Джаклин Брискин
Хроника на страстта (88)

2

— Никога повече недей да говориш за това — каза Амели.

— Трябва да се каже, Амели, и…

— Забранявам ти. Дойде тук, за да донесеш някакви планове на Бъд. Донесе ги, и толкова.

— Това е първият случай, който имам, за да поговоря с теб. Амели, никой не може да забрани миналото. А там на fandango…

— Простила съм ти, но при условие, че повече няма да го споменаваш.

— Ти никога не си бягала от истината.

— Истината? 3-те В, няма никаква истина, освен твоята вина.

— Знаеш ли какво искам да му кажа всеки път, когато го видя?

Тя пребледня.

— Разбира се, че знам.

— Значи и ти мислиш така?

Тя се вгледа в ръката си върху парапета.

— Не знам какво да мисля — пошепна тя.

3-те В отговори:

— Обичам брат си и никога няма да си простя. И все пак нито за миг, нито за един-единствен миг не съжалявам, че… бях с теб. Разбираш ли колко много те обичам?

Тя сложи ръка върху неговата.

— 3-те В, няма никакъв смисъл. Искам да кажа… изпитах само страх.

— Но ти носиш моето дете.

С бързо несъзнателно движение тя удари 3-те В през устата. По устната му изби тънка струйка кръв, която се стече по брадата, преди да успее да я изтрие с опакото на ръката си.

— Съжалявам — каза той.

— И аз — рече тя. — Господи, 3-те В, наистина съжалявам.

И двамата не знаеха за какво бяха извиненията им.