Джаклин Брискин
Хроника на страстта (42)

5

Гувернантката седна в далечния край на стаята. Държеше в скута бродерията си, но не шиеше. Елегантният Мейхю Копард се бе облегнал на камината, а Амели стоеше изправена до един стол.

— Ma chere — започна мадам Дийн, — трябва да разбереш, че не постъпвам безотговорно. Можем да загубим процеса, защото твоето присъствие тук бе особено полезно, но двете с мадмоазел Кьостлер трябва да заминете при вуйчо ти Раул и леля ти Тереза. — Изборът й бе много хитър. Знаеше, че Амели много обича овдовелия си вуйчо и сестра му, жизнерадостна стара мома, която поддържаше домакинствата на брат си в Нормандия и на улица Свети Оноре.

— Забравяш, мамо — Амели се насили да се усмихне, — че скоро ще станеш тъща.

— Господин Ван Влайът няма нищо общо с решението ми.

— Тогава защо?

Мадам Дийн погледна безпомощно своя адвокат с големите си кафяви очи.

— Мое дете — започна Мейхю Копард с дълбоката нотка в гласа си, която използваше, когато трябваше да съобщи на клиента си за неговата смъртна присъда. — Мое мило дете. Страхувам се, че този процес ще става все по-потискащ. Предстоят свидетелски показания, от които майка ти иска да те предпази, и с право.

Амели се вкопчи в облегалката на стола.

— Повярвай ми, пътуването до Франция е най-доброто решение на въпроса.

— Аз… Мистър Копард… какви показания?

— Двамата с майка ти пазехме в тайна неприятните новини.

— Не се отнасят до двете дъщери, нали? — В ясния й глас прозвуча болка.

Мадам Дийн премигна, а мадмоазел Кьостлер изпусна бродерията си.

— Той е признал, и то на собствената си съпруга — съобщи Мейхю Копард.

Амели се обърна към майка си. Мадам Дийн се поколеба, но после кимна.

Очите на Амели се разшириха.

— Не! — извика тя. — Не може да е вярно.

— В свидетелствата им за раждане не го пише, но е вярно — допълни Копард.

— Железопътната компания им плаща! Господин Копард, всички казват, че компанията им плаща за това!

— Мило дете, искаше ми се да не е истина.

Амели сграбчи облегалката на стола така, че орнаментът отгоре се отчупи. Погледна дланта си и извитото парченце дърво.

— Мамо, съжалявам.

— Това може да се поправи. Ma chere, нарани ли се?

— Затова ли не искаше да отидеш в съда днес?

Лицето на мадам Дийн придоби студен израз.

— Баща ти е живял с тази жена, която е била негова любовница в продължение на много години. Затова не исках да отида и защо да ходя? За да видя как тази груба, семпла жена ми се присмива? На теб беше ли ти приятно да наблюдаваш тези две дебели, престорено усмихващи се момичета, сестрите, с които те е дарил? — Това беше болезнен въпрос и за мадам Дийн и тя не съжаляваше за презрението, с което говореше. — Той достатъчно се посвещаваше на тези две грозни деца. Посещаваше ги винаги когато отидеше в Сан Франциско, и прекарваше с тях доста време. Взимал ги е в скута си и им е разказвал същите неща, които е разказвал и на теб. Купувал им е същите подаръци, които е купувал и на теб, целувал ги е за лека нощ. Те са били част от живота му, негови любими деца.

— Не — пошепна Амели.

— Крил е тази тайна от теб. Ти никога не си подозирала за тяхното съществуване. Разбираш ли сега, че все още не знаеш достатъчно за мъжете, за да вземеш сама решение?

Амели въртеше парченцето дърво в ръката си, като че ли не разбираше какво е. Мадмоазел Кьостлер отиде до нея и й го взе.

— Всичко е наред — каза тя и се обърна към мадам Дийн. — Можехте да бъдете по-деликатна.

— А на вас повече нямам доверие — отговори мадам Дийн на френски. — Не успяхте да опазите дъщеря ми. Веднага след като я предадете на грижите на барон дьо Ламбал, се считайте за освободена от работа.

— Мамо, моля те, моля те. Мадмоазел Кьостлер няма никаква вина.

— Как мога да държа гувернантка, която не може да те опази, ma chere?

— Ще й се подчинявам изцяло.

— Ако изпълниш обещанието си — реши мадам Дийн, — може да остане.

— Благодаря, мамо. — Амели преглътна инстинктивно.

Мадам Дийн въздъхна.

— Най-добре е да вземете ранния влак утре сутринта.

— Бъд…

— Мистър Копард ще уведоми господин Ван Влайът. След като заминете.

Амели поклати глава.

— Някой трябва да му каже, ma chere.

— Аз ще му кажа — прошепна Амели.

— Ти! — възкликна мадам Дийн.

— Мило дете, няма да бъда нелюбезен, обещавам ти — обади се мистър Копард. — А и господин Ван Влайът сигурно разбира, че си твърде млада, за да се обвържеш.

На лицето на Амели се появи напрегнато изражение. Тя отиде до канапето, където бе седнала мадам Дийн.

— Достатъчно ужасно е човек да наруши обещанието си. Трябва ли да постъпя и като страхливка?

Забележката бе изречена надменно, с тон, който мадам Дийн бе чувала хора от нейния кръг да използват. Изпита огромна гордост за дъщеря си. Това я накара още по-решително да постъпи така, че момичето да не бъде погубено.

— Можеш да му го кажеш.