Джаклин Брискин
Хроника на страстта (96)

3

През един горещ августовски ден къщата на Бродуей се изпълни с хора. Доня Есперанса бе починала, а в Лос Анджелис скръбта все още се споделяше от всички. Който и да беше починалият, всички, които го познаваха, отиваха в къщата му да облекчат скръбта си независимо колко дълбока бе тя и да помогнат на семейството в деня и нощта преди погребението. Тук различното обществено положение нямаше никакво значение. Всички, от най-бедните до най-богатите роднини, се събираха, а жените носеха храна. Масата на Ван Влайътови бе отрупана.

Над всички аромати на храната преобладаваше уханието на розите. Всичките рози от градината бяха откъснати и наредени навсякъде в малката стая, в която бе поставен дървеният ковчег. От розовите бе оплетен венец, бели рози пълнеха многобройните вази, малките цветчета бяха сложени във винени чаши по первазите на прозорците. В Лос Анджелис, където цветята бяха в изобилие, това беше обичай.

За първи път след сбиването Бъд и 3-те В се срещнаха пред ковчега на майка си. За момент се вгледаха напрегнато един в друг, после Бъд рязко се обърна и излезе навън. 3-те В и Юта отидоха в хола, където портретът на доня Есперанса бе поставен под портрета на дон Винсенте. Юта, в напреднала бременност, се опитваше да смирява Чарли Кингдън — тъмнокосо живо дете, — докато приемаше съболезнования.

През целия ден пристигаха хора, които бяха обичали доня Есперанса. Те споделяха скръбта на семейството — хора, които като Хендрик се бяха заселили тук отдавна, но и новодошли. Възрастните жени, облечени в черно, посядаха да поплачат. Скърбяха и техните съпрузи и децата им, тъй като те имаха доня Есперанса за своя роднина. Франц ван Влайът и мощната му съпруга, колеги и приятели на Бъд.

Единствената група, която отсъстваше, бе „хората на мама“. Те вече се бяха сбогували с последната, носеща името Гарсия. Скръбта им от загубата бе голяма. Тя имаше щедро сърце.

На сутринта след погребението намериха Мария умряла. В ръцете си бе стиснала торбичката от заешка кожа, в която криеше своята магия.