Джаклин Брискин
Хроника на страстта (84)

6

Вечерта бе гореща, нещо необичайно за Лос Анджелис. Докато се качваше нагоре по хълма Бънкър, 3-те В се бе изпотил. Под него търговската част на града спеше, ярко осветена от седем високи електрически арки. В джоба му бяха изрезките, които бе запазил за „У. Л. Хардисън“. Спомняше си случая. През 1889 година Южнотихоокеанската железница бе вдигнала превоза на петрола до чудовищната сума от един долар на варел и на Лайман Стюарт и У. Л. Хардисън, който през 1890 г. щеше да създаде „Юниън Ойл“, им хрумва революционната идея да пренасят петрола с кораб в стоманени варели. Достигат до още по-новаторската идея вместо с въглища да захранват самия кораб с петрол. Фактът, че корабът се бе възпламенил и изгорял изцяло, въобще не можеше да намали очарованието на 3-те В от проекта. Идеята бе важна. Всичко беше написано на пожълтелите страници на вестниците. За 3-те В тези отрязъци стара хартия бяха паспорт за посещението при Амели.

Откакто му бе простила, той вече не бързаше да й се извинява. Все още смяташе случката за голям грях, но вече можеше да я погледне в очите. И това, което видя там, го обезпокои. Смехът й бе чист и ясен както винаги, но когато мислеше, че никой не я наблюдава, около очите й се появяваха почти невидими сенки, зениците й се свиваха. Като че ли беше болна. Нещо по-лошо. Изразът на лицето й му напомняше онзи топъл август през 1884 г. точно преди самоубийството на полковник Дийн. Тя имаше проблеми. Желанието му да й помогне беше болезнено, но не знаеше как да го направи.

Приближавайки се към къщата, 3-те В видя Бъд на верандата. Седяха в светлината на газения фенер с доктор Уидни и пиеха питиетата си.

— Здравей, Бъд.

— 3-те В? — Бъд се надигна. — О, да. Нали се разбрахме да минеш.

Бъд никога не забравяше. 3-те В отново се разтревожи. Изкачи бързо стълбите към верандата и се здрависа с лекаря.

— Добър вечер, доктор Уидни. По какъв случай сте тук?

— Добър вечер, петролни магнате — отвърна той шеговито. — Изпълнявам лекарския си дълг.

— Какво има? Амели…

— Добре е — отговори Бъд.

В гласа му имаше някаква непозната нотка.

— И двамата са добре — допълни доктор Уидни и се обърна към Бъд. — Погрижете се да остане в леглото. Знаете колко обича да бъде в движение, но сега трябва да почива. Поне една седмица, ясно, нали?

Пот изби по челото на 3-те В. Той глупаво погледна лекаря с посивялата брада, после брат си. Бъд напълни отново чашата си и я подаде на 3-те В.

— Вземи.

— За какво?

— По дяволите, 3-те В, вече си възрастен мъж — каза Бъд. — Не е необходимо да ти казвам.

— Амели?

— Със сигурност. Бременна е.

— Не… — заекна 3-те В. — Тя…

— Да, да.

— Но…

— Сега недей да се тревожиш и ти — намеси се доктор Уидни. — 3-те В, ако моят брат ми бе съобщил тази новина, щях да пия за тяхно здраве.

— Всичко ли е наред? — запита Бъд.

— Казах, че е много тясна в ханша, но това значи, че раждането ще е по-трудно, а за износването не е проблем. — Доктор Уидни се закашля многозначително. — Все пак запомни, че трябва да бъдеш внимателен с нея.

— Ще направим всичко, което ни кажеш, доктор Уидни.

— Бъд, това се случва с много жени в третия-четвъртия месец. Няма защо да се притесняваш. 3-те В, ти си баща, кажи на човека, че не е толкова страшно.

3-те В не можеше да отрони и дума. Беше забравил за питието си, за изрезките. Спусна се сляпо по стълбите. „Господи! — помисли си той. — Господи! Ето какъв е проблемът!“ Усети чашата в ръцете си и я захвърли в храстите.

Беше сигурен, че детето е негово.