Джаклин Брискин
Хроника на страстта (89)

3

Топлият вятър отвяваше думите им през градината.

— … носиш моето дете…

Амели замахна и когато удари 3-те В, се чу силен плясък.

— Съжалявам…

Юта не помръдваше от мястото си. Полата й се заплиташе между краката, чантичката й висеше прехвърлена през ръката, с която придържаше шапката си. Добрите чувства, които изпитваше към Амели, се изпариха завинаги. В този момент се стопи и дълбоката любов, която изпитваше към 3-те В. Изпита толкова силно чувство на ревност, че пред очите й причерня. Никога не бе припадала, но сега имаше чувството, че ще припадне.

Мислите й препускаха, сякаш гонени от Света Ана. „Мъжете са слаби — мислеше си тя. — Тя, принцесата, е виновна. Тя има всичко. Пари! Семейство! Скъпоценности! Моят съпруг! Французойка. Да, чужденците са такива, пък и той е половин мексиканец. Те лесно се възбуждат.“ Предразсъдъците на Юта изплуваха, после я напуснаха, остана само унищожителната истина.

Нейният съпруг бе баща на детето на Амели.

Няколкото думи, шамарът — всичко е ясно. Били са заедно и са направили бебето.

Юта пое дълбоко въздух. Плътската й ревност изчезна, тялото й се разтърси от друга завист, която за нея беше всичко. Защото нейният мъж, ставайки баща на детето на Амели, я бе лишил от единството й преимущество. Това дете можеше да отнеме наследството на нейното дете, на другите й деца. Той беше унищожил единствената й надежда за бъдещето. Сви крак и си представи, че рита корема на Амели, докато детето стана кървава каша, която никога нямаше да се роди.

Всякакъв здрав разум, всякаква милост бе напуснала Юта. Не усещаше нито вятъра, нито топлината. Със зачервено лице потегли надолу към града.

Докато не стигна до улица Спринг, още не беше решила какво ще прави. След това вече знаеше как ще облекчи ужасното си нещастие.