Джаклин Брискин
Хроника на страстта (48)

1

Никога не си лягаше, без да й пише. Пишеше за дивите цветя, за песента на птичките в шубраците, за vaqueros, за бавните сини облаци мъгла, прииждащи от океана, за всичко, което можеше да насочи спомените й към Паловерде. Каквото и да напишеше, листът оставаше между него и въпроса: Ще се върнеш ли? Една нощ изля съмненията си. Имаше вече навик да събира листовете от цялата седмица и да занася дебелия плик на пощата. Специално този целият бе върнат обратно без коментар.

В най-добрия случай трансатлантическата поща отнемаше осемнадесет дни и често ставаше задръстване. Ако минеше една седмица без писмо от нея, обхващаше го непреодолимо желание и той пишеше писма дори в съня си.

Тя също пишеше някакъв вид нощен дневник, забавни описания на Париж и на старата къща на улица Свети Оноре, където фамилията Ламбал прекарваше зимата. Пишеше за книги, за музиканти и художници, които той не познаваше.

От това, с което се занимаваше, той разбираше, че се е възстановила.

Ето защо, без да изпитва угризения, желаеше тя да го понатовари. Защо не промъкнеше сред останалите и едно вдъхващо му вяра лично писмо? Знаеше, че след като е дала дума на майка си, няма да я наруши. Искаше тя да бъде обвързана не с честта, а с него.

Никой от тях не пишеше за процеса Дийн. Жената, която се беше нарекла Софи Бел Дийн, отдавна бе дала показанията си, оставяйки вълнуващите въпроси без отговор. След ваканцията за Коледа на 3 януари 1886 година започна шествие от счетоводители с доказателства за наличието на две главни счетоводни книги.

Мейхю Копард разпита свидетел на обвинението, Лиам О’Хара възрази. И понеже счетоводството бе отегчително, публиката загуби интерес.