Джаклин Брискин
Хроника на страстта (75)

4

Единственият звук бе тежкото му дишане.

Замъгленият му пиянски поглед изведнъж се проясни. На бледата лунна светлина се взря в лицето й. Очите й бяха затворени. Тънка струйка кръв бе потекла от устата й.

Не можеше да повярва на това, което виждаше. Не можеше да повярва какво бе сторил. Изтри с пръст кръвта, но тя не отвори очи. Измествайки се от нея, видя голите бедра. Не се помръдна да се покрие. Взе кърпичката й, изтри я с безкрайна нежност и дръпна полата надолу. Тя продължаваше да лежи със затворени очи.

Изби го студена пот, мислеше, че ще му прилошее.

— Амели, как си?

Затаи дъх. Тя бавно поклати глава.

— Обичам те. Никога не съм мислил, че… никога.

— Бъд се е лишил от юношеството си, за да ви помогне. — Гласът й бе монотонен, тя продължаваше да лежи със затворени очи. — Защитавал те е и никога не е взел нищо от теб. Защо?

— Това няма нищо общо с Бъд. Винаги съм те обичал.

— Ти ме желаеше, защото си ме видял с него.

Погали косата й. Взе ръката й в своята. Беше ледена, изтръпнала и като че ли безчувствена.

— Амели, скъпа, какво бих могъл да кажа, за да поправя грешката си?

— Не ме наричай така — отсече тя. — По-късно ще искаш да се изповядаш, но това ще нарани Бъд ужасно. Той толкова те обича.

— Няма да му кажа — отговори 3-те В и в момента това бе като че ли най-лесното обещание, което бе давал някога.

Тя бавно започна да оправя дрехите си. Движенията й бяха сковани. Когато слезе от каретата, бе принудена да се хване за него, но после веднага се отдръпна.

Той отвори тежката врата. Светлината, гласовете, музиката му подействаха като удар. Остана скрит в сенките. Тя прекоси двора със забързана крачка. Походката й бе истинска пародия на обичайното й грациозно движение.

Никой не забеляза нито отсъствието им, нито завръщането им, с изключение на Мария. Кафеникавото лице се сгърчи от неизразима мъка, докато възрастната жена наблюдаваше как Амели влиза в къщата и затваря вратата на спалнята, в която спеше Чарли.