Джаклин Брискин
Хроника на страстта (4)

3

Доброжелателното отношение се дължеше на факта, че много от хората бяха новопристигнали.

Преди осем години, през 1876, когато двойните стоманени линии на Южнотихоокеанската железница достигнаха Лос Анджелис и го свързаха с останалата част от страната, в града живееше по-малко от половината от сегашното население. Железопътната линия изигра ролята на вестоносец, привличайки хората на запад с помощта на изложби, брошури, статии в списанията. Написани бяха дори романи, чиято цел бе да се запълнят дървените вагони с преселници. И те дойдоха — заможни семейства, които нахлуваха на запад като топлите ветрове на Света Ана, и градът ги поглъщаше.

От самото начало полковник Дийн управляваше местния клон на железницата. Мъж с мощно телосложение, склонен към напълняване, с кестенява коса и добре оформена червеникава брада, той ръководеше работата със скъперничеството на собственик. Безмилостно провеждаше политиката на железницата, изнудвайки всеки, който трябваше да превозва някакъв товар. Полковникът с червена брада бе станал причина за банкрута на множество фермери и бизнесмени и бе докарал много други, както например железарията на Ван Влайът, до ръба.

Мадам Дийн се противопостави на обичаите и прекарваше по седем-осем месеца от годината в Париж сама. Всяка година през май полковникът отиваше в Ню Йорк, за да доведе съпругата и дъщеря си. Необичайната привързаност на полковника към малкото момиченце го правеше малко по-човечен. Нито мадам Дийн, нито дъщеря й канеха гости в претенциозната къща, която полковникът бе построил в южния край на града. Те рядко напускаха красивата градина около нея.

Поведението на хората на гробището обаче не беше отмъщение за твърдата политика, която бе водил. Жителите на Лос Анджелис, както и всички в тази страна, приемаха печеленето на пари като сериозно занимание. Причината, довела в страшната жега толкова много хора на гробището, бе нуждата да проникнат в тайната, която забулваше смъртта на полковника.