Джаклин Брискин
Хроника на страстта (80)

2

Бюрото на Хендрик бе задръстено с планове за разширяване на магазина. Двамата спореха: Бъд — шегувайки се, баща му — с раздразнителна решимост.

— Нито една железария в града не продава мебели, Бъд! — Както винаги когато беше много ядосан, холандският му акцент надделяваше.

— Да, но не продаваха и домашни потреби, докато ние не започнахме.

— Но това е смешно!

— Не е смешно — възрази Бъд. — Просто е печелившо.

Хендрик удари с ръка по бюрото:

— О, какво мога да очаквам от теб! Главата ти е пълна с онзи петрол и ти не можеш да разсъждаваш трезво!

Амели се забавляваше, наблюдавайки бащата и сина.

Доктор Уидни бе потвърдил бременността й. Бъд беше възторжен и когато бяха заедно, Амели споделяше радостта му, но щом останеше сама, често плачеше. Вдигна глава и видя, че някой отваря вратата и влиза в магазина. Беше 3-те В. Лицето му бе омазано, косата му, брадата, дрехите. Вървеше по пътеката между щандовете, препъвайки се като човек, преживял голямо нещастие, и всички клиенти се отдръпваха от него.

Амели стисна здраво дръжката на чадъра си. „Сигурно се е случило нещо ужасно — помисли тя. — Юта? Чарли? Доня Есперанса?“ Опита се да каже нещо на Хендрик и Бъд, които продължаваха да спорят. Но не можа да проговори.

3-те В отвори стъклената врата на офиса и застана, хванал дръжката на вратата с двете си омазани ръце и разтворил широко дългите си крака. Погледна към Амели, устните му се раздвижиха, но не издаде никакъв звук.

— 3-те В?… — пошепна тя.

— Какво има? — попита Хендрик.

— Какво се е случило? — въпросът на Бъд прозвуча като команда. — Някакво нещастие ли стана на площадката?

— С Чарли ли стана нещо? — прекъсна го Хендрик.

3-те В се беше втренчил в Амели:

— Нефтът бликна — каза той.

За момент Бъд се вцепени. После възторгнат се хвърли срещу едрия си брат и го прегърна.

— О, Господи! 3-те В! Успя, наистина успя! А всички казваха, че в района на Лос Анджелис няма нефт! Капчица нефт! А ти, ти го намери, умно копеле!

3-те В не се помръдна да отговори на прегръдката на брат си. Продължаваше да се взира в Амели.

— Моля те — прошепна той. — Моля те.

Бъд се обърна объркан към Амели.

— Нефт? — гласът на Хендрик бе почти ядосан. Амели се приближи към братята, с едната ръка прегърна Бъд, а с другата — 3-те В.

— Добре е, нали? — попита 3-те В.

— Да — отвърна тя, като че ли някой изтегли думата й с ченгел. — Да.

Хендрик, мъчейки се да запази достойнството си, стисна ръцете на 3-те В и на Бъд.

— Това е велик ден за Лос Анджелис — каза той развълнувано. Цялата му омраза към нефта и всичко свързано с него се бореше с бащината гордост.

Най-накрая бащината обич надделя.

Той мина покрай тях и на висок глас се обърна към всички в магазина:

— Моят син Винсент ван Влайът току-що откри нефт в рамките на града. Двамата с другия ми син Хендрик ван Влайът Джуниър дадоха първия кладенец на Лос Анджелис. Това е епохално събитие в историята на града. За да отбележа този случай, давам на всеки наш клиент по един малък подарък. И после, ще ме извините, но ние, Ван Влайътови, днес следобед ще почиваме.