Джаклин Брискин
Хроника на страстта (67)

7

През първата седмица след раждането на Чарли доня Есперанса спеше заедно с него в малката стаичка. Юта, която два часа след раждането на първото си дете вече бе запалила печката за закуска, се наслаждаваше на възможността да се възстанови. През втората седмица оставаше Мария.

Юта не се чувстваше добре с възрастната жена, която приличаше на скелет. Нямаше доверие на индианците. Мария говореше само испански и миришеше на някакви странни, непознати билки. Влачеше големите си боси крака из цялата къща. Очите й, хлътнали дълбоко в орбитите, никога не поглеждаха Юта право в очите.

Откакто Мария беше дошла, Юта като че ли беше в чужда къща. Никога не бе имала прислужничка. Самата тя беше работила като прислужничка и имаше високи изисквания.

— За всичко използва само зехтин — оплакваше се тя на 3-те В. Бяха седнали да вечерят яденето, което беше приготвила Мария. — Оставя зелето недоварено и не измива добре умивалника, въпреки че няколко пъти й показах как да го прави.

3-те В погледна към Мария, която стоеше до печката с гръб към тях. Бебето започна да плаче и тя излезе.

— Питай я къде отива — каза Юта.

— Да види защо плаче бебето, за какво друго? — отговори 3-те В.

— Разглезва Чарли Кингдън.

— Тя беше наша бавачка — рече 3-те В. — Мария е известна със способността си да успокоява бебетата. Чуй.

Плачът заглъхна.

— Просто го учи да плаче всеки път, когато иска да го вземат на ръце. Това е — каза Юта. Довършиха свинското. — По-добре да отида да ги видя.

3-те В чу тежките й стъпки в холчето, отварянето на вратата.

— 3-те В! — Писъкът й отекна в малката дървена къщичка.

Той се втурна през тесния хол. Юта беше сграбчила Чарли. Бебето, завито в одеялце, започна да надава пронизителни писъци.

— Беше го съблякла голо и му подаваше тези мръсотии!

На прибулената светлина, процеждаща се през щорите, 3-те В видя люлката с натрупаните дрешки и върху тях амулетите на Мария. Малко настрана лежеше старото опърпано птиче перо.

— Детето се чувства неудобно в толкова много дрехи — каза Мария на испански. — Има нужда да се чувства свободно.

— Какво му правеше?

— Показвах му пътищата на живота и смъртта. Навремето правехме същото с всяко от нашите новородени деца.

3-те В прегърна Юта през кръста. Тя трепереше.

— Но той не е от вашите.

Мария не обърна внимание на думите му.

— Избра орела. През целия си живот не видях нито едно дете да направи такъв избор. Трудно е за детската ръка да го хване. — Тя се вгледа в 3-те В. — Изборът на твоя син е невъзможен. Орелът означава, че неговата съдба е да се издигне над земята.

— За какви глупости приказвате? — запита Юта.

— За нищо.

Юта притисна детето още по-силно до себе си, а писъците му станаха още по-отчаяни.

— Кажи на мръсната стара индианка да не се приближава никога повече до него.

Мария не говореше английски, но всичко разбираше.

— Ще си вървя — каза тя.

— Мария, съжалявам — извини се 3-те В.

— Така или иначе, няма какво повече да правя в тази къща — отговори тя, а тонът й намекваше, че загадъчните нишки на детската съдба вече бяха оплетени.

„Нашата пророчица“ — помисли си 3-те В, докато тя събираше свещените предмети. После окачи торбичката на врата си. Юта бе занесла бебето в другата стая.

Мария постави набръчканата си ръка с изпъкнали вени върху ръката на 3-те В, но не каза нищо.