Джаклин Брискин
Хроника на страстта (6)

5

3-те В тръгна през кухнята към задната веранда.

Мария беше коленичила до каменното корито и мелеше царевица с каменна точилка, а тялото й ритмично се движеше напред-назад. Тя също принадлежеше към хората от Паловерде. Никой, освен нея, не знаеше годините й, но когато доня Есперанса се бе родила, тя вече беше зряла жена. Бялата й коса бе опъната назад от набръчканото лице. Тъмната кожа бе потънала около беззъбата й уста, високите скули бяха изпъкнали и лицето й приличаше на потъмнял череп. Върху свободната черна блуза висеше тенекиен кръст. Под блузата, между увисналите си гърди, носеше торбичка от заешка кожа, в която имаше фигурка, направена от мидена черупка, парченце зелен нефрит, перо от ястреб, кожа от саламандър, нокът от колибри. Това бе нейният амулет. За Мария се знаеше, че е наследила онези тайнствени сили, с които местните племена са били известни преди идването на испанците.

Тя наблюдаваше 3-те В как взима стомната. Изчака го, докато пиеше на големи глътки студената вода.

— Значи отиде на погребението? — попита тя. Както и Хуан, тя говореше само испански.

— Знаеш, че бях — отговори 3-те В също на испански.

— И?

Той намокри челото си.

— Много ли страдаха опечалените? — попита Мария.

— Много.

— И на пришълците това им хареса?

— Да.

— Детето не заплака — добави тя.

3-те В я погледна. Понякога наистина вярваше, че е магьосница.

— Изненадан си, че знам ли? — Мария си играеше с царевичните зърна. — Тя има забележителен дух, благороден и много горд.

— О, престани! Никога не си я виждала! — каза 3-те В на английски. Остави стомната на сянка. — Съжалявам, Мария — продължи той на испански. — Просто не желая да говоря за мис Дийн.

— Вашите съдби са свързани.

Той отново се ядоса.

— Та тя е само на петнадесет години! — На рождения ден на Амели преди седмица той й бе подарил „Идилията на кралете“. — Съседи сме. Омръзна ми да ме занасяте с нея!

— Кой те занася?

— Всички. Татко се сърди. Бъд казва, че тя е още бебе.

— Брат ти си мисли, че знае всичко за жените. Но всъщност не знае нищо.

Тя говореше точно, но все пак с уважение. Всички индианци от Паловерде смятаха Бъд за наследник на дон Винсенте. Това вбесяваше 3-те В, защото знаеше, че той е истински калифорниец, а и повече от очевидно бе, че Бъд е типичен американец.

— Кара всички да се влюбват в него.

— Целува красивите и спи с курвите. И си мисли, че вече е научил всичко. — Мария се изсмя треперливо. — Не се бой, ще се научи, всичко ще научи от една жена.

— Ти винаги говориш така, като че ли виждаш бъдещето.

— Може би го виждам. Ти ми вярваш и това е единственото, което има значение. Слушай ме. Не трябва да мислиш, че брат ти е един от тях или пък че ти не си. Кръвта се е смесила. — Лицето й стана сериозно и беззъбата уста се сви. — Много по-добре щеше да бъде и за теб, и за него — тя кимна към дома на Дийн — тази къща да не я бяха строили. Но тя е тук. И това е бъдещето.

3-те В целия настръхна.

— Двете къщи имат свързваща линия помежду си — добави Мария. — И тази линия е начертана с кръвта на твоето семейство. Ти ще страдаш, брат ти ще страда, но няма нещо или някой, който да предотврати бедата.

— Каква беда?

— Казах твърде много.

— О, аз би трябвало да знам повече от теб и да не стоя тук да те слушам — 3-те В погледна сърдито към възрастната жена.

— Върви да свалиш този костюм — отговори спокойно Мария. — Притеснява те. — И отново се наведе над коритото.