Джаклин Брискин
Хроника на страстта (40)

3

— В този див град се женят деца — плачеше мадам Дийн.

Беше във всекидневната си с Мейхю Копард. Преди четиридесет минути, когато завърши разговора с Бъд ван Влайът, бе изпратила да извикат адвоката й. Обичаше дъщеря си повече от всеки, когото беше обичала през живота си. Изпитваше собственическа радост от косата на Амели, нейното лице, тесните китки на ръцете и изящните глезени на краката й, умението й да свири на пиано, интелигентността, остроумието, стойката и волевите й правила за чест дори когато по детски я дразнеше. И ако това бе изгодна женитба — с титла или състояние във Франция, — щеше да преглътне младостта й. Но тя нямаше намерение да се разделя с най-рядката и ценна своя собственост заради един чиновник в железарски магазин в този сбутан град.

— Тя е още дете! — добави мадам Дийн.

Мейхю Копард също смяташе Амели за приятен, ако не и шикозен придатък, залепен за полите на мадам Дийн. Самият той бе възприемал Бъд за свой съперник, но обиграният израз на лицето му не подсказваше за шока, изненадата и задоволството, които изпитваше.

— Скъпа моя, успокойте се, успокойте се. Той е просто буен младеж. Ще поговоря с него.

— Колко сте добър. Какво щяхме да правим без вас? — Мадам Дийн изтри сълзите си. — Току-що говорих с Амели. Тя смята, че след като е дала дума на господин Ван Влайът, трябва да се омъжи за него.

— Значи е увлечена по него.

— Това е най-странното. Изглежда, че не е така.

— Тогава, скъпа моя, моят съвет е много прост. Изпратете я да замине.

Мадам Дийн вече го бе решила.

— Смятате ли, че трябва да го направя? — запита тя.

— Това е единственият начин.

— Амели е представителка на рода Ламбал — въздъхна мадам Дийн. — Настоява, защото вече е обещала. Познавам я. Никога няма да се махне оттук. Никога. Освен… — Гласът й затихна.

— Освен какво?

— Ако научи истината.

Красивата вдовица и изтънченият адвокат се вгледаха един в друг. Той знаеше какво мисли тя. Полковникът бе признал на съпругата си, че е имал връзка със Софи Бел Маршан и че е баща на двете момичета. Мадам Дийн бе съобщила този факт на адвоката си и той, предупреден, бе потърсил доказателства. Неговите хора не бяха открили нищо. Този път полковникът бе успял да заличи всичко, освен самата Софи и момичетата.

Най-накрая той наруши мълчанието.

— До тази сутрин не бях разбрал колко много момичето е обичало баща си. Вие бяхте права, скъпа. Не трябваше да ходите в съда.

Мадам Дийн въздъхна.

— Мистър Копард, много ми е трудно да взема такова решение. Но когато Амели разбере, че е бъркала по отношение на баща си, ще осъзнае колко малко знае за живота.

— След като толкова много обича баща си, ще повярва ли, скъпа моя?

— Ще повярва, ако вие й го кажете.

— Аз? — Копард бе шокиран. — Практически чужд човек.

Мадам Дийн зарови лице в кърпичката си.

— Колко е ужасно да бъдеш сам.

— Но вие не сте сама, скъпа — възрази Мейхю Копард като прекоси с тежки стъпки стаята, за да позвъни.