Джаклин Брискин
Хроника на страстта (34)

7

Часовникът в хола удари четвърт час.

— Осем и петнадесет — каза доня Есперанса.

— Мамо — обади се Бъд, — спомняш ли си колко често закъснявах? Понякога не се прибирах по цяла нощ, а бях по-малък от 3-те В.

— Бъд, ти не си 3-те В — възрази доня Есперанса.

Под очите й имаше тъмни сенки.

— 3-те В беше цяла година в „Харвард“ — отбеляза Хендрик. — Вече е мъж. Трябва да свикнеш с това, скъпа.

Бъд се изправи.

— Ще отида до съседите за малко. Мислех си, че мадам Дийн може да има нужда от придружител утре.

— А, да — обади се Хендрик. — Другата съпруга е тук.

— Детето… — колебливо каза доня Есперанса. — Мислиш ли, че 3-те В е с момичето?

— Дъщерята на Дийн? — обади се Хендрик. — Мила моя, тя е скъпа стока, Мадам Дийн и старата гувернантка бдят над нея като орлици. Може би са разрешили на 3-те В да разговаря с нея следобед, но повече, не, не. Малката ще бъде контеса, а нашият 3-те В ще се прибере след час. Помни ми думите.

— По-добре да тръгвам, за да заваря мистър Копард.

Входната врата се отвори и затвори.

— Хубава жена е мадам Дийн — отбеляза Хендрик.

— Момичето… — Доня Есперанса не се доизказа. Тя никога не бе клюкарствала или обсъждала някого със съпрузите си и затова въпросът й остана недоизказан. И все пак й се струваше, че забеляза някакво пламъче в очите на Хендрик, когато каза, че тя е скъпа стока. „Но може би се заблуждавам — продължаваше да разсъждава тя. — Момичето е твърде младо дори за моя Винсенте.“

Доня Есперанса запали дълга кафява пуричка. Нито Бъд, нито 3-те В я бяха виждали да пуши. Знаеше, че американците не гледаха с добро око на приятния навик на калифорнийските жени да запалват пуричка след храна. Тя вдъхна ароматния тютюнен дим, а главата й се наклоняваше всеки път, когато доловеше някакъв шум навън.

Хендрик се бе скрил зад вестника. Четенето на английски така и не му се отдаваше, но всяка вечер той упорито прелистваше страниците. Имаше голяма статия за процеса Дийн.