Джаклин Брискин
Хроника на страстта (66)

6

На 5 април, когато детето се роди, валеше „дъждът на щурците“, така американските преселници наричаха леките пролетни превалявания. Както бяха убедени и двамата, детето беше момче. Родено няколко седмици преди термина, тежеше над три килограма и половина. Раждането бе така яростно и кратко, както и гневът на Юта. Тя изкрещя, потъна цялата в пот и скъса кадифените въжета, които доня Есперанса бе вързала отстрани на леглото. Наддаде животински вой и доня Есперанса, която бе изродила толкова много деца, пое в ръце първородния си внук.

Имаше дълги крайници, снопче черна коса, абсолютно черни очи и бебешки черни вежди.

— Прилича на 3-те В — обяви доня Есперанса. Обикновено сериозното й лице се грееше в усмивка.

Хендрик раздаде парична надбавка на всеки от служителите на Ван Влайът, потегли в дъжда към малката къщичка и гордо застана до люлката. Новороденото бе облечено в шест ката дрешки, които баба му и майка му бяха ушили от най-фин памучен плат. Но и с тях енергично махаше с ръчички и краченца.

— Силен е — рече 3-те В.

— Хубаво момченце — съгласи се Хендрик и се обърна към сина си. — Сега разбираш ли какво исках да ти кажа? Време е да забравиш глупавите си идеи и да се върнеш на работа.

Почти всяка вечер, откакто 3-те В беше напуснал магазина, Хендрик пристигаше с двуколката си. 3-те В му липсваше. Не можеше обаче да признае слабостта си и се правеше, че идва, за да изразява неодобрението си от плановете на 3-те В.

— Татко, нека да не спорим днес.

Хендрик не можеше да спре и протягайки пълната си, само с два пръста ръка към детето, продължи:

— А отговорността ти към него? — Бореше с раздразнението, което изпитваше към 3-те В, и радостта от раждането на първия му внук. Радостта победи. — Прилича на майка ти — допълни той сияещ. Извади от джоба на сакото си плик и го подаде на 3-те. — Сто за момчето и сто за родителите му.

— Татко, благодаря ти, но това е твърде много.

— Нека Юта ги прибере. Тя знае цената на парите.

Лицето на бебето се сбръчка и почервеня и под дрешките телцето му се напрегна. Наддаде остър писък, после втори.

Уплашен, 3-те В попита:

— Какво му става?

— Синът ти казва, че е гладен — отговори доня Есперанса. Наведе се и взе бебето.

След малко се появи от стаята на Юта.

— Сега можете да влезете — каза тя. Бебето спеше в прегръдката на Юта.

— Как решихте да го кръстите? — попита Хендрик.

— Чарли Кингдън — отговори Юта.

3-те вдигна вежди от изненада. Бяха решили, че ще го кръстят Томас, на дон Томас Гарсия, на когото един безгрижен крал бе подарил Паловерде.

Юта притисна мъничката главица към голямата си наедряла гърда и погледна към 3-те В.

— Така се казваше първото ми момченце — каза тя и очите й се изпълниха с молба.

— Чарли. Харесва ми. Хубаво, силно име — отвърна 3-те В.