Джаклин Брискин
Хроника на страстта (70)

10

Двете жени бяха в хола. По пода бяха разхвърляни хартии. Грубите маси и столове бяха покрити с разтворени кутии.

Амели стоеше до прозореца. Беше свалила сакото от костюма си и блузата й бе изискано подгъната над полата, както някогашните й летни роклички. Продължаваше да бъде все така крехка и нежна, с изправена стойка. Косата й вече не стигаше до кръста, но падаше свободно, над високото чело, за разлика от застиналите прически Помпадур, които местните дами предпочитаха. „Същата е — помисли си 3-те В с облекчение. — Не е загрубяла. Кое беше това, което можеше да я направи груба? Въздухът на Лос Анджелис? Бъд?“

— 3-те В?

— Добре дошла, Амели — каза той.

— Ти ли си? Брадата те променя напълно. — В лешниковите й очи нямаше никакво презрение. — 3-те В, виждам, че си станал мъж.

— Това е от времето — рече той и замълча за момент. — Съжалявам, но писмата ти като че ли пристигаха винаги твърде късно, за да мога да им отговоря.

Беше му писала, след като се омъжи. Доня Есперанса му бе препращала писмата й, но той нямаше сили да й отговори.

— О, ти си същият — каза тя и се засмя красиво. — Все още се изчервяваш.

Бъд бе застанал до нея.

— Аз целунах новата си сестра — каза той съвсем спокойно. — Сега е твой ред да се проявиш като брат.

— Едва ли Амели би искала да я изцапам с катран — отговори 3-те В.

Бъд го изгледа.

3-те В никога не бе я целувал, нито бе държал ръката й. Беше сигурно, че командата на Бъд щеше да изличи всяко удоволствие. Наведе се към бузата на Амели, като внимаваше да я докосне само с устни. Но когато усети гладката топла кожа, вдъхна аромата на цветя, които бяха изкушаващо познати, изпадна в шок.

Истински шок, защото за момент само той беше мъжът в онази стая с излъчващото светлина голо момиче. Реакцията му бе моментална. Бързо се дръпна назад.

Чу майчинския глас на Юта:

— 3-те В, иди да се измиеш.

Насапуниса си лицето и ръцете с нов калъп сапун и дълго търка ноктите си. Порови в кутията и си намери нова бяла яка. Облече новия костюм, с който ходеше на работа в магазина. Среса мократа черна коса и брадата. Вече беше дошъл на себе си.

От кухнята се носеше силна миризма на кафе. Когато влезе, тримата бяха около масата и се смееха.

Амели му се усмихна.

— 3-те В, спомняш ли си, че си ми разказвал за fandangos? Вече организирахме две в Паловерде. — Тя се обърна към съпруга си. — Бъд, бихме могли да организираме едно за Юта и 3-те В.

— Какво е fandangos? — попита Юта.

— Това са излезли от мода старинни калифорнийски сбирки, на които се е танцувало — обясни Амели. — Когато „Рамона“ излязла на мода, хората се събирали на танци, които наричали fandangos, но доня Есперанса ми обясни какви са били истинските партита. Правим барбекю, Мария ще сготви всичките онези стари, забравени гозби и ще танцуваме онези стари танци.

3-те В слушаше нетърпеливия поток от думи и му беше трудно да определи чувствата си. Усети онази жизнена сила на характера й, която го бе очаровала преди, и в същото време се чудеше дали тя бе онова гордо момиче, което мразеше всичко, свързано с Лос Анджелис. В това време тя питаше:

— Юта, 3-те В показа ли ти Паловерде? Двамата с Бъд реставрирахме части от него и там е най-доброто място за fandango. Можем да облечем дрехите от онова време. Доня Есперанса има много по скриновете си — с високи талии и костюми със сребърни копчета. Сигурна съм, че някои ще ви станат. Можем да поканим и всички стари приятели на 3-те В. — И тя изброи имена, които всъщност бяха приятели на Бъд. Но 3-те В разбра, че Амели, искайки да организира това парти, за да представи етърва си, беше намерила най-прекрасния начин — нямаше скъпи дрехи, нямаше притеснителни формалности.

— Все още не сте имали време да разопаковате багажа си — каза той колебливо.

— Или да забележиш колко много подаръци получи Юта — обади се Бъд.

— Юта — заговорнически тихо пошепна Амели, — виждаш ли колко досадни са всъщност братя Ван Влайът.

Юта се изсмя. Двете жени се усмихнаха една на друга. „Те са преодолели всичко“ — забеляза с удоволствие 3-те В.

— Идеята за партито е страхотна — каза Юта. — Може ли да взема и Чарли Кингдън?

— А ти какво смяташ, че ще бъде върхът на fandango? — запита Амели. — Да покажем на всички Чарли. Той е такова красиво бебе. — За миг в погледа й проблесна копнеж, но после тя отново се усмихна. — Значи се разбрахме. Това ще бъде сбирка на три поколения Ван Влайътови.