Джаклин Брискин
Хроника на страстта (85)

7

Амели лежеше в широкото легло, което делеше с Бъд. Лампионът хвърляше загадъчни сенки по ъглите на голямата стая. Нощта беше гореща, прозорците бяха отворени. Беше отхвърлила завивките и беше поставила ръцете си върху корема си, като че ли държеше детето в утробата си.

Малкото тъмно петно, което беше открила тази сутрин върху чаршафа, което можеше да бъде намек за спонтанен аборт, насочи мислите й към майчинството, за което досега не бе мислила. Непрекъснато се тормозеше от въпроса чие е детето. Въпреки зададения въпрос тя ясно разбираше, че той с нищо не променяше раждането на детето. Нямаше избор. Не можеше да направи аборт. Детето беше част от нея, кръв от кръвта й. Задължението, което чувстваше към него, бе по-сериозно от всичко друго. Как можеше да забрави този свой основен дълг, като имаше предвид чувството си за чест. Ще бъде майка. А майката дължи на детето си нежност, обич и живот.

Амели се размърда внимателно, все още с ръце върху корема си. Чу, че мъжете говорят навън. Не можеше ясно да разбере, но заедно с гласовете на Бъд и доктор Уидни позна плътния глас на 3-те В. Притисна буза към възглавницата. Остана така, докато Бъд се качи при нея, седна на леглото и хвана ръката й.

През тази седмица оставаше за дълго при нея в спалнята. Веднага след като тя почна да става, той се върна на работа.