Джудит Гулд
Пещера на любовта (11)

8.

Слънцето, окъпало планинските върхове с последните си оранжеви отблясъци, бавно залезе зад хоризонта и планинският въздух започна да захладнява. Внимателно планираното градинско осветление обля с лъчите си отделни избрани дървета и алеи. Водата на басейна, ярко осветена от лампите наоколо, проблясваше, обагрена в тюркоазно зелено. Големи свещи, ароматизирани с уханния мирис на орлови нокти, горяха в кристални ветроустойчиви купи, поставени по масите, градинските стени и дори около самия басейн.

Това беше времето, в което Джоана най-много обичаше да плува. Вече бе преплувала задължителните дължини и сега лежеше по гръб във водата, отправила поглед към небето. Обичаше да плува и рано сутрин, но, ако трябваше да избира, определено би предпочела нощното плуване под звездите.

От скритите високоговорители се носеше старинна японска музика, изпълнена на кото^[1]. Джоана намираше този вид музика за изключително успокояваща — предполагаше, че това е поредната й чудатост, защото всичките й приятели отказваха да я слушат. Джош понякога я харесваше, но понякога дори и той не успяваше да я изтърпи.

Тази вечер обаче Джоана бе съвсем сама в басейна, потопила се в магическото очарование на комбинацията от светлина, вода, уханен въздух и вълшебна музика. Умът и тялото й, както и всичките й сетива, като че ли бяха подложени на изключително скъп и луксозен масаж, в резултат на което Джоана се почувства в пълно съзвучие и мир със себе си и света около нея.

О, да, помисли си тя. Спокойствието властва в душата ми. За момента поне.

В пълен унисон с препоръките на лекаря, припомни си тя и се усмихна с тъга. Напоследък изпитваше все по-отчаяна потребност от тези моменти на уединение, за да набере сили и да възстанови равновесието си. Понякога си мислеше, че ако не бяха тези вълшебни мигове, сигурно щеше да полудее.

Тази вечер бе успяла да се абстрахира от мрачните си мисли, да се наслади на прекрасната вечер и да не се тревожи за нещата, случили се вчера, или пък за онези, които щяха да се случат идната седмица или следващия месец. Не! Тази вечер отказваше да се притеснява за неприятностите в оранжерията. Отказваше да мисли за Джош и за всички отговорности, които имаше… и които щеше да има.

Не. Тази вечер искаше да се порадва на щастието си. И тя го правеше като буквално броеше на пръсти благословените мигове от живота си и благодареше на щастливата си звезда — която и да е тя — за възможността да изживее живота си, обградена от толкова много радост и любов.

Преобърна се по корем, доплува до стъпалата в плиткия край на басейна, изкачи се по тях и излезе от водата. Отпи глътка бяло вино от чашата си, поставена на масичка край басейна, взе голямата пухкава хавлия, която висеше на облегалката на един от столовете и започна да се подсушава.

Внезапно почувства силни ръце да я прегръщат през кръста, усети нечий горещ дъх, който опари врата й. В първия момент се стресна, но веднага разпозна омайващия и мъжествен аромат, който се излъчваше от тялото на Джош.

— Изглеждаш толкова красива — прошепна той и я целуна по шията.

— А допирът до теб е толкова прекрасен — отвърна тя. — Макар че ме уплаши почти до смърт.

— Настина ли? — попита той и целуна ухото й.

— Няма нищо — увери го тя. — Този път ти прощавам.

Обърна се към него и го целуна по върха на носа.

— Целият ще се намокриш от мен — промълви Джоана и целуна брадичката му.

— Не ми пука — с усмивка заяви Джош. — Можеш да ме мокриш с тялото си, когато си пожелаеш.

Джоана се разсмя.

— И ти ли си гладен колкото мен? — попита тя.

— Бих могъл да хапна — отвърна той. — Всъщност умирам от глад.

— Добре. В такъв случай би могъл да ми помогнеш да приготвя едно простичко угощение.

— И какво е то? — попита Джош, вдигнал въпросително вежди.

— Пържоли — отвърна Джоана. — Сочни котлети. Със салата и с гарнитура от печени картофи с розмарин, която трябва само да претопля в микровълновата фурна.

— Звучи апетитно — съгласи се той. — И ми се струва, че мога да се досетя каква ще е моята задача.

— Точно така — отвърна тя. — Ти ще опечеш пържолите докато аз приготвям салатата.

— Споразумяхме се — заяви Джош.

— Чудесно. — Джоана го прегърна, притисна го силно към себе си, след което се отдръпна. — Дай ми само няколко минути да съблека този бански. Връщам се веднага.

— Мисля междувременно да приготвя по едно страхотно мартини. Как ти се струва тази идея?

— Божествена — отвърна тя и тръгна по терасата към френските врати на спалнята им.

Джош влезе в кухнята, извади от хладилника бутилка изстудена водка „Столичная“, а от барчето с напитките взе бутилка вермут. След това смеси питиета, като внимателно прибави само няколко капки вермут към водката в шейкъра.

Вече бе приключил с размесването, когато Джоана се появи в кухнята с все още влажна коса. Облечена беше в къса роба, ушита от бял, полупрозрачен муселин. Дълбоко изрязаното остро деколте откриваше леко загорялата цепка между гърдите й.

— Готов ли си? — попита тя.

Джош артистично разлюля шейкъра във въздуха.

— Voala^[2] — с усмивка възкликна той. След това напълни чашите им за мартини почти до ръба.

— Така ли ще ги сервираш? Без маслинка? И без чупка в китката? — пошегува се Джоана.

— Не бихме искали да разводним чистия и неподправен вкус на качествения алкохол, нали? — отвърна Джош и вдигна чаша.

Джоана се разсмя.

— Щом казваш…

Чукнаха чашите и отпиха от питиета си.

— Уха! Много е силно! — възкликна Джоана.

— Това е целта, мила моя. Колкото по-силен е коктейлът, толкова по-бързо ще останеш без сили — развеселено подхвърли Джош.

— И аз така си помислих. — Джоана остави чашата си, приближи се до хладилника и извади отвътре чиния с две пържоли. — Ето тези са за теб — заяви тя. — А аз междувременно ще сложа картофите в микровълновата фурна и ще приготвя салатата.

— На вашите услуги — изрече Джош, постави върху един поднос чинията с пържолите, каната с мартини и собственото си питие и излезе отвън на терасата.

Само за няколко минути Джоана приготви салата от зелени зеленчуци и пресни домати и я подправи с чесън, зехтин и оцет. Таймерът на микровълновата печка иззвъня и тя извади ухаещите на розмарин картофи. Сложи всичко върху поднос и излезе при Джош на терасата, където по-рано вечерта бе подредила масата. Настани се на един стол и отпи от питието си.

— Готов ли си? — попита тя.

— След малко — отвърна Джош. Седна до нея, отпи от мартинито и погледна съпругата си. — Изглеждаш ми малко уморена — отбеляза той. — Подготовката на новия проект ли те изтощава?

Джоана поклати отрицателно глава.

— Не, не — енергично възрази тя. — Чувствам се чудесно и вярвам, че резултатът от предстоящата работа ще е съвършен. — Замълча за момент и изпитателно се вгледа в Джош. — Какво мислиш за Ейприл? — попита тя.

— Ами… Предполагам, че… струва ми се, че става.

Джоана се разсмя.

— Сигурна съм, че можеш да бъдеш далеч по-конкретен, Джош.

Той се ухили.

— Е, да кажем, че ми се стори способна и ентусиазирана и… ами, не знам точно.

— О, хайде! — възкликна тя. — Кажи го!

— Да кажа какво? — отбранително попита Джош.

— Че си силно впечатлен от външния вид и творческата й същност. Нали? — Джоана не сваляше поглед от лицето му.

Джош леко почервеня.

В душата на Джоана се надигна смесица от противоречиви чувства. Той наистина е харесал Ейприл, помисли си тя. Останал е силно впечатлен от нея. В противен случай не би реагирал по този начин. Радваше се, но в същото време, изпитваше лека… лека… ревност! О, господи! Не й харесваше мисълта, че може да изпитва подобно чувство.

— Май ще е по-добре да зарежа този проект — подразни го Джоана. — Струва ми се, че вече си падаш по нея.

Джош се пресегна, хвана ръцете й и я привлече към себе си. Целуна я по устните, след което се отдръпна назад и я погледна право в очите.

— Знаеш много добре — промълви той, — че никоя друга жена на света не може да ми донесе щастието, с което ме даряваш ти.

Джоана кимна едва-едва.

Без да промълви нито дума повече, Джош се изправи и я издърпа от мястото й. Обгърна я със силните си ръце и нежно я целуна по устните.

— Толкова много те обичам! — прошепна той. После плъзна устни по челото, по очите, носа и бузите й, обсипа с целувки ушите и шията й. Целувките му постепенно станаха по-страстни и настойчиви. Ръцете му се плъзнаха надолу към стегнатото й дупе и я привлякоха по-близо до него.

Джоана мигновено отвърна на ласките му, опиянена от щастието да го чувства толкова близо до себе си и възбудена от очевидното му желание да я има. Погали с ръце мускулестия му гръб, помилва раменете му и изведнъж остана без дъх, почувствала твърдия му пенис да се притиска към корема й.

Отдръпна се назад и го погледна в очите.

— Побързай! — задъхано промълви тя. — Бързо изключи скарата.

Джош протегна ръка назад, спря газта и отново я взе в прегръдките си. О, да, помисли си той. Храната определено ще трябва да почака.

Целуна я отново по устните, след което я хвана за ръка.

— Хайде да се приберем в спалнята — предложи той. — Съгласна ли си?

— О, да — промълви тя.

Двамата заедно влязоха в спалнята и трескаво се съблякоха, струпали дрехите си на купчина на пода. Джош запали свещите върху нощното шкафче и се изправи, опиянен от прекрасното й тяло, осветено от слабите пламъчета. Стегнатите й гърди и малките им розови зърна го привличаха неудържимо. По-надолу се простираше стройното й тяло и мамещата топлина на женската й същност, скрита между твърдите й бедра.

Джоана се приближи до него, възбудена до крайност от вида на загорялото му тяло с класически пропорции и изваяни мускули. Членът му, в цялото великолепие на обхваналата го възбуда, се докосна до нея. Тя обви ръце около врата му и му предложи устните си.

Джош я прегърна със силните си ръце и плъзна длани по гърба й и по стегнатите полукълба на задника й. Продължи да я целува страстно и настойчиво, изследвайки с език топлата й уста. След това леко се отдръпна назад и я заведе до леглото. Тя се отпусна по гръб, приковала поглед върху лицето му. Той се настани върху нея, подпрял колене между бедрата й. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й, погалиха корема й и се спряха върху гърдите й. Погали ги нежно, наведе се напред и пое едното зърно между устните си, а другото продължи да гали с ръка.

Джоана простена от удоволствие, протегна ръка надолу към мускулестите му бедра, пое в ръка пулсиращия му член и леко го стисна. Джош мигновено се напрегна и изстена, след което разтвори крака и й позволи да погали тестисите му с върховете на пръстите си.

Джоана изстена отново, раздирана от неконтролируемо желание да го притежава.

— О, Джош — прошепна тя. — Моля те! Моля те! Не мога да чакам повече.

Стори й се, че измина само миг, преди да извика на глас, разтърсена от вълните на екстаза, до който единствено този мъж можеше да я доведе.

— О, Джош… — изплака тя. — О, господи. О, да. Да, да, да!

Чул накъсаните стенания и задъхания й глас, Джош се остави на собствената си страст. Неспособен да се сдържа повече, той с все сила проникна дълбоко в нея. После изрева от удоволствие, тялото му се напрегна, а след това потрепери. Пламенната му любов към Джоана изригна като гейзер, изпълвайки я цялата.

Джош се отпусна отгоре й и покри лицето й с целувки.

— О, Джоана — дрезгаво промълви той. — О, боже, това беше прекрасно.

— Да, да — задъхано прошепна тя, притискайки го към себе си. — О, да…

Той се претърколи и легна до нея. Продължиха да лежат един до друг, допрели лицата си и осветявани единствено от светлината на свещите. Милваха телата си и се целуваха нежно. Дишането ми постепенно се успокои.

Най-накрая Джош хвана лицето й с две ръце и се вгледа в очите й.

— Толкова много те обичам — изрече той. — Не мисля, че някога ще можеш да разбереш колко силна е любовта ми.

— И аз те обичам, Джош — отвърна тя.

В гласа и в очите й се прокрадна тъга, но Джош не ги забеляза, разсеян от хладния вечерен ветрец, който разлюля пердетата над отворените френски врати на спалнята им и едва не загаси пламъчетата на свещите.

Джоана потрепери неволно, а след това се разсмя.

— Май ще е по-разумно да внесем храната вътре в къщата — предложи тя. — Какво ще кажеш?

Джош нежно я притисна към себе си и се усмихна.

— Идеята ти изглежда добра — отвърна той. — Ако вятърът все още не я е отнесъл.

 

 

Джоана остави ножа и вилицата и избърса устните си със салфетка.

Джош я погледна и се усмихна.

— Отказваш ли се вече? — попита той. — Зная, че пържолата е ужасно препечена, но все пак става за ядене.

— Хубава е — отвърна Джоана. — Само че аз вече се нахраних.

В очите на Джош се появи тревога. Липсата на апетит не беше присъща на Джоана. Тя обикновено се наслаждаваше на храната, макар че постоянно следеше теглото си и броя на калориите, които поглъща. След това реши, че вероятно се притеснява напразно. Тази вечер салатата бе поувехнала, картофите бяха изсъхнали от двете претопляния в микровълновата фурна, а пържолите бяха като варени.

— Вечерята вече не е толкова вкусна, нали? — с усмивка отбеляза той.

Джоана се усмихна в отговор.

— Е, не точно така я бях планирала — отвърна тя и отпи от виното.

— И на кого му пука? — възкликна той. Докосна пръсти до устните си, а след това ги допря до бузата й. — По всяко време съм готов да предпочета теб за вечеря.

Джоана се усмихна отново.

— Можеш да се обзаложиш, че и с мен е така — отвърна тя и притисна пръстите му с ръка. — Може би затова се чувствам толкова преситена.

Размишлявайки върху случилото се по-рано вечерта, Джоана наблюдаваше Джош, който довършваше вечерята си. Вечерното плуване в басейна й бе подействало невероятно отпускащо и освежаващо, а любенето с Джош беше просто съвършено. И въпреки това магията започваше бавно да изчезва и тя започваше да се чувства нервна и раздразнителна.

О, защо? — запита се тя. Защо позволявам на тъмнината да обсеби душата ми? Защо имам чувството, че само присъствам тук редом с моя обичан Джош? Джоана обаче знаеше отговорите на тези въпроси. Просто не желаеше да ги изрече на глас. Отказвайки да обсъжда проблема, тя като че ли се надяваше да избяга от мрачната реалност.

Не, тя не можеше да изрече на глас ужасната истина. Не и в този момент. Все още не.