Джаклин Брискин
Хроника на страстта (61)

1

Вратата на железарията беше огромна — горната половина от прозрачно стъкло с преплетени букви В, долната половина от резбован дъб. Когато 3-те В бутна солидния портал, камбанката издрънча и към него се обърнаха погледите на половин дузина продавачи, облечени в зелени сака. Ранна следобедна дрямка царуваше в магазина и вътре имаше само един клиент. С несигурна усмивка на лицето 3-те В влезе вътре. Усещаха се миризмите на различни бои, но най-остро се усещаше миризмата на терпентин. 3-те В не хранеше особено уважение към материалните неща, но още с влизането в магазина отвсякъде го лъхна самороден търговски талант. Талантът на Бъд.

Правейки плановете за своята сграда, Бъд бе направил проект и на магазина. С развитието на града неговият характер се бе променил. Хората искаха да виждат изтънченост в градския живот. Магазинът на Ван Влайът бе по-луксозен и по-добре зареден от който да е друг подобен магазин в целия Запад. Стените бяха запълнени с безброй кутии с пирони, винтове, болтове и водопроводни части, а над тях бяха лавиците с инструменти и строителни материали. На определено разстояние висяха дълги пръчки с куки на горния край, за да могат да се достигат кофите и други дребни неща от най-горните лавици, 3-те В тръгна по пътеката, оформена от повдигнати изложбени платформи, на които имаше голямо разнообразие от газени печки. Къщите в Лос Анджелис нямаха огнища, а много малко от тях бяха обзаведени с камини, така че през зимата тези малки тумбести печки бяха единственият източник на топлина.

Мина и покрай най-новия и необикновен щанд в магазина. Над него висеше голям надпис: „Фини домашни потреби“ и на лавиците бяха наредени множество стоманени и сребърни прибори за хранене, стъклария и голямо разнообразие от фаянсови изделия, като се почне от мексиканските глинени купи и се стигне до най-финия английски костен порцелан. Откриването на този щанд бе по идея на Бъд. Хендрик беше възразил: „Кой е чул в железария да се продава костен порцелан?“ Но скоро след това сам се хвалеше, че домакинските уреди носели повече приходи, отколкото всичките други щандове, взети заедно.

Хендрик обичаше да наблюдава своя малък свят и Бъд му бе оформил със стъкло малък ъгъл във вътрешния край на магазина за канцелария. 3-те В влезе в помещението, свали шапката и сакото си, надяна кепето с козирка и целулоидните ръкавели. Отвори подвързаната счетоводна книга, надписана отгоре с големи, излъчващи решителност, но по момчешки написани букви: „Домашни потреби“.

Отбелязвайки с молив, 3-те В проверяваше колонката цифри, които тази сутрин бе добавил на отделно листче. Общата сума излизаше с три цента по-малко от сумата, която беше сметнал преди.

Въздъхна и вдигна глава. Видя мисис Ди Франко и дъщеря й Мери ди Франко на щанда за домашни потреби. Мери му махна с ръка, а мисис Ди Франко леко кимна. 3-те В отвърна на поздрава им. Целият настръхна. Размърда се на стола си, за да се нагласи така, че да не го виждат от магазина. Въпреки това и клиентите, и продавачите го виждаха.

При третия опит да изчисли сумата получи два цента повече.

— Господи, да прахосаш цял ден за нищо — промърмори той. Рязко захвърли кепето и ръкавелите, изхвръкна от магазина и се нареди в „Пайъниър Ливъри“ да си вземе бира.