Джаклин Брискин
Хроника на страстта (63)

3

— Не те чух добре — попита Юта, — какво може да се направи?

— Може да се копае с кирка и пръстта да се изхвърля с лопата.

— За петрол се пуска сонда — рече тя, — не се копае.

— Племето сенеки са използвали петрола за лек срещу ревматизъм и просто са копали при склоновете.

— Индианците? — в гласа на Юта имаше укор. — Какво очакваш?

Този зимен следобед мракът бе паднал рано и в кухнята светеше лампа. Юта слагаше дърва в печката, която беше намазала сутринта. Тя поддържаше малката си къща безукорно чиста. Всеки ден чистеше, миеше, лъскаше трапезарията, която все още не беше напълно обзаведена, хола и двете спални отзад. През цялото време, докато чистеше малката баня и кухнята, пееше. Никога преди това не бе живяла и не бе чистила къща, която имаше течаща вода вътре. За нея тези две помещения бяха най-важните.

Разрови огъня с ръжена, после с престилката си вдигна капака на тенджерата. В кухнята се разнесе аромата на агнешко задушено.

Юта беше в последния месец. Едра и висока, бременността я бе направила огромна. Килограмите, които беше качила, я радваха, защото смяташе, че това е добре за бебето. Ще бъде момче. Наследникът на Ван Влайът.

Върна капака на мястото му и се обърна към 3-те В, който седеше до масата с ръце, сплетени върху червената мушама.

— Говореше нещо за нефт? — запита тя.

Изразът на лицето й бе шеговит. Още не разбираше, че той говори сериозно. Аргументите й бяха най-обикновени, възразяваше му меко, майчински. Две години по-голяма от него, тя го смяташе за много по-малък от нея. Гледаше на енциклопедичните му познания като на опасна играчка. Понякога си мислеше, че Господ й бе отредил да го защитава от този лекомислен начин на фантазиране.

— Възможно е да се стигне до него само с копаене — продължи той.

— Какво означава това?

— Означава, че петролът е над скалните пластове. Залагам си живота. Почвеният слой е много дълбок. Някога там са се съединявали две реки. Това значи, че много пластове почва са се свлекли от планината. В края на улицата това личи много добре.

— На две пресечки оттук?

Той кимна:

— Там е моят парцел.

— Твоят какво?

— Парцелът с катрана, който купих. — Кафявите очи на 3-те В искряха от възбуда. — Именно по него разбрах, че там има петрол.

— С какво го плати? — запита Юта.

— С парите от заплатата, която трябваше да получа.

 

— Парите за този месец? — По пълните й бузи избиха червени петна. Трескаво огледа уютната кухничка, като че ли тя изчезваше пред очите й. — 3-те В — рече ядосано тя, — утре отиваме и казваме, че се отказваш.

— Няма да го бъде — отговори той, а възбудата се стопи в очите му. — Утре започвам да копая.

— Кога? Рано сутрин? След работа?

— Юта, напускам Ван Влайът. Това е големият ни шанс.

Тя подпря ръце на хълбоците си.

— И защо? За да умрем от глад?

— Няма да умрем от глад. Не разбираш ли? Трябва да копая по цял ден. Искам нефтът да е бликнал в кладенеца, преди… — гласът му замря.

Юта знаеше продължението на думите му — преди да са си дошли. След първата нощ в Лос Анджелис 3-те В никога повече не спомена за чувствата си към Бъд. А и не беше необходимо. Всеки, който изпитваше и най-малка ревност, можеше да познае нейните симптоми у другите. А Юта изпитваше страшна ревност към Бъд и Амели.

Наистина родителите на 3-те В бяха много щедри и мили към нея. С доня Есперанса бяха станали близки. Въпреки очевидните разлики имаха много сходни съдби. И двете бяха овдовели млади, бяха се омъжили повторно за по-млади от тях съпрузи, обичаха да готвят добре и да се наслаждават на хубавата храна. И двете бяха католички, набожни, и двете обожаваха 3-те В. Но всеки път, когато Хендрик хвалеше Бъд, Юта с мъка премълчаваше думите си: „3-те В също е ваш син! И 3-те В е умен! Той ще ви направи дядо!“ И двамата говореха за Амели като за някаква принцеса. Но Амели имаше един голям недостатък, за да е истинска принцеса. Нейното безплодие.

— Разбирам колко много искаш да постигнеш нещо голямо. Повярвай ми. Но начинът, по който го правиш, е неразумен. Единственият ти шанс е да останеш в магазина.

— Мразя тази работа — отговори 3-те В с тих, изпълнен с мъка глас. — Не мога да я върша добре. Нямам отношение към нея и не виждам никакъв смисъл.

— Смисълът е в това да работиш и да печелиш.

— Откакто напуснах дома си, съм се справял с живота така както съм искал — отговори той все така тихо.

— Сега не сме само двамата. Някой ден момчето — тя сложи ръка върху корема си — ще получи всичко това от дядо си.

— Магазинът на Ван Влайът принадлежи на Бъд — отговори 3-те В. — Бъд помогна на баща ми да го създаде. Не. Нещо повече, той го създаде сам.

Винаги щом чуваше това, Юта се паникьосваше. Мислеше, че неизбежно Бъд ще изгони 3-те В оттам, ако 3-те В сам не се оттеглеше. И тогава къде ще отидат те?

— Наслушах се на приказките за този твой брат! Какъв голям и умен човек е! И колко е прекрасна тази Амели в парижките си дрехи! — Страхът увеличаваше яростта на Юта. Тя пое дълбоко въздух, опитвайки се да се успокои. — 3-те В, нямам нищо против брат ти. Може би наистина е толкова умен. Но едно нещо знам със сигурност. Баща ти толкова пъти ми повтаря как ще бъдеш добър търговец само да успееш да се ориентираш.

— Той знае, че никога няма да стане.

— Тогава защо го казва?

— Баща ми е известен с това, че защитава загубени каузи.

— Не искам да се ядосвам! — Говореше високо. — Не ме карай да загубя търпение!

Юта мразеше моментите, в които не можеше да се укроти. След това й ставаше лошо и се чувстваше грешница, като че ли бе нарушила законите на Бога. Блажени кротките… Но сега, когато над дома им бе надвиснала заплаха, когато бебето можеше да бъде лишено от наследство заради глупавите идеи на 3-те В да върви и да копае в катрана! Беше сигурна, че Бог не насърчава покорството в такива моменти.

— Юта — продължи 3-те В спокойно, притискайки пръсти в мушамата. — Вече съм решил.

— 3-те В…

— Миналия път отстъпих — прекъсна я той. — Оставането ни в Лос Анджелис бе грешка. Работата ми за Ван Влайът бе грешка. Знаеш, че се чувствам нещастен, но не исках да спорим. Е, с това се свърши. Парцелът остава и ще работя през цялото време там, ще копая. Нека да не спорим.

— Аз не споря! — изкрещя тя.

— Ще станем богати.

Тя чувстваше как гневът й расте, набъбва.

— И по кой начин смяташ да ни направиш богати? О, забравих! Ще копаеш катрана като измрелите индианци, нали?

— И докато ти копаеш, за да намериш това богатство, ние с бебето какво ще ядем?

— Вие с бебето винаги ще имате всичко, от каквото се нуждаете. Вече ти обещах.

— И преди съм чувала обещания.

— Никога не съм те излъгал, нали?

— Няма и шест месеца, откакто сме женени.

— Юта, моля те, остави ме на мира. През живота си не съм искал да се занимавам с тези счетоводни книги. Приличам на семейството на майка ми. Гарсия никога не биха се затворили в магазин. — Той вдигна поглед към нея, а на лицето му бе изписана умоляваща нежност.

Но именно тази нежност дойде като капак на всичко. Когато се ядосаше, първият съпруг на Юта я удряше с големите си, обрасли в червеникави косми юмруци. Но отговорите на втория й съпруг бяха много по-жестоки. За нея тази нежност бе присъща само на аристократите. И както ги обожаваше страстно, така страстно ги презираше. Те бяха по-висши същества и едновременно с това сбъркана и глупава форма на съществуване. Отказват се от собствените си права по рождение и лишават и децата си от тях. „Да — мислеше Юта, — той захвърля богатството, което принадлежи и на детето.“ При тази мисъл гневът изби.

Пристъпи тежко към печката.

— Ти-няма-да-напускаш-магазина! — изкрещя тя и с голи ръце сграбчи тежката лята тенджера. Вдигна я над главата си и за момент остана така като богиня на отмъщението. 3-те В скочи от стола и протегна ръка към нея. С мощно движение тя захвърли тенджерата върху линолеума.

Вдигна се пара. Месото, зеленият фасул, морковите, картофите, лукът — всичко се разхвърча. Гъстият сос заля полата й. Тежкият съд, една от най-модерните стоки в магазина на Ван Влайът, се завъртя като пумпал, преди да спре на пода.

Юта отскочи назад. Щеше да падне, ако 3-те В не бе я хванал за раменете. Притегли я към себе си. Гърдите и коремът й бяха мокри.

— Добре ли си?

Тя пое дълбоко въздух. Устните й побеляха. Поотдалечи я малко, за да я разгледа по-добре.

— Хайде, скъпа, ела да полегнеш. — Подхващайки кръста й със силната си ръка, я повлече през тясното холче. Тежките им стъпки отекваха по голия под.

Помогна й да легне на двойното легло.

Тя се опита да го отблъсне.

— Почини си малко — каза той.

— Трябва да почистя — пошепна тя.

— Остани тук, аз ще почистя.

Когато се върна в полутъмната стая, тя лежеше опъната на леглото. В едната си ръка държеше влажна кърпа, синята й шевиотена пола бе почистена, беше сложила парче вестник под високите си обувки, за да не изцапа юргана. Без да вдигне глава от възглавницата, каза:

— Опитвам да се преборя с характера си, 3-те В, наистина се опитвам.

Той приседна на ръба на леглото.

— Съсипа задушеното, това е всичко.

— Грях е да се ядосвам така.

— Сигурна ли си, че не си се наранила?

— Само тук — посягайки с ръка към лявата си гърда.

Той не разбра.

— Детето ли? — уплаши се той.

Тя поклати глава.

— Сърцето ми. Исках само да те спра от грешна стъпка. Не исках да избухвам. Всеки път, когато избухна, се притеснявам, че ще си отидеш.

— Никога няма да те оставя — каза той и въздъхна. — Искаш ли чаша чай?

— По-късно. — Тя се пресегна към ръката му. Пръстите й бяха горещи. — 3-те В, ще се върнеш в магазина, нали?

— Опитай се да ме разбереш, Юта. Някои мъже стават моряци, други се катерят по планините, за да изследват земята. Някои рисуват, други пишат книги. Аз имам способност да откривам това, което другите не могат да видят. Трябва да опитам с кладенеца.

— Ами ако няма нищо? Тогава?

Цялата му жизненост изтече от едрото силно тяло. Светлината угасна на лицето му. Не каза нищо.

— Недей да униваш — каза Юта бързо. — Гледай за два месеца да го намериш. Имам нещо настрана.

— Ти си спестила някакви пари?

— Ненапразно бях и съм омъжена за златотърсач. Седемдесет и един долар и някакви центове.

Брадатото лице се оживи отново, в очите му се появи плам и топлина.

— Жената — каза той, наведе се и я целуна, — жената си е жена.