Джаклин Брискин
Хроника на страстта (72)

1

През май нощната мъгла пропълзява от морето и утрините са облачни. В събота, 7 май, слънцето изгря късно, но към два и половина следобед ярката слънчева светлина къпеше откритите карети, които бяха струпани на широка улица в северозападния край) на града.

Бъд беше поръчал специална кола, която да напръска пръстта по улицата, така че да няма прах, когато мъжете, пристигащи на коне, отиваха да поздравят дамите, които чакаха в каретите. Тъй като това бе семейна сбирка, девойките, които все още не бяха представени в обществото, бяха възбудени и избухваха в смях, скрити под чадърчетата с къдрици. По-големите им сестри флиртуваха с младите мъже по конете. Родът на доня Есперанса с типичните набити калифорнийски фигури и приятелите им носеха обичайното черно облекло. Младите американки бяха облечени в разнообразни тоалети: с висока талия, бродирани блузи с широки поли, под които се показваха фусти с дантели, градински тип поли, смело разкриващи красиви глезени, и какво ли още не.

Мъжете бяха облечени в костюми vaquero. Проблясваха шпори. Чуваха се възбудени гласове, разменяха се поздрави. Пробиваха си път до Амели, поздравяваха я топло. Тя ги представяше на Юта, а доня Есперанса гордо показваше малкия Чарли. Жените се надигаха в каретите, за да изразят възхищението си от чернокосото бебе, и сърдечно приветстваха завръщането на Амели у дома.

3-те В, облечен в костюма със сребърни украшения на дон Винсенте, беше възседнал взетия под наем кон и наблюдаваше с колко обич хората се отнасяха към Амели.

Отново не можеше да повярва, че преди седем години бе станала жертва на масова жестокост. Но все пак познаваше Лос Анджелис. С непрекъснатия прилив на преселници градът не се връщаше в миналото, а гледаше напред. Много рядко миналото можеше да опетни някого. Понякога след огромен скандал оставаше само намекът за слава, която обгръщаше участниците в него. Такъв беше случаят с Амели ван Влайът.

Докато шумното сборище очакваше и последните гости, някой засвири на китара, племенниците на Мария поднасяха студена бира на господата и лимонада на дамите.

Юта беше облечена в копринена рокля с цвят на тюркоаз, която доня Есперанса бе получила като подарък от първия си съпруг преди четиридесет години. Роклята бе с черна бродерия, широка пола и буфан ръкави, които разкриваха пухкавите й ръце. Досега Юта се бе запознавала само с по-възрастните приятели на доня Есперанса. Това тържество разкриваше пред нея нов свят, за който тя беше мечтала. Срещаше се с известни хора, чиито имена блестяха по надписите и в колоните на вестниците и нито един от тях не се отнесе зле с нея. Пълничките й бузи грееха от радост.

Пристигнаха и последните участници. Бъд, облечен в костюм на vaquero, повдигна шапката си и надвика шума:

— Готови сме.

Мъжете тръгнаха първи. 3-те В се движеше малко встрани. Спря се и надигна новото си шишенце, отпи дълга глътка. Искаше му се да бъде където и да е другаде, но не по пътя към Паловерде с тази шумна група. Мъжете поглеждаха към него, после се споглеждаха помежду си и развеселени вдигаха вежди. Беше станал ако не за подигравка, то поне обект на присмех. Все още не беше открил петрол, но миризмата от катрана бе станала толкова непоносима, че трябваше да смени начина на копаене. Беше приспособил дълъг прът от евкалипт. Заставаше на известно разстояние от отвора на шахтата и въртеше пръта, докато раздробеше почвата долу. След това слизаше, за да напълни кофите с отровната, лепкава пръст. Опитваше се да копае петролен кладенец без сонда, и то в Лос Анджелис, където всеки знаеше, че няма петрол. Господи, та това беше смешно.

Бъд изостана и тръгна заедно с брат си.

— Вероятно си пропуснал да разбереш, че не отиваме на погребение, а на fandango.

— Може би си спомняш, че не си падам много по празненствата — отговори 3-те В.

— Да забравим това и тогава може би ще ни изненадаш и ще успееш да се позабавляваш. — Бъд се усмихваше. — Хайде да вървим напред.

Последното нещо, което 3-те В желаеше, бе да разговаря с Бъд. Но нямаше начин. Пришпориха конете. Бъд мълча, докато звуците от смях, тропот на коне и китарата останаха зад тях.

— Сондата — запита той, — мислиш ли по въпроса.

— Най̀ ми е добре, когато работя сам.

— Хей, 3-те В, аз да не съм някой глух и сляп идиот. Знам, че се претрепваш от работа. — Замълча за малко. — И си взел паричен заем, за да купиш още дървен материал.

— Кой ти каза?

— Клайн. Едно време, когато работех при него в банката, ме беше пуснал в своята светая светих. Сега ме попита дали ще гарантирам заема ти и аз, разбира се, потвърдих.

3-те В си мислеше, че беше убедил банкера благодарение на познанията си по геология.

— Защо не ми каза?

— Защото знам, по дяволите, че ще върнеш парите. Освен това нали си моят по-малък брат.

— Вече не съм твоят по-малък брат — рязко отвърна 3-те В. — Вече съм голям мъж и не приемам подаяния.

— Добре, добре! Какво ще кажеш за една истинска търговска сделка? Пораснал мой братко, нека заедно да разработим този кладенец.

— Защо? — Съзнанието на 3-те В потъваше в унищожителната абсурдност на положението. Бъд, човекът, на когото той бе тръгнал да се доказва, подписваше гаранция за неговия дълг и всъщност му бе осигурил парите. Бъд все още го защитаваше. Знаеше си колко инфантилен е гневът му и въпреки това не можеше да не се заяде. — Значи можеш да ми скроиш някой номер, докато ужким ми предлагаш да реша малкия си проблем.

— Хайде, 3-те В, успокой се.

— Кажи ми защо настояваш, какъв е твоят интерес?

Бъд гледаше напред, свъсил вежди, като че ли се опитваше да разбере значението на въпроса или на отговора, и каза:

— Обясних ти. Просто петролът е в кръвта ми. Ти вярваш, че там долу има нещо. И аз вярвам.

Сянката на каньона падаше върху пътя. 3-те В изтри потта от челото си и извади шишенцето от джоба.

— Защо не изчакаш, докато почне празненството?

3-те В преглътна ядния си отговор и отпи голяма глътка. Завоят бе приглушил шума пред тях.

След малко думите му прозвучаха като извинение:

— Бъд, оценявам жеста ти за празненството. Юта е толкова щастлива. Благодаря ти, че си подписал гаранцията.

— Но въпреки това не ме искаш за съдружник, така ли?

— Предпочитам да работя сам, това е всичко.

Спряха, за да изчакат другите. Бъд мълчеше. 3-те В хвърли поглед към брат си и забеляза тъжни бръчки около добродушната голяма уста. Никога не бе виждал Бъд тъжен и затова реши, че сигурно се е заблудил.