Джудит Гулд
Пещера на любовта (20)

3.

Ейприл напълни машината за пуканки и постави голямата метална купа под отвора й в очакване на готовите пухкави разпукнали се царевички. Уди стоеше до печката и разтопяваше голямо парче масло, с което възнамеряваше да залее готовите пуканки. Самата машина имаше устройство за разтопяване на масло, но обемът му бе твърде малък и затова рядко го използваха.

Ейприл изведнъж избухна в смях, заглушавайки бученето на машината.

Уди погледна към нея и се ухили.

— И кое е толкова смешно?

— Хрумвало ли ти е някога колко е глупаво да използваме тази толкова скъпа машина за пуканки, при положение че в крайна сметка, пак ще полеем готовите пуканки с цял тон разтопено масло? — попита го тя.

— Да — отвърна Уди. — Наистина е глупаво. Но пък машината наистина си я бива.

— За това спор няма — съгласи се тя. Готовите пуканки започнаха да излизат от отвора на машината. Ейприл се изкуши и опита една-две. Не струват, реши тя. Не и ако не са полети с разтопено масло и много сол.

Когато тази вечер се прибра от работа, на телефонния й секретар я очакваше съобщение от Уди, който я молеше да му позвъни. Тя все още му бе малко сърдита заради глупавата му реакция онази вечер, в която я видя да разговаря с Джош, но реши, че това е вече минало. След неприятната случка продължиха да работят ефективно, макар и доста мълчаливо, поради което Ейприл сметна, че е крайно време да изгладят разногласията си. Освен това гласът на Уди, записан на телефонния й секретар, й се стори изпълнен с разкаяние и молба. Въпреки това Ейприл беше категорична, че непременно ще си поговори с него за непоносимото му поведение през въпросната вечер.

Обади му се по телефона, а той й се извини, след което я покани на вечеря. Ейприл отклони поканата с обяснението, че възнамерява да хапне нещо набързо у дома, да се изкъпе, да си легне рано и да гледа нещо по телевизията. И тогава Уди й предложи да си организират приятна вечер с видео и пуканки. Бяха го правили и преди и той знаеше, че Ейприл почти никога не можеше да устои на подобно предложение.

— Печелиш — рече му тя. — Ще те чакам у дома след около час. Само не ми носи някой от онези филми, пълни единствено с кръв и насилие. Сериозно, Уди! Тази вечер не съм в настроение за екшъни.

Сега се радваше, че се бе съгласила с предложението му. И беше доволна, че той отново прилича на лъчезарния и добронамерен Уди, който нямаше нищо общо с гневния и властен мъжкар, когото бе зърнала за малко в дома на Джоана и Джош. На всичкото отгоре й бе донесъл едни френски филм, за който бе чувала само ласкави отзиви. Особено по отношение на красивите костюми. Той като че ли наистина се разкайва, весело си помисли си тя. Иначе никога не би донесъл точно този филм.

Когато и последната пуканка излезе от машината, Ейприл погледна голямата купа, а след това се обърна към Уди.

— Мислиш ли, че ще ни стигнат?

Уди изгледа купата и тръсна рошавите си черни къдрици.

— В никакъв случай, Ейприл. Една купа за двама души? При положение, че ще гледаме цял филм?

Тя се усмихна.

— И аз така си помислих. — Извади още една подобна купа и отново зареди машината. — Уди, ще полееш ли тези с масло и сол докато са горещи?

— Да — отвърна той. — Ей сега. А след това ще разтопя още малко масло. — Взе купата, изля маслото и поръси щедро сол. После сложи капака и започна да тръска купата, представяйки си, че е Кармен Миранда, която подрънква с кастанетите си.

— Толкова си глупав — възкликна Ейприл и се разсмя.

Уди завърши изпълнението си и остави купата на масата.

— Зная — съгласи се той.

— И какво точно ти стана през онази вечер? — попита Ейприл. — В дома на Джоана и Джош? Защо трябваше да изприказваш всичките онези глупости?

— Аз… не зная, Ейприл — отвърна той и сложи ново масло да се разтопява. — Винаги съм смятал, че онези хора са подли, като спотаили се в тревата влечуги.

— Но това е нелепо, Уди! — възкликна тя. Машината започна да изстрелва готовите пуканки и Ейприл постави купата на мястото й. — Истината е, че те са изключително мили хора.

Уди сви рамене.

— Не искам да споря с теб, Ейприл, но на твое място не бих им вярвал толкова. Тя е една разглезена богата кучка, която се разкарва навсякъде със стария си мерцедес и се държи така, все едно притежава целия свят. А той е същият като нея. Арогантно копеле. По цел ден тренира, помпа мускули и задиря местните хубавици.

Ейприл го изгледа с изумление. Имаше чувството, че двамата с Уди не говорят за едни и същи хора.

— Ти си се побъркал, Уди — заяви тя. — И в думите ти няма грам истина. Изобщо не зная дали са богати или не. Предполагам, че са сравнително заможни, но никой от двамата не е разглезен или пък арогантен. А и Джош Лоурънс не е човек, който задиря местните хубавици. Те двамата са най-всеотдайните съпрузи, които съм срещала някога.

Уди я погледна крадешком.

— Както вече ти казах, не искам да споря с теб, Ейприл — спокойно възрази той. — Аз обаче зная, че истината е по-различна.

Уди спря газта, разклати разтопеното масло и погледна към нея.

— Чувал съм такива истории за сестра й, че косата ти ще се изправи, ако ти ги разкажа — рече той.

Ейприл го изгледа изпитателно, преди да отговори.

— Е, нея не я познавам — заяви тя, — но познавам Джоана и Джош. И зная, че много се лъжеш в преценките си за тях двамата.

Представи си Джоана и си спомни изключителната й щедрост и всеотдайното й приятелство. Помисли си за заболяването й и осъзна, че не би понесла нито дума повече от глупавите му обвинения.

— Уди — с пламнал от гняв поглед изрече тя, — не желая повече да обсъждаме този въпрос. Никога. И не желая да чувам нито дума повече срещу някой от тях двамата. Ясно?

На лицето му се изписа раздразнение.

— Щом чак толкова се заблуждавам, Ейприл, защо онази вечер Джош Лоурънс те гледаше по този начин, а?

— Но това е просто нелепо! — отбранително заяви тя. — Той просто ми разказваше за проблемите си в работата. Нищо повече.

— Е, отстрани не изглеждаше по този начин — рече Уди. — А и аз не съм сляп, Ейприл. Сигурен съм, че онзи тип си пада по теб.

— О, престани! — сърдито възкликна тя. — Казах ти, че не желая повече да обсъждаме този въпрос. Така че забрави за тях. И без друго преставаш да разсъждаваш рационално само като чуеш имената им.

— Добре — съгласи се той. — Добре. Но ти ме попита за мнението ми и аз ти го казах.

Машината изхвърли последните няколко пуканки и спря.

— Ето, залей и тези с масло и ги посоли.

Двамата влязоха в спалнята й, излегнаха се на широкото й, отрупано с възглавнички легло и сложиха купата с пуканки по средата. Ейприл разсеяно наблюдаваше Уди, който пъхна касетата във видеомагнетофона. Мислите й обаче бяха другаде. Уди може и да си бе останал момче в много отношения, но не беше никак глупав, напомни си тя.

Той беше проницателен наблюдател и Ейприл започваше да се притеснява от онова, което беше видял. От интимността, която бе доловил между нея и Джош по време на разговора им. Щом той я бе забелязал, защо да не я забележи и Кони? А Джоана?

Започна да й се гади само при мисълта за това. Протегна ръка към купата, загреба пълна шепа пуканки и започна да ги яде една по една без изобщо да усеща вкуса им. Тя самата знаеше какви са истинските й чувства към Джош Лоурънс — и да иска, не би могла да ги отрече, — но се надяваше, че те не са толкова очевидни за околните. Що се отнася до чувствата, които Джош би могъл да изпитва към нея… Не знаеше дали Уди има право. И дали наистина Джош я харесва толкова много…

Ейприл чувстваше, че връзката между тях започва да излиза отвъд границите на обикновеното приятелство и подозираше, че той се радва на това не по-малко от нея самата. Не можеше да е сигурна обаче, а и не искаше да размишлява върху това точно в този момент. В главата й зазвъняха предупредителни камбанки. Боеше се, че Уди може да е доловил нещо, което не би могло да остане скрито и за останалите. Близостта й с Джош щеше да разбие сърцето на Джоана. Това, реши Ейприл, е нещо, което не би могла да допусне. За нищо на света.

— Готова ли си? — Гласът на Уди прекъсна размишленията й.

Тя кимна утвърдително.

— Готова съм. Дори вече започнах да унищожавам пуканките.

 

 

По-късно, докато лежаха един до друг, Уди от време на време хвърляше по някой предпазлив поглед към Ейприл, която гледаше филма като хипнотизирана. Поглъщаше го също като пуканките и се наслаждаваше на всеки миг от удоволствието. Почувства огромно задоволство, макар че филмът не му харесваше особено. Обичаше да доставя радост на Ейприл. Но пък той по начало обичаше да носи радост на жените. Е, поне на тези, които желаеше. И които намираше за привлекателни. А според него Ейприл беше една от най-привлекателните жени, които познаваше. Освен това тя беше истинско предизвикателство. А той си падаше по предизвикателствата. Погледът му се плъзна към гърдите й, очертани от тениската, с която беше облечена. Рано или късно ще е моя, помисли си той. Сигурен съм в това. Няма жена, която да може да устои на Уди Пърлмън.