала в екстаз. Тялото й се разтресе под неговото. Това удоволствие си струва всяка цена, която ще се наложи да платя.