Джудит Гулд
Пещера на любовта (15)

12.

Кристина изкачи бетонните стълби, отвеждащи към дъсчената пътека край плажа. Високите и тънки токове на скъпите й обувки с марка „Гучи“ тропаха силно по бетона и тя се намръщи недоволно, пожелавайки си да е невидима. Беше се опитала да накара Питър Роси да се срещнат някъде другаде, но той бе настоял срещата им да стане на това ужасно място — някакъв магазин в северния край на плажната пътека на Санта Круз. Беше й казал, че много бърза, а и има да свърши някаква делова работа по тези места. Освен това плажът не беше особено пренаселен в ранните летни вечери и едва ли някой щеше да ги види заедно.

Със сигурност няма да ни видят, помисли си Кристина. Господ ми е свидетел, че никой от хората, които познавам, не би се появил по тези места и посмъртно.

Освен това Питър бе подчертал, че наблизо имало поне дузина местенца, където биха могли да прекарат няколко часа заедно. Въпреки това Кристина не спираше да се пита дали това не е неговият начин да я подложи на проверка. Да види що за човек е, да се увери, че тя не се смята за толкова изтънчена, че да не желае да се обвързва с човек с неподходящо потекло.

В неговия случай, с усмивка си помисли Кристина, произходът няма никакво значение. Щеше да го приеме такъв, какъвто е, та дори и да беше от Марс.

Във въздуха се носеха тъжни музикални акорди, които обаче не успяваха да се извисят над оглушителния рев на гигантските океански вълни и над изблиците на смях и породените от страх писъци, изтръгнали се от гърлата на любителите на силни усещания. Цялото място бе пропито с миризмата на хамбургери, захарен памук, бира, плажно масло и човешка пот. Воня, която дразнеше изтънченото й обоняние.

Господи! — мислено възкликна тя. Тук се чувствам толкова не на място!

Изпитваше единствено презрение към тази част от човечеството, която си падаше по увеселителните екскурзии, евтината храна и безбройните безвкусни магазинчета за сувенири, които продаваха тениски, мидени черупки и раковини, евтини бижута и други такива дрънкулки. Хвърли един поглед към групата мърляви, облечени целите в кожа рокери и техните опърпани приятелки, едва успявайки да прикрие погнусата си. После погледът й беше привлечен от плажните полицаи, облечени с къси панталонки в цвят каки, които кръжаха с велосипедите си наоколо, не позволявайки на групата с моторите да забрави за присъствието им.

Погледна встрани, прикривайки леката си усмивка. Полицаите може и да не изглеждаха особено здрави и силни върху велосипедите си, но тя със сигурност знаеше, че са истински мъжаги.

Продължи пътя си по дървената пътека, пренебрегнала напълно мотористите и плажа вляво от нея. Вървеше близо до добре осветените магазини от дясната й страна, опитвайки се да открие онзи, който й трябва. Най-накрая го видя точно пред себе си. Градината на Посейдон. Поредното неугледно магазинче за дрънкулки, което по нищо не се различаваше от останалите. Намали крачка, опитвайки се да види Питър през двойната стъклена врата, но пред погледа й се изпречиха момче и момиче — и двамата изрусени до бяло, със здрави и мускулести тела. Тя беше облечена със силно изрязан оранжев бански, който почти изцяло разкриваше прелестите й и не оставяше нищо за въображението на околните. Той беше пременен с изключително пестелив бански в телесен цвят, който по никакъв начин не успяваше да прикрие интимните му части. Загорелите им тела, напомпани със стероиди и заякнали от вдигането на тежести, запълниха цялата врата докато излизаха от магазина, отрупани с покупки.

Тези двамата глупаци сигурно умират от студ, помисли си Кристина и потрепери от хладния вечерен въздух.

Изпрати ги с поглед, забелязала бавните им движения, които целяха да подчертаят играта на всяко изпъкнало мускулче по телата им.

Отново надникна през стъклената врата и извила врат, се опита да види дали Питър е вътре. Там беше. Толкова висок и красив. Толкова едър и силен. Можеше да се закълне, че сърцето й мигновено пропусна един удар. Той стоеше между рафтовете с… какво? Мидени черупки? Не беше съвсем сигурна от това разстояние. Пое дълбоко въздух, опитвайки се да се успокои, и влезе в магазина. Той изобщо не се обърна, но продавачката, застанала зад щанда близо до задната врата, я погледна безизразно.

— Мога ли да ви помогна? — унило я попита момичето. Изглеждаше така, сякаш нямаше никакво желание да й продаде каквото и да било. Седеше прегърбена зад щанда, подпряла брадичката си в ръце и подръпваше с два пръста ту изрусените до бяло кичури в гарваново черната си коса, ту халките, пронизали носа, устните и веждите й. Кокалестите й ръце бяха целите покрити с татуировки.

— Не, благодаря. Само гледам — отвърна Кристина, стараейки се да не потрепери от отвращение.

Тръгна към задната част на магазина и почувства как пулсът й ускори ритъма си, когато се приближи до Питър, който все още не я бе забелязал.

— Здравей — поздрави го тя и застана до него.

Той се обърна и се усмихна.

— Здрасти.

— Какво разглеждаш толкова съсредоточено? — попита Кристина.

— Нищо особено. Ей тези картички.

Кристина видя, че Питър държи в ръцете си пощенски картички, изобразяващи огромни акули, изложени на някакъв кей и потопени в локви от собствената им кръв.

— Хубави са — саркастично отбеляза тя.

Той върна картичките на мястото им без дори да отговори на подхвърлената забележка и взе едно морско конче, поставено в кутия от мидени черупки.

— Чудновати са, нали? — подхвърли той, приковал поглед върху Кристина.

Тя кимна утвърдително.

— Да, но са и много красиви.

— А също така изключително крехки. Можеш да ги счупиш на две само с два пръста. — На лицето му се появи хищна усмивка.

Кристина изгледа безмълвно красивото му лице. Не беше съвсем сигурна как да тълкува последната забележка. Дали това не беше някаква не съвсем дискретна заплаха? Но пък защо му е да я заплашва? Не беше сигурна, но подозираше, че той е… опасен мъж. А това я възбуждаше страхотно.

— Хайде да се махаме от тук — рече й той. Хвана я за ръката и бързо я изведе от магазина. Излязоха отново на плажната пътека, изминаха няколко метра на юг и се спуснаха по бетонните стълби към улицата.

— Запазил съм една стая в мотел малко по-надолу по улицата — информира я той, преметна силната си ръка през раменете й, принуждавайки я да ускори крачка, за да върви редом с него.

Изобщо не пита дали съм съгласна, помисли си Кристина. Просто ми съобщава. Това й харесваше. Много й харесваше.

Едва успяваше да върви до него с високите си обувки, но полагаше отчаяни усилия да не изостава, възбудена от цялото това бързане и от тайната им среща. А също и от собственото си либидо.

Прекосиха улицата и влязоха в предния двор на малък и напълно безличен мотел. Беше боядисан в розово, а над вратата се мъдреше крещящо неоново табло, върху което с червени букви примигваше надписът Дъ Сийбър Зе.

Насочиха се към вратата на стая номер девет. Питър извади ключ от джоба на панталона си и отключи. Пропусна Кристина пред себе си, която пристъпи колебливо в стаята и се огледа. Слава богу, помисли си тя. Поне изглежда чисто.

Питър затвори вратата след себе си, след което се обърна към нея, грубо я сграбчи със силните си ръце, целуна я по устните, притисна гърба й към затворената врата и едва не я смаза под тежестта на мускулестото си тяло.

Тялото й се разтресе от обхваналата я възбуда и тя не успя да сподави вика си, когато той повдигна полата й нагоре, плъзна огромните си ръце по бедрата и задника й, а след това с все сила я привлече към себе си. Кристина долови мускусния аромат, който излъчваше тялото му, и едва не припадна от обхваналото я желание.

— Радваш ли се да ме видиш, скъпа? — шепнешком попита той.

— О, господи, да! — задъхано промълви тя. Коленете й се огъваха, между бедрата й вече бе избила гореща влага.

Без да каже нито дума повече, Питър безцеремонно я съблече, после набързо свали и собствените си дрехи и я заведе до леглото. Възседна я като животно, проникна в нея с безмилостно настървение и като завършен егоист, интересуващ се единствено от собственото си удовлетворение, едва не я смаза под свирепите и безмилостно силни тласъци на пламналото си тяло.

Кристина обичаше такива мъже. Тялото й почти мигновено реагира на бруталната му сила. Тя се разтресе от силни, следващи една след друга конвулсии, горещите й сокове опариха вътрешностите й. В следващия миг той изрева като животно и с един последен, неудържимо силен тласък проникна дълбоко в нея и от члена му изригна огнен поток, който я изпълни цялата.

И двамата бяха толкова възбудени и нетърпеливи, че всичко свърши преди още да е започнало. Останали без дъх, с блеснали от пот тела, те останаха неподвижни върху леглото, опитвайки се да нормализират дишането си. Никой от двамата не проговори. Лежаха един до друг и се гледаха право в очите, а ръцете им бавно галеха, изследваха и проучваха тялото на другия.

Само след няколко минути отново сплетоха тела във всепоглъщащ любовен акт. Любеха се като ненаситни животни, но този път си дадоха достатъчно време, за да се насладят на телата си, да си доставят плътска наслада по различни обичайни и не толкова обичайни начини. Накрая и двамата достигнаха до бурен оргазъм, след което се стовариха на леглото с лъснали от пот тела и изтощени до краен предел.

Едва след като се успокоиха достатъчно и започнаха да дишат равномерно, Питър се пресегна и запали по една цигара за всеки.

— Радвам се, че успя да дойдеш чак тук, за да се срещнеш с мен, скъпа — рече той, целуна я по бузата и игриво я плесна по задника. После й подаде запалената цигара.

Кристина я взе и дръпна дълбоко.

— О, господи, аз също — отвърна тя, не можейки да не оцени факта, че той си бе направил труда да й каже това. Прекрасно знаеше, че на Питър Роси едва ли му се случва често да уверява когото и да било, че му е приятно да се видят.

— Сестрата ти и зет ти не знаят, че сега си тук с мен, нали? — попита той.

Кристина се засмя и от устата й излезе гъст облак тютюнев дим.

— Не, разбира се! — заяви тя. После го погледна и на лицето й се появи хитра усмивка. — Но малко се тревожа, Питър. Ако някой случайно види ролса или пък мен самата, ще се наложи да кажа на Джоана, че съм минала от тук на път за Сан Франциско, където съм гостувала на приятели.

Той се усмихна.

— Куражлийка си — подхвърли той и отново я шляпна по дупето.

— Защо казваш това? — попита Кристина, доволна от оказаното й внимание. — Защото спя с врага?

— Точно така, скъпа — отвърна той и дръпна от цигарата си. — И не само това. Може би дори помагаш на същия този враг, а?

И двамата се разсмяха.

— Няма да оставя на мира шибания ти зет докато не получа онова, което желая — увери я Питър. — Ще продължа да го мачкам и унижавам и не след дълго ще започнат да ме умоляват да откупя бизнеса им.

Кристина разбираше, че той искрено се забавлява от всичките тези машинации и споделяше удоволствието от пъклените му планове. Даваше си сметка, че потайните им срещи и злонамерените им действия още повече разпалват сексуалните им страсти и ги извисяват на неподозирани от нея висоти.

А аз, самодоволно си помисли тя, имам достатъчно богат сексуален опит.

— Ами, доколкото разбрах — Кристина насочи поглед към него — те се опитват да засилят охраната и да повишат предохранителните мерки. — Изпусна струя дим през ноздрите си. — Така че може да се окаже доста трудно да предприемеш нещо в тази насока.

— Ще видим — отвърна той. — Ти само ме дръж в течение.

Кристина кимна.

— Ще се опитам да подразбера това-онова от Джоана без обаче да демонстрирам кой знае какъв интерес. Не бих искала тя да остане с впечатлението, че съм твърде заинтересована от случващото се в оранжериите. Не зная дали ме разбираш добре — Кристина отново го погледна. — Но те биха могли да се усъмнят в мен. Налага се да поема този риск заради теб, Питър. — В гласа й прозвучаха нотки на раздразнение. Отново погледна към него, очаквайки някаква подкрепа от негова страна.

Очите на Питър Роси сякаш изведнъж се втвърдиха. Превърнаха се в късчета обсидиан, които я пронизваха с безмилостния си поглед. Загаси цигарата си, а след това бавно се усмихна.

— Можеш да се справиш с това, скъпа! — ласкаво рече той като я гледаше право в очите. Взе голото й тяло в прегръдките си и го притисна към себе си. — Заради нас, а?

— Заради нас? — повтори тя и тя се усмихна. — Хмм… — Обърна се и загаси цигарата си. — Мисля, че мога да го направя.

— Да — кимна той. — И аз така си помислих. — Наведе се и я целуна отново. По устните този път. Езикът му внимателно раздалечи устните й и нежно се зае да изследва горещата й и влажна уста. После бавно и неохотно се отдръпна назад и се усмихна.

— Искаш ли да знаеш какъв ще бъде следващият ни ход?

Кристина го погледна въпросително и кимна, но той не каза нищо в отговор.

Покри с ръка едната й гърда и я погали нежно. Доближи устни до ухото й, докосна го с език, а след това шепнешком й обясни какво трябва да направи.

След като свърши с разясненията, започна да я целува отново. По-страстно и настойчиво този път. Леко плъзна ръка надолу по корема й и спря едва когато достигна до венериния й хълм. Започна да я възбужда с пръст.

— О, Питър — тихичко изстена тя. — О… о… о, боже! — Задвижи бедра в такт с ръката му, изпълнена с възторг от собственото си тяло, което за пореден път тази вечер откликваше на ласките на този мъж. Той обаче внезапно отдръпна ръка и се отдалечи от нея.

— Какво… — задъхано прошепна тя и го погледна.

— Тази недовършена работа ще те накара да ме помниш по-дълго, скъпа — рече й той. — И да чакаш с нетърпение следващия път, нали? — Усмихна се с хищната си усмивка на акула.

Кристина беше горчиво разочарована, но знаеше, че от тук насетне ще се възбужда само при мисълта, че ще има следващ път. И недовършена работа в леглото.

— Добре — рече тя и въздъхна.

— А сега е време да се махам оттук — заяви той. — Крайно време е да си замъкна задника обратно у дома.

Стана от леглото и започна да се облича. Тя остана да лежи на леглото. Беше й неприятно, че той си тръгва, но не можеше да отдели очи от силното му и загоряло тяло, от изпъкналите мускули, скрити под скъпите му дрехи.

Питър се облече, приближи се до леглото, наведе се и я целуна продължително. После се отдръпна, изправи се и се усмихна.

— Ще ти се обадя — обещавам.

Тя кимна.

— Нямам търпение! — Говореше напълно сериозно.

Питър тръгна към вратата и пътьом подхвърли ключа от стаята върху тоалетната масичка. На вратата се обърна към нея, изпрати й въздушна целувка и си отиде.

Кристина започна да се облича бавно, преизпълнена със задоволство от умореното си тяло и от преживяната пълна наслада. И макар че всяка тяхна среща бе съпроводена с безброй усложнения, тя вече копнееше за следващия сеанс в леглото.

Макар да я възбуждаше, потайният характер на срещите им не й допадаше особено, но тя разбираше, че няма друг начин. Не можеха да допуснат някой да ги види заедно. Първо, защото той беше в процес на развод със съпругата си и трябваше да изглежда чист като младенец по време на бракоразводното дело. И второ, защото тя беше… предателка.

Да, аз съм предателка, помисли си тя. Спя с врага. Предавам Джоана и Джош. Помагам му всячески да съсипе бизнеса им. Снабдявам го с информация. И, о! Съвсем скоро в оранжериите ще ги очаква поредната малка изненада. Но на мен не ми пука, реши тя. Джоана и Джош винаги са имали всичко. Всичко! Освен това съм готова на всичко, за да имам Питър Роси. Да притежавам властта и парите му. И алчната му и ненаситна сексуалност, която ме възбужда толкова силно.

О, да, аз съм предателка! Но имам много основателна причина за предателството си. Собственото си благополучие.